Решение № 255 от 13.07.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. П., 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500328 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №303/24.03.2022г., постановено по гр.д.

№20215220102981/2021г. по описа на РС- П. е признато за установено в отношенията между страните, че М. П. К., ЕГН ********** от гр. П., ул.

„С.Б.“ №5 дължи на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление: гр.С., район В. ж.к.„М.Д.“, ул.„Р.П.К.“ № 46, представлявано от управителя Р.И.М.- Т., на основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.240, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, главница за периода от 01.06.2016г. до 01.06.2021г. в размер на 3000лв., частично от общо дължимата главница в размер на 16173,58лв. и лихва за забава върху предявената главница в размер на 810,83лв. за периода от 30.04.2018г. до 01.06.2021г., на основание договор за потребителски кредит по кредитни програми №РК08-00092 от 15.04.2008г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, ч.гр.д.

№1863/2021г. по описа на РС- П., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение01.06.2021г. до окончателното изплащане.

Осъдена е М. П. К., ЕГН ********** от гр.П., ул.„С.Б.“ №5, да заплати 1 на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление: гр.С., район В. ж.к.„М.Д.“, ул.„Р.П.К.“ №4-6, представлявано от управителя Р.И.М.Т., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски в исковото производство за държавна такса в размер на 76,22лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 200лв. и разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на 76,22лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от М. П. К., чрез пълномощника й адв. Е.П. К..

Твърди се в същата, че решението е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушаване принципа за равенство на страните пред съда.

Сочи се, че съдът не е разгледал възражението за погасяване по давност на вноските за главница по погасителния план по договора за банков кредит, чийто падеж е настъпил преди датата 01.06.2016г. В този аспект се твърди, че за да се десезира от произнасяне по това възражение, съдът е приел, че по реда на чл.143, ал.1 от ГПК, ищецът е уточнил в исковото производство, че предявения частичен иск заявен чрез заявление в заповедното производство „за сумата 3000лв. от общо дължима главница от 16173,58лв.“ всъщност обхваща вноските по погасителния план за периода от 01.06.2016г. до 01.06.2021г. Твърди се, че такова уточнение на предмета на частичното вземане не е направено със самото заявление за издаване на заповед.

Визира се, че ищецът се възползва, че възражението за давност е направено за определен период и в исковото производство уточнява, че търси сумата от друг период. Приема се, че по този начин ищецът се „измъква“ от възражението, като всъщност изменя иска си нагаждайки го според отговора на исковата молба.

Твърди се, че ако се приеме, че действително предмет на частичния иск по чл.422, ал.1 от ГПК е вземане формирано от вноски за периода 01.06.2016г. до 01.06.2021г., то тогава съдът е постъпил правилно, като не е разгледал възражението за давност. В такъв случай се сочи, че съдът е длъжен да констатира, че предмета на заповедното производство не е напълно идентичен с предмета на така „уточнения“ иск по чл.422 от ГПК и на това основание е следвал да прекрати производството поради недопустимост.

Вместо това е прието от първата инстанция, че иска е допустим.

Визира се от жалбоподателя, че един от двата извода е неправилен и ако 2 иска е допустим, то съдът не е следвало да стъпва на „уточнението“ на ищеца, а да се произнесе по възражението за изтекла погасителна давност.

Искането е да се обезсили решението, като постановено по недопустим иск.

Евентуално същото да бъде отменено, като частично неправилно и произнасяйки се по съществото на спора, да се уважи възражението за част от вземането.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- „Е.М.“ ЕООД е постъпил писмен отговор.

Твърди се в същия, че подадената въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.

В тази насока са изложени подробни съображения.

Искането е да се потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд.

При условие на евентуалност, в случай, че съдът уважи подадената жалба и предвид обстоятелството, че въззивникът претендира да му бъдат заплатени разноски за адвокатско възнаграждение, които са направени се прави възражение за прекомерност.

В съдебно заседание, жалбоподателката М. П. К., не се явява. Същата се представлява от пълномощника й адв.К.. От страна на последната се моли да бъде уважена подадената въззивна жалба, като се отмени решението на първоинстанционния съд и се отхвърли предявения иск. Моли за присъждане на сторените разноски, съобразно представени списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по жалбата- „Е.М.“ ЕООД, редовно призован, законен представител не се явява.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Производството пред РС- П. е образувано по повод на постъпила искова молба от „Е.М.“ ЕООД против М. П. К., с която са предявен искове по чл.422 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.

Твърди се от страна на ищецът, че на 15.04.2008г. между кредитора „Стопанска и инвестиционна банка“ АД и кредитополучателя М. П. К. е бил 3 сключен договор за потребителски кредит №РК08-00092, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя заем в размер на 19500лв., а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в срок до 15.04.2018г. при ГПР в размер на 8.06% и ГЛП равен на сбора на банковия лихвен процент за потребителски кредити на банката /4.90%/ и преференциална лихвена надбавка в размер на 2.50% пункта за срока на издължаване на кредита. Твърди, че след усвояване на кредита длъжникът е погасил част от месечните вноски, след което е преустановил плащанията.

Твърди се, че е останало непогасено задължение в размер на 20296,28лв., от които: главница в размер на 16173,58лв. и договорна лихва в размер на 4122,70лв.

Сочи се, че вземането е станало изцяло изискуемо след изтичане на крайния срок за издължаване на кредита.

Твърди се от страна на ищецът, че е придобил вземането по договора за потребителски кредит по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „Стопанска и инвестиционна банка“ АД и „Е.М.“ ЕООД на 28.09.2012г. и приложенията към него, като за цесията длъжникът бил уведомен от цесионера в качеството му на пълномощник на цедента и втори път- с връчване на препис от исковата молба, към която е приложено уведомление, изходящо от предишния кредитор. За събиране на вземанията по договора се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №1863/2021г. по описа на РС- П., против която е постъпило възражение от длъжника.

Искането е да бъдат установени вземанията по договора за потребителски кредит, както следва: главница в размер на 3000лв. /частично от общо дължимата главница в размер на 16173,58лв./ и лихва за забава за периода от 30.04.2018г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 810,83лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 01.06.2021г., до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се присъждане на разноските в исковото и заповедното производство.

В случай на отхвърляне на иска се прави възражение за прекомерност 4 на адвокатското възнаграждение на ответника с оглед на правната и фактическа сложност на делото.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът М. П. К., чрез пълномощника й адв.К. признава сключването на договора за потребителски кредит с праводателя на ищеца, но намира исковата молба за нередовна. В този аспект твърди, че предмет на делото е частичен иск, а ищецът не е уточнил коя част от цялото вземане е предявил в заповедното производство, респ. в исковото производство, с оглед обстоятелството, че вземането не е възникнало с изтичане на крайната падежна дата- 15.04.2018г., а е разсрочено на 120 месечни погасителни вноски всяка с падеж 15-то число на месеца.

Поради това счита, че ищецът следва ясно и конкретно да посочи кои точно падежирали вноски по погасителния план е предявил в заповедното, респ. в исковото производство. Прави се възражение за неизпълнен договор от страна на цедента, тъй като банката е предоставила средствата от кредита на трето лице, а извършените погашения не са извършени от ответника. Прави се възражение, че са погасени с 5- годишната давност по чл.110 от ЗЗД всички вноски за главница по погасителния план, падежирали преди 01.06.2016г. В този смисъл се счита, че ако предмет на частичния иск са вноски, обхванати от правопогасяващото възражение, искът следва да се отхвърли с присъждане на разноски за ответника.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Видно от Договор за потребителски кредит по кредитни програми №РК08- 00092 от 15.04.2008г. се установява, че между третото неучастващо по делото лице „С.“ АД и ответника М. П. К. е бил сключен договор, по силата на който банката се е задължила да предостави на длъжника потребителски кредит в размер на 19400лв. със срок на издължаване 120 месеца при ГПР в размер на 8.06% и ГЛП, равен на сбора на банковия лихвен процент за кредити в национална валута на банката плюс преференциална лихвена надбавка в размер на 2.50 пункта за срока на издължаване на кредита.

Към датата на сключване на договора банковия лихвен процент за кредити в национална валута е в размер на 4.9%. Срокът за усвояване на кредита е 14.05.2008г., като същият се усвоява еднократно чрез заверяване на банкова разплащателна или картова сметка с титуляр длъжника.

5

От Договор за прехвърляне на парични вземания от 28.09.2012г. се установява, че същият е сключен между „С.“ ЕАД и „Е.М.“ ООД. Съгласно условията на този договор, цедентът „С.“ ЕАД продава вземания към свои длъжници, а цесионерът „Е.М.“ ООД купува вземания, които са притежание на цедента и са подробно описани в Приложение №1 към договора за цесия.

Установява се, че под №2532 в Приложение №1 към договора фигурира вземане от длъжника М. П. К. по Договор за потребителски кредит №878РК08-00092 от 15.04.2008г. с първоначален размер на кредита 19400лв., остатъчна главница в размер на 16173,58лв. и остатъчна лихва в размер на 4 122,70лв.

Видно от Потвърждение за извършена цесия на парични вземания на основание чл.99 от Закона за задълженията и договорите- л.40 се установява, че на 01.11.2012г., цедентът „С.“ ЕАД е потвърдил извършената цесия на всички вземания, цедирани от банката на „Е.М.“ ООД, съгласно договора за прехвърляне на вземания от 28.09.2012г. с подробно индивидуализирани парични вземания, описани в Приложение №1, представляващо неразделна част от договора за цесия.

От пълномощно с нотариална заверка на подписа от 16.11.2012г. се установява, че „С.“ ЕАД е упълномощил „Е.М.“ ООД да изготвя, подписва и предприема действия по връчване на уведомления по образец спрямо длъжниците съгласно разпоредбата на чл.99, предл.3 от ЗЗД.

От пълномощно от 03.06.2013г. е видно, че цесионерът е упълномощил Адвокатско дружество „И. Д. да уведомява всички длъжници по законоустановия ред и съгласно одобрените образци към съответния договор за цесия /прехвърляне на вземанията/, сключен между „С.“ ЕАД и „Е.М.“ ООД на 28.09.2012 г.

На 21.09.2020г. до М. П. К. е изпратено уведомление за извършено прехвърляне на вземания с изх.№ 5702/21.09.2020г., което е върнало в цялост с отбелязването: „Преместен в чужбина“.

Разпечатката съдържа 51 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3ff684e-92e6-4158-8eff-374c3564aab6