Решение № 1621 от 24.04.2019, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№725 гр.

Перник, 24.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: Адриан Янев като разгледа гр. д. № 08361 по описа за

2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на В.Т.В. срещу „Стомана Индъстри” АД, с която моли да се признае за незаконно и да се отмени наложеното наказание „уволнение“, извършено със заповед № **** г., да се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност “****”, както и да се осъди ответника да заплати сумата в размер на 9 038,76 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ, за период от 6 месеца, което се изразява в разликата между брутното трудово възнаграждение, получавано в ответното дружество и получаваното към настоящия момент, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се посочва, че страните се намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността “****”. Същото било прекратено със заповед № **** г., с която е наложено наказание „уволнение“.

Посочва се, че ищецът не е извършил нарушението на трудовата дисциплина, което е описано в уволнителната заповед. Твърди се за липсата на проведен инструктаж за безопасност при работа. В заповедта не било посочено дали са поискани обяснения от работника. Не била отчетена съразмерността на наложеното наказание с допуснатото нарушение на дисциплината. Не била спазена процедурата по чл. 193 КТ. Уволнителната заповед не била подписана от лица, имащи работодателска власт. Обезщетението в размер на 9 038,76 лева представлявало разликата между брутното трудово възнаграждение, получавано в „Стомана Индъстри“ АД и получаваното към настоящия момент.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на исковите претенции. Пояснява се, че уволнение е извършено законосъобразно, за което се излагат подробни доводи. Твърди, че работникът не е носил предпазни очила по време на работа, с което е нарушил трудовите задължения за спазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд в предприятието. По този начин ищецът създал условия за настъпване на трудова злополука, доколкото полаганият труд се извършвал в рисково металургично производствено предприятие. Счита, че тежестта на наказанието уволнение съответствало на тежестта на нарушението.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е приложено личното трудово досие на ищеца, което се съхранява при ответното дружество. От също се установява, че страните се намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищецът работил в ответното дружество на длъжността „шихтовчик – феросплави“ (“****”).

От приложената длъжностна характеристика се установява, че характерът на работа за длъжността „****” е свързан доставката на необходимите суровини и материали за производството на електростомана в Електростоманодобивен цех (ЕСДЦ).

С допълнително споразумение от

01.01.2015 г. към трудовия договор е уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 600,48 лева, като след датата на този анекс не се представиха доказателства за уговорен друг размер на същото. Независимо от това, съдът приема, че уговореният между страните последен размер на основното месечно трудово възнаграждение възлиза на 803 лева. Това е така, тъй като в първото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се пояснява, че основното месечно възнаграждение за пълен отработен месец август 2018 г. е в размер на 803 лева, а според второто заключение основната заплата за 18 дни през месец септември 2018 г. е 713,77 лева, т. е. за пълен работен месец се получава 803 лева. Страните по делото не са оспорили заключението в тази му част и същевременно вещото лице е ползвало фишовете за заплати при изготвяне на заключението, поради което съдът кредитира заключението в обсъжданата част, като приема, че последното уговорено между страните основното месечно трудово възнаграждение е размер на 803 лева.

В чл. 33 от представения колективен трудов договор се съдържа клауза, според която работодателят осигурява безплатна храна или добавки към нея по реда и условията на Наредба № 11 от 21.12.2005 г. във вид на ваучери, чиято стойност е между 3,75 лева и 6,10 лева в зависимост от специфичните условия на труд.

Установява се още, че със заповед № 18 от 22.06.2018 г. поради производствена необходимост е възложено на ищеца, считано от 25.06.2018 г да работи в поделение „ЕСДЦ“ на длъжност „зидар, пещи“.

От приложената длъжностна характеристика се установява, че нейният характер на работа се изразява в подготвянето, поддържането и ремонтирането на пещните съоръжения.

Представена е докладна записка, от която се установява, че Ч.Д. – началник цех уведомява директора на отдел „Човешки ресурси“ за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че около 11:20 часа на 20.09.2018 г. В.В. не е носил предпазни очила в участък пещи (Първа ЕДП) в цех ЕСДЦ.

С покана с изх. № 536/26.09.2018 г. е поискано от ищеца да даде обяснения във връзка с обстоятелството, че на 20.09.2018 г. не е носил предпазни очила.

Поканата е получена от ищеца в 14:35 часа на 26.09.2018 г. Същият се е възползвал от възможността да даде обяснения, като пояснява, че е носил личните предпазни средства.

Със заповед № 107/26.09.2018 г. и на основание чл. 188, т. 3 КТ е наложено на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“ за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че 20.09.2018 г. В.В. не е носил предпазни очила в участък пещи (Първа ЕДП) в цех ЕСДЦ. Уволнителната заповед е лично връчена на ищеца в 16:30 часа на 26.09.2018 г.

По делото са разпитани свидетелите Ч.Д., Л. Л. и Б. М.. От техните показания, които се подкрепят от длъжностната характеристика се установява, че трудовите задълженията на ищеца се изразяват в извършването на дейности, свързани с доставката на необходимите суровини и материали до пещите в ЕСДЦ. В зависимост от вида на суровините, същите се доставяли до необходимото място посредством камиони или електронно управляема система. Част от задълженията на ищеца включвали посещения на площите около пещите в цеха. Тримата свидетели поясняват още, че около обяд пещите не работят, тъй като същите през това време се обслужват или ремонтират (т. нар. „върхов момент“). В тази част показанията на тримата еднопосочни, последователни и непротиворечиви, поради което съдът им дава вяра.

Свидетелите

Ч.Д. и Б. М. дават информация, че посредством снимков материал са констатирали, че ищецът не е носил предпазни очила в площите около пещите, но последните не са работили през това време. Свидетелят Д.посочва „не се вижда работна операция, която той извършва в момента, просто е на площадката пред пещта без очила“, „предполагам, че пещта е била затворена“, а свидетелят М. изрично пояснява следното: „Мисля, че в. беше пред пещта. Беше между 11-13 часа. Тогава пещите не работеха. Тогава те не работят по график“. Двамата свидетели са категорични, че са разпознали ищеца на снимковия материал и свързват този случай с последваща докладна записка и наложено наказание, т. е. показанията им намират опора в писмените доказателства по делото. От техните показания и докладната записка се стига до категоричен извод, че около 11:20 часа на 20.09.2018 г. В.В. не е носил предпазни очила в участък пред пещ в ЕСДЦ, като през това време пещта не е работила.

По делото са изслушани три заключения (първоначално, допълнително и доработено) на съдебно – счетоводна експертиза. В първото заключение се пояснява, че брутното трудово възнаграждение за месец август 2018 г. е в размер на 1271,60 лева. Във второто заключение се пояснява, че брутното трудово възнаграждение, дължимо от ответното дружество за 18 работни дни през месец септември 2018 г. е в размер на 1140,64 лева. Пояснява се, че брутното трудово възнаграждение на ищеца при новия работодател „Топлофикация Перник“ АД е в размер на 760 лева за пълен отработен месец ноември 2018 г. В третото заключението на експертизата се посочва, че ищецът е получавал ваучери за храна при стария и новия работодател. Посочва се, че при ответното дружество стойността на получавания ваучер е 6,10 лева за един отработен ден. Съдът дава вяра на тази информация, съдържаща се в трите заключения на вещото лице, доколкото същите са последователни и намират опора в писмените доказателства по делото.

Заключенията се кредитират, без частта, в която експертът изразява становище по това дали стойността на ваучерите следва да се включат или не в брутното възнаграждение, тъй като това е правен въпрос, на който съдът ще отговори по – долу в мотивите на решението.

Следва да се посочи, че по време на производството е настъпил фактът на изтичане на шестмесечния срок след прекратяване на трудовото правоотношение. С определение на 07.01.2019 г. на ищеца му е указано, че е в негова тежест да установи размера на претендираното обезщетение, т. е. да докаже, че не е работил през посочения период или е работил, но на по – ниска заплата. Ищецът не представи трудовата си книжка, от която да се установи дали са били вписвани обстоятелства, отнасящи се за липсата или наличието на нов трудов договор при друг работодател. Представи се единствено фиш за заплата за месец ноември 2018 г. при „Топлофикация – Перник“ АД. Не се представиха други доказателства, установяващи размера на трудовото възнаграждение при новия работодател за останалите месеци от шестмесечния период след прекратяване на трудовия договор с ответника. Това води до извод, че ищецът не доказва оставането си без работа или наличието на трудово правоотношение на по – ниска заплата, с изключение за месец ноември 2018 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ.

Трудовото правоотношение в конкретния случай е прекратено с наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, което се оспорва от ищеца. В тежест на ответната страна – работодател е да установи е законността на уволнението - чл. 154, ал.

1 ГПК.

Обжалваната писмена заповед № **** г. е подписана от Г. К. и М.. М., които са упълномощени да представляват дружеството по всички трудовоправни отношения, включително за прекратяване на трудови договори или налагане на дисциплинарни наказания. Това се установява от представеното пълномощно по делото. Това води до извод, че лицата подписали уволнителната заповед притежават работодателска власт за налагане на дисциплинарни наказания.

Волята на работодателя в заповедта е ясно изразено – наложено дисциплинарно наказание „уволнение” по смисъла на чл. 188, т. 3 КТ. В заповедта е ясно описано нарушението: на 20.09.2018 г. около 11:20 часа, работникът по време на работа на работно място – участък пещи (първа ЕДП) в цех ЕСДЦ не е носил лични предпазни средства – предпазни очила. Съдът намира, че ясно и точно е индивидуализирано нарушението на трудовите задължения за спазване правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Подобно описание е достатъчно за индивидуализация на нарушението и създава възможност на ищцата да разбере нарушението. Не е необходимо в оспорената заповед да се посочват конкретни правила за здравословни и безопасни условия на труд или да е посочен актът на работодателя, с който са въведени тези правила. Следва да се отбележи, че неизползването на предоставените лични предпазни средства по време на работа представлява нарушение на трудовите задължения за спазване правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Явно е, че процесната заповед съдържа посочените елементи, визирани в чл. 195, ал.

1 КТ

- налице са както правните, така и фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”, при което между тези два елемента е налице логическо съответствие.

При налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”, работодателят е спазил изискването по чл. 193, ал.