Решение № 131 от 26.04.2024, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Перник, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500085 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Н. С. П., ЕГН ********** от ***, чрез пълномощника си адвокат И. Д. срещу Решение № 1262/07.12.2023 г. по гражданско дело № 1335/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е отхвърлен, предявеният на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК иск за признаване на установено по отношение на Г. А. С., че Н. С. П. е собственик по давностно владение на ½ идеална част от самостоятелен обект, с идентификатор ***, който се намира в сграда с идентификатор

*** с предназначение жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, представляващ жилище-апартамент, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 46,30 кв.м., заедно с принадлежащо към този апартамент избено помещение - мазе № *** с полезна площ от 4,22 квадратни метра, както и 0,98 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, при граници: от изток - стълбище и апартамент №***, от запад - двор, от север - апартамент №*** и от юг апартамент №***, а на избеното помещение при граници: от изток - ул. „***“, от запад - мазе №***, от север коридор и от юг - стълбище, с адрес на имота: ***.

Във възивната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Изложено е, че първостепенният съд, при формиране на решаващата си воля, не е взел предвид приетите писмени доказателства, като по този начин е основал решението си 1 само на част от събрания доказателствен материал и е нарушил производствените правила за оценка и обсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност. Посочил е, че правните изводи на съда не кореспондират на приетата за установена фактическа обстановка и противоречат на разпоредбите на чл. 68, чл. 69 и чл. 77 от ЗС.

Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на направените съдебни разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника – Г. А.

С..

В съдебно заседание въззивният жалбоподател, чрез пълномощника си адв. Д. поддържа жалбата по подробно изложените в нея аргументи. Моли обжалваното решение да бъда отменено и спора да бъде разгледан по същество, като се уважи предявения иск.

Претендира присъждане на сторените разноски в двете съдебни производства. Прави възражение за прекомерност на заплатения от насрещната страна адвокатски хонорар.

В съдебно заседание въззиваемата, чрез пълномощника си адв. С., оспорва въззивната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и моли въззивния съд да го потвърди.

Заявява претенция за присъждане на направените разноски.

Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд, в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

Съдът се е произнесъл при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.

Решението е правилно.

Неоснователно е оплакването за допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане на всички приети доказателства. В мотивите на обжалваното решение районният съд е обсъдил всички приети писмени и гласни доказателства, в тяхната съвкупност, като е посочил фактите, които приема за установени въз основа на тях. Изрично е отразил, че част от събраните доказателства не са послужили за формиране на фактическите му констатации, тъй като не се отнасят до релевантни за спора обстоятелства.

2

Излагането на съображения за неотносимост на някои доказателства не представлява игнориране на същите, тъй като този извод е направен в резултат на извършената от съда мисловна и логическа дейност по обсъждането им.

Следва да се посочи, че събраните от районния съд писмени и гласни доказателства категорично и непротиворечиво изясняват релевантните за правния спор факти. Те не съдържат противоречиви доказателствени данни за относимите обстоятелства. Наличието на някои разминавания в показания на свидетелите, доведени от двете страни, не представляват съществени противоречия в сведенията, които предоставят, а се дължат на извършената от съответния свидетел лична, субективна оценка на възприетите от него обстоятелства.

От представения Нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 300/2021 г. на нотариус с рег. № *** на НК, с район на действие Районен съд – Перник и схема № 15170960-14.02.2023 г. на СГКК – гр. Перник се установява, че по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 17.10.2001 г. А.А.Р. е придобила в собственост процесният самостоятелен обект, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник, одобрени със заповед РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 46.30 кв.м., заедно с принадлежащо към този апартамент избено помещение - мазе № ***с полезна площ от 4.22 кв. м., както и 0.98 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото за цена от 6000 лв., от която 3000 лв. внесени от нейно име по сметка на купувача и 3000 лв. – заплатени от БАНК ДСК ЕАД по отпуснат кредит за закупуване на жилище, обезпечен с ипотека върху същото.

Видно от молба изх. № 1878/12.04.2006 г. заемът е изплатен и учредената ипотека върху жилището е заличена на 13.04.2006 г.

А.А.Р. е починала на ***, за което е съставен акт за смърт № ***, като е оставила за свой единствен наследник по закон дъщеря си – Г. А. С. – ответница по делото.

Не е спорно между страните и се установява от показанията на всички разпитани свидетели – К.М.М., В.Д.С., И.А.С. и М.И., че още преди придобиването на спорното жилище, Н. П. и А.Р. са живеели при условията на фактическо съпружеско съжителство, което е продължило до смъртта на последната – *** От закупуването на недвижимия имот – 17.10.2001 г. в него са живеели съвместно Н. П. и А.Р.. С тях е живяла и ответницата до омъжването й, а и след това за определен период от време, е пребивавала там със съпруга си. В последствие в жилището, заедно с А. и Н. е живяло и детето на ответницата. След смъртта на А., жилището се обитава само от въззивника.

Свидетелите К.М. и В.С., които нямат родство със страните и са възприемали непосредствено и през целия процесен период обстоятелствта, за които дават сведения, установяват, че въззивният жалбоподател винаги е полагал грижи за поддръжка на спорния имот. Той е извършил първоначалния му ремонт след закупуването, който е бил свързан и с преустройството му – преместване на кухненското помещение в коридора и обособяването на детска стая на негово място. В последствие многократно е осъществявал дейности по поддръжката, подобряването на състоянието, ремонтирането и обзавеждането му. Закупувал 3 е различни домакински уреди и вещи за бита. По време на съвместното му съжителство с А. е полагал грижи за нея, когато това е било необходимо, както и за ответницата до като е била непълнолетна, а и за нейната дъщеря.

От представеното съдебно Решение № 1093/07.12.2005 г. по гр. д. № 4178/2005 г. по описа на Районен съд – Перник, влязло в сила на 28.12.2005 г. се установява, с него е прекратен гражданският брак, сключен между въззивния жалбоподател и В.П. П. на ***. От него се потвърждава се твърдението на ищеца, че към момента на закупуване на жилището, се е намирал в граждански брак с друго лице.

От представените удостоверения за постоянен и настоящ адрес, издадени на 14.02.2023 г. от община *** и удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ, се установява, че регистрираните постоянен и настоящ адрес на Н. П. са на адреса на спорното жилище – ***, считано от *** и до настоящия момент, както и че същият не притежава недвижими имоти на територията на общ. ***.

От представените 29 броя разписки и 3 броя приходни квитанции, се установява заплащане на консумативите/използвана топлина и електрическа енергия и В и К услуги/ за периода месец януари 2022 г. – месец януари 2024 г. и на местния данък и таксата битови отпадъци за периода от 2015 г. до 2023 г. за спорния недвижим имот. Видно от същите е, че партидите по които са начислявани съответните суми са на името на А.Р., а след смъртта – на ответницата. От тях не се установява заплащането да е извършвано от или със средства на въззивника. Представено е извлечение от сметка на името на последния, от която е видно че през месец февруари и месец март на 2023 г. са извършвани плащания за битови сметки.

Представени са 7 броя договори за потребителски кредит, сключени от Н. П. с различни банки, както следва: на 24.12.2016 г. за закупуване на хлебопекарна за сумата от 288.90 лв.; на 20.02.2007 г. за сумата от 5000 лв.; на 11.02.2014 г. за сумата от 2900 лв.; на 02.10.2012 г. за сумата от 5000 лв.; 21.11.2012 г. – за сумата от 2900 лв.; на 11.12.2014 г. за сумата от 8403 лв. и на 10.02.2021 г. за сумата от 5000 лв.

Приложен е и договор за потребителски кредит, сключен на 08.11.2016 г. от А.Р. за сумата от 5731.26 лв. и 32 бр. вносни бележки, всяка за сумата от по 120 лв., от които се установява, че посочените погасителни вноски по него са заплащани от Н. П.. Представени са и още две разписки и искане за предсрочно погасяване, от които е видно, че дължимата сума по кредита е погасена предсрочно с две вноски от 1000 лв. и 1236.56 лв., внесени от А.Р..

По делото са приети и протоколи от проведени общи събрания на съсобствениците в сградата, в която се намира спорния апартамент, както и договори, сключвани между етажната собственост и трети лица и документи, съставяни във връзка с тях, от които е видно, че през 2016 г. жалбоподателят е бил избран за домоуправител в жилищната сграда и в това си качество от тогава до настоящия момент е представлявал етажната собственост и е извършвал различни действия за поддържането на общите части.

Приети са и множество епиктризи, експертно решение и заявления за предоставяне на 4 социални услуги на А.Р., от които се установява, че тя е страдала от различни заболявания, за което и е била определена трайно намалена работоспособност от 60%, прилагани са медицински инвазивни и неинвазивни изследвания, приемала е медикаменти и е ползвала социални услуги.

Представени са и два броя нотариални покани. Първата от ответницата до жалбоподателя, връчена на последния на 26.06.2023 г., с която е поканен да освободи жилището и да предаде владението му, както и документите за собствеността на същото.

Втората покана е от жалбоподателя до ответницата. Връчена е на 05.07.2023 г., като е поканена да ползва нейната ½ ид. ч. от недвижимия имот и е заявено, че останалата ½ ид. ч. му принадлежи.