Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4809 от 07.11.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 11297/2023
Вид
Решение № 4809
Подписан
07.11.2025
Състав
Таня Аспарухова Георгиева - Точевска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4809 гр. Пловдив, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330111297 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.

3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. В. П., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. П. Х., срещу „Либхер – Хаусгерете Марица” ЕООД, с ЕИК 115278227, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, общ. Марица, с.

Радиново 4202, представлявано от *** Х.Г. и Г.Д. – заедно, или ***ите К.Т. и Г.Д. – заедно, или един *** с един ***.

Предявени са обективно съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 149 от 06.06.2023г., издадена от *** Х.Г. и *** К.Т., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ поради намаляване обема на работата, считано от 08.06.2023г., да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***”, и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за период от шест месеца, считано от 08.06.2023г. до 08.01.2024г., в който е останал без работа вследствие на уволнението, в размер на 10 026 лева, законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане, както и се претендират разноски.

В съдебно заседание от 22.01.2024г. искът по чл. 225 от КТ е увеличен на сумата от 12 226, 68 лева (дванадесет хиляди двеста двадесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки) – обезщетение за оставане без работа 6 месеца след уволнението.

Ищецът твърди, че е работил по безсрочно ТПО с ответника, възникнало на основание 1 трудов договор, изменено с ДС от 24.09.2020г., на длъжност „***”. Последното му БТВ за пълен работен месец преди уволнението възлизало на 1671 лева.

Твърди се, че със Заповед № 149 от 06.06.2023г., издадена от *** Х.Г. и *** К.Т. ТПО между страните е било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ поради намаляване обема на работата, считано от 08.06.2023г.

Твърди се заповедта да е незаконосъобразна, тъй като реално нямало намаляване обема на работата, която извършвал ищеца. Твърди се след прекратяване трудовото му правоотношение на неговото място да е назначено друго лице, респ. други лица, на същата длъжност. Твърди се, че съгласно щатното разписание на ответното дружество длъжност „***” не е единствена щатна бройка, поради което работодателят е бил длъжен да извърши подбор съгл. чл. 329 от КТ, но такъв да не е бил извършван. В случай, че се твърди да е извършван, за което ищецът не е уведомен, то той бил незаконосъобразен, тъй като на работа след него са останали лица, на същата и/или сходна длъжност със същите/съпоставими трудови функции, които работят по-лошо от ищеца и са с пониско образование и/или квалификация от него.

Също така се твърди да не са спазени изискванията на чл. 333 от КТ във връзка с предварителната закрила при уволнение на соченото основание, като ищецът ползвал закрила на основание чл. 333, ал. 4 от КТ, която не била преодоляна от работодателя.

Твърди се след уволнението ищецът да е останал без работа, като към завеждане на исковата молба все още да не е започнал такава.

С оглед на дотук изложеното се моли да се уважат предявените искове. Законна лихва не се претендира, претендират се разноски.

В срок писмен отговор от ответника не е постъпил. Такъв е постъпил един ден след изтичане на законоустановения едномесечен срок за отговор, от пълномощника адв. П. П.. С отговора, имащ характер на писмено становище по делото, поради пропускане на срока, се взема становище за допустимост, но неоснователност на исковете.

Признава се твърдението на ищеца, че между страните е съществувало ТПО, че ищецът е заемал посочената в ИМ длъжност и че ТПО е прекратено с оспорената заповед. Твърди се обаче уволнението да законно, и посоченото в заповедта основание да е било налице, както и да са спазени изискванията на КТ при уволнението на ищеца.

Оспорва се след прекр. ТПО на ищеца да има назначени други лица на същата позиция, твърди се намаляване обема на работа действително да е налице, както и да е бил извършен подбор в съответствие с изискванията на чл. 329 от КТ. Оспорва се твърдението на ищеца да е ползвал закрила на осн. чл. 333, ал. 4 от КТ. Оспорват се всички наведени твърдения от ищеца, извън признатите по-горе, оспорва се да е останал без работа, както и размера на обезщетението.

Ответната страна твърди, че дейността й е производство на хладилници, като трудовата функция на ищеца като *** била определена с дл. му х-ка. Ищецът е бил изцяло ангажиран в производствения процес на хладилници. С оглед настъпилите в геополитически план промени, реализацията на тези хладилници била силно ограничена, поради затрудняване достъпа до пазарите в Р. и У.. Това довело до рязък спад на продажбите, което наложило и ограничения в производството. Разликата между произведените и продадени през юни 2022г. спрямо юни 2023г. уреди била около 100 000, в посока намаляване. След съответно направен анализ от ръководството на дружеството било взето решение за съкращаване на 18 щатни бройки от щатното разписание, от които 3 щатни бройки за ***. Била издадена заповед, била назначена комисия, която да извърши 2 подбор. За подбора бил съставен протокол от 05.06.2023г. , от който било видно, че подборът е направен измежду всички 37 лица, заемащи длъжността ***. Ищецът бил един от тримата служители с най-нисък брой точки, получени при подбора. След прекратяване ТПО на тези три лица, нови служители не били назначавани. Заповедта за прекратяване била връчена на ищеца на 07.06.2023г. в присъствен ден. Сочи се в кои периоди ищецът е бил в отпуск, като се твърди през м. юни да не е ползвал такъв, поради което и да не се е ползвал от закрила на осн. чл. 333, ал. 4 от КТ.

С оглед на горното се моли исковете да се отхвърлят.

В съдебно заседание всяка от страните поддържа становището си и моли същото да се възприеме от съда. Всяка от страните претендира разноските в процеса.

Ищецът е представил писмена защита, с която счита исковете за изцяло доказани по основание и размер. Моли да не се кредитират писмените доказателства, представени с отговора, като представени един ден след изтичане срока за подаването на ОИМ. Оспорва извършения подбор с аргументи, че в комисията не са участвали всички посочени в нея членове, и са участвали членове, непосочени в заповедта на работодателя, както и че комисията сама произволно е изработила критерии за оценяване и точкуване, че незаконосъобразно на единия от критериите – ниво на квалификацията, е придадена по-малка относителна тежест, спрямо другия критерий – ниво на изпълнение на работата, който пък от своя страна незаконосъобразно бил разделен на пет подкритерия. Също така критерият, преценяващ квалификацията на служителите по обективни данни, незаконосъобразно е бил разделен на три подкритерия, а те на още подкритерии. По този начин бил засилен субективният елемент при оценяването. Също така се твърди, че по критерий „ниво на квалификация“ ищецът не е оценен правилно, тъй като не е отчетен техническият профил на средното образование, което е завършил. Така ищецът, чрез незаконосъобразно въведените критерии, бил оценен по-ниско от лица, които работят по-зле, но са по-симпатични на оценяващата комисия. С оглед на горното счита подборът за незаконосъобразно извършен. Счита за доказано с гласните доказателствени средства, че ищецът е бил отличен работник, който редовно е получавал бонуси. Също така счита, че комисията е оценявала произволно по критериите, тъй като на служител, допускаш големи количества брак, е дадена по-восока оценка в сравнение с ищеца, който не е допускал такъв въобще, в частта относно критерия за познаване технологията на производствените операции. Лице с обективно по-лоши показатели от ищеца получило повече точки, именно поради субективното оценяване от комисията, и е останало на работа, като се сочи това да е служителят Е.Ч., който е с нетехническо образование, за разлика от ищеца, и е допускал брак повече от ищеца, но е получил по-висока оценка за познаване на технологията. С оглед на това се твърди подборът да е субективно и произволно извършен. Досежно намаляването обема на работа, също счита за недоказано, тъй като не били изследвани поне 4 години, в които да има тенденциозен и ясен спад, като счита, че с гласни доказателства било доказано, че спадът е незначителен.

Счита за безспорно доказано и оставането без работа, и размерът на последното БТВ, като на база заключението на в. лице поддържа иска по чл. 225 КТ в увеличения му размер от 12 226, 68 лева. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, 3 и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, и че същото е прекратено с посочената заповед. Оттам насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на уволнението – че оспорената заповед е издадена от лице, носител на работодателската власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение – че е бил намалял обемът на работа, че уволнението е извършено при спазване на процедурата, уредена в Кодекса на труда, че е извършен подбор в съответствие с критериите по чл.

329 от КТ, като на работа са останали работниците/служителите, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.

От своя страна ищецът също така следва да установи размера на брутното трудово възнаграждение за пълен работен месец, предхождащ месеца на уволнението и обстоятелството, че е останал без работа за посочения в исковата молба шестмесечен период. В негова тежест е и да установи и, че се е ползвал с предварителна закрила при уволнение на посоченото основание, а именно – че в действащия към момента на връчване на заповедта за уволнение КТД в предприятието е било предвидено, че за уволнение при съкращаване в щата или намаляване обема на работата е необходимо предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.

В настоящия случай между страните не се спори, и от събраните по делото доказателства – трудов договор, доп. споразумение към него, длъжностна характеристика, заповед за прекратяване на ТПО се установява, че ищецът е работил по безсрочно трудово правоотношение с ответника, последно е заемал длъжност „***”, за която му е връчена дл. х-ка. С оспорената заповед № 149/06.06.2023г., издадена от Х.Г. и К.Т., трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 08.06.2023г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ – поради намаляване обема на работата. В заповедта също така е посочено, че е извършен подбор, че заповедта се издава във връзка със заповед № 193/02.06.23г. за съкращаване на щатното разписание на дружеството с 3 щатни бройки от длъжността „***“, отдел ***, участък изработка врати.

Ищецът представя доказателства за своето образование и проф. квалификация - диплома за средно образование, свидетелство за проф. квалификация – професия „***“, свидетелство за правоспособност за заваряване, свидетелство за правоспособност за работа с електрокари и мотокари, удостоверение за проф. обучение по професия ***, основи на ***та.

Ответната страна е представила счетоводна справка за продажбите помесечно за цялата 2022 и 2023г., до м. октомври, според която за всеки месец от 2023г. има намаление в сравнение със съответния месец от 2022г., като то варира от 16 до почти 29 процента. представена е заповед № 193/02.06.2023г., издадена от Х.Г. и К.Т., в която е обсъдено, че към датата на тази заповед в ответното дружество има общо 1985 щатни бройки заети лица, като за длъжността „***“ те са общо 37, също така има 6 бройки „*** корпуси/врати в отдел ***, 2 – *** огъване на алуминиеви тръби в участък *** и 2 – *** рязане на тръби в участък ***.