Решение № 41 от 19.02.2025, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. , 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20241220101479 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Делото е образувано по предявен иск от „Кредито“ ООД, гр. София против С. А. Б. от гр. Гоце Делчев, обл. Благоевград. Иска се да бъде признато за установено, че ищеца има изискуемо вземане от ответника въз основа на индивидуален договор за паричен заем № ... от ... г. сключен от разстояние, при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП, а именно: главница в размер на 363.11 лева (триста шестдесет и три лева и 11 стотинки) лева, договорна лихва в размер на 38.81 лева от 13.12.2022 г. до 13.6.2023 г., лихва за забава в размер на 59.73 лева от 14.6.2023 г. до 28.08.2024 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението 29.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски по ч.гр.д. №1116/2024 г., по описа на Районен съд - Гоце Делчев.

Иска се също така ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски по заповедното производство и по настоящото производство.

Твърди се от ищеца, че на .... г. по реда на ЗПФУР и при спазване на всички законови изисквания между „Кредито“ ООД, в качеството на 1 кредитодател и С. А. Б. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с № ..., с който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя парична сума в размер на 800 лева. От своя страна кредитополучателя следвало да върне сумата на 6 месечни вноски, всяка от 212.27 лв. Освен главницата, вноската включва договорна лихва от 32.08%, годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 37.24%, такса за експресно разглеждане в размер на 158.84 лв. и неустойка в размер на 238.26 лв. Таксата за експресно разглеждане не се претендира и не е предмет на делото. Тази такса не следва да се включва в ГПР, тъй като не обуславя отпускането на кредита и не е част от разходите, съпровождащи усвояването на исканата сума. Дължи се само при отпускане на кредита, не и ако бъде отхвърлено искането. Предоставена е възможност на потребителя да измени договора, съставяйки свой проект или да го приеме, както е изготвен от кредитора. Ответницата се е съгласила с предложения проект и го е подписала, изпращайки СМС, който й е изпратен на попълнения от нея телефонен номер. След подписване на договора ищцовото дружество е предоставило заемната сума на ответника, с което е изпълнило задължението си по договора. Ответника от своя страна не е извършила никакви плащания по договора, въпреки многократните покани по телефон и чрез ел. поща.

Ищцовото дружество подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което е образуваното ч.гр.д. № 1116/2024 г.

Съдът е уважил претенцията и е издал Заповед за изпълнение за претендираните суми. Срещу заповедта е подадено възражение, поради което е подадена настоящата искова молба.

Правната квалификация на предявения иск е по чл. 6 и чл.8 от ЗПФУР във вр. чл. 9, чл.11 и чл.33 от Закона за потребителския кредит, чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, вр. с чл. 422 и чл. 415 от ГПК.

В законоустановения едномесечен срок от страна на ответника е постъпил отговор, в който се застъпва становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Счита процесния договор за кредит за недействителен, тъй като не съдържа ГПР, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му. Не става ясно кои точно разходи са включени в ГПР и кой разход какъв процент ГПР формира.

Таксата за експресно разглеждане на искането не е включена в ГПР. Макар в договора изрично е посочено, че изборът и закупуването на този пакет 2 допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на кредита, на практика уговарянето му е наложено и обусловено от господстващата позиция на кредитора. Иначе няма логика кредитополучателят да поеме допълнителна тежест и да заплати възнаграждение по пакета от допълнителни услуги, което е около една десета от размера на отпуснатия кредит, и то за услуги, представляващи една евентуална възможност, а не реално предоставени такива. Неустойката за непредставянето на поръчител, в размер на 238,26 лв., не е включена като разход в ГПР, а потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото последното е задължително условие за получаване на кредита. Така се заобикаля нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Представени са доказателства, че ответницата е заплатила към момента на предявяване на иска сума от 474.60 лв. Ако съдът приеме, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, ответницата остава да дължи на ищеца сума в размер на 325. 40 лв. На основание чл. 241, ал. 1 от ГПК се иска при постановяване на решението, изпълнението на задължението за връщане на главницата да бъде разсрочено съобразно погасителния план към договора за кредит.

Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл. 22 във вр. чл.10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал, 1, т. 7 - 9 от ЗПК, чл.19 от ЗПК, чл.23 от ЗПК.

От събраните доказателства, съдът прие за установено във фактическо отношение следното:

На ... г. С. А. Б. подала на електронната страница на „Кредито“ ООД заявка за отпускане на кредит в размер на 800 лева за срок от 6 месеца. При кандидатстване същата избрала опция „Бързо разглеждане (до 20 минути)“.

При това представила личните си данни, телефонен номер и адрес, както и въвела снимки на личната си карта и своя снимка с личната карта. На Б. била предоставена преддоговорна информация под форма на Стандартен европейски формуляр (СЕФ, находящ се в ч.гр.д. ... г.), в който е посочено, че при заем от 800 лева за срок от 6 месеца, заемополучателя ще следва да заплати вноска в размер на 146.08 лева месечно, както и услуга за експресно разглеждане в размер на 158.84 лева и общата сума, която ще се заплати е 1035.36 лева. Уведомена е, че следва да осигури две физически лица солидарни длъжници и условията на които трябва да отговарят те.

3

Предоставена й е информация относно лихвения процент, при който ще бъде отпуснат кредита – фиксиран лихвен процент 32.08%, годишен процент на разходите – 37.24%, като при изчислените на последния се вземат предвид следните условия: договорът за кредит ще остане валиден пред договорения период; страните по него ще изпълнят задълженията си съгласно условията и в сроковете посочени в договора, лихвения процент е фиксиран и остава непроменен за срока на договора.

На същата дата ...г. между „Кредито“ ООД като кредитодател С. А. Б., в качеството на кредитополучател бил сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) с № ..(л.9-30, вкл. по ч.гр.д. № .. г. по описа на съда). С договора „Кредито“ ООД се задължило да отпусне на ответника паричен заем в размер на 800 лева, а от своя страна кредитополучателя следвало да върне сумата на 6 месечни вноски, всяка от 212.27 лева. Освен главницата, вноската включва договорна лихва от 32.08% или в размер на общо 76.50 лева, годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 37.24%, такса за експресно разглеждане в размер на 158.84 лева и неустойка в размер на 238.26 лева. Общо дължимата сума по кредита е в размер на 1273.60 лева. Съгласно приложеният погасителен план първата погасителна вноска по кредита се дължи на 13.01.2023 г., а последната – на 13.06.2023 г.

В чл.11 от процесния договор за кредит е уговорено, че такса за експресно разглеждане в размер на 158.84 лева се дължи на равни погасителни вноски, ведно с останалите компоненти на задължението и е включена в погасителния план.

В чл.26 от договора е договорено, че в деня на сключване на договора или най-късно в срок от три календарни дни след това кредитополучателя ще предостави на кредитора следното обезпечение: две физически лица, всяко от които отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, като нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 2 000 лева; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем в „Кредито“ ЕООД, да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има такива да е със статус редовен. Солидарните длъжници подписват на 4 хартиен носител в офис на кредитора договор за встъпване в дълг, който става неразделна част от настоящия договор. Договорено е, че ако кредитополучателя не представи обезпечението в деня на сключване на договора, дължи неустойката в размер, посочен в т.5 от Условията и Параметрите на договора, която неустойка се дължи на равни погасителни вноски, ведно с останалите компоненти на задължението и е включена в погасителния план. Ако предостави обезпечението в срок от 3 дни след сключване на договора, то той не дължи неустойката и след предоставяне на обезпечението и в момента на подписване на договора за встъпване в дълг се изготвя нов погасителен план, който не включва неустойка.

Кредитополучателят има право да предостави обезпечението във всеки един момент от изпълнението на договора, като в момента на подписване на договора за встъпване в дълг остатъчната дължима сума по кредита се преизчислява, като от нея отпадне сумата по неустойката до изтичане срока на договора.

Договорената заемна сума в размер на 800 лева била предоставена от ищцовото дружество на ответника чрез паричен превод по „Изи пей“, изплатена на .. г., както се установява от представената по делото разписка за извършено плащане № .., приложена на л.10 по делото.

Б. не изпълнила задължението си за заплащане на месечните вноски по договорения погасителен план, като заплатила по договора само сумата в размер на 474.60 лева и преустановила плащанията. Съгласно представената от ищеца справка по делото (л.18), от заплатената от ответника сума от 474.60 лева за главница по кредита са прихванати 436.89 лева и за лихва – 37.71 лева.

Тъй като ответника не изпълнил задължението си за заплащане на суми по договора за заем, от страна на ищцовото дружество било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № ... г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев. Съда уважил заявлението и издал заповед за изпълнение за исканите суми – 363.11 лева, договорна лихва в размер на 38.81 лева от 13.12.2022 г. до 13.6.2023 г., лихва за забава в размер на 59.73 лева от 14.6.2023 г. до 28.08.2024 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението 29.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноски от 25 лева за държавна такса и 150 лева за адвокатско възнаграждение. По заповедта е подадено възражение, поради 5 което на ищеца е указано да предяви иск за установяване съществуването на претендираното парично вземане по исков ред.

При така установеното във фактическо отношение, предявения иск по чл.422 от ГПК е процесуално допустим, същия е депозиран с оглед възражението на длъжника срещу претендираното от ищеца вземане и в предвидения от закона едномесечен срок по чл.414 ал.2 от ГПК, от легитимиран ищец - заявителя в заповедното производство и срещу легитимиран да отговаря ответник - длъжника по заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, който е възразил срещу вземането.

Разгледан по същество иска е частично основателен, поради следното.

Предпоставките за уважаването на иск за установяване на подлежащо на изпълнение договорно задължение са най-общо две - на първо място да е налице облигационна връзка между страните и възникнало по силата на тази връзка задължение на съответната страна да престира парична сума, и на следващо - да е налице неизпълнение на поетото от страната задължение, при изправност на насрещната страна.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече, т. е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие (арг. чл. 6, вр. § 1, т. 2 ДР на ЗПФУР ) - напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон, кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Нормата на чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР предвижда, че за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите.