Решение № 77 от 15.04.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Смолян, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20225400500056 по описа за 2022 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 44/12.11.2021 г. по гр. д. № 28/2021 г. Ч. районен съд е приел за установено по предявен от АС. М. Б. от с. Б., общ. Л., установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1, във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК против АНН. АЛ. СТ., от с. П., общ. Ч., съществуване на част от вземането на ищеца по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК № 81/10.12.2020 г. по ч. гр. д. № 167/2020 г. на РС – Ч. в размер на 14 694, 97 лева, ведно със законната лихва от 20.11.2020 г. до окончателното му изплащане, представляващо изплатени суми по договор за потребителски кредит от 19.11.2010 г. с длъжник Н.П.А. – наследодател на ответницата, които ищецът в качеството му на поръчител по договора изплатил на кредитора „Банка ДСК“ ОД, като иска отхвърлен като неоснователен за горницата от 14 694, 97 лева до 14 800 лева; ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 1 857, 77 лева, а ищецът е осъден да заплати на ответницата разноски по делото в размер на 8 лева. Решението е постановено при участието на „Банка ДСК“ АД, като трето лице – помагач на ищеца АС. М. Б..

Това решение, без отхвърлителната му част, се обжалва пред С. окръжен съд от ответницата АНН. АЛ. СТ., чрез пълномощник адв. А.Л., с оплаквания, че е недопустимо, неправилно, постановено при нарушение на 1 процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, както и е необосновано.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че погасителната давност тече от падежа на всяка отделна погасителна вноска по кредита; излагат се доводи, че задължението за лихва се погасява с кратката 3-годишна погасителна давност. Твърди се, че тъй като заявлението за заповед по чл. 410 от ГПК е подадено на 20.11.2020 г., всички платени суми от страна на поръчителя за главница и лихви до 20.11.2015 г. са погасени по давност; всички платени суми за лихви преди 20.11.2017 г. са погасени по давност.

Твърди се, че съдът не е дал на ответната страна изрични указания за установяване размерът на погасените по давност суми във връзка с направеното възражение.

По отношението удостоверението от 07.02.2020 г. се твърди във въззивната жалба, че то не може да се ползва с материална доказателствени сила срещу ответницата, че посочените в него суми са платени на банката; това удостоверение има такава сила само в отношенията между банката и поръчителя; сочи се несъответствие на сумите по това удостоверение и заключението на СИЕ.

Излагат се в жалбата твърдения, че не са ангажирани доказателства за установяване твърдението на ищеца, че на 28.10.2016 г. е внесъл на каса в банката сумата в размер на 5 739, 73 лева.

Сочи се във въззивната жалба, че представените електронни документи под формата на извлечения от счетоводните записи от кредитното досие са своевременно оспорени и съдът е следвало да открие производство по оспорването им. Оспорен е и документа, съгласно който наследодателката на ответницата е заявила отказ от сключването на застраховка, но съдът не е открил производство по оспорването му.

Сочи се също, че съдът служебно е следвало да изследва въпроса за наличието на неравноправни клаузи, тъй като се касае за потребителски договор. Прави се анализ на свидетелските показания в подкрепа на твърдението, че същите са противоречиви.

Твърди се във въззивната жалба, че съдът е извършил и едно съществено процесуално нарушение, което разкрива неприкрита заинтересованост при формиране на вътрешното убеждение – при открито производство по чл. 151 от ГПК преди приключването му съдът е постановил решение по същество, което нарушение е от естество да обоснове недопустимост на съдебното решение, тъй като съдът се произнася с краен съдебен акт само след като е приключил всички съдопроизводствени действия.

С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение като недопустимо и неправилно; претендират се разноски в производството.

С въззивната жалба се прави искане, ако съдът счете за 2 необходимо да допусне извършването на повторна СИЕ; да открие производство по оспорване на оспорените пред първата инстанция електронни документи; да се открие производство по оспорване на оспорения пред първата инстанция документ

„Застраховка

„Живот“ за кредитополучателя.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищецът АС. М. Б., чрез пълномощник адв. Ц.К.. Изразява се становище, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, постановено при спазването на материалния и процесуалния закон и при всестранно изясняване на фактическата обстановка.

По отношение на твърдяната погасителна давност се прави позоваване на съдебна практика и се изразява становище, че едва при изплащане на целия дълг поръчителят може да встъпи в правата на кредитора.

Излагат се твърдения за установеност на заплащане на сумата от 5 739, 73 лева от ищеца за окончателно погасяване на кредита. Твърди се, че СИЕ установява основателността на исковата претенция и обстоятелствата, за които е издадено удостоверението от 07.02.2020 г. и които фигурират в извлечението от счетоводните записи от електронни документи. Твърди се в отговора, че не е имало сключен договор за застраховка, тъй като Н.П.А. е отказала да сключи договор за застраховка, което се установява от представения договор за потребителски кредит.

Твърди се в отговора, че ответницата не е противопоставила възраженията, които е могла да направи на кредитора при изпълнението; нито е представила каквито и да е документи на поръчителя, нито с нещо го е подпомогнала, за да може да се противопостави на кредитора. Сочи се, че документът за отказ от застраховка е бил представен по делото още първото заседание. По отношение твърденията за противоречиви свидетелски показания в отговора се сочи, че двамата свидетели установяват факти и обстоятелства, лично възприети от тях – че са се срещали Б. и С. и че Б. на няколко пъти е търсил парите си.

С отговора се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение; претендират се разноски.

В съдебно заседание за жалбоподателката пълномощникът й адв.

А.Л. поддържа въззивната жалба.

За въззиваемият пълномощникът му адв. Ц.К. оспорва въззивната жалба.

Третото лице-помагач „Банка ДСКЕ „АД не изпраща представител в съдебно заседание.

С. окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

На 19.11.2010 г. е сключен Договор за кредит за текущо 3 потребление за сумата от 10 000 лева между „Банка ДСК“ ЕАД и Н.П.А.. За обезпечаване на задължението по този договор между „Банка ДСК“ ЕАД и ищецът Б. е сключен на 19.11.2010 г. договор за поръчителство.

От заключението на депозираната пред районния съд графическа експертиза се опровергава възражението на ответната страна, че подписа за „кредитополучател“ на този договор не е положен от Н.П.А..

От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което следва да бъде кредитирано като компетентно и обективно изготвено, се установява, че кредитополучателката Н.А. е внасяла вноски за погасяване на кредита до 07.04.2012 г., като е изплатила сума в размер на 2 483, 63 лева.

След тази дата кредитът е погасяван от поръчителят – ищецът АС. М. Б., който е изплатил сумата от 14 694, 97 лева за погасяване на кредита.

Ищецът претендира възстановяване на платената от него сума за погасяване на кредита в размер на 14 694, 97 лева от ответницата АНН. АЛ.

СТ. – наследница на кредитополучателката Н.А..

От извършената от районния справка в база д анни „Население“ е установено, че ответницата е единствен наследник по закон на кредитополучателката Н.П.А., починала на 12.03.2012 г.

Изпълнилият поръчител – ищецът Б., е придобил вземания срещу длъжника – ответницата С., по смисъла на чл. 143 ал. 1 от ЗЗД. С оглед разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от ЗЗД поръчителят трябва да уведоми длъжника за изпълнението. Това уведомление е неформално, поради което в настоящото производство уведомлението е установено с показанията на свидетелите М. и Б.. След като ответницата е била уведомена, че ищецът като поръчител погасява задълженията й по договора за кредит, ответницата не може да противопостави на ищеца възраженията, които има срещу банката.

Поради това възраженията на ответницата, че не е получила покана за плащане от кредитора, че на наследодателката не е представена преддоговорна информация за отпуснатия кредит, не са предоставени общите условия и съответно тя не ги е подписала, относно лихвата е налице неравноправна клауза, не са релевантни в настоящото производството, тъй като ответницата е била уведомена от ищецът за правените от него плащания по кредита. Както е посочил и районният съд в мотивите си, неупражняването на възражението по чл. 147 от ЗЗД от поръчителят не е предпоставка за възникване на регресното му вземане.

Когато поръчителят плаща, той плаща чужд дълг и затова, за да възстанови загубата си, има право да иска от длъжника всичко което е платил - главница, лихви и разноски. След като е установено, че е заплатил дължимите по договора за кредит суми на банката, той като изпълнил задължението поръчител встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника. На поръчителя длъжникът може да противопостави само възраженията си срещу кредитора и то само в една хипотеза, която не е налична в процесния случай - когато не е бил уведомен от поръчителя за отправено от него искане от страна на банката за плащане, както и за самото плащане. Вземането на поръчителя се различава от вземането на първоначалния кредитор както по своето основание и по момента на възникването, така и по размера си. Размерът му обхваща действително заплатеното от поръчителя, което може да превиши размера на задълженията на длъжника, защото включва действителния размер на дълга, лихвите и разноските, включително и тези по изпълнението. То възниква в момента, когато поръчителят е изпълнил задълженията на длъжника към кредитора /до този момент между тях не е съществувала правна обвързаност/. От този момент той става кредитор на длъжника вместо първоначалния кредитор, чието вземане е погасено, а за длъжника възниква задължението да му плати онова, което той е заплатил за негова сметка.

4

Неоснователно е искането на ответната страна за откриване производство по оспорване на извлеченията от сметка, представени от „Банка ДСК“ ЕАД. При частни свидетелстващи документи защитата срещу тяхната доказателствена сила не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документа, защото съдът не е обвързан от тази доказателствена сила, а я преценява по свое вътрешно убеждение съобразно с всички данни по делото.

В настоящия случай ответницата не оспорва директно факта, че ищецът е погасил цялото задължение по дълга, а оспорва да е установено с допустими доказателствени средства извършеното плащане на дълга от ищеца, като твърди: удостоверението от банката, представено към исковата молба, сочи за настъпване на определени факти и обстоятелства, но в него се сочи, че издаващата го страна не поема ангажименти и за нея не възникват задълженията, което поставя под съмнение неговата достоверност, а от друга страна има характер на свидетелски показания в писмена форма; юридическият факт за плащане на парично задължение се установява с писмен документ, какъвто може да бъде разписка за извършено плащане, платежно нареждане или банков превод – такива доказателства ищецът не представял.

Настоящата инстанция счита, че удостоверение към исковата молба, издадено от „Банка ДСК“ ЕАД, установява по безспорен и категоричен начин извършените плащания от ищеца като поръчител за погасяване дълга на ответницата. Ответницата не твърди, че тези плащания не са извършени.