Акт № 1253 от 30.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1253 гр. Пловдив, 30.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Анна Иванова

Членове:Иван Анастасов

Борислав Терзиев при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Борислав Терзиев Въззивно гражданско дело № 20265300501866 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от М. Р. П. и Р. Д. П., и двамата с адрес гр. ****, чрез пълномощника адв. Б. М. от АК – Пловдив, против Решение № 202 от 09.06.2026 г., постановено по гр. дело № 1204/2024 г. на Районен съд – Карлово, II гр. с., с което са уважени предявените от П. С.

П. против жалбоподателите искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД, като ответниците са осъдени да премахнат стоманобетонова плоча и колони, представляващи елементи от строеж „Навес дървена конструкция, стоманобетонова плоча и колони“, разположен в поземлен имот с идентификатор ****.501.158 по кадастралната карта на гр. ****, с които се препятства упражняването на правото на собственост на ищеца върху жилищната му сграда с идентификатор ****.501.159.1, както и да му заплатят сумата от 3 985,94 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.07.2024 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 2 817,20 лв.

В жалбата са изложени съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Оспорва се изводът на районния съд относно собствеността върху процесната конструкция, като се твърди, че същата е изградена от предходния собственик на имота и не е била предмет на придобивната сделка от 16.02.2023 г. Поддържа се, че ответниците не са извършили действия, с които да препятстват упражняването на правото на собственост на ищеца, поради което не могат да бъдат пасивно материалноправно легитимирани по иска с правно основание чл. 109 ЗС.

1

Оспорва се и решението в частта по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД по съображения, идентични с изложените относно негаторния иск. От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от П. С. П., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че от заключението на съдебно-техническата експертиза и събраните гласни доказателства се установяват причинените на жилищната сграда увреждания, тяхната причинна връзка с процесната конструкция и необходимите разходи за възстановяването им. Искането към съда е да потвърди първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендират се разноски за въззивното производство.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирани страни и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Фактическа обстановка:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД, предявени от П. С. П. против М. Р.

П. и Р. Д. П., за осъждане на ответниците да премахнат стоманобетонова плоча и колони, представляващи останали елементи от строеж в собствения им поземлен имот с идентификатор ****.501.158 по КККР на гр. ****, с които се препятства нормалното упражняване на правото на собственост на ищеца върху съседната жилищна сграда, както и за заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в увреждания по стените и таваните на жилищните помещения вследствие проникването на атмосферни води.

В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ****.501.159 по кадастралната карта на гр.

****, находящ се на ул. ****, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор ****.501.159.1. Ответниците били собственици на съседния поземлен имот с идентификатор ****.501.158, находящ се на ул.

****. В този имот техният праводател изградил на мястото на съществувала паянтова плевня нова конструкция, състояща се от стоманобетонова плоча, колони и дървен покрив с керемиди, която била непосредствено долепена до жилищната сграда на ищеца. Строежът бил изпълнен без необходимите строителни книжа. След придобиването на имота ответниците премахнали 2 дървената покривна конструкция, но оставили стоманобетоновата плоча и колоните, вследствие на което върху плочата започнали да се задържат атмосферни води, проникващи в жилищната сграда на ищеца. В резултат на това по стените и таваните на помещенията се появили влага, мухъл и увреждания на мазилката, като било затруднено нормалното използване на жилището. Поради това ищецът поискал премахване на останалите строителни елементи и обезщетение за причинените имуществени вреди.

В писмения отговор на исковата молба ответниците оспорили предявените искове. Поддържали, че не са извършвали процесното строителство, а са придобили имота в състоянието, в което се е намирал към момента на покупката. Твърдели, че конструкцията е изградена от предходния собственик и че не са осъществили противоправно поведение, което да обосновава отговорността им по чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД. Оспорили наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността им и поискали отхвърляне на исковете.

С постановеното решение първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените искове, като е приел, че ищецът е доказал правото си на собственост върху засегнатия имот, наличието на неоснователно въздействие, поддържано от ответниците, и причинените вследствие на него имуществени вреди, чийто размер е установен от заключението на съдебно-техническата експертиза.

От представения по делото нотариален акт № ***, том III, рег. № ****, дело № 417/2008 г. се установява, че ищецът П. С. П. е собственик на дворно място, находящо се в гр. ****, ул. ****, представляващо поземлен имот с идентификатор ****.501.159 по действащата кадастрална карта, с площ 524 кв. м., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор ****.501.159.1, със застроена площ по кадастралната карта 86 кв. м.

От представения нотариален акт № ****, том I, рег. № ****, дело № ****.2023 г. се установява, че ответниците са придобили съседния поземлен имот с идентификатор ****.501.158 по кадастралната карта на гр. ****, с площ 617 кв. м., находящ се на ул. ****, заедно с описаните в придобивния документ сгради, сред които постройка на допълващото застрояване с идентификатор ****.501.158.2, със застроена площ 64 кв. м.

От приложената административна преписка на Община **** се установява, че по повод подадени жалби от ищеца е извършена проверка на строеж, представляващ „Навес дървена конструкция, стоманобетонова плоча и колони“, с площ 54 кв. м., разположен в имота на ответниците непосредствено до жилищната сграда на ищеца. Установено е, че конструкцията е изградена без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Със Заповед № РД-09-116/12.04.2024 г. кметът на Община **** е разпоредил премахването на строежа.

Посочената заповед е отменена с влязло в сила Решение № 9207/28.10.2024 г. по адм. дело № 942/2024 г. на Административен съд – Пловдив, като административният съд е приел, че описанието на строежа в заповедта не съответства на действителното му състояние към момента на издаването , доколкото междувременно част от конструкцията е била премахната. С административното решение не е установена законността на строежа, нито е разрешен въпросът за наличието на неоснователно въздействие върху правото на собственост на ищеца.

3

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В. Н. П. и Г. Д. Д. се установява, че след премахването на дървената покривна конструкция през 2023 г. са останали стоманобетоновата плоча и колоните, непосредствено прилежащи към жилищната сграда на ищеца. След това в помещенията на сградата започнала да прониква влага, появили се мокри петна по стените и таваните, мухъл и увреждания на мазилката. Свидетелите установяват последователното влошаване на състоянието на жилищните помещения след премахването на покрива и оставянето на плочата открита.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като съобразява и разпоредбата на чл. 172 ГПК по отношение на свидетелката В. П., която е майка на ищеца, доколкото същите са логични, последователни и съответстват на останалите събрани доказателства, включително на заключението на съдебно-техническата експертиза.

От заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Б. Д., което настоящият съдебен състав кредитира като обективно, компетентно и обосновано, се установява, че процесната стоманобетонова плоча е разположена на височина приблизително 2,67 м и непосредствено граничи с жилищната сграда на ищеца. Вещото лице е констатирало, че вследствие на попадналите върху плочата атмосферни води се осъществява проникване на влага в съседната жилищна сграда, като са засегнати стени и тавани на помещенията, разположени непосредствено до процесната конструкция.

Установени са влажни петна, мухъл и нарушена мазилка на площ приблизително 22 кв. м., както и наличие на електрически контакти в зоната на овлажняване, което създава опасност от късо съединение.

Вещото лице е определило необходимите разходи за възстановяване на увредените части от жилищната сграда в общ размер на 3 985,94 лв., от които 2 108,70 лв. за материали и 1 877,24 лв. за труд. Заключението е изготвено въз основа на непосредствен оглед на място и съдържа обосновани технически констатации относно причината за проникването на влагата, характера на настъпилите увреждания и необходимите ремонтно-възстановителни работи.

Същото кореспондира с останалите доказателства по делото, поради което съдът го възприема изцяло.

Правна страна:

Съгласно правната норма на чл. 109 ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. За уважаването на този иск е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на вещта, по отношение на която се осъществява твърдяното въздействие, че ответникът извършва или поддържа неоснователно въздействие върху нея и че това действие или бездействие създава пречки за използването на собствената вещ, по-големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС. Преценката за това кои въздействия надхвърлят обикновените ограничения, произтичащи от отношенията между собственици на съседни имоти, е конкретна и се извършва съобразно установените по всяко дело обстоятелства.

С иска по чл. 109 ЗС се търси защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, вредно отражение или създадено състояние, което пречи на собственика да упражнява правото си в 4 пълен обем, без да е налице отнемане на владението. С предявяването му се цели преустановяване на неоснователното въздействие /действие или бездействие/ или премахване на последиците от него. В този смисъл са разрешенията, дадени с ТР № 31/1984 г. на ОСГК на ВС, както и с ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС.

С последното тълкувателно решение са дадени задължителни разяснения относно предпоставките за уважаване на негаторния иск, като е прието, че ищецът следва да докаже не само правото си на собственост и осъществяваното от ответника неоснователно въздействие, но и че това въздействие /действие или бездействие/ създава конкретни пречки за упражняване на правото на собственост, надхвърлящи обикновените.

Разпечатката съдържа 40 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a404e8c6-e14b-471d-95df-3bd727c8b840