Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 569 от 22.04.2024, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 4944/2023
Вид
Протоколно определение № 569
Подписан
22.04.2024
В сила
22.04.2024
Състав
Петя Христова Манова

Цитирани разпоредби

  • чл. 148 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 164 · Граждански процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 569 гр. Сливен, 16.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20232230104944 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищцата – К. В. М., редовно призована, се явява лично и с адв. А. А. от АК – Сливен, преупълномощена от адв. Б. П. от 12.04.2024 г.

Ответникът – И. М. М., редовно призован, се явява лично и с адв. Л. А. от АК – Сливен, редовно упълномощена с пълномощно от 16.01.2024 г.

В залата присъства С.К. – социален работник в отдел „Закрила на детето“, определена със Заповед от 15.04.2024 г. на Директора на ДСП – Сливен.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът пристъпи към изясняване на фактическа обстановка по делото.

АДВ. А.: Поддържам исковата молба. Нямам възражения по проекто-доклада и разпределението на доказателствената тежест.

АДВ. А.: Поддържам отговора на исковата молба. Нямам възражения по проекто-доклада и разпределението на доказателствената тежест към момента на изготвянето му. Към настоящия момент има промени относно това, че от края на м. февруари детето М. живее при баща си и до сега, има възможност за срещи с майката, осъществява такива, тя му е купувала подаръци - колело, но не е плащала издръжка през това време, през което е при бащата.

1

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА изготвения проекто-доклад за ОКОНЧАТЕЛЕН.

По доказателствата и на основание чл. 148 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА допуснатите с определение от 15.02.2024 г. писмени доказателства,

ПРИЕМА и ПРИЛАГА постановление от 21.12.2023 г. за отказ да се образува ДП на РП - Сливен, копия от доклади за оценка на постъпил сигнал от 20.02.2023 г., относно децата Т. М. и М. М., копия от доклади за оценка на постъпил сигнал от 07.08.2023 г. относно децата М. М., Т. М. и С. М., копия на доклади за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, по отношение на децата М.

М., Т. М. и С. М., писмо от 29.02.2024 от РУ на МВР Сливен, с което се уведомява съда, че по писмения сигнал подаден от К. М. е образувана преписка вх. № 1670005074 от 03.09.2023 г., копия от доклади за оценка на постъпил сигнал от 24.01.2024 г. относно децата М. М., Т. М. и С. М. и копие на сигнал от 26.02.2024 г. от И. М., социален доклад от 12.03.2024 г., оценки на родителския капацитет на И. М. М. и оценки на родителския капацитет на К. В. М..

ПРИЕМА и ПРИЛАГА гр. дело № 5792/2022 г. по описа на РС – Сливен.

Съдът счита, че първо следва да изслуша децата на страните.

Съдът ОТСТРАНИ от залата страните и процесуалните им представители.

Съдът ВЪВЕДЕ в залата детето М. М. и пристъпи към изслушването й, в присъствието на социален работник С.К..

ДЕТЕТО М. М., ИЗСЛУШАНО КАЗА: Казвам се М. М., на 11 години съм. В момента живея при тати. По принцип и при двамата искам да живея, да се редуваме.

Трудно е, но искам да бъда и при двамата си родители. От месец съм при тати. През това време се виждам с мама. Преди това в петък вечерта ни вземаше тати и в неделя вечерта ни връщаше. Добре се чувствахме при този режим, не ни е трудно. Искам колкото време съм с тати, да съм и с мама. Добре се грижат за нас и двамата, има условия за нас и при двамата. За уроците и двамата ни помагат. Нямам предпочитания при кого да живея. Викали са ни често в Дирекцията, това се дължи на отношенията между мама и тати. Не ни е приятно, но не се месим по принцип в отношенията им. В ПМГ уча, в пети клас съм, добри са оценките ми.

СОЦИАЛЕН РАБОТНИК: Ние вчера имахме последно разговор с М.. При първоначалните ни срещи, в началото беше малко резервирана по отношение за контактите с майка си, това е по повод доклада, който изготвихме. Майка й сподели, че 2 разговорите тогава бяха много кратки, отговаряше с „да“ и „не“, изпитваше притеснение да няма някакво влияние от страна на баща й, но към момента се чувства спокойна. На мен ми е пределно ясно, че децата са поставени в една такава ситуация, заради отношенията на родителите. Понякога се възползват от това, доколкото имам информация, поради възникнал конфликт между г-жа М. и М., тя е взела решение и е отишла при баща си. С баща си се чувства по-спокойна, защото със С. делят една стая и имат дрязги.

ДЕТЕТО М. М.: Искам да живея и при двамата. Добре си прекарваме с тати по време на режима. Никой не ни се кара. Когато ние се караме по между си, тогава ни се карат.

Съдът ИЗВЕДЕ от залата детето М. М., ВЪВЕДЕ в залата детето Т. М. и ПРИСТЪПИ към изслушването му в присъствието на социален работник С.К..

ДЕТЕТО Т. М., ИЗСЛУШАНО КАЗА : Казвам се Т. М., на 11 години съм, уча в ПМГ „Добри Чинтулов“. От пети клас уча там. В момента през делничните дни живея при майка ми, през почивните при тати и това не ме устройва. При баща ми съм малко време, искам половината да съм при майка ми, половината при баща ми. Татко ни взема в петък и ни връща в неделя. Искам да прекарвам повече време с тати. В дома на тати има добри условия за нас, при мама също. До сега режима на контакти с тати и нас е от петък до неделя. Не съм съгласен мама да прави неща зад гърба ми без да съм съгласен, искам еднакво време да прекарвам с мама и тати, устройва ме както е било до сега. Добър е успехът ми в училище. Третирам спортно ориентиране, преди това тренирах айкидо. Двамата се държат еднакво добре с мен, помагат ни в училище, мама се кара повече. Като се скараме помежду си, тогава ни се кара. С. е най-малката, тя ни дразни. Искам да се виждам с тати както е било до сега. Искам да се виждам с мама и с тати еднакво време.

СОЦИАЛЕН РАБОТНИК: Вчера се опитахме да разговаряме, но беше нещо изнервен и отказа да се види с нас. Сподели, че му е омръзнало тези куфари да ги принася и изразява желание и за двамата родители. Нито едно от децата не изявява категорично желание да е при единия или при другия родител.

Съдът ИЗВЕДЕ от залата детето Т. М..

Съдът ОСВОБОДИ от залата социалния работник.

Съдът въведе в залата страните и техните процесуални представители.

На основание чл. 164 от ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит водените в днешното с.з. свидетели, като сне самоличността им:

3

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:

К.М.К. с ЕГН **********, бълг. гражданка, не осъждана, омъжена, със средно образование, работи, без родство със страните по делото.

М.Й. М. с ЕГН **********, бълг. гражданин, не осъждан, разведен, с висше образование, пенсионер, баща на ответника.

Х.В.Б. с ЕГН **********, бълг. гражданка, не осъждана, неомъжена, със средно образование, не работи, без родство със страните по делото.

Предупредени за наказателната отговорност, която носят, обещават да говорят истината без лъжесвидетелстване.

Съдът отстрани от залата свидетелите М. и Б..

СВИД. К.К., РАЗПИТАНА КАЗА : Познавам страните откакто гледам децата им, те бяха бебета, не си спомням годината, говоря за М. и Т., след това съм гледала и С.. Три години пребивавах в дома на страните всеки ден от осем до пет часа, почивни дни събота и неделя. Помагах на К., тя вкъщи имаше обособен кът и работеше от къщи и аз й помагах с децата. Вечер след като се прибере от работа бащата помагаше, но аз вече си тръгвах. Аз съм на работа до пет. Не знам дали бащата помага, защото когато си тръгвах, той тогава идваше. Когато започнах да ги гледам, М. и Т. бяха на 6 месеца, а С. я гледам от самото раждане. До навършване на три годинки гледах децата. С. помалко я гледах, не си спомням колко точно, тя тръгна на ясла по-рано. За периода, в който ги гледах, като си дойдеше бащата обикновено беше уморен, искаше тишина и аз извеждах децата навън. Понякога се е връщал по обяд, но това се случваше рядко, обикновено когато имаше здравословни проблеми. Мисля, че бащата не може да полага грижи за децата, защото през повечето време грижи за тях полагаше К.. Децата са привързани едно към друго, поне през периода, през които аз съм ги гледала. От време на време виждам децата, но те са станали по-студени към мен, не знам защо, иначе са задружни. Докато аз гледах децата, майката беше с мен в къщи, имаше обособен кът, работеше от къщи. Тя работи, става да приготви храна, след това пак работи, става и приготви някакъв десерт. Извеждала съм децата, ходила съм на разходка с тях. Сега се срещам от време на време с децата, през два месеца ги виждам.

Може би преди месец видях С., М. беше при баща си с Т..

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.

СВИД. М. М., РАЗПИТАН КАЗА : Баща съм на ответника, желая да свидетелствам. След развода на родителите, събота и неделя съм виждал децата при бащата. Не вярвам майката да е съдействала, нито пречи, нито съдейства, по-точното е, че няма желание да ги пуска, така усещам от децата. Навремето когато бяха добри 4 отношенията им, ходих в неделя да ги видя на гости. Като избухне, наказваше децата, затваряше ги, което ми ставаше много неприятно и или си тръгвах, или излизах навън.

Може би начин на възпитание там спартанско ли, руско ли, не знам. Децата избягват да говорят и за двете страни, опитвам се понякога много тактично да ги питам, найболно ми е когато попитам малката С. „ще дойдеш ли“, казва „трябва да питам мама“.

Това ме навежда на мисълта, че децата са зависими. Съвременните мъже се научихме на всичко, щом го сварвам да пере, да готви, значи се справя, не съм чувал да се оплакват децата. Те по принцип са злояди. За храна не е ставало въпрос в разговорите с децата. Имат желание да идват при баща си според мен. Ето М. е при баща си, Т. и С. и те според мен имат желание. С мен се срещат. По-рано идваха по-често, сега по-рядко, защото когато са при майката, са далеч. Като са при баща си събота и неделя в центъра, идват до магазина, аз като всеки дядо се радвам да ги видя, макар че с прискърбие ги виждам и ми се плаче. Не съм чувал бащата да ги настройва към майката. По-рано аз съм му правил забележки да е по-твърд в отношенията си с тях, дори и с майката, защото станахме за смях. С децата избягвам да говоря и те също избягват. Те самите нямат желание да споделят по тези въпроси и то е много по-правилно. Това са взаимоотношения между баща и майка, пък малките е безсмислено, особено С. малката какво да я занимават. Доколкото разбирам от бизнеса му, може да се грижи за децата.

Той усили цигарите, но алкохол не ползва. С цигарите и аз не съм съгласен, че трябва да са фактор, който да успокоява. Моята сестра прави юбилей, майката по найтактичен начин ги изтегли от Сливен децата. Втория път на племенницата на юбилея пак не можаха да присъстват, тя пак ги заведе някъде. Последно моята магазинерка, която ги знае от малки, за юбилея поиска да се срещнат с нейните внуци, тя категорично отказа, защото било неделя, някакви такива врели некипели. М. тогава се разстрои много и аз също се разстроих, защото ми каза „дядо, ако не дойдеш да ме вземеш, ще се самоубия“. Аз в първия момент се чудих как да реагирам, все пак това са думи да дете, тежки думи, но избягвам да говоря с майката. Това са случаи. които тежат на мен, защото това е моя род, 30 години аз нямам такива случаи с рода си.

Жената, с която съжителствам видяла Т., че врата му бил одраскан, попитала го и той казал, че са се сблъскали с майка си. Сигурно пред някои познати съм казал, че се развеждат. Аз не крия, че се развеждат. Тя и на мен се обади веднъж М. и ми каза, че в 8:30 й била звъннала С. и тя в 9 ч. излизала на разходка и баща й я посъветвал с шамар, че иска да излезе късно. Смятам, че когато методът на убеждението не върви, другия метод е много по-добър и го оправдавам. Ударил я е по дупето. Късно вечер не зная бащата да ги е оставял сами. Не зная да са били на улицата сами и да са се обадили на майка си за съдействие. По принцип лятно време си позволяват да ходят навън. Синът ми избухва, но няма злоба в него. В рода нямаме такива хора, за момента избухва, но злобата отшумява. Зависи от случая, но не е от хората, които ще се сърдят с месеци. С жената, с която съжителствам, не обсъждаме снахата, избягвам да говоря пред децата 5 за баща им и майка им. Тя работи в социалното като главен счетоводител, по принцип избягваме да коментираме майка им и баща им дори и на масата. Бяха казали децата веднъж, че ги е заключила и е отишла да празнува. Човешко е, но все пак тя си е позволила да го направи, нека тя си отговаря. Не съм присъствал пряко на разговорите им, но чувам по телефона, отчайващо е. Майката има проблем с гнева, такъв е характера й, тя и преди избухваше, забелязал съм го и преди като бяха в добри отношения - затваряше децата, крещеше им, което нали ви казвам, аз си взимах шапката и си тръгвах, защото това е неуважение и към мене, чужд гост да ти крещят така.