Решение № 39 от 06.02.2020, Окръжен съд - Перник

Р Е

Ш Е Н И Е

№ 39/06.02.2020год. град Перник

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 26.09.2019год.

/ двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година / следния състав:

Председател: Рени Ковачка

Членове: Димитър Ковачев

Роман Николов

Секретар Катя Станоева

Като разгледа докладваното от съдия

Ковачка въззивно гр.дело № 330 по описа за 2019год., за да се произнесе , взе предвид следното:

С Решение №128/28.02.2019год. , постановено по гр.дело № 4021/2018год. „Колхида Метал“ АД гр.П. e осъдено да заплати на Д.Г.П. от *** на основание чл.200 от КТ сумата от 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания, настъпили в резултат от трудова злополука , станала на ***год. , ведно със законна лихва, считано от ***год. до окончателното й изплащане като е отхвърлен иска за разликата над 10 000 лева до пълния предявен размер от 40 000лева като неоснователен.

Със същото решение „Колхида

Метал“ АД е осъдено да заплати на адв. Н.Д. сумата от 432 лева възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита в хипотезата на чл.38 от ЗА, както и да заплати по сметка на ПРС- сумата от 475лева, представляваща държавна такса и възнаграждение за вещи лица.

С решението Д.П. е осъден да заплати на „Колхида Метал“ АД разноски по делото в размер на 1 672.50лева.

Решението е постановено при участие на ЗАД „Алианц България“ АД като трето лице-помагач на страната на ответника „Колхида Метал“ АД.

Срещу решението, в частта, с която предявеният иск с правно основание чл.200 от КТ е отхвърлен, е подадена въззивна жалба от Д.П.. В жалбата се твърди, че присъденото обезщетение по чл.200 от КТ в размер на 10 000 лева е занижено и не може да репарира претърпените в резултат на трудовата злополука неимуществени вреди и по този начин е нарушена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД . Твърди се също така, че районният съд неправилно е приел че е налице съпричиняване на вредоносния резултат и го е определил в размер на 50 %. Счита се, че възражението за съпричиняване не е доказано от ответника и че ако действително е допринесъл до настъпване на вредоносния резултат, то не се касае за груба небрежност по смисъла на чл. 201 от ГПК и това не е основание за намаляване на присъденото му обезщетение. В тази връзка е налице позоваване на Решение № 348/11.10.2011год. по гр.дело № 287/2010год. на ВКС. Прави се искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде постановено ново, с което да се присъдят още 30 000 лева обезщетение по чл.200 от КТ, ведно със законната лихва, считано от ***год. до окончателното й изплащане. При уважаване на жалбата се претендира присъждане и на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и пред двете съдебни инстанции.

В срок е постъпил писмен отговор от „Колхида Метал“ АД гр.П., в който са изложени доводи за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Твърди се, че присъдения с обжалваното решение размер на обезщетението за неимуществени вреди не е занижен, а напротив -завишен. Счита се, че правилно и законосъобразно районният съд е приел, че е налице проявена от ищеца груба небрежност, с което е допринесъл до настъпване на злополуката, както и че определения от съда процент на съпричиняване не само че не е завишен, но е занижен. Посочва се, че степента, в която ищецът е допринесъл за настъпване на трудовото злополука, на съответните увреждания и на вредоносния резултат е изключително висока и същата следва да бъде определена на 99 %. По изложените съображения въззиваемото дружество моли подадената от Д.П. въззивна жалба да не бъде уважавана, а да се отхвърли като неоснователна с присъждане на направените по делото разноски.

Писмен отговор е постъпил и от третото лице-помагач ЗАД „Алианц България„ Ад гр. С., в който се поддържа че подадената от Д.П. въззивна жалба е неоснователна и се прави искане за нейното отхвърляне. Според третото лице-помагач обжалваното решение е правилно, мотивирано и законосъобразно и постановено в съответствие с материалните норми и процесуалните правила и следва да бъде потвърдено.

В срока за отговор е подадена насрещна жалба от „Колхида

Метал“ АД гр.П. против решението на районния съд, но в частта му, в която е уважен предявения против него иск с правно основание чл.200 от КТ, в частта, в която е уважен предявения иск за присъждане на законна лихва ,считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на главицата ,както и в частта му ,в която е осъдено да заплати на адв. Н.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 432лева за оказана безплатна адвокатска помощ и на ПРС -държавна такса и възнаграждение за вещи лица в размер на 475лева. В насрещната жалба се поддържа ,че в нарушение на чл.52 от ЗЗД районния съд е определили обезщетение за неимуществени вреди, тъй като присъдения размер е несъразмерно и необосновано висок. Сочи се, че е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, които ищецът не е търпял, а дори и да се приеме, че е търпял такива, то размерът на присъденото за тях обезщетение е прекомерно висок и несъобразен с принципа за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че районният съд неправилно е приел процент съпричиняване едва от 50 % при наличие на доказателства за обективния принос на ищеца в настъпване на злополуката и причиняване на уврежданията, съответстващ на 99%. Сочи се също така, че неправилно от присъденото обезщетение не е приспаднато полученото от ищеца обезщетение по общественото осигуряване в размер на 2 346.54лева, в който смисъл е и решение № 77/13.04.2018год., постановено по гр.дело № 2735/2017год. на ВКС. Неправилно според жалбоподателя не е приспадната от присъденото обезщетение и сумата от 236.90лева, получена от ЗАД „Алианц България“ АД по силата на покритата имуществена отговорност на работодателя по застрахователна полица № ***, в който смисъл е Решение № 211/29.03.2010год. по гр.дело № 719/2009год. на ВКС. По изложените съображения жалбоподателят моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваните му части като предявеният иск бъде изцяло отхвърлен,ведно с произтичащите от това законни последици.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от Д.П., в който насрещната жалба се оспорва като неоснователна и се прави искане за нейното отхвърляне.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:

Производството пред районния съд е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д.П. против „Колхида Метал“

АД гр.П.. Ищецът претендира присъждане на обезщетение неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука, станала на ***год.

Ответникът оспорва иска, като прави възражение по чл.201 от КТ. Поддържа, че претендираният размер обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишен, както и че не са доказани претърпените от ищцата неимуществени вреди. Прави искане за приспадане от евентуално присъденото обезщетение на заплатеното на ищеца обезщетение за временна неработоспособност и застрахователно обезщетение.

По искане на ответника и на основание чл.

219, ал.1 от ГПК като трети лице-помагач по делото е конституиран ЗАД „Алианц Бълагрия“ АД гр. С.. Последният оспорва иска, като твърди, че е налице хипотезата на чл.55, ал.3 от КСО, че ищецът е проявил груба небрежност, както и че му е изплатил застрахователно обезщетение по застраховка „Трудово злополука“ в размер на 236.90 лева. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и при условията на евентуалност-да се вземе предвид изплатеното застрахователно обезщетение.

Първоинстанционният съд е уважил така предявения иск като е приел че ищеца е претърпял трудова злополука на ***год. , при която е пострадал и че сумата от 20 000лева е достатъчна да го репарира за претърпените от него болки и страдания. Приел е също така, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и че приносът му възлиза на 50 %, поради което е намалил обезщетението от 20 000 лева на 10 000 лева. Отхвърлил е искането за намаляване на тази сума със заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 236.90лева и плащане по обществено осигуряване в размер на 2 346.54 лева , като е приел за недопустимо прихващането на тези суми с присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди.

Изводът на районния съд за основателност на исковата претенция, основана на чл.200, ал.1 от КТ е направен в съответствие на събраните по делото доказателства и материалния закон. Установено е по категоричен начин, а и това обстоятелство не е спорно по делото, че ищецът е работил по трудов договор в ответното дружество на длъжност „ ***“ в цех “***“ като с допълнително споразумение и считано от ***год. е преназначен на длъжност “ ***“ . Установява се също така, че на ***год. по време на работа и при изпълнение на трудовите си задължения – *** и в резултат на накланяне на гредата и затискане на левия крак, е претърпял злополука, призната за трудова по надлежния ред- с влязло в сила Разпореждане № ***год. на ТП на НОИ гр.П.. Относно ангажиране отговорността на ответното дружество за претърпените от ищеца неимуществени вреди от злополуката по чл.200 от КТ, районният съд е изложил мотиви, към които въззивната инстанция препраща на основание чл.272 от ГПК .

Като спорни моменти , чрез оплакванията в жалбата , се очертава наличието на принос от страна на ищеца за настъпването на вредоносния резултат и процента на съпричиняване, вида на претърпените от него неимуществени вреди и размера на обезщетението, което се дължи за тях, както и наличието на основания за прихващане на присъденото обезщетение с изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение и обезщетение по обществено осигуряване.

Целта на обезщетението по чл.200, ал.1 от КТ е да репарира работника или служителя за причинените му в резултат на претърпяната трудова злополука неимуществени и имуществени вреди.

Следователно , предмет на обезвреда са само тези вреди, които са в причинно следствена връзка с претърпяната трудова злополука.

От изготвената по делото съдебно медицинска експертиза от вещо лице-лекар травматолог се установява ,че в резултат от притискането на левия глезен от металната греда ищецът е получил счупване на фибуларния малелол. Последният съставлява частта на малкопищялната кост на ляв долен крайник, която образува глезенната става от страничната / външната / й страна . Счупването е било с напречен ход на фрактурната линия, без дислокация на фрагментите и под синдезмалната връзка.

Вещото лице уточнява ,че на ищеца е поставена диагноза освен за счупването и за разкъсване на предната част на синдезмозата, както и че лечението при такова разкъсване е същото, както при счупването, а именно с гипсова имобилизация за срок от 45 дни. От експертизата е видно, че фрактурата е установена с рентгенографията извършена на *** г. в 11.09 ч. назначена от СПО, че лечението е проведено по спешност с поставяне на гипсова имобилизация под формата на ботуш като ищецът е носил гипса общо 75 дни. Вещото лице посочва, че при самата травма ищецът е изпитал силни болки и страдания, бил е в невъзможност да стъпва и ходи. Постепенно с времето за около 1-2 седмици по-силните болки са намалели, като по време на носенето на гипсовата имобилизация ищецът е ходил с патерици и е търпял неудобства и страдания в битово и хигиенно отношение. В експертизата е посочено ,че след свалянето на гипсовата имобилизация от контролните рентгенографии е установена остеопороза /намаление на калция/ в костите дистално от фрактурата, което съставлява т.н. „ инактивитетна остеопороза ", дължаща се на обездвижването на глезена и ходилото. Експертизата е определила това като временно усложнение, което при лечение с раздвижване, натоварване на крайника и криотерапия отзвучава за няколко месеца. Посочено е , че след отстраняването на гипса ищецът е започнал да натоварва крайника и да се провежда рехабилитация, като отначало отново е търпял по-силни болки и страдания. При прегледа вещото лице е установило, че счупването е зараснало, като пострадалия стъпва и ходи с левия долен крайник. Констатиран е лек оток от латерално на левия, глезен с палпаторна болезненост, като предвижданията са за вероятна болезненост за в бъдеще при по-тежки физически натоварвания и промяна на времето, но без особен функционален дефицит.