Решение № 209 от 29.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Варна, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов при участието на секретаря Веска П. П. като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20233100101675 по описа за 2023 година

Производството е по предявен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по предявен от Д. Й. Д. с ЕГН:********** и адрес ******, действащ чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Б. Д. от АК-Варна и съдебен адрес за призоваване ******, ПРОТИВ: Е. И. Г. с ЕГН:********** и адрес ****** и Н.

Я. К. с ЕГН:**********, действаща със съгласието на своята майка и законен представител М. Р. Р., ЕГН ********** и адрес: ******, с която е предявен иск с правно основание: чл. 135 ЗЗД и цена на иска 51 636,40 лева.

В исковата си молба ищеца твърди, че с Решение № 3222/26.10.2022 год. по гр.д. № 20213110115420 год. по описа на Районен съд - Варна, потвърдено с решение на ВОС по в.гр.д. № 250/23 год., влязло в законна сила на 26.05.2023 год. е установено качеството му на кредитор спрямо от. Е. И. Г..

Ищеца многократно е канил ответницата Е. И. Г. за доброволно изпълнение на задълженията и поради неизпълнение се снабдил с изпълнителен лист, по който е образувано изпълнително дело № 313/23 год. по описа на ЧСИ Р. Т..

При справка от ЧСИ установил, че на 22.10.2019 год. ответницата Е. И.

Г. е дарила с договор обективиран в нот.акт № 178, том 5, рег. № 12942, дело № 956 от 2019 г. на нотариус О. Ш., рег. № 147, вписан в АВп. вх. рег. 27900 от 2019 год., акт № 106, том LХХVII, дело № 16881/2019 год. на своята внучка ответницата Н. Я. К., представлявана от своята майка и законен представител М. Р. Р., притежавания от нея недвижими имоти, а именно:

Ателие № 2, с идентификатор № ******, находящ се в ****** състоящо се от входно антре, две стаи, килер, санитарен възел и тераса, със застроена площ 78,61 кв.м., ведно с прилежащите му изба № 5 с площ 1,33 кв.м., 20 кв.м. ид.ч. от ПИ с ид.№ ******, целият с площ 1981 кв.м., от които 15 кв.м. ид части 1 съответстват на външно паркомясто № 1 при граници: вх. № 1 и външно паркомясто № 2 съгласно договор аз разпределение правото на ползване рег.

№ 1805/14.04.2009 г. на Нот. П. П., рег. № 224, като е запазила на дъщеря си М. Р. Р. право на ползване върху дарените имоти.

Ищеца твърди, че тази разпоредителна сделка го уврежда, тъй длъжницата е намалила имуществото си, която може да послужи за удовлетворяване на вземането му.

С исковата молба е заявен петитум, с който ищцата моли съда, да постанови решение, с което:

ОБЯВИ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на ищеца, на основание чл.135 от ЗЗД, сделката, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот нот.акт № 178, том 5, рег. № 12942, дело № 956 от 2019 г. на нотариус О. Ш., рег. № 147, вписан в АВп вх. рег. 27900 от 2019 г., акт № 106, том. LХХVII, дело № 16881/2019 год., с която Е. И. Г. дарява на своята внучка Н. Я. К., ЕГН **********, представлявана от нейната майка и законен представител М. Р. Р., ЕГН:********** собствения си имот, а именно: Ателие № 2, представляващо самостоятелен обект с идентификатор ******, находящ се в ****** състоящо се от входно антре, две стаи, килер, санитарен възел и тераса, със застроена площ 78,61 кв.м., ведно с 2 прилежащите му изба № 5 с площ 1,33 кв.м., 20 кв.м. ид.ч. от ПИ с ид.№ ******, целият с площ 1981 кв.м., от които 15 кв.м. ид части съответстват на външно паркомясто № 1 при граници: вх. № 1 и външно паркомясто № 2 съгласно договор аз разпределение правото на ползване рег. № 1805/14.04.2009 г. на Нот. П. П., рег. № 224, като е запазила на дъщеря си М. Р. Р. право на ползване върху дарените имоти.

Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседние ищеца редовно призован, не се явява, но се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа иска.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е. И. Г., с която оспорва предявения иск.

В отговора се твърди, че договора между ищеца Д. Д. и ответника Е. Г. е сключен на 28.03.2018 год. за извършване на определена работа. Ответника твърди, че увреждане не е налице, т.к. към момента на сключване на договора за поръчка от 28.03.2018 год. ответника Е. Г. е нямала качеството „длъжник“ и това качество е придобила с влизане в сила на решението гр.д. 15420/21 на ВРС.

С представеното решение не се доказва, че вторият ответник Н. К. е знаела за настъпилото увреждане на ищеца от сделката за дарение, направено й от нейната баба Е. Г.. Тъй като не се установява атакуваната разпоредителна сделка да е увредила ищеца като кредитор със знанието на третото лице, то искът е неоснователен.

Моли, съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен, необоснован и недоказан и присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответника редовно призован не се явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие, който поддържа отговора и моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск.

2

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. Я. К., действаща със съгласието на законния си представител нейната майка М. Р. Р., действащи чрез адв. М. Г., АК - Варна, с който оспорва предявен е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.

Според ответника /Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС/, правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по 3 реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно и не е необходимо предварително да бъде установено с влязло в сила решение.

В производството по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД е от значение момента на възникване на вземането на кредитора - преди или след увреждащата сделка. Ако вземането на кредитора е възникнало след увреждащата сделка, приложим е фактическият състав на чл. 135 ал.3 ЗЗД, при който, за да възникне потестативното право по чл. 135 ЗЗД, следва да бъде доказано намерение за увреждане на кредитора от двете страни по увреждащата сделка.

Според ответника в конкретния случай договора за дарение предхожда датата на разваляне на договора за поръчка. Атакувания договор е сключен на 22.10.2019 год., т.е. две години преди да възникне вземането на ищеца.

Според ответника в настоящия случай приложима е разпоредбата на чл. 135 ал.3 ЗЗД, съгласно която „когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора." Ответника оспорва датата, на която е сключен договора за поръчка между ищеца и първият ответник с твърдението, че същият е антидатиран и сключен след сключването на договора за дарение.

Въведено е и възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца.

Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск и присъди в тежест на ищеца направените по делото разноски. С отговора е направено доказателствено искане.

В съдебно заседании ответницата редовоно призова не се явава, но се представлява от процесуален предсавител по пълномощие, който поддържа иска и мола съда да го отвърли, като неоснователен и недоказан.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК, приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

С Решение № 3222/26.10.2022г. по гр. № 20213110115420 по описа на Районен съд - Варна, потвърдено с Решение 432/06.04.2023 год. по в.гр.д. № 250/23 г., влязло в законна сила на 26.05.2023 год. е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. Й. Д. и Е. И. Г., че Е. И. Г., дължи на Д. Й. Д., сумата 5000 евро /пет хиляди евро/, чиято левова равностойност възлиза на 9 779.15 лв., представляваща дължима сума, поради разваляне на договора поради неизпълнение на договорните задължения от страна на Е. И.

Г., по сключения с Д. Й. Д., договор за поръчка от 28.03.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 03.08.2021 год. до окончателното й изплащане, за която 3 сума е издадена заповед № 4380/23.08.2021 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11354/2021 г. по описа на ВРС, XLVII състав, поправена с разпореждане № 18816/31.05.2022 г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и Е. И. Г., е осъдена да заплати на Д. Й.

Д., сумата 5000 евро /пет хиляди евро/, чиято левова равностойност възлиза на 9779.15 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 03.08.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата 1395.58 лв. /хиляда триста деветдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски /в това число 195.58 лв. - държавна такса и 1200 лв. - адвокатско възнаграждение/ в заповедното производство по ч. гр. д. № 11354/2021 г. на ВРС, XLVII състав, сумата 195.59 лв. /сто деветдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща сторените пред ВРС съдебно-деловодни разноски /платена държавна такса/, и сумата 1300.00 лв. /хиляда и триста лева/, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението е влязло в сила на 26.05.2023 год.

В мотивите към решението е прието, че между страните на 28.03.2018 год. е сключен договор за поръчка, по силата на който Д. Й. Д. е възложил на Е. И. Г., а последната е приела, да узакони и нанесе в АГКК сграда със ЗП 150 кв. м. и РЗП 250 кв. м., находяща се в гр. ******, с идентификатор № ****** с площ 866 кв. м.

Ответницата като изпълнител се е задължила да предаде извършената работа в срок до 30.05.2018 год. /чл.I., т.1/, а възложителят да заплати на изпълнителя сумата от 5000 евро за направените разходи във връзка с нанасянето на имота.

В чл.3 от ПЗР на договора страните са договорили, че договорът влиза в сила от датата на подписването му и служи като разписка за получената сума.

С договора сумата е предадена.

В мотивите си съдът е приел, че с заявеното на 03.08.2021 год. заповед за изпълнение, имплицитно се съдържа волеизявление за разваляне на договора.

По влязлотго в сила решение и издаден изпълнителен лист ищеца е образувал изпълнително дело № 313/23 год. по описа на ЧСИ Р. Т..

След справка е установено, с Договор за дарение обективиран в нотариален акт № 178, том 5, рег. № 12942, дело № 956 от 2019 год. на нотариус О. Ш., рег. № 147, вписан в АВп вх. рег. 27900 от 2019 год., акт № 106, том LХXVII, дело № 16881/2019 год., сключен на 22.10.2019 год. ответницата Е. И. Г. се е разпоредила със собствения си имот, като го е дарила на своята внучка Н. Я. К., представлявана от нейната майка и законен представител М. Р. Р., предсавляващ: Ателие № 2, с ид.№ ******, находящ се в ******, състоящо се от входно антре, две стаи, килер, санитарен възел и тераса, със застроена площ 78,61 кв.м., ведно с прилежащите му изба № 5 с площ 1,33 кв.м., 20 кв.м. ид.ч. от ПИ с ид.№ ******, целият с площ 1981 кв.м., от които 15 кв.м. ид части съответстват на външно паркомясто № 1 при граници: вх. № 1 и външно паркомясто № 2 съгласно договор за разпределение правото на ползване рег. № 1805/14.04.2009 г. на Нот. П. П., рег. № 224, като е запазила на дъщеря си М. Р. Р. право на ползване върху дарените имоти.

4

Съдът приема, за даказан по косвени доказателства факта, че ответниците Е. И. Г. е баба на Н. Я. К., която се яваво нейна внучка и дъщеря на М. Р. Р., която е дъщря на ответницата Е. И. Г..

Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира представените по делото писмени доказателства, като истински и автентични. Не са събрани доказателства, които за оборват материалната доказателствена сила на тези документи и поради тази причина съдът следва да ги кредитира.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД е основателен и следва да се уважи като такъв.