Решение № 95 от 31.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. С.З., 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело № 20235500900430 по описа за 2023 година

Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432 КЗ във вр. чл.45 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди и акцесорни претенции с правно основание чл. 497, ал.1 КЗ.

В исковата молба се твърди, че на ***г., около *** часа, в гр. С.З., по ***, в посока запад - изток се е движил автобус „Сетра“, с peг. № ***, управляван от водача Н. Й. К., с ЕГН **********. Същият имал намерение да извърши маневра завой на дясно на кръстовището на бул*** и ул. ***. По същото време, велосипедистът В. Д.в Д. на 14г. се е намирал западно от инцидентното кръстовище, около средата на велоалеята, разположена на южния тротоар на ***, от където потеглил в посока изток и достигнал до инцидентното кръстовище. При пресичане на кръстовището на бул. ***“ и ул.

***, движейки се по продължението на велоалеята, велосипедистът е ударен от автобус „Сетра“ с peг. ***, чийто шофьор с противоправното си поведение причинил по непредпазливост смъртта на велосипедиста В. Д.в Д..

Посочва се, че детето велосипедист В. Д. на 14г. е уязвим участник в движението, същият се е движил праволинейно по велоалеята. Водачът на автобуса при извършване на маневра завой надясно на кръстовището на бул.

***“ към ул. ***, не е осигурил предимство на уязвим участник в движението, а именно дете - велосипедист, движещо се на велоалея. Поддържа се, че водачът на автобуса не само е можел да възприеме наличието на движещ се по велоалеята велосипедист, но е бил длъжен да го възприеме. При извършването на маневрата завой на дясно, водачът на автобуса сам се поставил в невъзможност да следи велоалеята, като преди да предприеме завой надясно, се отклонил косо наляво по посока на движението си, при което 1 загубил зрителен контакт с всички дясностоящи участници в движението.

Видно от извършения следствен експеримент, обективиран в Протокол за следствен експеримент от ***, извършен по воденото ДП № ***. по опис на ОДМВР С.З., водачът на автобуса К. е имал видимост към велоалеята западно от кръстовището. При липса на каквато и да е видимост от запад, най -вече поради опасност за наличието на пешеходци и велосипедисти на кръстовището, водачът е следвало да се движи с такава скорост, която би му позволила да спре незабавно при възникване на опасност за движението. В случая, при възникване на опасност за движението, водачът на автобуса К. не реагирал по никакъв начин на така възникналата за него опасност, като продължил движението си, с което е допринесъл за настъпване на смъртта на велосипедиста Д.. Посочва се, че в процеса на извършване на маневрата, завой надясно, водачът на автобуса К., се движел „на сляпо“, като същевременно навлязъл в опасната зона на велосипедиста, за който ударът е бил непредотвратим. Още повече, че с оглед възрастта на велосипедиста и маневрите, извършени от водача на автобуса, преди маневра завой надясно, а именно отклонението му наляво, с частично навлизане в северната му попътна лента на бул***, същият заблудил велосипедиста Д., дете на 14г., че ще продължи движението си праволинейно по бул***. Водачът на автобуса, при навлизането си в кръстовището се движел равноускорително без да съобрази, че по велоалеята е възможно да се движи велосипед, управляван от дете. Водачът на автобуса преди да предприеме маневрата, завой на дясно, възприел в един по-ранен момент, че на велоалеята се намират велосипедистидеца, тъй като не е имало зрителни прегради или препятствия, между тях.

Посочва се, че велосипедистът Д., от правна страна, поради движението си на велоалея, безспорно е с предимство, като дясностоящ участник в движението, пред маневриращия за завой надясно автобус. Твърди се, че водачът на автобуса е допуснал нарушение на чл.5, ал.1 и 2 от ЗДВП, като с поведението си е създал опасност за движението и конкретно е поставил в опасност живота на велосипедиста В. Д., който е уязвим участник в движението. Водачът допуснал нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1 и 2 от ЗДВП, като при завой на дясно, за навлизане в друг път, преди да започне маневрата не се убедил, че няма да създаде опасност за друг участник в движението, в случая велосипедиста Д., който се движел покрай него. Извършил маневрата, без да се съобрази с положението, посока и скоростта на движение на велосипедиста Д., като е навлязъл на велоалеята без да пропусне велосипедиста, който се движил с предимство по нея. Посочва се, че е допуснато нарушение на чл.47 ЗДВП, тъй като водачът на автобуса К., при премиване в кръстовище, не се е движел с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. Още повече, че велосипедистът Д. на кръстовището е бил дясностоящ участник в движението, спрямо водача на автобуса. Твърди се, че е допуснато и нарушение и на чл.116 ЗДВП, според който при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, не се е движил със скорост, която при 2 необходимост да може да спре. Водачът на автобуса също не се е съобразил с наличната пътна маркировка М9-чл.21, ал.1 и ал.2 от Наредба №2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка. Посочва се, че велосипедната пътека е част от платното за движение, очертана с пътна маркировка, сигнализирана с пътни знаци. Велосипедната пътека е предназначена за преминаване на велосипедисти, може да се разполага редом до пешеходни пътеки или самостоятелно, е продължение на велосипедна алея/лента, или връзка между еднопосочни велоалеи/ленти от двете страни на платното за движение. На велосипедна пътека велосипедът се кара, а не се слиза и бута. Следователно на велосипедна пътека велосипедистът е с предимство пред водачите на МПС. В резултат на противоправното поведение на водача на автобуса настъпил удар, вследствие на който, детето е попаднало под гумата на автобуса. При последващото движение на автобуса, до окончателното му установяване в покой, тялото на велосипедиста и велосипеда са били притиснати и влачени в притиснато състояние от долните състави на автобуса в асфалтовата настилка, с едновременно протриване между долните състави на автобуса и асфалтовата настилка. След като автобусът преустановил движението си, велосипедистът е бил затиснат към земята от гумата на автобуса и останал там до пристигането на авариен екип, който го освободил. Пострадалият бил откаран в *** гр. С.З., където малко покъсно починал от травматичните увреждания.

За изясняване на обстоятелствата и причините за настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство № ***г. по описа на Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР С.З. и пр.пр. № *** г., по описа на О.П. С.З., което към настоящия момент не е приключило.

Към исковата молба е приложено Удостоверение за наследници, с изх. № 3150 от 03.06.2022г., изд. от Община С.З., видно от което Д. Д. Д. и И. В. Ц. са съответно баща и майка на починалото непълнолетно дете В. Д.в Д..

В резултат на противоправното си деяние, водачът Н. Й. К. причинил на ищците вреда - изгубили са своето единствено дете, на което възлагали всичките си надежди. Ищците дълго време са нямали дете, а много са искали да имат. След много опити се е появил В.. Същият е бил много обичано и обгрижвано дете, учил е много, имал е винаги отличен успех, бил приет за ученик в *** гр. С.З.. Имал приятели. Бил много добро дете. Ищците много се гордеели с успехите на детето си. Внезапната му загуба причинила на ищците изключителни страдания. Майката И. Ц. е отишла на мястото на инцидента и е видяла как детето й е затиснато от автобуса и пищи от болка. Бащата Д. Д. е онкоболен, като случилото се влошило състоянието му. Тези изключително негативни преживявания, наред със скръбта от последващата загуба на единственото им дете, причинили на родителите неимоверни страдания. Били са едно задружно и сплотено семейство. Връзката помежду им е била много силна, но инцидентът завинаги я е прекъснал. Внезапната и нелепа загуба на единствения им син причинила на ищците изключителни страдания. Те са изгубили своя син, който към датата на инцидента е бил на 14 години и 3 тепърва му е предстояло да се изучи и да започне самостоятелен живот.

Загубата от смъртта на пострадалия е огромна и е оставила завинаги тежък отпечатък върху живота им.

Във връзка с горното, видно от амбулаторни листове № **** и № ***, на *** г. ищците посетили ***, специалист психиатър, който установил наличието на посттравматично стресово разстройство за всеки един от тях.

Специалистът сочи, че И. Ц. споделя, че е била подтисната, тревожна, плачела често и изпитвала чувство за вина. Допълва, че споделяла астеннодепресивни изживявания, преживявала сцени от инцидента, с виновностови изживявания, емоционално лабилна, нормобулична, както и че споделя суицидни мисли.

Лекарят посочва, че Д. Д. споделя, че се чувства подтиснат, без желание за дейности и контакти, с намален апетит, сънят му продължавал да бъде разстроен, като имал преживявания тип „флашбек“.

Заключва, че има водеща астенно-депресивна симптоматика, преработва тежката психотравма, както и че разкрива суицидни мисли. Във връзка с направените констатации е назначена медикаментозна терапия, като видно от представените 4бр. касови бележки същите лекарства са закупени.

Освен неимуществени вреди, в резултат на ПТП първият ищец, Д. Д., е претърпял и имуществени вреди. Видно от фактура № *** г., издадена от *** ищецът е заплатил 1 166 лв. (хиляда сто шестдесет и шест лева) за траурна услуга - погребение на В. Д.в Д.. Същите несъмнено са в пряка причинноследствена връзка с извършеното непозволено увреждане, поради което ответното застрахователно дружество е отговорно за възстановяването им.

От съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справка от ел.сайт на Гаранционен фонд се установява, че към датата на ПТП - ***г., автобус „Сетра“ с peг. № *** е бил с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица със срок на покритие от 24.11.2021г. до 23.11.2022г. към „***

В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от Кодекса на застраховането, ищците предявили пред застрахователя претенция за изплащане на обезщетение за причинените им от ПТП неимуществени и имуществени вреди. Видно от образна разписка, с известие за доставяне № ***, молбата е получена от ответното дружество на 10.06.2022г., като същото е образувало щета № *** С писмо, с изх. № 4442/15.06.2022 г., ответното дружество ги уведомило, че за определяне на застрахователно обезщетение е необходимо да представят влязло в сила заключително постановление по наказателно производство срещу водача, причинил ПТП, или влязла в сила присъда с мотиви срещу водача, причинил ПТП, автотехническа експертиза и съдебномедицинска експертиза. Ищците не са могли да представят на ответното дружество исканите документи, тъй като не разполагали с такива.

Тъй като ищците не получили застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на техния син от станало на *** г. ПТП, за тях е налице правен интерес от 4 завеждане на настоящият иск за репариране на причинените вреди, вследствие на непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност” против ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.

Претендира се ответното дружество да заплати на всеки от ищците сумата в размер на 26 000 лв., представляващи част от цялата претенция от 250 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на ***г., при което е починал техния син В. Д.в Д., с ЕГН **********.

Претендира се ответното дружество да заплати на Д. Д. Д. сумата в размер на 1 166 лв., обезщетение за имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на ***г., разходи за траурна услуга - погребение на неговия син, В.