Решение № 21836 от 28.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21836 гр. София, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110147124 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

В Софийски районен съд е постъпила искова молба, с която са предявени от М. Б. М. срещу Е. М. М. главен осъдителен иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 4579 лева, представляваща обезщетение за ползване на собствен на ищеца недвижим имот, представляващ *****, находящ се на адрес: гр. ***** за периода 11.11.2022 г. до 10.06.2024 г ., и евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 4750 лева, с която ответницата неоснователно се е обогатила, ползвайки имота през същия период, без основание за това.

Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко – продажба, за който е съставен в Нотариален акт № *****, дело ***** г. по описа на нотариус М. К., с рег. № *****, е придобил правото на собственост върху самостоятелен обект в жилищна сграда с административен адрес: град *****, представляващ подземен ***** със застроена площ от 24,42 кв. м. Сочи, че е собственик и на друг самостоятелен обект в сградата – *****, а ответницата, която е и негова дъщеря – на ***** в същата сграда. М. М. излага, че след закупуването на гаража е предоставил същия за безвъзмездно ползване на ответницата Е. М. по силата на безвъзмезден и неформален договор за заем за послужване. Посочва, че през 2019 г. страните постигнали съгласие ползването на гаража от страна на ответницата да продължи, но срещу заплащането на месечна наемна цена в размер на сумата от 25 лева. По-нататък в исковата молба се поддържа, че в началото на месец март 2021 г. ищецът е уведомил ответницата, че поради влошеното си здравословно състояние и за да има възможност да посреща разходите си, е решил да продаде собствения си 1 гараж, ползван от същата, като до нея е отправил искане за освобождаването му в срок до 1 месец. Ответницата заявила, че тъй като вече му е заплатила наемната цена, ще ползва имота до края на месеца. На 08.03.2021 г. ищецът получил предложение от ответната страна и съпругът й за закупуване на имота или за заплащане на месечна наемна цена от 125 лева месечно. С писмен отговор от 09.03.2021 г., изпратен по електронната поща ищецът предложил гаражът да бъде продаден от него, респ. закупен от ответницата на пазарната му цена. На 30.03.2021 г. ищецът изпратил писмо, адресирано до ответницата, с което й предоставил едномесечен срок - до 30.04.2021 г. за освобождаване на наетия гараж. Счита, че от изтичане на предоставения срок договорът за наем е прекратен. Въпреки това и след този момент ответницата продължила да ползва гаража, без да заплаща цена за ползването му, поради което ищецът счита, че му дължи заплащане на обезщетение за продължаващото ползване имота, въпреки неговото противопоставяне. Сочи, че по иск на ответницата да бъде призната за собственик на имота, е било образувано друго дело, в хода на което претенцията й е била отхвърлена. По изложените в исковата молба съображения отправя искане за уважаване на главния предявен иск, а при условията на евентуалност– в случай че съдът приеме, че между страните не е било налице наемно правоотношение – за заплащане на сумата, с която счита, че ответницата неоснователно се е обогатила за негова сметка. Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор ответницата Е. М. М., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответницата поддържа, че ищецът М. М. не е придобил собствеността върху процесния гараж, тъй като посочената от него правна сделка от 29.11.2000 г. няма прехвърлителен ефект и е нищожна, поради липса на изразено съгласие от страна на продавача по същата, поради което за последния не съществува право да иска обезщетение за ползването му. Оспорват се твърденията на ищеца за водени разговори между страните и за сключвани договори във връзка с процесния гараж. Поддържа се, че Е. М. е придобила собствеността върху имота по силата на упражнено от нейна страна давностно владение, считано от 2000 г., поради което и няма как да дължи процесното обезщетение. От съда иска да отхвърли претенциите на ищеца и да присъди разноските, сторени от нея във връзка с производството.

Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на производството доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през исковия период ответницата е упражнявала фактическата власт върху процесния недвижим имот.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, за който е съставен нотариален акт № *****, дело ***** г. на нотариус М. К., ищецът, действащ чрез своя пълномощник ответника, е придобил правото на собственост върху *****, находящ се в сутерена на жилищната сграда на адрес: гр. *****, със застроена площ 24,42 кв.м. при съседи: ***** Съгласно съдържанието на нотариалният акт продавач по сделката е бил „*****“ ООД, действащо съгласно решение на съдружниците, взето по протокол от 2000 г., чрез управителя К. К. С.. Съгласно посоченото в договора на нотариуса при сключването му е бил представен протокол от събрание на съдружниците на продавача. Нотариалният акт е 2 подписан от продавача, от купувача и от нотариуса. Същият е вписан в Служба по вписванията с вх. Рег. № *****, дело № ***** г.

Като доказателство по делото е прието извлечение от книгата на етажните собственици в сградата в режим на етажна собственост, съгласно което процесният гараж е собственост на ищеца, но считано от 20.12.2015 г. се ползва от ответницата.

Прието е пълномощно, съгласно което ищецът е упълномощил ответницата да го представлява в общото събрание на етажните собственици.

Като доказателство по делото е прието писмо, изпратено на 09.03.2021 г. по електронна поща до ищеца, с което А. К. (трето за спора лице), е отправил до него предложения за продължаване на ползването на гаража срещу наемна цена от 125 лева месечно и ежеседмична помощ в рамките на 2 часа или да закупят гаража на разумна, приемлива, пазарна и незлоупотребяваща цена.

На 31.03.2021 г. ответницата е получила изявлението на ищеца, съдържащо искания да освободи ***** до края на м.април 2021 г. и да му върне ключовете за достъп до същия.

С исковата молба са представени и като доказателства по делото са приети и други писмени документи, които настоящият съдебен състав намира за неотносими към предмета на спора и като такива последните не следва да бъдат подробно обсъждани.

С влязло в сила на 15.09.2025 г. решение № 2237/16.04.2024 г. по в. гр. д. № 6268/2023 г. на СГС, II-Б състав, е потвърдено решение № 20081450/01.03.2023 г. по гр. д. № 16278/2021 г. на СРС, с които е отхвърлен предявения от Е. М. М. срещу М. Б. М. положителен установителен иск за признаване за установено, че ищцата е собственик на основание давностно владение на недвижим имот подземен *****, находящ се в сутерена на жилищна сграда на адрес: гр. *****, със застроена площ 24,42 кв. м., заедно с 0,4639 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, съставляващо парцел ***** по плана на гр. *****, а съгласно кадастралната карта ПИ с идентификатор № *****, Пред настоящата инстанция е прието заключението на съдебно-техническата оценителна експертиза, изготвено от вещото лице инж. Н. К.. Съгласно същото средният пазарен наем за процесния имот за периода 11.11.2022 г. – 10.06.2024 г. е в размер на сумата 4579 левa.

При така установената фактическа обстановка съдът по приложението на правото съдът намира следното:

Предявени са за разглеждане главен иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД и евентуален иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът следва да установи по предявения главен иск възникването на безсрочно наемно правоотношение между страните, породено от неформален договор за наем от 2019 г., по силата на което ищецът, в качеството си на наемодател е предоставил на ответницата, в качеството й на наемател, процесния ***** за временно ползване, а наемателят да му заплаща определената наемна цена; прекратяване на наемното правоотношение; продължаващо ползване на наетия обект от страна на ответницата през процесния период; противопоставяне на това ползване от страна на наемодателя; размера на 3 обезщетението.

В доказателствена тежест на ответницата е да установи възраженията си, заявени с отговора на исковата молба, в т.ч. и че е ползвала имота в качеството си на собственик на същия въз основа на изтекла в нейна ползва придобивна давност.

По предявения евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи обогатяване на ответницата чрез неоснователно ползване на процесния имот, който е собственост на ищеца, наличие на връзка между обогатяването и обедняването; размера на обедняването.

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответницата е да установи съществуването на основание за обогатяването си.

Съгласно нормата на чл.236, ал.1 ЗЗД, ако след изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. Ако наемателят продължи ползването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор -чл.236 ал.2 ЗЗД.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че предявеният главен иск по чл. 236 ЗЗД не е доказан, доколкото в производството не е установено наличието на уговорка между страните имотът да е отдаден за ползване на ответника срещу заплащането на наемна цена. В действителност между страните не е спорно и това обстоятелство изрично е обявено за такова с доклада по делото, че ответницата е упражнявала фактическата власт върху вещта през процесния период. Не се установява обаче ищецът да й е предоставил ползването въз основа на уговорка за отдаване на имота под наем срещу насрещна парична престация. Ето защо и в случая недоказана се явява главната предпоставка, включена във фактически състав на иска по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, с оглед което и искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

По отношение на предявения в условията на евентуалност иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, настоящият съдебен състав приема, че същият е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, извън случаите, изрично предвидени в чл. 55 – чл. 58 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. При общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняване на друго лице, както и общ факт, от който произтичат едновременно обогатяването и обедняването.

За иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е без значение с какво намерение, респ. отношение се упражнява фактическата власт върху имота. Релевантна за уважаване на претенцията е липсата на основание за това ползване.

В случая твърденията на ищеца за настъпило неоснователно обогатяване произтичат от факта на ползване от страна на ответницата на собствения му недвижим имот през процесния период, лишаването му от собственото му правомощие да ползва имота като собственик, както и липсата на основание за това ползване.

От събраните по делото доказателства съдът приема, че ищецът е установил 4 пълно и главно правото си на собственост върху *****, който е придобил през 2000 г. по силата на договор за покупко-продажба. Възражението на ответницата, че договорът е нищожен, тъй като липсвало изразено съгласие от страна на продавача за сключването на договора е неоснователно. Видно е от съдържанието на нотариалния акт, че продавачът при сключването на договора е представляван от управителя на дружеството, който е действал по овластяване съгласно взето решение от съдружниците, което е било представено на нотариуса и е описано в нотариалния акт. Нещо повече - дори управителят да е действал без нарочно овластяване за сключването на сделката последното не е противопоставимо на лицата, с които дружеството е договаряло. Договорът за покупко-продажба е подписан от страните и от нотариуса, с оглед което и не е налице основание съдът да приеме, че у продавача е липсвало съгласие за сключването му. Ето защо и съдът намира, че ищецът е установил в производството, правото си на собственост върху имота.