Решение № 2 от 30.01.2023, Районен съд - Гълъбово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Гълъбово, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Ангелов при участието на секретаря Антоанета Делчева като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно наказателно дело № 20225550200104 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-113 от 20.05.2022г. на П.С.Г. – председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на О.Г., ЕИК ******, представлявана от Н.Т.К. – Кмет на общината, на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 /хиляда/ лева – за извършено нарушение по чл.190а, ал.2, вр чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.

В жалбата си и в с.з., жалбоподателя – чрез пълномощник моли НП да бъде отменено, тъй като същото е незаконосъобразно и неправилно. В с.з.изразява становище, че НП е незаконосъобразно и моли същото да се отмени.

Въззиваемата страна изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено

Районна прокуратура Стара Загора, ТО Гълъбово, редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

По делото бяха събрани писмени доказателства: копие от административнонаказателната преписка на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) гр.С., а именно: Наказателно постановление № НЯСС-113/20.05.2022г., ведно с известие за доставяне; АУАН № 07-043/29.11.2021г. в оригинал; Заповед № А- 1

466/11.08.2021г.; Покана за съставяне на АУАН; Писмо с изх.№ 85-01-1470 от 29.09.2021г. от гл.инсп.РО НЯСС ЮЦБ до Н.Т. - Кмет на О.Г.; Констативен протокол № 07-03139/14.09.2021г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията; Писмо с изх.№ 85-01-156/09.02.2021г. на гл.инсп.РО НЯСС-ЮЦБ до Н.Т. – Кмет на О.Г. и Констативен протокол № 07-03-24/28.01.2021г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията.

Бяха разпитани в качеството на свидетели: актосъставителя С. Г. К. и С. Н. П..

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РС - Гълъбово намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

На 14.09.2021г., на основание чл.190, ал.4, т.2 от ЗВ от С. Г. К., С. Н. П. - служители в Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях” – Южна Централна България /РО НЯСС- ЮЦБ/ в присъствието на Д.М. - на длъжност старши експерт ОМП и УК към О.Г., била извършена проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея на яз. "А.", находящ се в поземлен имот с идентификатор *** в землището на с. Априлово, общ. Гълъбово. Видно от Акт за публична общинска собственост №3/15.09.1998г., яз."А." е собственост на О.Г.. Язовир "А." е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност, съгласно Приложение № 1 към чл. 10, ал. 2 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние.

Констатациите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол (КП) № 07-03-139/14.09.2021г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията. Същият изпратен с писмо с изх. № 85-01‐ 1470/29.09.2021г. и е регистриран в деловодството на О.Г. с писмо с вх.№ 12-00172/04.10.2021 г.

В хода на проверката, извършена на 14.09.2021г. чрез обхождане и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея на яз. "А." било установено, че водният откос е земен, ерозирал по цялата дължина, на отделни места подкопан.

По този начин било констатирано - на място на язовира, че от страна на собственика не са изпълнени предписанията дадени в КП 07-03-24/28.01.2021г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията. В цитирания протокол, Раздел „V. Предписания", точка 2. „По осъществяване на безопасна техническа експлоатация", е дадено следното предписание:

1.Да се извършат ремонтно - възстановителни работи на водния откос в зоните на подкопаване за възстановяване на техническата му изправност със срок на изпълнение:

02.08.2021 г.

Въз основа на горепосоченото, било установено, че на 03.08.2021г. О.Г., в качеството 2 си на собственик на язовир "А." не е изпълнила даденото на основание чл. 190а, ал.1, т. 3 от ЗВ, предписание, а именно: „Да се извършат ремонтно - възстановителни работи на водния откос в зоните на подкопаване за възстановяване на техническата му изправност със срок на изпълнение: 02.08.2021г.“ с което е извършено нарушение на чл.190а, ал.2 от ЗВ и бил съставен АУАН.

АУАН № 07-043/29.11.2021г. бил съставен в присъствието на надлежно упълномощен представител на санкционираното лице. В АУАН представителя на санкционираното лице отразил, че има възражения срещу АУАН. В законоустановения срок не били направени възражения по АУАН.

Въз основа на АУАН № 07-043/29.11.2021г. е издадено обжалваното Наказателно постановление № НЯСС-113 от 20.05.2022г. на П.С.Г. – председател на председател на ДАМТН, в обстоятелствената част, на което, административно – наказващия орган напълно е възприел описаната в АУАН, фактическа обстановка.

Нарушението било квалифицирано като такова по чл.190а, ал.2 от Закона за водите – неизпълнение на даденото на основание чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, предписание и административно наказващия орган /АНО/, на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е определил и наложил на О.Г., ЕИК ******, представлявана от Н.Т.К. – Кмет на общината, административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

От правна страна:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП.

Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява 3 административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление - П.С.Г. – председател на ДАМТН е компетентно длъжностно лице да издава НП.

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение. Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Описаната фактическа обстановка се установява от безпротиворечиви относно горните факти и обстоятелства, показания на свидетелите, както и от приетите с определение писмени доказателства по делото.

Административно-наказателно производство е образувано със съставяне против общината-жалбоподател на АУАН от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.201, ал.11 от Закона за водите. Актът е съставен в присъствието на свидетели по установяване на твърдяното нарушение.

Съдът намира, че при издаване на обжалваното НП са спазени всички изисквания по ЗАНН – същото е издадено от компетентен орган и съдържа всички изискуеми съгласно чл.

57, ал.1 от ЗАНН, реквизити – отново са описани вменените нарушения и обстоятелствата, при които те са извършени, посочени са датата и мястото на извършване на нарушенията. В случая всяко от тях е извършено чрез бездействие – на датата, следваща срокът за изпълнение на дължимото действие, съгласно дадените на основание чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, предписания. Правилно е посочена нарушената законова разпоредба - чл.190а ал. 2 от Закона за водите и санкционната норма - чл.200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, въз основа на която е наложено административното наказание.

Не може да бъде споделено твърдението във въззивната жалба, поддържано от процесуалния представител на жалбоподателя и в с.з. в смисъл, че е допуснато съществено процесуално нарушение, съставляващо основание за отмяна на НП, тъй като не е спазен 6 месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. АУАН № 07-043 е съставен на 29.11.2021г., а НП № НЯСС-113 е издадено на 20.05.2022г. Срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН наистина е 6 /шест/ месечен, наистина е преклузивен, но същият изтича на 29.05.2022г., а не на 29.04.2022г. както се твърди. Ето защо процесното НП е издадено в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН.

По изложените съображения, съдът намира, че в случая не са налице никакви формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административно-наказателното 4 производство, респективно - до формална незаконосъобразност на съставения АУАН и/или на издаденото въз основа на него НП.

Безспорно е, че О.Г. е собственик на язовира и следва да е отговорна за изпълнение на дадените на основание чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, предписания на ДАМТН.

Безспорно е, че предписанието: „Да се извършат ремонтно - възстановителни работи на водния откос в зоните на подкопаване за възстановяване на техническата му изправност“ със срок на изпълнение 02.08.2021г., не е изпълнено.

Съгласно чл.200, ал.1, т. 39 от ЗВ - Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 190а ал.1, т.3 от ЗВ. Предвиденото административно наказание е по вид "имуществена санкция" в размер от 1 000 лева до 20 000 лева. Съдът счита, че настоящия случай не е маловажен и по отношение на него не са приложими правилата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не разкрива необичайно ниска степен на обществена опасност, а напротив - неизпълнението на предписанията от собствениците на язовири и съоръженията към него, когато не отговарят на изискванията на Закона за водите създава риск за живота и здравето на хората. В случая наказващият орган е определил размера на имуществената санкция в размер на 1000 лева, която е законодателно определения минимум, като е отчел в достатъчна степен предпоставките по чл. 27, ал. 2 и ал.

3 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че законодателят е определил този праг на санкцията за това нарушение, с което е подчертал значимостта на засегнатите обществени отношения.

Ето защо, съдът намира, че така наложеният размер на санкцията се явява съответен на целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН, поради което и същият се явява справедлив.

Воден от горното, настоящият състав счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от делото, Съдът счита за основателна претенцията на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН. Пред въззивната инстанция АНО е представляван от юрисконсулт, който е представил писмено становище и направил своевременно искане за присъждане на разноски. Възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, според чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание по същество, с разпит на двама свидетели, като същото не е с голяма правна и фактическа сложност, поради което следва да се присъди минималния размер на юрисконсултско възнаграждение, 5 а именно 80 лева, който ще отговоря на осъщественото процесуално представителство.