Определение № 1226 от 16.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1226 гр. София, 16.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Боян Балевски

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20248002902472 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. С. Р., ЕГН ********** срещу въззивно решение № 818 от 21.06.2024 г. на ОС-Пловдив по въззивно гражданско дело 1202/24 , с което е отменено решение № 734/20.02.2024г. на Пловдивски районен съд, XIV граждански състав, постановено по гр.дело № 7396/2023г., като вместо това е постановил друго, с което е бил осъден Д. С. Р., ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул.Явор №19, ет.1, ап.11 да заплати на „Райд Шеър България“ ЕАД, с ЕИК 204787918 със седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село, ул.Юнак №11-13, ет.4 сумата от 1500 лева - неустойка по т.9 от списъка на неустойките, представляващ приложение № 1 към договор за наем на превозни средства от 30.06.2021 г.; сумата от 350 лева неустойка по т.10 от списъка на неустойките, представляващ приложение №1 към договор за наем на превозни средства от 30.06.2021 г., както и сумата от 5 482.50 лева неустойка по т.20 от списъка на неустойките за периода от 15.08.2021г. до 11.11.2021г., представляващ приложение №1 към договор за наем на превозни средства от 30.06.2021г., ведно със законната лихва върху сумите от подаването на исковата молба в съда на 25.05.2023г. до окончателното погасяване на вземанията.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост, необоснованост и материалноправна незаконосъобразност на обжалваното решение.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи следните групи въпроси като правни такива и явяващи се от значение за изхода по спора:

1.Следва ли въззивният съд да извърши служебно проверка за 1 допустимост на решението, респективно за наличието на процесуални предпоставки за предявяване на иска?; Наличието на надлежна представителна власт абсолютна предпоставка за допустимост на иска ли е? ;

За наличието на представителна власт съдът служебно ли следи?; Наличието на надлежна представителна власт условие е ли е за валидност на извършените от представителя процесуални действия?

2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото, да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да формира изводите си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка?; 3. Следва ли ищецът да е изрядна страна по двустранен договор, за да има правото да претендира неустойка и допустимо ли е неизрядна страна по двустранен договор, която не е изпълнила задълженията, произтичащи от договора, да претендира заплащане на неустойка; 4. При направено оспорване ползва ли се с доказателствена сила частен документ, който не носи подписа на страната, която го е оспорила и в този случай чия е тежестта на доказване истинността на документа? Ползва ли се с формална доказателствена сила по смисъла на чл.180 ГПК частен документ, който не е подписан от страната, която го оспорва? Допустимо ли е съдът да постанови решение, позовавайки се на документ, изготвен от трето, неучастващо в процеса лице, без подпис и печат, оспорен от насрещната страна на основание чл. 193 ал. 1 ГПК и без да е доказана истинността на документа от представилата го страна, съгласно чл.193 ал.З изр. 2 ГПК ?

По така формулираните въпроси се сочат и допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, а именно- разрешени са в противоречие с посочените решения на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, а третият и четвъртият- се явяват от значение за точното приложение на закова и за развитие на правото – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба е депозирал писмен отговор на същата, в която е развил становища за липса на основание за допускане на касационно обжалване, съответно-неоснователност на самата КЖ..

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска за заплащане на неустойка по т.20 от списъка на неустойките е над 5 000 лева / цената е в размер на 5 482,50 лева/, намира, че касационната жалба само в тази част е допустима , редовна и подадена в срок.

По отношение въззивното решение в частите, с които съдът се е произнесъл по претендираните неустойки в размер на: 1. 1500 лева – неустойка по т.9 от списъка на неустойките , уговорена като дължима, в случаите, когато реалните щети на наетия автомобил надвишават платеното обезщетение от застрахователя по имуществената застраховка и 2. 350 лева-по т.10 от списъка на неустойките –приложение №1 от Договора за отдаване под наем на МПС, въззивното решение не подлежи на касационен контрол, съгласно чл.280 ал.3, т.1 ГПК, с оглед на това, че цените на тези искове са под съответния минимум и основанията, за които са уговорени нямат връзка едни 2 с други и с иска за неустойка по т.20 от списъка-приложение 1.

За да постанови обжалваното решение, в подлежащата на касационно обжалване, част съставът на въззивния съд се е позовал на следното:

Между страните по делото „Райд Шеър България“ ЕАД, действаща с търговско наименование „Спарк“ и ответника Д. Р. на 30.06.2021г. е сключен договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги /. Съгласно чл. 4.3 от договора, ако през периода на използване на превозното средство, то бъде увредено или унищожено, наемателят се задължава да възстанови всички преки щети, които не са възстановени от застрахователя; както и да заплати предвидените в Приложение №1 към договора неустойки, както и възстановяване на всички вреди, настъпили за наемодателя, вследствие на неизпълнението. Според чл.1.4 от договора, неразделна част от него са Общи условия и Приложение №1 - списък на неустойки /, със съдържание на което наемателят се съгласява безусловно.

Видно от свидетелството за регистрация на МПС л.а. Хюндай Кона с рег. № СВ 5220 РВ е собственост на „БАКБ Файненс“ ЕАД София, а „Райд Шеър България“ ЕАД е лице, което може да използва автомобила по силата на право различно от това на правото на собственост.

Видно от приложените по делото справки от G P S системата за дистанционно наблюдение /, които не са оспорени от ответника, на 15.08.2021 г. в 00:48 ч. последният е запазил през мобилно приложение, лек автомобил Хюндай Кона с рег. № СВ 5220 РВ, като автомобилът е стартиран в 00,48,04 часа. Съгласно ценоразписа на ищцовото дружество наема на ден за л.а.

„Хюндай Кона 40“ е 85 лева за работен ден, а за уикенди и празнични дни е 90 лева на ден.

Видно от протокол за ПТП с пострадали лица № 433 издаден от МВР Пловдив /л.54/ на 15.08.2021 г. в 01:40 часа в гр.Пловдив е настъпило ПТП с лек автомобил Хюндай Кона с рег. № СВ 5220 РВ, управляван от ответника Д.

С. Р. с още две МПС - полицейски патрулен автомобил л.а. Шкода Рапид с рег.

№ СВ 5945 НР, собственост на Дирекция УССД МВР, паркиран и л.а. Пежо 307 СВ рег. № РВ 2744 КС, спрян за проверка. Видно от протокола, ответникът –водач на наетия автомобил Д. Р. е проверен за алкохол и наркотици, като и на двата теста е дал отрицателен резултат. В резултат на удара са пострадали и двама служители на полицейския патрул, които са били извън колата и са извършвали полицейска проверка. Според протокола причините за ПТП са че участник №1 /ответника Д. Р./ губи контрол над автомобила и блъска паркирания в дясно на пътното платно участник №2 /полицейския автомобил/, в следствие на което той отскача и блъска третия автомобил и пешеходците-полицаи стоящи до него. На местопроизшествието са били дошли веднага и служители на ищцовото дружество, които са направили снимки на произшествието и са изготвили доклад . На същия ден 15.08.2021 г. било започнало досъдебно производство №82/2021г. по описа на сектор „РПТ“ - гр.Пловдив / /. Полицейското производство е започнало с протокола за оглед на местопроизшествие /, с който органите на досъдебното производство са иззели като веществено доказателство и процесния лек 3 автомобил Хюндай Кона с рег. № СВ 5220 РВ. Разпитан като свидетел по това досъдебно производство ответникът Д. Р. е признал вината си за настъпилото ПТП, като го е обяснил с това, че по време на управление на процесния автомобил е започнал да набира паролата си за отключване на мобилния си телефон, защото спътника му трябвало да се обади на майка си и така е загубил контрол над автомобила, който е завил на дясно и се е блъснал в полицейския автомобил. Процесният лек автомобил е върнат на 11.11.2021 г. на ищцовото дружество от органите на досъдебното производство.

За настъпилите материални щети по лек автомобил Хюндай Кона с рег.

№ СВ 5220 РВ е направено уведомление за щетите под № 4011512105877 пред застрахователя ДЗИ Общо застраховане ЕАД по застраховка Каско. Извършен е на 18.08.2021г. опис-заключение на щетите по щета № 4011512105877 по процесния лек автомобил от застрахователя.

С фактура

№

9000084180/24.03.2022гищецът „Райд Шеър България“ ЕАД е платил на „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД София сумата от 31 474,69 лева с ДДС за ремонт на процесния автомобил рег. № СВ 5220 РВ, по щета 44011512105877.

Ремонтираният автомобил е предаден на 22.03.2022г. на основание на договор за извършване на автосервизни услуги между застрахователя ДЗИ Общо застраховане ЕАД и „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД София. От извлечението на счетоводството на ищеца на 08.04.2022г. на „Райд Шеър България“ ЕАД са приведени само 24 228,91 лева от ДЗИ Общо застраховане ЕАД за щета 44011512105877 по автомобил СВ 5220 РВ.

Въззивният съд, на база така изложените обстоятелства, е приел, че между страните на 30.06.2021г. е бил сключен договор за наем на МПС по смисъла на чл.45 от ЗЗП. Съгласно разпоредбите на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗЕДЕУУ и чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) №910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма. Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл.2, ал.1 от ЗЕДЕУУ). Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ и чл.

3, т.10-12 от Регламент (ЕС) №910/2014г. - за електронен подпис се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Законът въвежда три форми на електронния подпис - обикновен, усъвършенстван и квалифициран. В случая, според приетото от съда, регистрацията в мобилното приложение на ищеца несъмнено представлявала електронно изявление (доколкото се касае до словесни изявления в цифрова форма, обективирани чрез общоприет стандарт за преобразуване и представяне на информацията - интернет), с възможност за тяхното възпроизвеждане, т. е. сключеният по описания начин договор за наемане на превозни средства представлява електронен документ, съдържащ електронно изявление. Доколкото същият не съдържа характеристиките на 4 усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.2 и ал.3 от ЗЕДЕУУ във вр. с 3, т.11 и 12 от Регламент (ЕС) №910/2014г., следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен подпис - съдържанието му включва посочване на страните по договора като автори на документа с данни за тяхната самоличност, данни за контакт и предоставяне на данни от свидетелството за управление на МПС, с което потребителят удостоверява, че е правоспособен водач. Съгласно чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. В представената от ищеца на хартиен носител разпечатка на сключения договор е налице клауза в чл.2.4, с която страните заявяват изрично, че сключването на настоящия договор и потвърждаването на ОУ по електронен път има същите правни последици като саморъчен подпис. Поради изложеното следва да се приеме, че с попълването на лични данни и предоставяне на данни от свидетелството си за управление на МПС ответникът е станал страна по договор от разстояние по смисъла на чл.45 от ЗЗП с предмет: отдаване под наем на превозно средство.