Решение № 260930 от 12.02.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 12 .02. 2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в публичното заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ при секретаря Анелия

Груева и прокурора сложи за разглеждане докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 1865 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 266347 от 06.11.2019 г. по гр.д.№

26794 по описа за 2019 г. СРС, Второ ГО, 76-ти състав : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1

(съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.Л.Г. и Т.И.Г., че ответниците дължат при условията на СОЛИДАРНОСТ:

- сумата 307,23 (триста и седем лева и двадесет и три стотинка) лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2015г. до м.03.2016г., ведно със законната лихва, считано от 11.12.2018г. до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 309,60 (триста и девет лева и шестдесет стотинки) лева, както НЕОСНОВАТЕЛНА; и - сумата от 66,15 (шестдесет и шест лева и петнадесет стотинки) лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2016г. до 15.10.2018г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 66,64 (шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки) лева, както НЕОСНОВАТЕЛНА Постъпили са въззивни жалби от ответниците пред СРС- Е.Л.Г. и Т.И.Г..

Излагат се доводи за неправилност и немотивираност на обжалваното решение. Сочи се, че съдът не бил отговорил на нито едно от възраженията на ответниците.

Във въззивната си жалба Е.Л.Г. сочи, че бил оспорил наличието на договорни отношения с ищцовото дружество за процесния период. В случая ответникът Г. се бил разпоредил с процесния имот на 15.03.2016 г. и затова отговорност за задълженията носел новия собственик. Към момента на съставяне на Общата фактура № ********** от 31.07.2016 г. ответникът Г. не бил собственик на имота. А фактурата от 01.07.2016 г. не била представена. Списъкът на етажните собственици не бил реален, защото бил изготвен преди придобиването на собствеността върху имота от Г., което било станало на 17.10.2003 г. Ответникът не бил подписал протокола на собствениците и затова не бил страна по сделката с ответното дружество /според отразеното в обстоятелствената част на въззивната жалба/ и третата страна помагач. А ОС на ЕС за вземане на решение за разпределение не били вземани. Затова оспорва тези протоколи. Освен това била изтекла погасителната давност за задълженията за периода м.05.2015 г. до м.10.2015 г., тъй като заявлението било подадено на 18.10.2018 г. Впоследствие на с.11 от въззивната жалба се сочи, че периода за който вземанията на ищеца били погасени бил 01.05.2013 г. до 04.2016 г. Възможността за начисляване на суми без да е обвързана с реална доставка на стоки и услуги била нищожна по смисъла на чл.26, ал.1,предл.1, вр. с чл.44 ЗЗД. Относно необходимостта на реално отчитане на реалното потребление се позовава на европейското законодателство. Изчисленията на ФДР също били нереални. Нарушен бил БДС. Оспорва начисляването на такса мощност. Счита, че била необходима писмена форма за валидност на договорните отношения. В случая била нарушена свободата на договаряне, защото гражданите, които живеели в сгради-етажна собственост били третирани като закрепостени към фактическия монопол на топлофикационните дружества. Позовава се на чл.35, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, обн. бр.30 от 02.04.1999 г. и отменен със ЗЗП, в сила от 10.06.2006 г. Съобщението към фактурата не отговаряло на изискванията на ЗСч. Липсвали данни фактурите да са декларирани в справките-декларации по ДДС. Представените от ищеца документи не съдържали индивидуализиране на длъжника. Наред с това от ищеца не била представена покана, за да е уведомен длъжника. Абонатната станция /АС/ не била сертифицирана. Измерването било осъществено от неизвестно СТИ. Отказът да се предостави информация на потребителя противоречало на чл.41, ал.2 КРБ. Лихвата била начислявана върху главница, включваща ДДС, което било в противоречие с чл.119, ал.1 и ал.2 ЗДДС. Същата възлизала на 12 %, което нарушавало правилото за определяне на законната лихва.

Счетоводните записвания били в разрез с правилото на чл.24 ЗБНБ. Затова и в случая счетоводството на ищеца било водено нередовно. Неправилно СРС бил начислил и мораторна лихва за периода от 15.09.2016 г. до 15.10.2018 г.

Липсвали данни за датата на публикуване на Общата фактура, затова лихва не се дължала. А за стойността на таксата за дялово разпределение не била отправена покана.

Решението се обжалва и в частта за разноските като се твърди, че включването на таксите към юриск.възнаграждение представлява двойно плащане.

Иска се от съда да отмени решението изцяло и да отхвърли така предявеният иск, изцяло.

Във въззивната си жалба- Т.И.Г. счита, че производството по отношение на нея следва да бъде прекратено, защото искът не бил предявен срещу нея, а срещу Д.Р.В.. Останалите доводи са идентични с тези по въззивната жалба на Е.Г..

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение, тъй като въззивницата не била страна в производството.

Въззиваемата страна – „Т.-С.“ ЕАД, ищец пред СРС, не депозира отговор по въззивните жалби. В течение на производството излага становище за тяхната неоснователност. Претендиа разноски.

Третото лице-помагач-„Б.” ООД не взема становище по въззивната жалба.

По допустимостта на въззивните жалби:

За обжалваното решение въззивниците са били уведомени на 09. 12.2019 г., а въззивната жалба на всеки един от въззивниците е подадена на 23. 12. 2019 г., следователно същите са в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.

С решението, което се обжалва СРС частично е уважил исковете по чл.422 ГПК.

Следователно в тази част е налице правен интерес от обжалване; въззивните жалби са допустими.

В частта, в която претенциите на ищеца не са уважени, въззивните жалби са недопустими и като такива ще бъдат оставени без разглеждане.

По основателността на въззивните жалби:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:

За издадената на 25.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 67350 по описа за 2018 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, длъжниците са били уведомени по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

На заявителя е било указано, че може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на 06.06.2019 г.

Исковата молба е подадена в СРС на 08.07. 2019 г./понеделник/ , т.е. в срока по чл.415 ГПК.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че представеният споразумителен протокол между продавачите /ответници/ и купувача не обвързва ищцовото дружество. Срокът за заплащане на цената на потребената ТЕ бил определен в ОУ и затова покана не била нужна. Потребителите можели да проверяват сметките си или в интернет или в най-близкия пункт за заплащане на подобни задължения. Ищецът имал задължение да издава фактури, но евентуалната им липса, не означавало невъзникване на забава. Актовете на КЕВР били административни и общодостъпни. Дължимите суми били установено от заключението на СЧЕ. Продажбата на ТЕ се осъществявала въз основа на писмени договори при ОУ. Публикуването на ОУ било в интерес на потребителите. В случая с решение на ОС на ЕС бил избран доставчик. Относно характеристиката та този договор СРС се е позовал на решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС и ТР 4 от 29.01.2013 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 2/2016 г. от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС. На тези ТР СРС се е позовал и във връзка с доводите за нарушение на ЗЗП и европейското право, както и на приетото в съединени дела С-708/17 и С-725/17, в които било прието, че българския правопорядък не е нарушен. В случая отговорен за заплащане на задълженията бил собственикът към момента на ползване на ТЕ за претендирания период – м.05.2015 г. до м.03.2016 г. Доводите относно документацията на ЕС били ирелевантни. Относно доводите за лошо изпълнение, е прието, че същите са недоказани. Относно сертифицирането на АС е прието, че това е задължение на ЕС, а не на ищеца. Относно възможността да се удължава давността чрез клаузата за половингодишна изравнителна сметка, е приета за неравноправна като противоречаща на чл.111 ЗЗД. Относно оспорването на частните документи, е прието, че чл.193 ГПК е неприложим като това се отнасяло и до случаите, в които страната се представлява от особен представител. Съобразно предмета на експертизата, доводите относно счетоводството на ищеца, били ирелевантни.

Относно клаузата на чл.24 ЗБНБ е прието, че приложението на разпоредбата е спорно, но „полезният ефект“ за потребителите бил минимален. Ирелевантни били доводите по отношение на мерните единици.

Давността била 3-годишна, назад, считано от 01.09.2015 г. Заявлението било депозирано на 18.10.2018 г., т.е. доводът бил неоснователен. Съдебните разноски, вкл. юриск.възнаграждение, били последица от изхода на спора и не се включвали в цената на ТЕ.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

Относно редовността на исковата молба:

Видно от отразеното в съдебния протокол за публичното съдебно заседание, на което е присъствала и адв.Т., особен представител на ответниците, допуснатата в исковата молба техническа грешка по отношение изписването на имената на единия ответник- вместо Т.И.Г., е било вписано погрешно Д.Р., е отстранена като СРС е чел и доклад по чл.140 ГПК.

Следователно, този довод на особения представител на въззивницата Г. е неоснователен като само за пълнота на изложението ще посочим, че постановяване на съдебно решение срещу лице, което не е страна по делото, не води до неговата неправилност, в който смисъл е довода на адв.Т., а до недопустимост.

Относно дължимостта на предявените за установяване вземания по реда на чл.422 ГПК:

Видно от исковата молба от ищеца се претендират вземания за потребена ТЕ за периода м.05.2015 г.- м.03.2016 г., както и дължима сума за ТЕ по Обща фактура от 31.07.2016 г.; стойност дялово разпределение в размер на 14 лв. за същия период; лихва за забава за периода 15.09.2016 г. до 15.10.2018 г. върху главницата за ТЕ, както и лихва за забава за същия период в размер на 4,16 лв. върху стойността на дяловото разпределение.

Настоящата инстанция приема за правилен извода на СРС, че между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по силата на който топлопреносното предприятие в качеството си на продавач продава на физическо лице в домакинство в качеството му на купувач топлинна енергия за битови нужди.

От своя страна купувачът се задължава да заплаща на продавача използваната топлинна енергия по определени цени образувани по съответната за това наредба и по начини и в срокове, определени от общите условия.

Ответникът Е.Л.Г. е придобил собствеността върху процесния топлоснабден имот, аб.№ 159757 по силата на покупко-продажба, изповядана с нот.акт № 53, дело № 205 от 17.10.2003 г.

Ответниците Е.Л.Г. и Т.И.Г. /в условията на

СИО/ са се разпоредили на 15.03.2016 г. с имота като са го продали на едно трето за спора лице – М.С.К./л.24 от исковото производство/.

На същата дата – 15.03.2016 г. страните по сделката са сключили споразумение по силата на което, сумите по изравнителната сметка, изготвена от „Топлофикация София“ АД за отоплителен сезон 2015-2016 г. ,в случай на доплащане се заплащат от продавача, т.е. от ответниците, а в случай на надплатени суми, същите им се възстановяват.

Видно от съобщението към фактурата от 31.07.2016 г. резултатът за периода е 65,32 лв. за доплащане.

Действително, новия собственик е подал заявление-декларация за встъпване в облигационно отношение с ищцовото дружество, но това е станало на 06.04.2016 г., видно от л.19 от исковото производство.

Разпечатката съдържа 52 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a404c94c-d251-49e0-b359-844465aa69a2