Определение № 42 от 20.03.2026, Районен съд - Червен бряг

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42 гр. Червен бряг, 20.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Частно наказателно дело № 20254440200317 по описа за 2025 година на Районен съд – Червен бряг, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 5 и следващите от Наказателнопроцесуалния кодекс /НПК/.

Образувано е по жалба от адв. Г. Ч. от САК - пълномощник на К. Н. П. от град София срещу постановление от 01.12.2025г. на Районна прокуратура град Плевен, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 7733/2023 година по описа на Районна прокуратура град Плевен, ЗМ №94/2024 година по описа на РУ град Червен бряг, образувано срещу виновното лице за престъпление по чл.323, ал.1 от НК на основание чл.243, ал.1, т.2 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК - обвинението не е доказано и не са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление от общ характер, респ. чл.323, ал.1 от НК. В хода на досъдебното производство не е било повдигано и предявявано обвинение срещу конкретно лице и няма привлечено обвиняемо такова.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното постановление и е направено искане досъдебното производство да продължи с цел изясняване на обективната истина. Жалбоподателката намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи обоснован извод, че свидетелите Н. Х. В. и Г. М. В., както и техните синове - Б. и Ц. са извършили самоуправни действия по отношение на нея и брат й И. Н., които могат да се подведат под престъпния състав на чл. 323, ал. 1 НК.

Иска се от съда да отмени изцяло като незаконосъобразно и неправилно процесното Постановление от 01.12.2025г. на Районна прокуратура град Плевен.

След като се запозна с всички материали, приложени по досъдебно производство № 7733/2023 година по описа на Районна прокуратура град Плевен, ЗМ №94/2024 година по описа на РУ град Червен бряг и обсъди наведените в жалбата доводи, съдът намира следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице съгласно чл. 243, ал. 4 от НПК пострадалият от деянието, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на прокурора. Жалбата е подадена в преклузивния седмодневен срок за обжалване по чл. 243, ал. 4 от НПК. Предвид 1 това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършената служебна проверка, съдът констатира следното:

В производството по чл. 243, ал. 4 от НПК законът е овластил съда да провери обосноваността и законосъобразността на прокурорско постановление, с което е прекратено наказателното преследване. Съдът може да потвърди постановлението (чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК), да измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства (чл. 243, ал. 6, т. 2 НПК) или да отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона (чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК). Съдебният контрол се ограничава до проверка за обоснованото и законосъобразно осъществяване на прокурорските правомощия по чл. 243 НПК. Съдът проверява само правилността на постановлението на прокурора, когато е сезиран от правоимащите лица.

В конкретния случай, Досъдебното производство е образувано на 05.04.2024г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК и се провело за това, че на неустановен ден през периода от 22.09.2023г. до 04.11.2023г. в град Койнаре, самоволно, не по установения от закона ред деецът осъществил едно оспорвано от другиго свое предполагаемо право, като премахнал оградата между собствения си имот, находящ се на ул. ****** и имота, находящ се на ул.

******, собственост на К. Н. П., както и ограничил достъпа до имота на П. чрез поставяне на катинар и случаят не е маловажен - престъпление по чл.323, ал.1 от Наказателния кодекс.

В хода на досъдебното производство са приобщени писмени и гласни доказателства, от които става ясно, че по депозирана през месец юли 2024 година пред Районен съд Червен бряг искова молба от К. Н. П. и И. Н. П., чрез адв. Г. Ч. от САК против Б. Г.ев М. и Ц. Г.ев М. с иск за предаване владението на имота на основание чл.108 от ЗС било образувано Гражданско дело № 691 по описа на същия съд за 2024 година. В хода на разследването са били събрани доказателства, че същото е приключило пред първата инстанция с отхвърляне на предявения иск.

С Постановление от 01.12.2025г. на Районна прокуратура град Плевен е прекратено на основание чл. 24, ал.1 т.1 НПК наказателното производство по досъдебно производство № 7733/2023 година по описа на Районна прокуратура град Плевен, ЗМ №94/2024 година по описа на РУ град Червен бряг.

От постановлението за прекратяване на досъдебното производство не става ясно въз основа на кои доказателства по делото прокурорът е стигнал до горната фактическа обстановка и въз основа на какви изводи.

Въз основа на горното, настоящия съдебен състав счита, че обжалвания съдебен акт не се базира на задълбочена преценка на всички събрани по делото доказателства. В прокурорското постановление липсва анализ на отделните доказателства, събрани в хода на производството както по отделно, така и в своята съвкупност. В тази връзка, не е разкрита обективната истина по случая.

За това, че П. е собственик и има отношение към собствеността, сочат установените обстоятелства за предприети мерки по почистване на имота /отстраняване на паднало дърво – посочено в показанията на св. Д. Н. на л. 85 от ДП/, както и данните, че жалбоподателката 2 е възнамерявала да ползва имота за съхранение на наследствен автомобил.

В проведените разпити на свидетелите, липсва конкретика за това Кой и Кога е поставил катинар на входа, пречещи на П. да премине и стигне до собствения си имот, като единствени данни за това, че Н. Х. В. и Г. М. В. са осъществили самоуправни действия, съставомерни по чл.323, ал.1 от НК се установяват от показанията на самата пострадала П..

В тази връзка, не са събрани данни и доказателства за други лица, установили извършването на посочените самоуправни действия. Наблюдаващия прокурор, не е предприел действия по установяване на съседите на собствените имоти, находящи се на ул.

****** и имота, находящ се на ул. ****** и други лица, имащи отношение по случая.

В конкретният случай, П. сочи, че в нейн имот без съгласието й са демонтирани огради, има изградена оранжерия, поставен е катинар на входа, като друго лице несобственик е заявило, че няма да предостави ключ, така че собственика да влезе в дворното място. Така, според настоящия съдебен състав е необходимо повторно извършване на очна ставка между К. Н. П. и Н. Х. В., с поставяне на допълнителни уточняващи обстоятелствата въпроси. Необходимо е още извършването на повторен разпит на св. Б. М. и св. Ц. М., с поставяне на допълнителни уточняващи обстоятелствата въпроси, част от които са поставени и с жалбата срещу Постановление от 01.12.2025г. на Районна прокуратура град Плевен. При необходимост, следва да се извърши и очна ставка между К. Н. П. и Б. Г.ев М..

Не са събрани и данни, стои ли още на място поставения катинар на входа в имота на жалбоподателя, което би имало пряко отношение относно размера на вредоносния резултат.

Съдът споделя и изложеното в жалбата, че в Постановлението от 01.12.2025г. на Районна прокуратура град Плевен, не е уточнено как приживе Н. И. Н. е стопанисвал наследения от жалбоподателя имот. Не е уточнено също, дали изграждането на оранжерията е станало самоволно от Н. Х. В. и съпруга й или е било със съгласието на собствениците на имота.

Събраните в хода на разследването доказателства не са анализирани в достатъчна степен в прокурорския акт. Липсва изследване на редица въпроси поставени от страните.

Изводите на прокурора за липса на осъществено деяние, съдът намира за немотивирани.

Не са анализирани поотделно и в своята съвкупност и събраните в хода на разследването писмени доказателства, както и размери и вида на вредите, търпени от жалбоподателя и тяхната взаимовръзка с деянията на посочените в жалбата лица.

Съгласно разпоредбата на чл.199, ал.2 от НПК, постановлението на прокурора следва да съдържа мотиви. В конкретния случай съдът приема, че прокурорският акт е немотивиран, тъй като не е посочил кои гласни доказателства кредитира и кои съответно не кредитира, и защо, както и не е направил пълен и детайлен анализ на всички събрани в хода на разследването доказателства.

По този начин от една страна съдът е лишен от възможността да направи преценка относно правилността на изводите на прокурора за липса на извършено престъпление от общ характер, а от друга се ограничават процесуалните права на жалбаподателите по чл.1, ал.2 НПК.

Освен това атакуваното постановление следва да съдържа, както изводите на 3 прокурора за наличие на формалните предпоставки за прекратяване на наказателното производство по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, така и констатациите му по фактите и правото относно деянието/деянията, съпътстващ тези изводи доказателствен анализ и посочване на ползваните доказателства относно установените обстоятелства, което не е сторено от наблюдаващия прокурор.

Без изясняване на посочените факти и извършване на посочените действия от страна на прокуратурата няма как да се направи извод нито за маловажност на случая, нито за малозначителност на деянията на посочените в жалбата лица. Така съдът е поставен пред невъзможността да осъществи контрола по чл. 243, ал. 4 от НПК - за законосъобразност на прекратяването.

Не на последно място и въз основа на дадените указания в Определение с рег. № 121/18.02.2026г. по Въззивно частно наказателно дело № 20264400600129 по описа за 2026 година на Окръжен съд – Плевен, настоящия съдебен състав следва да обсъди и следното:

Безспорно, престъплението самоуправство е включено в глава Х от НК – „Престъпления против реда и общественото спокойствие” и предвид това заглавие, непосредственият обект на защита и за престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК са обществените отношения, свързани с реда и общественото спокойствие. Самоуправството обаче има и свой специфичен непосредствен обект, който включва негативното засягане на установения обществен ред за легитимно решаване на спорове между граждани. Предвид тези обществени отношения, засегнати от престъплението самоуправство, при него не може да се изключи съществуването на пострадало лице. Настоящият съдебен състав счита, че липсата в състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК на съставомерност за причинени вреди не е пречка, за да възникване фигурата на пострадало лице, тъй като чрез това престъпление винаги могат да се засегнат отделни лични или собственически права. В този случай лицето, чиито права са засегнати се явява пострадал от деянието и може да се конституира като граждански ищец и частен обвинител в процеса /в този смисъл ППВС № 7/87г., както и съдебната практика, намерила отражение в решение № 99 от 25.03.2009г. на ВКС по н. д. № 43/2009 г., III н.о., решение № 30 от 04.02.2013г. на ВКС по н. д. № 2150/2012г., II н. о./.

В това производство съдът не е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора - чрез собствена интерпретация на доказателствата, още помалко д а го „замества“, когато в постановлението му за прекратяване отсъства анализ на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и категорични и ясни правни изводи, направени въз основа на него.

Липсата на мотиви винаги е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт, поради което и съдът намира, че следва да отмени атакувания прокурорски акт, като немотивиран и незаконосъобразен и върне делото на прокурора, с указанието да прецизира постановлението си съобразно гореизложените мотиви.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК, ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ Постановление от 01.12.2025г. на Районна прокуратура - Плевен за прекратяване на Досъдебно производство № 7733/2023г. по описа на Районна прокуратура град Плевен, ЗМ № 94/2024г. по описа на РУ град Червен бряг.