Решение № 3 от 02.01.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Бургас, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20242120101380 по описа за 2024 година

Производството по делото по делото е образувано по повод искова молба от Г. М. В., ЕГН ********** от * против „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, представлявана от С.А.П. Н.Х.Б. за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 8338,95 лева, представляваща сбор от седем неразрешени платежни операции, извършени на 14.09.2022 година със средства по посочена разплащателна сметка, сумата 1455,71 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 24.09.2022г. до 28.02.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че на 31.08.2020г. ищецът сключил с ответника договор за откриване и водене на банкова сметка и предоставяне на платежни услуги № *. Във връзка с откритата банкова сметка на ищеца е издадена дебитна карта, както и му е предоставено електронно банкиране „Моята Fibank“, включително чрез мобилното приложение на банката „My Fibank“. На 15.09.2022г. ищецът получил обаждане от служител на ответника, че от посочената банкова сметка са извършени съмнителни транзакции, съответно от ищеца е изискана информация дали тези транзакции са извършени от него. Той е потвърдил, че не е извършил транзакциите в следствие на което от банката са блокирали дебитната карта, издадена по повод на откритата банкова сметка до изясняване на случая. Веднага след получаване на обаждането ищецът е посетил офиса на банката, за да провери какъв е проблема. При посещението си е установил, че на 14.09.2022 г. от посочената банкова сметка са извършени 7 броя неразрешени транзакции, без негово знание и без негово съгласие на обща стойност 8 338,95 лева, както следва: 4 броя транзакции, всяка от които в размер от 1 761,75 лева, една транзакция в размер на 783 лева, една транзакция в размер на 313,20 лева и една транзакция в размер на 195,75 лева. Като основание за извършване на тези транзакции е посочено дружеството „Binance Connect Vilnius LTU“, който търговец е непознат за ищеца и с който никога не е имал каквито и да било отношения. На 21.09.2022г. ищецът е подал жалба до банката по повод на посочените неразрешени платежни операции, с която изрично се оспорват транзакциите. На 07.10.2022г. по повод подадената жалба 1 ищецът е получил писмо от банката, с което е заявено, че е необходим по – дълъг срок за произнасяне относно оспорените транзакции. На 23.02.2023г. от името на банката, е изпратен отговор с изх. № Ж – 2497/21.09.2022 година, с който отговор банката изразява становище, че оспорените 7 броя неразрешени платежни операции не подлежат на възстановяване и следва да останат за сметка на ищеца. В исковата молба ищецът излага, че отказът на банката, която е ответник е неоснователен и сумите по извършените неразрешени платежни операции подлежат на възстановяване на ищеца на основание чл. 79 от ЗПУПС.

На следващо място ищецът намира, че банката дължи обезщетение за забава върху сумите по неразрешените платежни операции. Ищецът излага, че според чл.70, ал.1 от ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие платежната операция е неразрешена. На следващо място ищецът излага, че нормата на чл.79 от ЗПУПС регламентира, че в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по – късно от края на следващия работен ден след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама /от страна на платеца/ и уведоми съответните компетентни органи за това. При твърдения от страна на ищеца, че тези платежни операции са неразрешени доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест да установи автентичността им, точното регистриране, осчетоводяване, както и това, че не са засегнати от техническа повреда или друг недостатък в услугата – чл.78, ал.1 от ЗПУПС. Изложено е още, че в допълнение ал.4 на разпоредбата предвижда, че когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция регистрираното от доставчика на платежни услуги, включително от доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл.

75 от ЗПУПС. Доставчикът на платежни услуги, включително доставчикът на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо представя доказателства, че е налице измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги. Ищецът счита, че тълкуването на чл.78, ал.1 и ал.4 от ЗПУПС недвусмислено сочи, че рискът от изпълнение на неразрешена от платеца операция, макар и наредена чрез договорения платежен инструмент е възложен в тежест на доставчика на услугата. Посочва, че неблагоприятните последици от изпълнение на неразрешената от платеца операция, макар и наредена чрез договорения платежен инструмент ще останат в правната сфера на платеца само при доказване от страна на банката, че е налице измама в двете разновидности: извършена от платеца или извършена от получателя на плащането, който има качеството на ползвател на платежната услуга или при умишлено или при груба небрежност от страна на ползвателя на платежните услуги неизпълнение на съществените задължения вменени му във връзка с използване на платежния инструмент. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.80, ал.3 от ЗПУПС, която предвижда платецът да понася всички загуби, свързани с неразрешените платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнение на едно или повече от задълженията си по чл.75 умишлено или поради груба небрежност. На следващо място процесуалният представител на ищеца счита, че ответникът дължи и лихва за забава в размер на законната лихва за забава, считано от 24.09.2022г. до датата на предявяване на исковата молба, тъй като на основание чл.79, ал.1 от ЗПУПС доставчикът на платежната услуга дължи възстановяване на средствата по сметка на платеца не по – късно от края на следващия работен ден, след като е бил уведомен за операцията, след което изпада в забава чл.84, ал.1, пр.1 от ЗЗД. В случая банката е установила извършване на неразрешени операции още на 15.09.2022г., когато служител на търговеца се е свързал с ищеца по повод съмнителни платежни операции. Дори да се приеме, че не тогава са установени неразрешени 2 платежни операции то най – късно те са установени с подадената жалба от ищеца на 21.09.2022г., респективно банката е следвало да възстанови средствата по сметка на платеца най - късно на следващия работен ден, който е 23.09.2022г., считано от следващия ден банката е изпаднала в забава и дължи обезщетение. Посочва, че обезщетението, изчислено с он лайн калкулатор за периода от 24.09.2022г. до 28.02.2024г. е в размер на 1455,71 лева.

Поради изложеното ищецът предявява исковете си.

В преклузивния едномесечен срок ответникът дава писмен отговор, в който излага, че предявените искове са изцяло неоснователни. Оспорени са наведените в исковата молба твърдения за ангажиране на отговорността на банката във връзка с претендираното от ищеца възстановяване на сума в общ размер на 8338,95 лева. Ответникът оспорва като неправилно и невярно твърдението на ищеца, че не е извършвал процесните платежни операции, конкретно, че на 14.09.2022г. не е извършвал трансакции на обща стойност 8338,95 лева към непознат за него търговец, който е „Binance Connect“. Твърди, че с действията си ищецът е отговорен за разпореждане с посочената сума поради проявена груба небрежност. Не оспорва, че между ищеца и банката, която е ответник, е налице договорно правоотношение с оглед на сключен между страните договор за откриване и водене на банкова сметка и предоставяне на платежни услуги. Изложено е, че при сключване на договора ответникът Г. М. В. се е запознал и е приел Общите условия на „ПИБ“ АД за откриване и водене на банкови сметки и предоставяне на платежни услуги. На 08.09.2020г. ищецът е получил дебитна карта Debit MasterCard, за което е съставен и подписан приемо – предвателен протокол. В писмения отговор е посочено, че действително дебитната карта на ищеца е блокирана от специалист „ВКАТ“ в „ПИБ“АД след проведен на 15.09.2022г. разговор. По време на разговора ищецът е признал, че е предоставил данните си, свързани с мобилното приложение. Ответникът счита, че представянето на данните от страна на Г. М.

В. е проява на груба небрежност при спазване на мерките за сигурност за ползване на дигитализирана дебитна карта. По повод подаденото от ответника искане за оспорване на трансакции от „ПИБ“ АД е направена проверка по случая с оглед установяване на фактите и обстоятелствата около тяхното извършване. При проверката е установено следното: ищецът не е използвал дебитната си карта като платежен инструмент в съответствие с изискванията на банката, условията по договора и приетите от него общи условия. Ищецът не е използвал мобилното приложение „My Fibank“ в съответствие с мерките за сигурност, съгласно общите условия на банката. От ответника е констатирано, че всяка от оспорените трансакции е успешно авторизирана чрез дигитална карта. В писмения отговор е посочено, че за да може клиентът да дигитализира картата си в мобилното приложение на външен доставчик следва да премине през определен процес и процедури, определени от банката и от външен доставчик. За дигитализиране на картата на ищеца в мобилното приложение на външен доставчик банката е получила искане за дигитализиране. За да удостовери, че искането произхожда от ищеца като потвърждение на същото на 14.09.2022 г. в посочени в писмения отговор часове както следва: 11:46:33ч., 11:51:48ч., 17:14:31ч., 17:16:49ч., 17:16:22 ч., 17:24:33 ч., 17:39:30ч., 17:41:24 ч., 17:43:34 ч., 19:25:07ч.,20:49:58 ч., 20:55:51ч., 21:45:08 ч., 21:50:18ч. и 21:52:03ч. банката е изпратила кодове за активиране на ново мобилно приложение и две потвърждения за успешно активиране на ново мобилно приложение.

Изпратени са и две потвърждаващи SMS съобщения за успешно добавяне на дебитната карта на клиента й към услугата за разплащане Apple Pay до телефонен номер *. Посоченият телефонен номер съвпада с номера, даден от клиента в банката за връзка с него. Целта на изпратените кодове за активиране на мобилно приложение на телефонен номер, предоставен от самия ищец за контакт между него и банката, е да провери идентичността на лицето, което изисква достъп до мобилното приложение. По същия начин целта на съобщенията за успешно добавяне на дебитна карта в мобилно приложение е превенция от извършването на евентуални измами, в случай, че трето лице се е сдобило с данните на картата на клиента.

След като всички съобщения са изпратени до телефона на клиента, който е посочен от него 3 за контакт с банката именно клиентът е лицето, което може да потвърди исканото действие, ако то произхожда от него или да го предотврати в случай, че не разпознава действието като свое, като не въвежда кода, който е получил и/или сигнализира или се обърне към банката на посочения в sms – съобщенията телефонни номера. При условие, че кодът е правилно въведен в мобилното приложение „My Fibank“ и клиентът не се е противопоставил на извършеното действие след многократно получените от него sms – съобщения за банката не е имало съмнение, че искането за достъп до мобилното приложение „My Fibank“ произхожда именно от ищеца, както и че дигитализирането на дебитната му карта в Apple Pay е желано от него. Осигуряването на достъп до мобилното приложение „My Fibank“ и дигитализираното на картата без участието и знанието на ищеца не може да бъде извършено. В случай, че ищецът твърди, че не е искал достъп до мобилното приложение или че не е искал дигитализиране на картата си в Apple Pay, то ответникът заявява, че ищецът е предоставил данните си, както и изпратените от банката до него кодове на трето лице, с които действия ищецът е нарушил условията за ползване мобилното приложение и картата, съответно е действал в нарушение на правилата за сигурност и ползване на платежен инструмент. За банката е невъзможно да предотврати тези действия, защото са извън неин контрол и са изцяло в контрол на ищеца. Дигитализирането и ползването на картата чрез приложение на външен доставчик се извършва по реда и условията, определени от външния доставчик и съгласно условията за дигитализиране и ползване на картата, неразделна част от приетите от клиента общи условия. В тях е посочено, че оправомощения ползвател е длъжен да ползва само лично устройството, на което е дигитализирана картата, като в случай, че предостави данни за картата и изпратения до него код, като потвърждение за дигитализиране с предоставянето им осигурява възможност трето лице да ползва дигитализирана картата на своето устройство. В Общите условия, банката е посочила, че в случай, че оправомощеният ползвател не спазва мерките за сигурност, установени в общите условия на банката, както и мерките от условията за дигитализиране то се счита, че оправомощения ползвател е действал с груба небрежност, като в този случай той носи отговорност за всички причинени вреди и понася изцяло загубите, произтичащи от или във връзка с ползването надигитализираната карта. Титулярът понася изцяло загубите и отговаря за всички причинени вреди и когато е предоставил на трето лице да дигитализира и възможността да ползва дигитализирана карта. В допълнение, съгласно т.20.7 от общите условия титулярът отговаря за всички вреди и понася изцяло загубите, независимо от размера им, свързани с всички неразрешени платежни операции, ако са причинени чрез измама и/или поради неизпълнение от него или от оправомощен ползвател на едно или повече от задълженията му, свързани с използването на карта, включително дигитализирана /включително за съхраняване на персонализираните средства за сигурност/, което страните приемат за неизпълнение на задълженията им по чл. 75 от ЗПУПС поради груба небрежност. Всяка от оспорените процесни транзакции е успешно авторизирана. В писмения отговор е посочено, по смисъла на чл. 70 от ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие операцията е неразрешена.