Решение № 245 от 17.07.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Ловеч, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА СТ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20254310200561 по описа за 2025 година

С Електронен фиш Серия К № 8377182 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД на МВР Ловеч на Р. Г. С. – К., ЕГН: ********** от гр. С., е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 във вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 600.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 12.11.2023 г. в 07.39 часа в обл. Ловеч на ПП I –4, км.65+700, землището на с. Малиново, с АТСС топ стационарна SITRAFFIC LINX, насочена в посока гр. С., снимаща в двете посоки, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с п.з. В-26, 60 км.ч. и отчетен толеранс от 3 км.ч или 3% е установено, че с МПС т.а. „Т.А.“, с рег. № ** **** ** е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/6678599 на 22.05.2023 г., нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 107С499А01080023. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 99 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 39 км/ч.

Недоволна от Електронния фиш останала жалбоподателката Р. Г. С. – К., която го обжалва в срок и излага, че електронен фиш е незаконосъобразен, с оглед на което моли да бъде отменен изцяло, в която насока излага подробни аргументи.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. За нея редовно призован, се е явил адв. И. от АК Ловеч, който е направил искане съдът да постанови решение, с което отмени обжалваният ЕФ като незаконосъоразен и да присъди на доверителката му направените по делото разноски за адвокатска защита. В предоставеният му от съда срок е депозирал писмена защита, в която е изложил подробни аргументи за отмяна на обжалвания ЕФ.

Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не изпраща представител. Със съпроводителното писмо, с което е представена административно наказателната преписка молят, в случая, че бъде уважена жалбата да бъдат присъдени разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С определение №252/03.07.2025 г. съдът на основание чл.63г от ЗАНН е оставил без 1 разглеждане жалбата на Р. Г. С. - К., ЕГН ********** от гр. С. против ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №8377182, издаден от ОД на МВР Ловеч, подадена по реда на чл.59 от ЗАНН вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП, като недопустима и е прекратил производството по НАХД №561/2025 г. по описа на РС – Ловеч, което определение е било отменено с определение №1410/28.08.2025 г. по КАНД №383/2025 г. по описа на Административен съд Ловеч и делото е върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.“. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП „Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 1 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В 7-дневен срок от получаване на жалбата директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.) Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая оригинала на ЕФ /приложен по преписката/ не съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на адреса. По делото са налице приложени писмени доказателства от страна на АНО от които е видно, че процесния ЕФ е изпращан на жалбоподателката с писмо с обратна разписка, но същата се е върнала неполучена с отбелязване „Непотърсена“. От ангажираните от АНО писмени доказателства се установява, че е приложена докладна записка, която не съдържа рег. номер, изготвена от ПИ И.К. на 18.12.2024 г., от която е видно, че в хода на извършване на проверка за връчване на процесния ЕФ на жалбоподателката, е бил посетен адрес находящ се в гр. С. ул. О.

*********, като на място се установила жилищна сграда с ограничен достъп за външни лица, като при позвъняване на звънеца никой не отворил. На поставени покани с телефонен номер и адрес на приемна на МВР, никой не позвънил и не се явил. От направена справка в 03 РУ СДВР бил установен телефонен номер, като до момента не бил направен контакт с търсеното лице, поради което е предложил да бъде върната преписката на ОД на МВР Ловеч за сведение. При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че в случая не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН за да се приеме, че следва да се приложи посочената норма. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал.2 от ЗАНН, в ЕФ следва да има отбелязване освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес, така и че новият му адрес е неизвестен. В процесния ЕФ липсва такова отбелязване.

Посочената правна норма съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице за да се счита, че състава на нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН е 2 изпълнена. Съдът констатира, че административния орган не е извършил необходимите действия за да установи, че адреса на лицето е неизвестен. АНО е следвало да се възползва от всички предоставени му по закон способи за връчване на ЕФ, и едва при наличие на достатъчно документирани данни, че лицето е сменило адреса си и е с неизвестен нов адрес, да прибегне до връчване на ЕФ по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. По изложените съображения, съдът намира, че процесния ЕФ не е връчен редовно /по разписан в закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателката и до момента, поради което жалбата и не би могла да се яви просрочена и ако са налице предпоставки за това следва да бъде разгледана.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. АНО е описал точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, посочвайки, че процесното МПС се е движило със скорост от 99 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, с превишение от 39 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението - ПП І - 4 км.

65+700, землището на с. Малиново, като е отразено и че въпросния участък от пътя е извън населено място, за което е имало въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26 от 60 км.ч.

Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство.

Безспорно установено е по делото и, че описаната в процесния ЕФ скорост е констатирана със система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx №107С499А011080023. По делото е приложен и снимков материал, приет като доказателство, от който се установява, че процесния т.а. се е движил с превишена скорост от 103 км.ч., в пътен участък, за който е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В-26.

Използваната в случая система е автоматизирана и сама приспада 3 % /в приложената разпечатка, снета от паметта на системата, е налице отбелязване в такава насока/, съгласно методическите указания за експлоатацията й. С оглед на което правилно в ЕФ е вписана скорост от 99 км.ч. за която именно е издаден процесния ЕФ.

Процесното нарушение е установено чрез стационарна видео радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип “SITRАFFIC LYNX” с производител Сименс, Австрия, т. е. с техническо средство по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Безспорно установено е по делото и, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство - система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx №107С499А011080023, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. Действително към датата на която е извършено процесното нарушение – 12.11.2023 г. срокът на валидност на одобряването на използваното техническо средство е бил изтекъл, но с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, която регламентира, че „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.“, и предвид представените по делото писмени доказателства, в частност Протокол от проверка №106-СГ –ИСИС /21.07.2023 год. на ГД „МИУ”, от който е видно, че на средството за измерване е била извършена проверка, както и че същото е годно за използване. С оглед на това, съдът намира, че използваното в случая техническо средство е било технически годно за експлоатация. В този смисъл е и & 7 от Преходните и заключителни разпоредби на същия закон, който регламентира, че „Средствата за измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се използват от лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение и при последяващите проверки се установи съответствие на метрологичните им характеристики с изискванията към тях.“. От останалите приети и вложение писмени доказателства по делото, 3 а именно схема за организация на движението се установява и наличието на п.з. В-26 за процесния участък от пътя. От приложената схема за организация на движението е видно, че в процесния участък има поставена стационарна камера, както и че и в двете посоки има поставени пътни знаци В-26 /60 км.ч., ограничаващи скоростта, както и че и в двете посоки има поставени пътни знаци Е24, с обозначена на тях стационарна камера, поради което направените в тази насока възражения се явяват неоснователни. Т.е. безспорно се установява по делото, че процесната система е с №107С499А01080023, че е монтирана в землището на с. Малиново, за което място ограничението на скоростта е 60 км/ч, видно от приложената по делото схема на пътния участък.

Приложения снимков материал по делото е годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП /ДВ, бр. 10/2011г. /. Процесното нарушение се установява въз основа на това веществено доказателствено средство, без да е налице декларация от страна на собственика на заснетия т. а. по смисъла на чл. 189, ал. 5, изр. 3-то вр. с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, т. е. нарушението е доказано, в т. ч. и по отношение на автора му в лицето на жалбоподателката като собственик на процесния т. а. съгласно чл. 188, ал. 1 вр. с чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Използваното в случая техническо средство представлява “средство за измерване“ по смисъла на §1, т.27 от ДР на субсидиарно приложимия Закон за измерванията. Мястото на измерването е предварително обозначено, заедно с пътен знак “Е24“, като за процесния участък от пътя максимално разрешената скорост е била 60 км.ч. въведено с п.з. В-26.