Решение № 659 от 21.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 659 гр. София, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000501275 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 247 , ал.1 и чл.250 от ГПК, образувано по молба на въззивника-ищец Ю.-Ю. Г., действащ чрез неговата майка и законен представител Д. Й. Г. чрез пълномощник адвокат М. с надлежно учредена по делото представителна власт, обективирана в касационна жалба вх.№ 1460/21.01.2025 г., допълнена с касационна жалба вх.№ 1733/23.01.2025 г.

Поддържа се, че в мотивите на съдебното решение, съдът е допуснал ОФГ, като е изписал, ведно със законната лихва от 20.06.2022 г., вместо правилното 20.06.2023 г. Твърди се, че с допълнително решение № 229/25.06.2024 г., първоинстанционният съд е допълнил диспозитива на постановеното по делото решение относно лихвата и това допълнително решение изобщо не е коментирано във въззивния акт.

Твърди се, че в това отношение диспозитива на въззивното решение има празнина, която следва да бъде допълнена с изричен акт.

Заявява искане или за допускане на ОФГ, или за допълване на въззивното 1 решение.

Препис от касационната жалба е връчен на ответната страна, която не е подала отговор, поради което не се налага повторно изпращане на молбата за становище.

Както добре е известно от съдебната практика, непълнота на решението, обуславяща допълване по чл. 250 ГПК, е налице когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, като липсата на произнасяне следва да е налице както в мотивите, така и в диспозитива на съдебния акт. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, е налице когато съдът е формирал воля в мотивите, но тя не е намерила израз в диспозитива или е погрешно изразена.

По искането с правно основание чл.247, ал.1 от ГПК.

Поправката на очевидна фактическа грешка не е ограничено със срок и може да бъде осъществена и по инициатива на съда.

Същото е неоснователно.

Поправката на очевидна фактическа грешка е способ единствено за привеждане в съответствие изразената в диспозитива на съдебното решение воля на съда с формираната такава в мотивите на акта. Ето защо е недопустимо постановяване на поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на съда, доколкото тя не попада в предметния обхват на очертания способ за защита по чл. 247 ГПК. Обжалваният акт, с който е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на решението, е постановен извън законоустановения предмет на производството по чл. 247 ГПК. Изцяло в този смисъл Решение № 77 от 14.06.2022 г. по т.д. № 1023/2021 г., Т.К., ІІ Т.О. на ВКС.

Ето защо макар и в мотивите на въззивното решение да е допусната техническа грешка при изписването на годината, от която се дължи законна лихва, то тази грешка предвид горното, е недопустимо да бъде отстранявана по реда на чл.247 от ГПК.

По искането с правно основание чл.250 от ГПК.

То също е неоснователно.

Въззивният съд е бил сезиран с въззивни жалби и от двете страни срещу основното, постановено от първоинстанционния съд Решение № 34/12.02.2024 2 г., гр.д. № 421/2023 г. по описа на ОС-Перник, като същото е обжалвано в неговата цялост.

С постановеното въззивно Решение № 1335/18.12.2024 г. въззивният съд го е потвърдил изцяло, с което се е произнесъл изцяло по въззивните жалби и на двете страни.

Постановеното от първоинстанционния съд допълнително решение № 229/25.06.2024 г. не е било предмет на инстанционен контрол, защото същото не е обжалвано от страните и е влязло в сила на 31.07.2024 г., както е и докладвано в проведеното на 19.11.2024 г. открито съдебно заседание. То обвързва страните относно датата, от която тече законна лихва, т.е. от 20.06.2023 г. и този въпрос не е бил предмет на настоящото въззивно производство, поради което не е налице твърдяната непълнота на постановеното въззивно решение.

Така мотивиран, Апелативен съд – София, 8-ми граждански състав, РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба с правно основание чл. 247, ал.1 и чл.250 от ГПК на въззивника-ищец Ю.-Ю. Г., действащ чрез неговата майка и законен представител Д. Й. Г. чрез пълномощник адвокат М. с надлежно учредена по делото представителна власт, обективирана в касационна жалба вх.№ 1460/21.01.2025 г., допълнена с касационна жалба вх.№ 1733/23.01.2025 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, или допълване на постановеното по делото Решение № 1335/18.12.2024 г., в.гр.д.№ 1275/2024 г. по описа на Апелативен съд-София.

В частта по молбата с правно основание чл.247, ал.1 от ГПК решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на препис от същото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,ал.1 от ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4