Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1016 от 09.06.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6051/2022
Вид
Решение № 1016
Подписан
09.06.2023
В сила
29.06.2023
Състав
Боян Димитров Кюртов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1016 гр. Пловдив, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20225330206051 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 628/07.09.2022г. на Зам.кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на И. В. Х., ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение по чл.4а от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив /НОДПТОП/.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление /НП/ като незаконосъобразно и неправилно, по изложени в жалбата и в съдебно заседание, чрез неговия повереник, доводи. Прави искане за отмяна на санкционния акт. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна – Община Пловдив, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по делото.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 25.05.2022 г. в гр. Пловдив, в 10:16 часа било констатирано от Б. И.

С., като охранител към ОП „Общинска охрана“ – Пловдив, че МПС „Ауди“ с рег.№ ********** било паркирано на ул. „Лев Толстой“ срещу № 1 в зоната на действие на пътен знак В27 - „Забранени са престоят и паркирането“. За установеното бил съставен фиш № 0002440874/25.05.2022г., с който била наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.4а от Наредба за 1 организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив. С оглед постъпило възражение от И. В. Х. срещу издадения фиш за горното му бил съставен АУАН № 000182/13.06.2022г., а въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от представените писмени доказателства, както и от гласните – показанията на св. Б. И. С., който поддържа акта, който е съставил и констатациите в него. Доуточнява, че л.а. „Ауди“ с рег.№ ********** е бил паркиран в зоната на знак В-27 след стадион „Христо Ботев“, продължението на казармите, като при залепянето на фиша собственикът на автомобила не е бил установен, а това е станало впоследствие след като обжалвал фиша, за което в негово присъствие му бил издаден процесният акт.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни, непредубедени и съответстващи на писмените доказателства по делото.

Не е спорно по делото, че на 25.05.2022 г. в гр. Пловдив, в 10:16 часа, л.а. „Ауди“ с рег.№ ********** действително е бил паркиран на ул. „Лев Толстой“ срещу № 1 в зоната на действие на пътен знак В27 - „Забранени са престоят и паркирането.“ По същество разпоредбите на - чл.39, ал.2, от НОДПТОП и чл.188, ал.1, изр. II от ЗДвП създават една оборима презумпция, че собственикът на установеното МПС е водачът, извършил констатираното нарушение. Същите разпоредби създават и съвсем достъпен начин за собственика да обори горната презумпция, като просто посочи лицето, управлявало собственото му МПС, което в случая не е било сторено, което се потвърждава и от показанията на актосъставителя. Ето защо и предвид горното, не може да се счете за погрешно посоченото в АУАН и наказателното постановление, че именно И. В. Х. е паркирал процесното МПС на горепосочения адрес.

Въпреки гореизложеното съдът намира, че наказващият орган е приложил неправилно материалния закон при квалифицирането от правна страна на извършеното административно нарушение, неправилно е определена и приложимата санкционна разпоредба. Тези пороци не могат да бъдат санирани за пръв път пред въззивната инстанция и същевременно съществено ограничават правото на защита на жалбоподателя. В случая деянието, за което жалбоподателят е наказан е квалифицирано като административно нарушение по чл. 4а от НОДПТОП, според която разпоредба участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Цитираната разпоредба обаче изцяло преповтаря разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Административното наказание е било наложено на основание чл. 4а от Наредбата, но същевременно за нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е предвидена нарочна 2 санкционна разпоредба – чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Анализът на посочените разпоредби на Наредбата и на Закона за движение по пътищата недвусмислено сочи тъждество на признаците на деянието, въздигнато в административно нарушение във всяка от тях. Нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП не разкрива бланкетен характер, поради което не подлежи на детайлизиране посредством друг нормативен акт. Недопустимо е обществени отношения, уредени изчерпателно със закон, да бъдат предмет на повторна регламентация с подзаконов нормативен акт. Противоречието между закон и подзаконов нормативен акт не обуславя съотношение на общ спрямо специален закон, а единствено изключва приложението на нормите на по-ниския по ранг такъв.

Именно поради тази причина и нормата предвиждаща санкция за конкретното нарушение от наредбата, а именно чл.43, ал.4 от НОДПТОП е била обявена за нищожна с Решение № 2273 от 6.03.2023 г. на ВАС по адм. д.

№ 3737/2022 г., VII о., а нищожните актове, както е известно, не пораждат никакви правни последици.

Не съществува процесуална възможност констатираните пороци да бъдат санирани от настоящия съдебен състав, поради което процесното наказателно постановление следва да бъде отменено в своята цялост.

По делото са налице доказателства за направени разноски от жалбоподателя в размер на 300 лв., които са изплатени изцяло в брой, като е приложен договор за правна защита и съдействие. Ето защо и на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, а съответно те са в тежест на община Пловдив.

Предвид горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 628/07.09.2022г. на Зам.-кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на И. В. Х., ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение по чл. 4а от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив /НОДПТОП/.

ОСЪЖДА Община Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на И. В. Х., ЕГН

**********, сумата в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3