Решение № 67 от 09.07.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Пловдив , 09.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20215001000279 по описа за 2021 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „С.З.П.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. К.ш. № ... против решение № 260039 от 08.02.2021г. на ОС Пловдив, постановено по т.д. № 307/2020г. по описа на ОС Пловдив, с което е отхвърлена молбата на „С.З.П.“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на „С.И.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П., улл. А. С. № ..., ет. ..., ап. .... Изложени са съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, което се твърди, че е постановено в противоречие с разпоредбите на закона и със събраните по делото доказателства, а искането отправено до въззивния съд е решението да бъде отменено и молбата по чл. 625 ТЗ да бъде удовлетворена.

Отговор на въззивната жалба е постъпил от „С.И.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П., бул. А.С. № ..., ет. ..., ап. ..., представляван от адв. Т. К., с който оспорва въззивната жалба и настоява оспорения съдебен акт да бъде потвърден.

1

Съдът, след преценка на данните по делото, намери за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в предвидения за това седмодневен срок от връчване на решението, което за молителя, сега жалбоподател е сторено на 22.02.2021г., а жалбата е изпратена по пощата с клеймо на изпращането на 01.03.2021г..

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по молба на първоначалния кредитор „КК“ ЕООД ЕИК ***, по отношение на който производството е прекратено с определение 23.10.2020г. и е продължило по молбата на присъединения кредитор „С.З.П.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. К.ш. № .... Искането е за отриване на производство по несъстоятелност на „С.И.“, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П., улл. А. С. № ..., ет. ..., ап. ..., а обстоятелствата, на които се основава същото са следните: присъединения кредитор има вземане с произход договор за продажба на бетон и строителни материали от 16.04.2018г., в изпълнение на който и за периода от м.01.2019 г. – м.07.2019 г. е доставил на „С.И.“ ЕООД строителни материали, за което са издадени фактура № *** от 31.01.2019 г. на стойност 51 982.05 лв., № *** от 27.02.2019 г. на стойност 30 193.44 лв., № *** от 30.03.2019 г. на стойност 3 825.60 лв., № *** от 31.05.2019 г. на стойност 9 930 лв., *** от 28.06.2019 г. на стойност 13 454.40 лв. и *** от 31.07.2019 г. на стойност 5 884.80 лв. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора точно и в срок, като изпълнението е прието без направени от длъжника възражения, което се установява и с издадените експедиционни бележки, въпреки което купувача не е изпълнил насрещното си задължение по чл.5, ал.1 от договора да заплати цената на доставената стока в срок до 10 работни дни от датата на издаването на фактурата. Сочи, че на 18.04.2019 г. е извършено частично плащане от 22 369.90 лв. по фактура ***/31.01.2019 г. и дължимият остатък е 29 612.15 лв. и като отчита извършеното частично плащане, общия размер на задължението на длъжника по отношение на кредитора „С.З.П.“ ЕООД, ЕИК *** възлиза на сумата от 92 900.39 лв..

Освен посоченото вземане присъединения кредитор твърди, че има 2 вземане и в размер на 39 926.96 лв., представляваща неустойка за забава, съгласно чл.17, ал.1 от договора за неизпълнение на задължението на купувача да заплати в срок стойността на доставените стоки в размер на 0.5% на ден върху задължението за всеки ден на неизпълнението, но не повече от 15% от стойността на съответната фактура.

Въз основа на изложеното „С.З.П.“ ЕООД като сочи, че е кредитор на „С.И.“ ЕООД, ЕИК *** с вземане в размер на общо 132 827.35 лв., което към момента на подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност не е погасено, настоява съдът да постанови решение, с което да открие производство по несъстоятелност на длъжника му.

„С.И.“ ЕООД, ЕИК *** оспорва молбата като счита същата за неоснователна. Не оспорва обстоятелството, че между страните са налице търговски отношения по Договор от 16.04.2018 г., но оспорва факта, че кредиторът е изпълнил задълженията си качествено, като твърди, че кредитора е доставил бетон, различен от поръчания и от посочения в издадените фактури и експедиционни бележки, което обосновава неизпълнение на договорните задължения и съответно не му се следва заплащане, както на стойността на доставеното, така и на претендираната неустойка, тъй като е неизправна страна. Освен това твърди, че между страните е налице спор относно наличието на задължение на длъжника по отношение на кредитора, за който е образувано т.д. 235/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, което не е приключило.

Съгласно чл.607а, ал.1 от ТЗ производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. Следователно материално правните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са две – длъжника да притежава качеството търговец и да е в състояние на неплатежоспособност. Съгласно чл.608, ал.1 от ТЗ, неплатежоспособен е този търговец, който не е в състояние да изпълнява изискуемо парично задължение по търговска сделка или публично правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.

Относно активната материално правна легитимация по чл. 625 ТЗ на присъединения кредитор, молител в производството, след като по отношение на първоначалния такъв производството е прекратено – вж. определение от 23.10.2020г., поради оттегляне на молбата:

От приетите в настоящото производство писмени доказателства, приложени към молбата на адв. Ст. И. и предмет на обсъждане от приетата като неоспорена от страните ССчЕ на в.л. И.С. се установява, че вземанията на кредитора „С.З.П.“ ЕООД са изцяло погасени чрез плащане по образуваното изп.д. № ... в размер на 107 488.15 лв., сторено на 16.04.2021г.

3 от третото лице „М.и.“ ЕООД – длъжник по наложен обезпечителен запор, която сума е преведена по сметка на цесионера „Б.И.“ ЕООД по договор за цесия, цедент по който е кредитора „С.З.П.“ ЕООД на длъжника, за която цесия последния е уведомен на 15.04.2021г.. Съответно на 22.04.2021г. е извършено плащане от „С.И.“ ЕООД в полза на „С.З.П.“ ЕООД и на основание споразумение от 15.04.2021г. на сумата от 21 446.37 лв., с което вземането на „С.З.П.“ ЕООД в размер на 128 934.52 лв. е изцяло погасено.

Изложеното до тук изключва наличието на активна материално правна легитимация на присъединения кредитор и налага само на това основание молбата по чл. 625 ТЗ да бъде приета за неоснователна, тъй като качеството на кредитор за молителя не е установено.

За пълнота на изложеното и предвид доводите във въззивната жалба ще се посочи, че дори и да бе установено качеството на кредитор по отношение на молителя, то неустановено е предположението по чл.608, ал.3 ТЗ за неплатежоспособност на „С.И.“ ЕООД, ЕИК ***. Въпреки, че е налице спиране на плащането на вземането, то това е вследствие съзнателно направен избор от длъжника, попадащ в хипотезата на разумно управление на търговските му дела – чл. 75, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Това е така, тъй като вземането е било спорно, предмет на образуваното съдебно производство по т.д.

235/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, поради което и приложението на основанието по чл. 608, ал.3 ТЗ, с което да се приеме, че „С.И.“ ЕООД не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения на молителя е правно невъзможно. В тази връзка от значение за обективното финансово състояние на длъжника са направените констатации от вещото лице И.С., която сочи, че към 31.05.2021г. пасивите на дружеството са значително намалели, в сравнение с изследвания период към 31.12.2020г., което обуславя извод за подобряване на финансовите му показатели.

Категоричен е изводът на експерта, че дружеството продължава да извършва дейност и генерира приходи, няма спирания на плащанията, а финансовите му показатели са стабилни и със стойности към 31.05.2021г. около препоръчителните.

Първоинстанционният съд, след като е приел, че дружеството длъжник може да изпълнява задълженията си към своите кредитори и не е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал.1 ТЗ е постановил съобразен с материалния и процесуален закон съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

На основание чл.273 във вр. с чл. 78, ал.3 ГПК в полза на ответника по жалбата се дължат разноски, които съгласно приложения списък на разноските са в размер на общо 4350 лв., от които 4000 лв., платено възнаграждение за адвокат и 350 лв., представляващи депозит за ССчЕ. От 4 представляващия жалбоподателя адв. Я.И. е направено възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, което съдът приема за основателно. Спорът не се характеризира с особена правна и фактическа сложност, като разглеждането му в открити съдебни заседания е приключило в рамките на три такива, поради неизготвяне на заключение по допуснатата ССчЕ. Затова и отчитайки факта, че заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на представляващия го адвокат също е в размер на 4000 лв., както и обстоятелството, че в хода на процеса адвоката на ответника по жалбата е бил процесуално активен, като е ангажирал доказателства и се е явявал във всяко от проведените съдебни заседания съдът счита възнаграждение в размер на минималното такова, съгласно чл.7, ал.3 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения е несъответен на действително отработеното. Затова и съобразявайки извършената реално работа, като време и тежест във въззивното производствмо съдът счита, че възнаграждение в размер на 2000 лв. е адекватно и не е прекомерно, поради което и за посочената сума следва да се ангажира отговорността на жалбоподателя.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260039 от 08.02.2021г. на ОС Пловдив, постановено по т.д. № 307/2020г. по описа на ОС Пловдив, с което е отхвърлена молбата на „С.З.П.“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. К.ш. № ... за откриване на производство по несъстоятелност на „С.И.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П., улл. А. С. № ..., ет. ..., ап. ....

О С Ъ Ж Д А „С.З.П.“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. К.ш. № ... да заплати на „С.И.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П., улл. А. С. № ..., ет. ..., ап. ... сума в размер на 2350лв., представляващи направени разноски във въззивното производство по заплащане на възнаграждение за адвокат в размер на 2000 лв. и 350 лв., представляваща депозит за ССчЕ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 7 – мо дневен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6