Решение № 93 от 11.06.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Ямбол, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Яна В. Ангелова

Светла Р. Димитрова при участието на секретаря В.Д.Д. като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело № 20252300500124 по описа за 2025 година

Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на Ц. Г. Т. от с.* общ.*, обл.*, подадена от процесуалния представител адв.Р.Ж. от АК–Ямбол срещу Решение №102/05.03.2025 г., постановено по гр.д. №2459/2024 г. по описа на Ямболския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Ц. Г. Т. против И. И. И. от гр.* искове: с правно основание чл.139 от СК - да бъде осъден ответникът да й заплаща месечна издръжка в размер на 500 лв., считано от 12.08.2024 г., както и с правно основание чл.149 от СК - да бъде осъден ответникът да й заплати издръжка за минало време за периода от 01.01.2024 г. до 31 юли 2024 г. в размер на 3500 лв., като неоснователни.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло, с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. За категорично неправилен е посочен извода на съда, че ищцата може да се издържа с получаваната от нея пенсия и с помощта на сина си, при който се е подслонила. Заявено е още, че всички свои имоти ищцата е прехвърлила точно на ответника, а той след завеждане на делото е получил в наследство имоти и парични средства от баща си и чичо си, което счита за вероятна причина да напусне работа по свое желание и което от своя страна му дава възможност да отдели средства за издръжката на баба си. Въз основа на тези и другите, изложени в жалбата съображения се иска отмяна на решението на ЯРС и постановяване на ново решение, с което предявените в производството искове бъдат уважени. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемият И. И. И., чрез пълномощника си адв.М.Г. е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, в който е заявил становище за нейната неоснователност. Изложени са подробни съображения, въз основа на които се твърди правилност на атакуваното решение, като се иска потвърждаването му. Претендира и за 1 присъждане на разноски за двете инстанции.

В с.з. въззивника Ц. Т., редовно и своевременно призована, се явява лично, като чрез процесуалния си представител адв.Р.Ж. поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й.

В с.з. въззиваемият И. И., редовно и своевременно призован, не не се явява, но чрез процесуалния си представител адв.М.Г. поддържа становището за неоснователност на въззивната жалба.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Фактическата обстановка по делото е правилно установена от ЯРС и се възприема и от настоящия съд. Във въззивната инстанция не се ангажираха доказателства, които да доведат до промяна на вече установените по делото факти.

Страните по делото не спорят и съдът приема за установено, че ищцата Ц. Т. е баба на ответника, по майчина линия. Това обстоятелство е видно и от Удостоверение за съпруг/а и родствени в връзки, изх.№ ГС-485 от 22.11.2024 г. на Община *, обл.*.

Ищцата Ц. Т. е водила иск за издръжка и срещу дъщеря си А.И. - майка на ответника И. И., който иск за издръжка е отхвърлен, видно от приложеното гр.д.№189/2024 г. на ЯРС.

В Решение №240/02.05.2024 г., потвърдено с Решение №110/11.07.2024 г. по в.гр.д.

№207/2024 г. по описа на ЯОС, е прието, че доходите на дъщерята А.И. не са достатъчни за издръжка и на майка й. Ищцата има и син - Н.К.К., разпитан като свидетел по настоящото дело.

Видно от Разпореждане №28242048277/30.06.2024 г. на ТП на НОИ- Ямбол, ищцата получава пенсия в размер на 527,54 лв. Според писмо № 2801-11-00-2419/22.11.2024 г. на Агенция социално подпомагане през август 2024 г. е получила целева помощ за отопление в размер на 553,75 лв.

Съгласно Удостоверение, изх. №6/14.10.2024 г. на „Ел Пи Пи фешън България“ ЕООД за периода 04.2024 г. - 09.2024 г. ответникът е получил брутен доход в размер на 16468,36 лв., а нетен - 13163,59 лв. Със Заповед от 07.11.2024 г. на работодателя е прекратено трудовото правоотношение с И. И. И., считано от 10.11.2024 г. С Разпореждане №21-00-5702-1/13.12.2024 г. на ТП на НОИ–Бургас е отпуснато парично обезщетение за безработица на лицето за периода 01.12.2024 г.-21.03.2025 г. в размер на 18 лв. дневно.

Представени са и Заповед на командира на ВФ №48940 от 27.11.2024 г., Заповед на същия командир от 26.11.2024 г., съгласно които ответникът е отчислен от списъчния състав на военно формирование 48940-Бургас, считано от 01.12.2024 г. и му е прекратен договорът за военна служба. От Справка за актуално състояние на всички трудови договори за И. И. И. от 14.02.2025 г. на ТД на НАП-Бургас се установява, че ответникът няма сключен нов трудов договор.

Според Удостоверение, изх.№91/14.10.2024 г. на д-р Н. ответникът е пациент на този лекар и приема лекарствени средства, частично платени от НЗОК за заболяването си „артериална хипертония“. Видно от Удостоверение за раждане от *** г. на Общ.* ответникът има малолетно дете П.И.И., родено на *** г. – ученик във 2-ри клас в ОУ „Елин Пелин“-гр.Бургас (съгласно Служебна бележка изх. № РД-84/16.10.2024 г. на ОУ „Елин Пелин"- гр. *). Представена е касова бележка от 16.10.2024 г. на „БРИДЖ СКУЛ" ЕООД на стойност 45 лв. Детето боледува от чести респираторни заболявания и има „хемангиом на капицилиума“, за който често се консултира с детски хирурзи съгласно Удостоверение, изх.

№94/14.10.2024 г. на д-р Н.. Съгласно Договор за жилищен кредит №2007242781559627 от 03.08.2020 г., сключен с „Райфайзенбанк България“ ЕАД и погасителен план към същия, ответникът и съпругата му са длъжници по договора до 10.08.2050 г., при месечна 2 погасителна вноска от 444,98 лв.

Представено е и Удостоверение, изх. №92/14.10.2024 г. на д-р Н., относно заболявания на А.К.И., за които са й предписани множество лекарства. Според Удостоверение, изх. №3042-02- 695/14.10.2024 г. на НОИ ТД- Бургас, същата получава месечна пенсия и добавка общо от 891,03 лв. до 06.2024 г., а след това - 1042,05 лв.

Съгласно Справка №1064307/08.08.2024 г. на Агенция по вписванията, ищцата е продала през 2002 г. на внука си И. И. земеделски земи в землището на с.* - две ниви от 7,315 дка и 12,001 дка, през 2008 г.-дървопроизводителна горска площ от 3,700 дка в землището на същото село, а през 2008 г. му е продала земеделски земи в с.Бояджик - две ниви от 3,202 дка и 5,959 дка, които той е продал през 2019 г. Представени са и нотариален акт № 77/30.05.2008 г. и нотариален акт №16, том І дело№ 8/2008 г., с които Ц. Г. Т. е продала на ответника земеделските земи в с.Бояджик и дървопроизводителната горска площ. Според справката на Агенция по вписванията на 05.08.2020 г. той е закупил апартамент в ж.к.“*** гр.*, бл.****, с площ от 100,650 кв.м., като на същата дата е учредил ипотека върху него в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД. На 10.12.2020 г. му е дарен апартамент от А.К.И. от 47,360 кв.м. в ж.к.“*** гр.* със запазено право на ползване на дарителя и трето лице.

Представена е Справка от Агенция по вписванията към 29.10.2024 г. според която Н.К.К. притежава недвижим имот в с.*, а през 2008 г. се е разпоредил със земеделски имот в с.Бояджик - нива от 10,991 дка. Според Удостоверение, изх.№1021-28-344/22.11.2024 г. на ТП на НОИ-Ямбол Н.К.К. получава пенсия в размер на 719,84 лв.

Св. Н.К. - син на ищцата - дава показания, че от юли 2023 г. тя живее при него в с.*.

Направил й е в пристройката до къщата си стая за живеене, стая за готвене и хранене.

Осигурил й е телевизор, храна, отопление с парно, а лятно време – климатик, за да не й е горещо. Води я на преглед при нейния лекар в гр.Ямбол, купува й лекарства за кръвното налягане - около 25 лв. и за запек - около 12-13 лв. Когато жена му се е разболяла миналата година, е наемал ромки срещу заплащане да обслужват майка му в събота и неделя - да изчистят, да я изперат, да я изкъпят, за не по-малко от 60 - 70 лв. Свидетелят сочи, че парите не му достигат. Самият той има заболявания: сърдечни - с лява неработеща камера, диабет, опериран е седем пъти - далака, жлъчката. Определени са му с решение на ТЕЛК 79% инвалидност, за което получава към 79 лв. Миналата година е получил масиран кръвоизлив и се е наложило да купува кръв за над 2000 лв. Четвърти месец не може да си купи лекарствата. Цената им е над 200 лв.

От показанията на св. И.а - съпруга на ответника - се установява, че съпругът й и майка му са се грижили за баба му Ц., докато през 2023 г. тя е напуснала къщата си и е заживяла при сина си Н.. Последният е забранил на роднините й да плащат разходите за телефон и други разходи. Казал им е, че ще се видят в съда. Свидетелката сочи, че детето им с ответника е на 8 години- ученик е, ходи на частни уроци и има здравословни проблеми.

Всяка година се налага да влизат в болница за няколко дни, за да следят здравословните му показатели. В момента И. И. е безработен и е регистриран на борсата на труда. Свидетелката работи на постоянен трудов договор. Сочи, че на този етап не могат да отделят средства и за баба му Ц., защото имат много разходи. Живеят в жилище, закупено с ипотечен кредит, а другото жилище е прехвърлено на ответника срещу гледане и там живее майка му, с право на ползване. Тя боледува и се налага синът й И. да й помага със средства, купува й лекарства, които не се поемат от здравната каса, хранителни продукти. За храната й са давали около 100 лв. Свидетелката също има майка, баща, сестра и понякога се налага да им помага. Има и баба, но си помагат взаимно. Съпругът й разполага със земя, но не получава рентата от нея. Тя се взема от майка му.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от 3

ГПК преклузивен двуседмичен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

Въззивницата е легитимирана и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.

При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

При преценка по същество, атакуваното решение се прецени за правилно, а изложените от първостепенния съд мотиви се споделят и настоящата инстанция препраща към тях (арг. от чл.272 ГПК).

Предявеният в производството иск е с правно основание чл.139, вр. чл.140, ал.1, т.4 от СК, каквато е и правната квалификация, определена от първостепенния съд. Съгласно чл.139 от СК, право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Според чл.140 от СК лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред от: 1. деца и съпруг; 2. родители; 3. бивш съпруг; 4. внуци и правнуци; 5. братя и сестри; 6. дядо и баба и от възходящи от по-горна степен. Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред. Чл.142, ал.1 СК урежда, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.

По предявения иск по чл.139, вр. чл.140, ал. 1, т.4 от СК, при анализ на събраните по делото доказателства, ЯОС намира, че същият е неоснователен и правилно е отхвърлен с обжалваното решение.

По делото е установено, че въззивницата - ищца е баба на ответника. Иска на ищцата за издръжка, предявен срещу дъщеря й е отхвърлен с влязло в законна сила решение.

Установено е, че понастоящем тя пребивава при сина си Н.К., който /съгласно свидетелските му показания, дадени по делото/ й е осигурил "стая за живеене, храна, отопление с парно, а лятото – климатик, за да не й е горещо, води я на преглед при лекар, купува й нужните лекарства - за кръвно и запек за около 40 лв. месечно". Установено е също така, че въззивницата - ищца е неработоспособна, като разполага с месечен доход от 527,24 лева от пенсия и през август 2024 г. е получила целева помощ за отопление в размер на 553,75 лв., каквато е получавала и в предходните години. Не е установено същата, независимо от напредналата си възраст - 99 години, да е във влошено здравословно състояние, да страда от заболявания, които да изискват сериозно лечение, съответно необходимост от допълнителни средства това - доказателства в тази насока не са ангажирани.