Решение № 3 от 05.01.2023, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Силистра, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора В. Василева

Членове:

Добринка С. Стоева

Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Мирена В. Стефанова като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20223400500292 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 420/13.07.2022г., постановено по гр.д. № 1669/2021г. по описа на СРС, са отхвърлени исковете, предявени от С. Х. Ф., против Т. И.

Т., за заплащане на следните суми: 5000(пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в следствие на незаконосъобразно издадената Заповед № 299/18.09.2020г., с която на основание чл.330, ал.6 от КТ, във връзка с чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ, правоотношението със С. Ф. е прекратено като той е уволнен дисциплинарно, 1705 (хиляда седемстотин и пет) лева- обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в средства за допълнително стимулиране в размер на 600 лв., средства за зимни и летни обувки в размер на 305 лв. и ежемесечни ваучери за храна в размер на 800 лв. (10 месеца по 80 лв.), които суми би получил по трудовото си правоотношение, ако същото не е било прекратено. Осъден е С.

Х. Ф. да заплати на Т. И. Т. сумата от 1 000 лева- разноски по делото.

Недоволен от решението, е останал С. Х. Ф., който чрез процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявените от него искове. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът Т. И. Т., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на депозираната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира 1 присъждане на деловодни разноски.

Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът С. Х. Ф. претендира от ответника обезщетение за причинени от последния имуществени и неимуществени вреди вследствие на незаконното му уволнение. Сочи, че неоснователното обвиняване в извършването на сериозни дисциплинарни нарушения е накърнило доброто му име сред неговите съседи, познати и колеги, които започнали да избягват контактите си с него и да демонстрират, че го считат за човек без морал и ценности, като дори след отмяната на уволнението у него останали негативните последици от преживяното и огорчението от отчуждаването и недоверието на неговите колеги и приятели. Твърди, че ответникът, в качеството си на директор на ТП ДЛС Каракуз, предприел уволнението въпреки знанието, че работникът не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, поради което счита, че той носи отговорност за поведението си спрямо него и му дължи обезщетение за претърпените вреди.

По делото не е спорно, че ищецът се е намирал в трудови правоотношение с ТП Държавно ловно стопанство „Каракуз“ - Дулово, където изпълнявал длъжността “горски надзирател МКЕ (мобилен контролен екип)“, а ответникът и настоящ жалбоподател осъществявал ръководството на предприятието въз основа на договор за управление от 08.10.2018 г., прекратен с допълнително споразумение от 08.06.2021 г. Не се спори, че със заповед №299 от 18.09.2020 г. на Т. Т., в качеството му на директор на ТП ДЛС „Каракуз“ - Дулово, на С. Ф. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради извършено от него дисциплинарно нарушение за неговото „виновно бездействие, като не е изпълнил основни функции и задължения на горския стражар МКЕ - по чл. 273, ал. 1 ЗГ - за задържане на вещите, предмет на нарушението, при констатиране на нарушения по ЗГ със съставените актове № 002561 от 05.05.2020 г., № 002571 от 04.05.2020 г., № 002572 от 04.05.2020 г. и № 00573 от 05.05.2020 г. при проверка на

04.05.2020 г. в с. Ножарево, извършена със съдействието на служители от Полицейски участък Главиница“. Безспорно установено е също, че ищецът е оспорил уволнението си по съдебен ред и с влязло в сила решение № 14 от 24.03.2021 г. по гр.д. № 456 по описа на РС - Дулово за 2020 г. същото е признато за незаконно поради налагането на дисциплинарното наказание след изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ. С решението ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а работодателят е осъден да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа, ведно със законната лихва.

По силата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС, което не е изгубило сила, ръководителят на организацията или учреждението, в които е издадена заповедта за уволнение, отменена като незаконосъобразна, дължи на 2 работника или служителя обезщетение за непозволено увреждане, когато издавайки заповедта, недобросъвестно е ползвал служебното си положение, за да постигне лични или други неслужебни цели, когато му е било известно, че липсват основания за уволнението. Следователно само поради назаконност на уволнението и причинени от него вреди, не може да се ангажира деликтната отговорност на служителя, издал незаконната заповед. Следва да се установи по безспорен начин, че към датата на издаването й той е знаел, че липсват законни основания за уволнението и въпреки това, действайки недобросъвестно, е извършил същото, като е преследвал лични или други цели.

В конкретния случай безспорно е налице първия елемент от фактическия състав, а именно заповед за уволнение, която е призната за незаконна и отменена. Следва да се установи и наличието на останалите предпоставки, поради което предмет на изследване и в настоящото решение следва да бъдат обстоятелствата довели до издаването на заповедта, взаимоотношенията на страните, както и наличието или не на допуснати нарушения. Това се налага, за да се извърши преценка, знаел ли е ответникът, че липсват основания за налагане на дисциплинарно наказание и злоупотребил ли е със служебното си положение.

Не се оспорва от страните, че констатациите от извършената проверка на 04.05.2020г и 05.05.2020г. С. Ф. е обективирал в издадените от него актове № № 2571, 2572, 2561 и 2573. Установено е, че посочените в актовете лица съхраняват в двора си дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка, което деяние съставлява административно нарушение по смисъла на чл.266, ал.1 от Закона за горите /ЗГ/.

Съгласно чл. 273, ал.1 от същия закон, вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им.

С оглед изпълнение на тази разпоредба в бланката на административния акт за установяване на нарушението, като реквизит е включена е графа “вид и количество на задържаните материали и вещи, предмет или средство за извършване на нарушението“. Видно от представените актове, ищецът е записал в тази графа „няма задържани“.

Обяснението му е, че така му е било разпоредено от работодателя Т.Т..

В подкрепа на твърдението си ангажира свидетелски показания.

Св. М М, колега на ищеца и работещ в екип с него, който е пряк очевидец на случилото се на 4.05.20г., заявява че на тази дата техният горски екип е извършил проверка в четири имота в с. Ножарево за незаконно съхранявана дървесина и в тях било установено държането на немаркирани дърва за огрев. След тази констатация ищецът се е обадил на ответника за съдействие за изземването и извозването й, като междувременно им се обадил и депутатът А. А., който ги заплашил, че „ще им разкатае фамилиите“, ако не се махнат веднага от там. Свидетелят заявява, че ответникът им 3 наредил да не изземват нищо и да слушат и изпълняват това, което им казва депутатът, след което макар и колегата му /ищецът/ да е започнал съставянето на акта, са били принудени да се приберат в Горското без да задържат дървесината, предмет на нарушението, поради устната забрана за това на директора Т. и поради липсата на съдействие от негова страна, изразяваща се в неосигуряването на транспорт и работници, които да извършат натоварването на дървения материал.

От показанията на разпитания свидетел И. И., който към този момент е полицейски инспектор към Криминална полиция към РУ - Тутракан, се установява, че на 04.05.2020 г. той е получил обаждане от горски служители на мобилен контролен екип за оказване на съдействие във връзка с открита незаконно съхранявана в частни дворове дървесина в село на територията на община Главиница. Свидетелят издирил собствениците на имотите и предоставил техните данни на ищеца и на св. М., с оглед вписването им в актовете, които предстояло да им бъдат съставени. Свидетелят заявява, че полицейските инспектори започнали да изготвят актовете, но после прекратили дейността си, тъй като техните ръководители, и по-конкретно директорът им разпоредил да прекратят проверката, преустановявайки действия по-нататък. Сочи, че това наложило той лично да се свърже с директора, който при проведения разговор му обещал, че неговите служители ще приключат работата си, но те си тръгнали, обяснявайки му, че така им наредил директорът и нямат последващо обаждане от него. Свидетелят пояснява, че е участвал в много такива проверки и по принцип задържането и изземването на дървесината се извършва след установяване, че няма контролна горска марка или билет за транспортиране, като се организира веднага самото извозване в ДЛС, а ако е невъзможно иззвозването, се съставя протокол за отговорно пазене на лице, което я съхранява докато се извози.

По делото е разпитан като свидетел и друг служител от лесничейството – св. Невзат Хюсеин, който споделя, че е бил принуден от ответника да излезе в отпуск, за да не е в полезрението на някои други хора, като за целта ще го замести ищецът. Заявява, че му се обадил и депутатът А., който също настоял да излезе в отпуск, защото пречи на някои други хора да работят.

Св. А., който също е бил на проверката, заявява че макар да са констатирани в домовете дърва без превозен билет, актове не били съставени.

Споделя, че по принцип в такива случаи се съставя констативен протокол и на момента се изземва дървесината или съответно се съставя протокол за отговорно пазене, но в случая проверяващите само са обиколили и констатирали без да предприемат последващи действия. Свидетелят също потвърждава, че при проверката ищецът е провеждал разговори по телефона, но не знае с кого и за какво е говорил.

Следва да се отбележи, че ответникът не оспорва ясно и категорично твърденията на ищеца за изходящото от него нареждане за преустановяване на проверката и за неоказването на съдействие за извозването на незаконната дървесина, а набляга на факта, че ако служителят не може да извози дървесината, следва да я остави на лице за отговорно пазене, което 4 служителят не е извършил, макар от показанията на горните свидетели да се установява, че практиката в процесното стопанство е да се организира изземването на откритата незаконна дървесина.

Съгласно цитираната в уволнителната заповед норма на чл. 273, ал.1 ЗГ вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им.

Настоящия състав, съобразявайки свидетелските показания, приема че в конкретния случай по делото е безспорно установен факта, че проверката по сигнала за незаконно съхранявана дървесина в с. Ножарево започнала на 04.05.2020г., но не завършила в същия ден, тъй като в течение на процедурата служителите на ТП на ДЛС „Каракуз“ - Дулово преустановили изпълнението на задълженията си въпреки липсата на обективни пречки да довършат своята работа. Освен от показанията на свидетеля М., това обстоятелство се подкрепя и от свидетеля А., както и от свидетеля И., като последният разкрива и причината за преустановяване на проверката, съобщена му към този момент от първия свидетел, а именно отзоваването на екипа от директора на ловното стопанство. Изтъкването на тази причина от св. М.пред св. И. не следва да се поставя под съмнение, тъй като провокиран от така полученото обяснение последният се свързал с директора, за да получи от него гаранции, че служителите на ТП на ДЛС „Каракуз“ - Дулово ще изпълнят задълженията си по започнатата процедура.