Решение № 3425 от 10.06.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 14305/2023
- Вид
- Решение № 3425
- Подписан
- 10.06.2024
- В сила
- 10.06.2024
- Състав
- Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, Виктория Мингова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3425 гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Силвана Гълъбова
Членове:
Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20231100514305 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 200100251/11.08.2023 г., постановено по гр.д. № 21042/2021 г. по описа на СРС, 60 състав, ответникът „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.” АД, ЕИК ****, е осъден да заплати на Д. М.
И., ЕГН **********, по иска с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал.
3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ сумата 1500 лева, представляваща застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинените от ПТП, настъпило на 06.08.2018 г., неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 04.09.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, като е отхвърлен искът за разликата над уважения размер от 1500 лева до пълния предявен размер от 4000 лева.
Срещу решението в частта, в която предявеният иск е отхвърлен, е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Д.
И., в която се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Във въззивната жалба се твърди, че правилно първоинстанционният съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя по Гражданска отговорност на виновния водач Д. Митков, но при определяне размера на дължимото обезщетение съдът не е взел предвид претърпените от пострадалия болки и страдания, 1 продължителността и интензитета им, характера на увреждането, прогнозите за отшумяването му. Въззивникът сочи, че в резултат на претърпяното ПТП получил разкъсно-контузни рани в областта на главата с размери от 2см., контузна рана в областта горните крайници с размери от 5 см., травматичен оток в лумбалната област на гръбначния стълб, разкъсно - контузна рана в областта на лявата коленна става, като търпял силна болка в продължение на период от няколко месеца, а отделно не било отчетена емоционалната травма и ограниченията за житейска реализация. Отделно се поддържа, че по делото не се доказало заявеното възражение за съпричиняване, тъй като от свидетелските показания се установило, че ищецът е бил с поставен предпазен колан. Оспорва се приетият от първоинстанционния съд процент на съпричиняване. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване в цялост на предявения иск, както и присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемият „ОЗК – З.” АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Сочи, че първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД, като е взет предвид възстановителният период на ищеца, който е около 3 седмици. В отговора се поддържа, че по делото няма доказателства за негативно отражение върху психиката на ищеца на процесното ПТП. Въззиваемият навежда, че правилно първоинстанционният съд е приел процент на съпричиняване от 25% с оглед установеното по делото обстоятелство, че при настъпване на процесното ПТП ищецът не е бил с поставен предпазен колан. Сочи, че първоинстанционният съд правилно е определил и размера на дължимото обезщетение. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, в която е уважен предявеният главен иск по чл.432,ал.1 КЗ до размера 2 от 1500 лв., т.е. със сила на пресъдено нещо са установени всички елементи от фактическия състав на претенцията с изключения размера на претърпените неимуществени вреди. Във въззивната жалба всички наведени доводи касаят размера на определения размер на неимуществени вреди.
Тъй като претърпените от ищеца неимуществени вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне размера на обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищцата, съдът следва да съобрази характера и вида на получените травматични увреждания, начина, по който са се отразили върху ищеца – отражението върху неговото физическо и психическо здраве и личните и обществени контакти.
Безспорно установено е по делото, че травматични увреждания на ищеца /разкъсно-контузна рана в тилната област на главата с размери до 2/1 см.; контузна рана – охлузна в областта на брадата; разкъсно-контузни рани по горните крайници с размери до 5/1 см.; травматичен оток в лумбалната област на гръбначния стълб; разкъсно-контузна рана в областта на лявата колянна става/ са настъпили вследствие на пътно-транспортното произшествие в резултат от съприкосновение на увредените зони с твърди тъпи предмети.. Изготвената СМЕ установява, че при нормално протичане на лечебния процес възстановителният период при такива увреждания е около 3 седмици, както и че ищецът е бил прегледан на 06.08.2018г., като няма данни да са извършвани медицински интервенции спрямо него. Свидетелят Б. твърди, че ищецът се възстановявал от инцидента в рамките на около месец, имал синини, охлузвания, наранявания по ръката, коляното, гръбначния стълб и главата, имал световъртеж, постоянно главоболие и дискомфорт, като и до ден днешен се страхува, когато шофира жена му, а често е не й разрешава да шофира.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са житейски логични, последователни и вътрешно непротиворечиви.
С оглед изложеното, въззивният съд приема, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с травматичните увреждания, причинени от процесния инцидент, е в размер на 2000 лв. За определяне на този размер следва да се съобрази, че ищецът не е получил тежки физически увреждания, причинените наранявания са били с повърхностен характер, не се е наложило хоспитализирането на ищеца или извършване на специфични медицински интервенции, а възстановителният 3 период не е бил дълъг – около 3 седмици. По отношение на твърденията, че ищецът изпитвал страх при движение с автомобил, следва да се отбележи, че от показанията на свид. Б. се установява, че ищецът изпитвал страх при возене в л.а., когато съпругата му /Д. И.а/ управлява автомобила. Съдът намира, за това обстоятелство не може да се ангажира отговорността на ответника, доколкото за ищеца не е възникнал по принцип страх при движение в л.а., като същият сам може да прецени дали да се вози в автомобил, когато шофира съпругата му. Очевидно не става въпрос за възникнал страх при движение в автомобил, а от притеснение във вр. със субективните възможности на съпругата му да управлява безопасно л.а.
Въззивният съд намира за безспорно установено, че ищецът не е бил с поставен предпазен колан при настъпване на събитието, доколкото приетата СМЕ установява, че ако беше с поставен предпазен колан ищецът би получил специфични наранявания, които в случая не се констатират. Ето защо и въззивният съд не кредитира показанията на свид. Д. И.а, която твърди ищецът да е бил с предпазен колан при настъпване на събитието. Вещото лице в приетата СМЕ е посочило, че ако ищецът е бил с поставен предпазен колан, не би получил нараняванията в областта на главата, поради което и въззивният съд намира заявеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване за основателно. Въззивниятсъд намира, че ищецът е допринесъл с 25 % за настъпване на вредоносния резултат, поради което и обезщетение следва да се намали с 1/4 , или от 2000 лв. на 1500 лв., за която сума и предявеният иск се явява основателен, респ. искът се явява неоснователен за горницата до пълния предявен размер от 4000 лв.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемия следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 840 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 200100251/11.08.2023 г., постановено по гр.д. № 21042/2021 г. по описа на СРС, 60 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Д. М. И., ЕГН **********, срещу
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.” АД, ЕИК ****, иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата над 1500 лв. до пълния предявен размер от 4000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по задължителна застраховка 4
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинените от ПТП, настъпило на 06.08.2018 г., неимуществени вреди.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д. М. И., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на „ОЗК – З.” АД, ЕИК ****, разноски в размер от 840 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5