Определение № 4059 от 24.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4059 гр. София, 24.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело № 20251100901784 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. на СГС № 102269/30.07.2026 г., подадена по ЕПЕП на 29.07.2026 г. от ищеца „ОДЕК ИНК“, с която се иска от съда да измени в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК Решение № 1019/28.07.2026 г., постановено по настоящото дело, с което предявеният по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ иск е отхвърлен.

Молителят на първо място счита, че съдът неправилно е присъдил в полза на ответника „Индустрия попов трейдинг“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото по делото нямало ангажирани доказателства за платени по банков път 5500 евро, а освен това, дори да се приемело, че те действително са заплатени, разноските били сторени не от ответника, а от трето лице, без да има данни, че разходва средства от името и за сметка на ответника. На следващо място се изразява несъгласие и с размера на присъденото в полза на ответника „Индустрия попов трейдинг“ ЕООД адвокатско възнаграждение, като счита, че същото следва да бъде намалено до сумата от 200 евро, а не 1800 евро. По-насетне счита, че съдът неправилно е определил размера на държавната такса, която ищецът е осъден да заплати, като счита, че същата възлиза на 389.31 евро, а не 458.01 евро, тъй като следва да се отчете отстъпката от 15% съгласно чл. 73, ал. 4 ГПК.

В законоустановения срок насрещната страна не е депозирала становище по молбата по чл. 248 ГПК.

Като взе предвид изложените от страната доводи и данните по делото, съдът намира следното:

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (срокът за обжалване на решението), от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е частично основателно.

Основателно е оплакването на молителя, че при осъждането му да заплати дължимата 1 държавна такса на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 73, ал. 4 ГПК, която предвижда, че в случай че искането за защита и съдействие е извършено в електронна форма по чл. 102е в единния портал за електронно правосъдие, дължимата държавна такса се намалява с 15 на сто. При съобразяване на тази разпоредба и обстоятелството, че адвоката на ищеца е извършвал всички процесуални действия чрез единния портал за електронно правосъдие, то действително дължимата държавна такса следва да бъде намалена с 15% и така тя възлиза на 389,31 евро, поради което молбата в тази част се явява основателна.

В останалата част молбата е неоснователна. Преди приключване на съдебното дирене по делото са представени доказателства от ответника „Индустрия попов трейдинг“ ЕООД за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5500 евро – л. 353-357 от делото, които няма основание да не бъдат кредитирани от съда. Действително като наредител на сумата е посочено трето лице, а не „Индустрия попов трейдинг“ ЕООД, но в основанието е посоченото „от името на „Индустрия попов трейдинг“ ЕООД фактура 0000000184“, представена по делото. Практиката на ВКС трайно приема, че за присъждането на разноски е без правно значение кой е вписан като вносител в платежния документ и дали той е действал по писмено или устно овластяване от страната, или е действал като гестор. Изплатените разноски от името на страната се присъждат, ако тя има право на разноски – така Определение № 3568 от 11.07.2024 г. по ч. гр. д. № 4760/2023 година на ВКС, I г.о., Определение № 590 от 07.12.2017 по ч. гр. д. № 4655/2017 на ВКС, IV г.о., Определение № 70 от 30.03.2022 г. по ч. гр. д. № 4384/2021 г. на ВКС, II г.о., Определение № 3568 от 11.07.2024 г. по ч. гр. д. № 4760/2023 г. на ВКС, I г.о. и др. Това разрешение кореспондира с нормата на чл. 73, ал. 1 ЗЗД, съгласно която паричното задължение може да бъде изпълнено от всяко трето лице.

Що се отнася до релевираното от ищеца възражение за прекомерност, съдът е счел същото за основателно и е намалил размера на адвокатското възнаграждение от 5500 евро на 1500 евро без ДДС (1800 евро с ДДС). При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът съобразява фактическата и правна сложност на делото – вида на иска, предмета на делото, материалния интерес, видът и количеството извършена адвокатска работа и др. При съобразяване на размера на заплатеното от страната възнаграждение съдът не е обвързан от размерите, посочени в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, които служат само за ориентир. Преценено е, че адв. К. е взел участие в проведените на 15.04.2026 г. и 03.06.2026 г. съдебни заседания, за което му се следва адвокатско възнаграждение, но в намален размер. Следва да се отчете, че при поемане защитата на ответника и за участието си в съдебните заседания адвокатът е следвало да се запознае с материалите по делото, които са в немалък обем и предполагат анализ и на документите, съдържащи се в производството по несъстоятелност, доколкото настоящото производство е свързано със същото; участвал е при разпита на един свидетел и изслушването на две експертизи, взел е становище по представените в хода на производството множество молби и доказателства, представени от ищеца, поддържал е и е 2 аргументирал доводите на ответника за съществуване на процесното вземане, депозирал е и писмена защита. Не без значение в случая е и материалният интерес по делото, който възлиза на 89 580 лв. Съобразно посоченото съдът намира, че размерът от 1500 евро без ДДС, а с ДДС – 1800 евро, се явява съответен на действителната правна и фактическа сложност по делото и не са налице основания за неговото допълнително намаляване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК по молба с вх. на СГС № 102269/30.07.2026 г., подадена по ЕПЕП на 29.07.2026 г. от ищеца „ОДЕК ИНК“, Решение № 1019/28.07.2026 г., постановено по т. д. № 1784/2025 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав, в частта за разноските, като:

ОТМЕНЯ Решение № 1019/28.07.2026 г., постановено по т.д. № 1784/2025 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав, в частта, с която „ОДЕК ИНК“, дружество, учредено в Република **********съгласно законодателството на Република **********вписано в Панамския търговски регистър с регистрационен номер 155591308-2-2015, представлявано от Р.Х., М.Л.М. и М.А.Г.С. в качеството им на членове на Съвета на директорите, е осъдено да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ сумата над 389.31 евро до присъдения размер от 458.01 евро, представляваща държавна такса.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца „ОДЕК ИНК“ в останалата част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3