Решение № 600 от 10.05.2021, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………/……………....2021 г., гр. Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА- ІV касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесета и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА

ЙОРДАН Д. при секретаря Камелия Атанасова и в присъствието на прокурора от ВОП Александър Атанасов , като разгледа докладваното от председателя касационно адм. дело №454 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл.348 от Наказателнопроцесуалния кодекс НПК/.

Образувано е по касационна жалба от А.Н.Д., ЕГН **********,***, офис 2 , подаден чрез пълномощник- адв. при ДАК М.С., срещу решение № 260083/22.01.2021 г., постановено по анд. № 4969/2020 г. по описа на Варненския районен съд /ВРС/ , с което е потвърден електронен фиш /ЕФ/ серия К № **** по налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 700 /седемстотин/ лева на основание чл. 182, ал.2, т. 6 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на касатора.

Релевира се съществено нарушаване на процесуалните правила и на материалния закон- касационни основания по чл.

348, ал.1 ,т. 1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН. Твърди се , че въззивният съд „не е взел становище по всички възражения в жалбата“. Оспорва се правилността на изведеното заключение от предходната съдебна инстанция за спазена процедура по издаване на електронния фиш, тъй като няма негово връчване на Д. с обратна разписка . Липсва дата на издаване на фиша , поради което не може да се провери спазени ли са сроковете по чл.34 от ЗАНН.

ЕФ не съдържа и издател. Нарушението не е описано в електронния фиш, съгласно изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Според съдържанието на фиша не става ясно дали е отчетен предвиденият толеранс в скоростта от 3 %. Неприложима е процедурата за налагане на административни наказания с ЕФ по чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ тъй като нарушението е установено с мобилно автоматизирано техническо средство, а не със стационарно такова. Това становище се аргументира с тълкувателно решение №1/ 26.02.2014 год. на ВАС, постановено по тълк. дело № 1/2013 год.

Твърди, че не е установено на въпросното място дали е поставен пътен знак, ограничаващ скоростта на движение.

Отправеното към съда искане е за отмяна на решението на РС – Варна .

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – Областна дирекция на МВР – Варна, не се представлява в съд. заседание , но депозира писмено становище за неоснователност на жалбата и се претендира присъждане на юриск. възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно и не намира основания за неговата отмяна.

Административен съд - Варна счита касационната жалба за процесуално допустима , тъй като е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна , с правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения :

Предмет на обжалване пред Районен съд – Варна е бил ЕФ серия К № ****, с който на А.Н.Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 /седемстотин/ лева на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП

От фактическа страна ВРС е приел

, че на 11.08.2019 год. около 21.00 ч. по път „Е-70” от летище Варна в посока към гр.Варна санкционираното лице е управлявало собствения си л.а. „**** *“ с рег. № **** *с установена скорост от 142 км. /ч при разрешена такава от 80 км/ч. с пътен знак В – 26 .

За да потвърди издадения електронен фиш , районният съд е преценил, че при неговото издаване не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налагащи отмяната му като незаконосъобразен.

Прието е, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са относими единствено в производства по издаване на АУАН и НП.

Електронният фиш съдържа реквизитите на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Предвид факта, че нарушителят не е посочил данни за лицето, управлявало автомобила, като не се и оспорва, че именно той е управлявал автомобила, въззивният съд е приел за безспорно установено, че Д. подлежи на санкциониране . От събраните доказателства РС-Варна е достигнал до извод, че системата установила нарушението – ARH CAM S1, е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. По повод оплакването на нарушителя , че електронния фиш не носи данни относно издателя си е счетено , че ЕФ съдържа предвидените реквизити на чл.189, ал.4 от ЗДвП. След като лицето е подало жалба срещу електронния фиш, то е реализирало правата си в пълен обем. Предвид факта, че в Протокол рег.№819р-17523/12.08.2019 г. за използване на автоматизирано техническо средство или система е посочено, че ограничението на скоростта е 80 км./ч., въведено с пътен знак, за неоснователно е преценено възражението за липсва на въведено ограничение на скоростта.

Касационният съд счита обжалваното съдебно решение на ВРС за валидно, допустимо и правилно , като при неговото постановяване не са допуснати съществени процесуални нарушения и неспазване на материалноправните разпоредби.

Възражението на касатора, че е ЕФ не му е връчен с обратна разписка има касателство към упражняване на процесуалното право на жалба срещу същия и няма отношение към производството по неговото издаване , понеже хронологично съобщаването на фиша е след неговото съставяне, респ. след приключване на процедурата по издаване на същия. Освен това разпоредбата на чл.

189, ал. 5 от ЗДвП посочва връчването на фиша с обратна разписка като един от възможните способи за запознаване на нарушителя с фиша , но не единствен възможен начин за уведомяване на адресата.

На следващо място , дори и електронният фиш да е съобщен на Д. без получаване на препоръчана пощенска пратка , той е могъл да узнае неговото съдържание и не само срочно , но и ефективно да упражни субективното право на жалба .Именно поради тази причина е бил осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ т.е. няма нарушено право на защита на лицето.

Лишено от нормативна опора е оплакването на Д., че установяване на превишена скорост следва да се извърши само със стационарно техническо средство. Като довод за тази своя правна теза касаторът изтъква тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело 1/2013 г. на ВАС, но в същото се посочва, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено (чл.

165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен фактор).

Съобразявайки се с това тълкувателно решение българският законодател измени чл. 165 от ЗДвП с ДВ бр.

1982015 г. като въведе нова трета аления на цитираната правна норма , според която условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Това е Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (ДВ, бр. 36 от 2015 г.), в сила от 23.05.2015 г. В разпоредбата на чл.2 от този подзаконов нормативен акт е предвидено, че стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи (АТСС) заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения–видеозаписи с данни за установените нарушения на правилата за движение. За тях съгласно чл. 3 от Наредба № 8121з-532/2015 г. се издават електронни фишове с използване на автоматизирана информационна система.

Тази правна регламентация кореспондира с въведената с § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП с ДВ бр. 19 от 2015 г. дефиниция на понятието "Автоматизирани технически средства и системи" - уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и които могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Неоснователно е възражението на нарушителя за отсъствие на поставен пътен знак , указващ провеждане на пътен контрол , тъй като към датата на извършване на нарушението / 11.08.2019 г. / подобно изискване е отпаднало в Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г.

Обоснован откъм доказателствени източници е фактическият извод на РС-Варна за авторството на деянието , тъй като Д. не оспорва факта, че е собственик на описаното в ЕФ МПС, както и че на посочената дата и час във фиша е управлявал същото . Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство – ARH CAM S1, посочено в ЕФ, което е от одобрен тип и преминало последваща метрологична проверка съгласно изискванията на Закона за измерванията, видно от приложените протоколи, и е било годно и технически изправно към датата на заснемане на нарушението. Доказано е чрез автоматично заснетия от устройството видеоклип, отразяващ датата и часа на нарушението, модела и регистрационният номер на автомобила, измерената скорост, ограничението и превишението на скоростта, мястото на нарушението - с автоматичното отразяване на номера на пътя и участъка от него, включително и GPS координати и всичко това ясно се вижда на снимката към ЕФ.

Видно от административнонаказателната преписка и по-специално на изготвения снимков материал скоростта на движение на автомобила е била 147 км/ч , а в ЕФ е вписана установена скорост от 142 км/ч, което навежда на извод, че е налице толеранс дори повече от 3 %, което в случая благоприятства жалбоподателя.

Производството по издаване на електронен фиш е особено административно-наказателно производство , което се реализира съобразно регламентацията на чл. 189 от ЗДвП , а не по ЗАНН. В настоящия случая тази нормативна уредба е спазена, тъй като обжалвания ЕФ съдържа информация за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. В тази връзка оплакването на Д. за отсъствие на информация за издател, дата на издаване и непълно описание на нарушението няма законова опора . Нормативно зададените реквизити на фиша съществуват в процесния , поради което няма допуснато нарушение на закона .

Неоснователно е оплакването на касатора за нарушено право на защита поради невъзможност да узнае дали са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН при издаване на ЕФ, тъй като дори и във фиша да няма информация за дата на неговото съставяне, то такава се съдържа в преписката - извлечение от информационните масиви на МВР , което сочи, че на датата на извършване на нарушението /21.08.2019 г. / е бил издаден и фиша , което от своя страна навежда на заключение за спазване не само на тримесечния срок за образуване на административно-наказателно производство считано от откриване на нарушителя, но също така и едногодишния срок от осъществяване на противоправното деяние.

Законосъобразно е произнасянето на районния съд по потвърждаване на съставения ЕФ, тъй като в случая има превишение на скоростта от 62 км/ч над разрешена такава извън населено място , а съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 2, т.