Решение № 22500 от 12.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22500 гр. София, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110155441 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 262 КТ и чл. 128, т. 2 КТ.

Ищецът Т. В. Г. извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува трудово отношение, възникнало с въз основа на трудов договор, по силата на което заемал длъжността “Пазач, денонощна охрана”. Същият сочи, че за периода м. август 2021г.- м. юли 2022г. и м. септември 2022г.- м. юни 2023г. отработил часове над нормата. В исковата молба са релевирани твърдения, че ответникът не платил на ищеца допълнително възнаграждение за 15 септември 2023г., каквото е дължимо на всички служители.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 6519,52 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода м. август 2021г.- м. юли 2022г. и м. септември 2022г.- м. юни 2023г. и сумата 350 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 15 септември 2023г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който е изразено становище за неоснователност на исковете. Ответникът навежда довод, че задължението за плащане на трудово възнаграждение за извънреден труд е погасено чрез плащане на 12.10.2023г. Относно иска за допълнително трудово възнаграждение са наведени доводи, че със Заповед № РД- 620 от 12.09.2023г. е наредено изплащане на допълнително трудово възнаграждение на педагогически и непедагогически персонал за 15 септември, при спазване на изискванията на чл. 13, ал. 2 Вътрешните правила за работна заплата.

Ответникът развива съображения, че ищецът няма право да получи допълнително трудово 1 възнаграждение, тъй като по отношение на него има образувано дисциплинарно производство.

В отговора на исковата молба се релевира възражение за изтекла погасителна давност.

В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Не съществува спор между страните и се установява от събраните писмени доказателствени средства, чрез трудов договор № 20/ 20.04.2021г., че между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на трудов договор, по силата на което ищецът заемал длъжността “Пазач, денонощна охрана”, при пълно работно време, по месечен график. Страните са договорили основно трудово възнаграждение в размер на 650 лева, допълнително трудово възнаграждение за професионален опит и стаж в размер на 20 %, в размер на 130 лева и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 1 лев/ час. С допълнително споразумение № 221- ДС/ 07.09.2022г., трудовият договор е изменен по отношение на размера на основното трудово възнаграждение и допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, като страните са постигнали съгласие същите да бъдат в размер на 746 лева и 21%- 156,66 лева.

Съгласно Правилника за вътрешния трудов ред в П.Г.П.С.Т.Т., утвърден със Заповед № РД- 531/ 14.09.2022г., продължителността на работния ден е фиксирана в индивидуалния договор на всеки член на училищния екип. Работното време за длъжността “пазач, денонощна охрана”, съгласно утвърдения график е с почивка: дневна смяна от 12,00 часа до 13,00 часа (при 8- часов работен ден), междинна смяна: от 11,00 часа до 12,00 часа (при 4часов работен ден), нощна смяна: от 21,00 часа до 22,00 часа (при 12- часов работен ден).

Със заповед № РД- 583/ 10.09.2021г. и заповед № 1/ 15.09.2022г. работодателят е утвърдил работно време за длъжността “пазач, невъоръжена охрана”, база Горубляне, което да се определя на база ежемесечен график при сумирано изчисляване на работното време, без да е посочен сумарен период.

Съгласно заповед № РД- 215/ 01.03.2022г,, работното време, съгласно чл. 22 Правилника за вътрешния трудов ред за лица, назначени на длъжност “пазач, невъоръжена охрана” е, както следва: при 12-часово дежурство, с начало 7,00 часа и край 19,00 часа и почивка от 12,00 часа до 13,00 часа; с начало 19,00 часа и край 7,00 часа, и почивка от 21,00 часа до 22,00 часа; при 8- часово дежурство, с начало 8,00 часа и край 16,30 часа, с почивка от 12,00 часа до 13,00 часа; при 4- часово дежурство, с начало 9,00 часа и край 14,00 часа, с почивка от 11,00 часа до 12,00 часа.

Със заповед № РД- 588/ 10.09.2021г. е утвърден график за работното време на административен и помощно обслужващ персонал, в сила от 15.09.2021г.

Със заповед № РД- 531/ 14.09.2022г. е утвърден график за работното време на 2 административен и помощно обслужващ персонал, в сила от 15.09.2022г.

От представения график за работно време на административния и помощния персонал, съгласно чл. 22, ал. 3 и ал. 5 Правилника за вътрешния трудов ред и чл. 181 КТ, утвърден със Заповед № РД- 586/ 10.09.2021г., се установява, че за длъжността “пазач, невъоръжена охрана” е определен сменен режим на работа с продължителност на смените 12 часа, по утвърден график. Видно от представения график за график за работно време на административния и помощния персонал, съгласно чл. 22, ал. 3 и ал. 5 Правилника за вътрешния трудов ред и чл. 181 КТ, утвърден със Заповед № РД- 531/ 14.09.2022г. за длъжността “пазач, невъоръжена охрана” е определен сменен режим на работа, съгласно утвърден график.

Със заповед № РД- 620/ 12.09.2023г. на директора на П.Г.П.С.Т.Т.- гр. София е наредено да се плати на педагогическия и непедагогически персонал допълнително трудово възнаграждение за 15 септември, като за непедагогически персонал, заемащ длъжността “пазач, невъоръжена охрана” е определено допълнително трудово възнаграждение в размер на 350 лева. В заповедта е посочено, че съгласно чл. 10. ал. 3, т. 9 Вътрешните правила за работна заплата, имат лицата, които към датата на изплащане на възнаграждението се намират в трудово правоотношение с ответника, не са в процес на прекратяване на договора, спрямо тях не е образувано дисциплинарно производство и не им е наложено дисциплинарно наказание.

От представеното платежно нареждане се установява, че на 19.10.2023г. ответникът е платил на ищеца сумата 1979,56 лева, с посочено основание за плащане доплащане за извънреден труд.

От събраните пред настоящата инстанция писмени доказателствени средства се установява, че с писмо, изх. № 498/ 14.09.2023г. работодателят е поискал обяснения на работника за неявяването му на работа в периода 06.06.2023г.- 19.06.2023г. и на 12.09.2023г.

С писмо, изх. № 68/ 04.10.2023г. работодателят е поискал от работника обяснения за неявяването му на работа в периода 27.09.2023г.- 04.10.2023г.

Със заявление от 05.10.2023г. ищецът е изразил желание да прекрати трудовия договор по взаимно съгласие, считано от 05.10.2023г. От удостоверяването върху молбата се установява, че на същата дата ответникът е изразил съгласие с предложението на ищеца.

Със заповед № РД 15- 30/ 05.10.2023г. трудовият договор между страните е прекратен по взаимно съгласие, на основание чл. 325, т. 1 КТ, считано от 05.10.2023г.

Съгласно заключението на съдебно- икономическата експертиза, за периода 01.08.2021г.30.06.2022г. и за периода 01.09.2022г.- 30.06.2023г. на ищеца е начислено и платено брутно трудово възнаграждение в размер на 23342,24 лева. През посочения период работодателят е начислил и платил на ищеца възнаграждение за нощен труд и труд, положен по време на официални празници, съответно в размер на сумата 1680 лева и сумата 445,70 лева. През посочения период ищецът е отработил 3885,95 часа труд (след превръщане на нощните часове в дневни), от които 861,95 часа извънреден труд. Размерът на възнаграждението за 3 извънреден труд е 5533,34 лева. След отчитане на извършеното на 12.10.2023г. плащане на сумата 2594,86 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение (сумата 1979,56 лева, представляваща възнаграждение след приспадане на дължимите данъци и удръжки), неплатена е сумата 2938,48 лева. Във вариант, след приспадане на установените часове за почивка от отработените часове, ищецът е отработил 3534,95 часа труд, от които 524,50 часа- извънреден труд. Възнаграждението за 524,50 часа извънреден труд е в размер на сумата 3328,56 лева. След отчитане на извършеното на 12.10.2023г. плащане на сумата 2594,86 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение (сумата 1979,56 лева, представляваща възнаграждение след приспадане на дължимите данъци и удръжки), неплатена е сумата 733,70 лева.

От събраните гласни доказателствени средства, чрез показанията на св. А. Г. Великов, се установява, че през периода от 2021г. до 2023г. свидетелят заемал длъжността “пазач”.

Продължителността на смените била 24 часа. Свидетелят сочи, че в действителност продължителността на работното време на работниците, изпълняващи длъжността “пазач” била 24 часа.

Съдът счита, че следва да кредитира показанията на св. В.. Същият е бил колега на ищеца и е имал същите служебни задължения. Последователно и непротиворечиво свидетелят излага преките и непосредствените си впечатления касателно продължителността на работното време, организираната почивка.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Относно иска за възнаграждение за възнаграждение за извънреден труд:

Не съществува спор по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, по силата на което ищецът е заемал длъжността “пазач, денонощна охрана”. Не е спорно, че ищецът е полагал труд при сумирано изчисляване на работното време.

Според разпоредбата на чл. 150 КТ за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262 КТ. Извънреден, във връзка със законовата дефиниция на понятието в чл. 143, ал. 1 КТ, е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. За основателността на тази претенция е необходимо да бъдат осъществени следните юридически факти: 1. полаган труд извън установеното за длъжността работно време (преди и след работно време, в почивни дни и по време на официални празници); 2. по разпореждане или със знанието на определени лица в предприятието, като в доказателствена тежест на ищеца е да установи тези предпоставки, както и продължителността на положения извънреден труд и размера на дължимото за така извършената работа възнаграждение.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на работника или служителя по предявения иск по чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ е да установи положен 4 от него труд в почивни и празнични дни, който за него се явява извънреден, за което са допустими всички доказателствени средства, в това число и гласни доказателства. От съвкупната преценка на събраните доказателства, в т.ч. представените графици и от заключението на съдебно- икономическата експертиза се установява, че през процесния период ищецът е положил труд над установената норма, който се явява извънреден, за което работодателят дължи възнаграждение.

Съобразно разпоредбата на чл. 9г Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда. Следователно, за да се приеме, че е положен извънреден труд в случая, следва да се установи, че ищецът е полагал труд в повече от установената норма за периода, а тя се изчислява като броят работни дни в съответния период се умножи по 8 часа, съобразно правилото на чл. 9б, ал. 1, изр. 2 НРВПО.

Съгласно дефинитивната разпоредба, уредена в чл. 2, ал. 2 Наредба № 2/22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя, дежурството представлява специфична организация на работата при подневно или сумирано отчитане на работното време при спазване изискванията на КТ относно междудневната и междуседмичната почивка. Тъй като е било налице особен режим на работа в процесното звено, от работодателя е определен сменен режим на работа на охранителите, поради което съдът приема, че те са полагали труд при ненормиран работен ден по смисъла на чл. 139а КТ.