Решение № 6536 от 28.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6536 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100502936 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 17321/24.10.2023 г. по гр. д. № 38763/2022 г. по описа на СРС, 45 състав, е отхвърлен предявеният от Е. И. Г. иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците П. С. С. и Д. А. К. - С.а да преустановят действията си, с които накърняват правото на собственост на Е.

И. Г. по отношение на недвижим имот, представляващ апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж. к. **** като преустановят неправомерните си действия по изключване от домофонната уредба достъпа на апартамента.

Против решението е постъпила въззивна жалба с вх. №

344858/30.11.2023 г., подадена от Е. И. Г., в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че са допуснати съществени процесуални нарушения, попречили за събирането на доказателства от основно значение за изхода на спора. Районният съд не е допуснал поискана от ищцата СТЕ и не е уважил искането й по чл. 190 от ГПК за задължаване на ответницата да предостави данни за лицето с прякор „Б.И.“, за който се твърди, че е извършил ремонта на централната домофонна уредба на етажната собственост, за да може същият да бъде призован като свидетел, 1 като след като съдът е допуснал искането, впоследствие е изменил определението си за допускането му, с аргумента, че хипотезата на чл. 190 от ГПК касае единствено представянето на документи. Излага, че съдът е следвало да приложи последиците на чл. 161 ГПК във връзка с непредоставянето на данните на „Б.И.“, както и тези по чл. 176, ал. 3 от ГПК и да приеме за установено, че връзката на ищцата с домофонната уредба е била прекъсната от ответниците. Навежда довода, че недопускането на доказателствените искания е довело до неизясняване на делото от фактическа страна. Счита, че съдът е пропуснал да прецени показанията на свидетеля З.В. по реда на чл. 172 ГПК като такива на възможно заинтересувано във вреда на ищцата лице, поради отношения на неразбирателство с нея. Излага, че съдът неправилно е счел, че няма безспорни доказателства по делото дали се касае за индивидуален ремонт на отделните домофонни апарати или за ремонт на самата домофонна уредба, представляваща обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС, тъй като било установено, че се касае за цялостен ремонт на уредбата.

Поддържа, че ответниците са създали пречка като са осъществили неоснователно въздействие върху общата част, организирайки ремонт на домофонната уредба във входа и възлагайки извършването му на майстор, без надлежно взето решение на общото събрание на етажната собственост.

Връзката на апартамент № 11 към домофона на етажната собственост била прекъсната чрез механично въздействие върху таблото на уредбата в края на 2021 г., началото на 2022 г., извършено по поръчение на ответниците, доколкото те са организирали процесния ремонт и са задали неговите параметри. Счита, че ответницата Д. С.а не е изпълнила задължението си да уведоми ищцата за събирането на сумите за ремонт на домофона и не е събрала необходимата сума от нея – противоправно бездействие, довело до неоснователно въздействие върху общата част по чл. 109 от ЗС, създало пречки за упражняване на установения правен режим на ползване на общата част, накърняващи упражняването на правото на собственост в пълен обем.

Излага, че създадените пречки са по-големи от обичайните по смисъла на чл.

50 от ЗС, тъй като е възрастна жена, страдаща от заболявания на сърцето и липсата на домофонна връзка значително затруднявала нормалното използване на жилището, налагайки да слиза до най-долния етаж на сградата при посрещане на посетители. Смята, че в случая е засегнато правомощието „ползване“, тъй като ищцата е лишена от възможността да използва 2 пълноценно своето жилище. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендира сторените пред настоящата инстанция разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 52328/16.02.2024 г., подаден от пълномощници на ответниците П. С. С. и Д. А.

К. – С.а, с който заявяват, че оспорват въззивната жалба. Поддържат, че искът е недопустим, тъй като ищцата не е собственик на процесния апартамент № 11. Считат, че не е доказано някой от ответниците да е прекъснал връзката на домофона или го е повредил, а е установено, че домофонът е външен и достъп до него имат всички лица, преминаващи около адреса. Липсвало решение на етажната собственост, не само за поддържането на домофонната уредба, но и за инсталирането й. Излагат, че липсва доказване както на пречещо действие на всеки от ответниците, така и на създадени индивидуални и конкретни пречки лично на ищеца. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендират сторените в настоящата инстанция разноски и правят евентуално възражение за прекомерност.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр. д. № 38763/2022 г. по описа на СРС, 45 състав е образувано по искова молба, подадена от Е. И. Г. против П. С. С. и Д. А. К. С.а, с която е предявен иск с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността.

Ищцата твърди, че заедно с нейния съпруг е собственик на недвижим имот апартамент № 11, находящ се в сграда на ул. ****, кв. Изток, гр. София, състоящ се от една стая, дневна, кухня и баня, с обща площ от 65,29 кв. м., ет.

6. Поддържа, че ответниците неправомерно извършват действия в имота, с които ограничават и нарушават правото й на собственост като са изключили от домофонната уредба достъпа на апартамента, поради което домофонът им не може да бъде използван за дистанционно отваряне на входната врата.

Излага, че ограничаването на използването на домофонната уредба, явяваща се обща част за сградата съгласно ЗУЕС не може да се осъществи самостоятелно по усмотрение на собственик на имот, а се гарантират равни права за използването на общите части на сградата. Излага, че в резултат на 3 неправомерните действия била поставена в режим на задължение да отварят всеки път ръчно входната врата на кооперацията, което представлявало голяма трудност за нея, тъй като апартаментът се намирал на шести етаж, а тя била възрастна и със заболявания. Допълва, че не може да упражнява правото си на собственост, без същото да бъде нарушавано от ответниците. Моли ответниците да бъдат осъдени да преустановят действията, с които нарушават правото й на собственост върху имота и неправомерните им действия.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците Д. А. К. С.а и П. С. С.. Твърдят, че изложеното в исковата молба не отговаря на истината. Домофонната система на блока била повредена повече от 6 месеца, впоследствие един от собствениците (К.И.) намерил частно лице, което да я поправи. Било поставено съобщение на таблото на партера на входа относно кога ще бъде ремонтирана системата и цената за ремонт на домофона за един апартамент. Излагат, че е направен ремонт на домофоните, единствено на собствениците, заплатили за услугата и дори ищцата да не е видяла уведомлението, в деня на ремонта същата е разбрала за него и в случай, че била платила тогава, е щяла да „има домофон“.

На 03.04.2023 г., след насрочване на първото открито съдебно заседание е получена молба от адв. К. Г. като пълномощник на ответницата и адв. Р.А. като пълномощник на ответника, в която молят съда да вземе предвид, че с отговора на исковата молба ответниците оспорвали както материалното право на ищцата, така и че са го били нарушавали чрез твърдените от нея действия.

В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че до приключване на устните състезания обстоятелството, че ищцата е собственик на гореописания имот не е оспорено от ответниците, поради което е заключил, че между страните не е налице спор относно правото на собственост на ищцата върху самостоятелен обект в процесната сграда на СЕС. Констатирано е, че не се установява ответниците да са осъществили неоснователно въздействие (действие или бездействие) върху обща вещ, с което да са възпрепятствали правата на ищцата в собствеността й, както и че съответното поведение създава за нея пречки за използването на собствения й имот по-големи от обикновените (чл. 50 от ЗС). Посочил е, че не е установен цялостен ремонт на домофонната уредба, а индивидуален ремонт на отделните 4 домофонни апарати за собствениците, които са заплатили услугата.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени от въззивника съдът намира следното:

Предмет на производството по делото е осъдителен иск за собственост по чл. 109 от Закона за собствеността, според който собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че ищецът е собственик на имот, по отношение на който ответникът извършва неоснователни действия, с които създава пречки за упражняване на правото на собственост в пълен обем. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищцата е било да установи, че е собственик на имота, както и че ответниците с действията си й пречат да упражнява правото на собственост, а на ответниците - че действията им имат своето основание.

Настоящият състав намира, че между страните е налице спор по отношение качеството на собственик на ищцата спрямо гореописания имот, поради което не споделя изводите на първоинстанционния съд, изложени в мотивите на обжалваното решение. С молбата от 03.04.2023 г. пълномощниците на ответниците са въвели възражение срещу материалното право на Е. И. Г., което налага необходимостта от доказване на твърденията й в тази връзка. Настоящият състав констатира, че от събрания доказателствен материал по делото не се установява право на собственост или ограничени вещни права на ищцата върху имота, тъй като липсват доказателства в тази насока, включително между кориците на делото не се намират посочените като приложени към исковата молба копия от удостоверение за брак и нотариален акт относно правото на собственост на съпруга на ищцата, макар и същите да са обсъждани от ответната страна. Тъй като искът по чл. 109 от ЗС 5 осигурява защита от неоснователни действия, пречещи на упражняването на правото на собственост, неустановяването на защитимо по този ред право е достатъчно основание за отхвърляне на иска в цялост.

Единствено за пълнота на изложението следва да се обсъдят и конкретните оплаквания на въззивника.

От събраните по делото доказателства се установява, че етажната собственост, намираща се на адрес гр. София, ул. **** разполага с домофонна уредба, инсталирана в периода между 2009 г. и 2011 г. от П.П., бивш съсед в етажната собственост (ЕС). От показанията на свидетеля З.В., живуща на първи етаж в процесната ЕС, се установява, че домофонната уредба се е разваляла частично по апартаменти, включително преди последния ремонт от 2021 г., когато нейният домофон не работел около половин година.

Показанията й за наличието на проблеми с домофонната инсталация преди ремонта от 2021 г. кореспондират с тези на свидетеля на ищцата Д.Г. (нейният съпруг и твърдян собственик на ап. 11), който споделя, че след като със съпругата му установили, че липсва връзка на домофона в техния апартамент, говорили с други собственици и разбрали, че имало ремонт и останалите „ВЕЧЕ имат връзка“. Свидетелят К.И., живущ в ЕС, излага, че 5-6 години след инсталирането на домофонната уредба започнали да се появяват проблеми със същата. От показанията на свидетелите на ответниците се установява, че последният ремонт бил осъществен през втората половина на 2021 г. от лице с прякор „Б.И.“, а за провеждането на ремонта не е вземано решение на общото събрание. Свидетелите на ответниците излагат, че „Б.И.“ не е от блока и е бил предложен от К.И.. Излагат, че за предстоящия ремонт имало поставено уведомление, докато свидетелят на ищцата твърди, че не е виждал обявление и не знае дали съпругата му е била уведомявана за ремонта. Според показанията на свидетелите на ответниците ремонтът от „Б.И.“ бил извършен на всеки, осигурил достъп до домофона в апартамента си и заплатил за услугата. Свидетелят Г. установява, че след като разбрали за липсата на връзка на апартамента им с домофонната уредба, съпругата му питала „отговорничката на входа“ Д. С.а защо домофонът им не работи, а последната отговорила „не ме питай, отговори си сама“. Според показанията на свидетеля К.И. към момента на организирането на ремонта касиер в ЕС била Д. С.а, която била и отговорник на входа за повечето въпроси, касаещи управлението на етажната собственост, като инициативата за поставяне на уведомление за 6 ремонта също била нейна, докато домоуправител била И.П., бивша съседка.