Решение № 441 от 22.11.2023, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Плевен, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500711 по описа за 2023 година Производството е по чл.435, ал.2, т.2 от ГПК.

След като е била описана и оценена собствената на С. Д. Й. и С. П. Й. – длъжници по изп.д. №572/2017 г. по описа на ЧСИ В. С. нива с идентификатор ***, находяща се в м. Сламарски път в землището на гр. Долни Дъбник, на 08.06.2023 г. ЧСИ е насрочил /генерирал съобщение за/ публична продан на нивата в периода от 27.06.2023 г. до 27.07.2023 г.

На 08.06.2023 г. на длъжниците са изпратени съобщения за така насрочената публична продан, като С. П. Й. е получила нейното на 16.06.2023 г., а С. Д. Й. – на 26.06.2023 г.

Двамата длъжници са подали по пощата на 30.06.2023 г. жалба с вх.

№19542/04.07.2023 г. срещу насрочването на публична продан на нивата, твърдейки, че тя е тяхно несеквестируемо имущество.

В жалбата се сочи, че имота е закупен на 12.12.2007 г. – по време на брака между длъжниците, като те го обработвали като земеделска земя с цел търсене на храна и реализиране на доходи. Едва след като разбрал за насочването на принудителното изпълнение срещу нивата, С. Д. Й. се регистрирал като земеделски производител и заявил имота за обработване през 2023 г. – 2024 г. в ОЗС-Долни Дъбник.

Според жалбоподателите, преценката относно несеквестируемостта 1 следва да се прави не еднократно – към момента на налагане на възбрана върху имота /с което действие принудителното изпълнение се насочна срещу имота/, но и във всеки друг момент от развитието на изпълнителното производство – при предприемане на изп. действия, в случая – при насрочване на публичната продан, като е допустимо пререшаването на въпроса относно несеквестируемостта.

Препис от жалбата е връчен на взискателя „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“АД-гр. София и на 24.07.2023 г. е подадено писмено възражение, според което още през 2022 г. принудителното изпълнение е било насочено срещу нивата, като тогава длъжниците е следвало да възразят, че е тяхно несеквестируемо имущество. Поради пропуснатия срок, взискателят намира жалбата за неоснователна.

Препис от жалбата е връчен и на другите взискатели, но никой от тях не е подал писмени възражения.

ЧСИ В. С. в писмените си мотиви от 17.10.2023 г. заявява, че насрочената за периода от 27.06.2023 г. до 27.07.2023 г. публична продан е спряна с постановление от 19.07.2023 г. с оглед жалбата на длъжниците.

По същество – ЧСИ счита жалбата за неоснователна. Сочи, че възбрана върху нивата е вписана още на 25.10.2018 г. На 02.03.2023 г. тя е описана, а след това и оценена с доклад от 14.03.2023 г. Твърди, че всички съобщения – призовката за доброволно изпълнение, за насрочването на описа, за изготвянето на оценката, за обявяването на публичната продан са били изпращани на длъжниците, като след необходимия брой посещения на техния адрес, там е било залепвано обявление по чл.47 от ГПК. Длъжниците обаче са се отзовали само на последното съобщение – за обявяването на публичната продан, като са дошли в кантората на ЧСИ, за да получат лично съобщенията си. До този момент те не са правили възражения срещу принудителното изпълнение.

ЧСИ сочи, че в деня, в който е получил съобщението за обявяване на публичната продан – 26.06.2023 г. С. Д. Й. се регистрирал като земеделски производител, което сочи за неговото намерение да се възползва от защитата по чл.444, т.5 от ГПК.

ЧСИ е направил справка в ОСЗ-Долни Дъбник, според която за стопанските 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. процесната нива е била включена в споразумение по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ относно т.нар. „имотибели петна“ и за нейн ползвател е посочено „МИТКА КРЪСТЕВА“ЕООД.

Според ЧСИ, така наличните данни опровергават твърдението на длъжниците, че те сами са обработвали нивата в търсене на прехрана и реализиране на доходи още преди С. Д. Й. да се регистрира като земеделски производител.

Съдът, като обсъди оплакванията на длъжниците, направени в жалбата, писмените възражения на взискателя „АЛИАНЦ БАНК 2

БЪЛГАРИЯ“АД-гр. София и мотивите на ЧСИ, като съобрази изискванията на закона и съдебната практика по прилагането му, намира за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество. Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК, на която се позовават жалбоподателите, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Съгласно разпоредбата на чл.436, ал.1 от ГПК срокът за подаване на жалбата е двуседмичен и тече от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението.

Според задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС , принудителното изпълнение се насочва върху отделен обект от имуществото на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект.

Налагането на възбрана е първото действие по насочване на изпълнението спрямо имот, от съобщаването на което за длъжника тече срока за обжалване и релевиране на твърдяната несеквестируемост. Пак според същите указания, длъжникът може да обжалва разпределението на основание несеквестируемостта, което е последното действие, в срока за обжалване на което, тя може да бъде наведена. При това положение всяко действие по насочване на изпълнението спрямо несеквестируем имот от налагането на възбраната до извършване на разпределението на постъпилата сума от публичната му продан поставя началото на срок за обжалване от длъжника. В случая длъжника С. П. Й. е уведомена за насрочената публична продан на нивата със съобщение получено лично от нея на 16.06.2023 г., при което към 30.06.2023 г., когато е подадена жалбата, срокът за обжалване насочването на изпълнението не е бил изтекъл. Не е изтекъл и за С. Д. Й., който е получил своето съобщение по-късно – на 26.06.2023 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 5 от ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху земите на длъжника – земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка.

Безспорно С. П. Й. е купила по време на брака си със С. Д. Й. нива с площ 7.810 дка в м. Сламарски път, съставляваща имот №277 017 по КВС на землището на гр. Долни Дъбник, съгласно нот. акт №39, том VIII, рег. №7986, дело №1086 от 12.12.2007 г. на нотариус Ж. М..

Спорно е дали двамата длъжници са земеделски стопани и дали като такива могат да се ползват от защитата по чл.444, т.5 от ГПК.

За да се отговори на този въпрос, първо трябва да се направи разграничение между земеделски стопанин и земеделски производител.

Някои считат, че земеделски стопанин и земеделски производител са равнозначни термини, но законът ги разграничава.

3

Понятието „земеделски стопанин“ е легално дефинирано в § 1, т. 24 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители , която правна норма препраща към определението, съдържащо се в чл. 4, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 1307/2013, съгласно което „земеделски стопанин“ означава физическо или юридическо лице, или група физически или юридическа лица, независимо какъв е правният статут на тази група и на нейните членове съгласно националното право, чието стопанство се намира в териториалния обхват на Договорите, определен в член 52 от ДЕС във връзка с членове 349 и 355 от ДФЕС, и което осъществява селскостопанска дейност.

Следователно релевантно за качеството „земеделски стопанин“ по смисъла на Регламента е фактическото осъществяване на селскостопанска дейност , като нито Регламента, нито националното законодателство свързват придобиването на качеството „земеделски стопанин“ с определен регистрационен или разрешителен режим.

Според § 1, т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители, „земеделски производители“ са физическите и юридическите лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция.

Като се сравнят и анализират двете легални дефиниции, може да се заключи, че земеделският производител цели печалба, а земеделският стопанин – препитанието си. Затова дейността на земеделския производител има смисъл да бъде подпомагана или субсидирана с национални или европейски средства – защото тя цели осигуряване на определена земеделска продукция за широк кръг потребители. Именно във връзка с постигането на тази цел на дейността на земеделския производител е предвиден регистрационен режим, а не за да бъде определен съответния субект като земеделски производител. Респ. затова от защитата по чл.444, т.5 от ГПК се ползват земеделските стопани, фактически осъществяващи селскостопанска дейност, а във връзка с правилата за несеквестируемост е от значение тази дейност да е източник за издръжката на длъжника и неговото семейство /в т.см. виж решение № 125/04.11.2015 г. по гр. д. № 5502/2013 г., ІІ г. о на ВКС/.

Видно от регистрационна карта, С. Д. Й. е регистриран като земеделски производител на 26.06.2023 г. в ОДЗ-Плевен. На 27.06.2023 г. той е вписан в регистър БУЛСТАТ с код 180973968 като земеделски производител с основна икономическа дейност отглеждане на зеленчуци, дини, пъпеши, кореноплодни и грудкови. На 30.06.2023 г. е входирано заявлението му, че не желае да участва в масиви за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ в землището на гр. Долни Дъбник с имот №277 017 по КВС с площ 7.810 дка. Като основание за ползването на имота през 2023/2024 г. е посочен договор за наем за срок от 1 година. Такъв договор не е представен по делото от длъжника, но се намира сред изисканите от ЧСИ документи от ОСЗ-Долни Дъбник и е видно, че е сключен на 26.06.2023 г. между С. П. Й. като наемодател и С. Д. Й. като наемател по отношение на процесната нива за срок от 1 година, считано от 01.10.2023 г. Данните в този договор не 4 кореспондират с твърдението, че двамата длъжници са осъществявали фактическа дейност като земеделски стопани и преди 26.06.2023 г. Напротив – тези данни сочат като наемател на земеделската земя само един от длъжниците и то такъв, който ще я ползва не незабавно – още от 26.06.2023 г. в хода на твърдяната фактически осъществявана дейност, а отложено – от началото на стопанската 2023/2024 г.

В заключение – съдът намира, че представената по делото регистрационна карта сама по себе си по никакъв начин не доказва качеството на С. Д. Й. на земеделски стопанин към 26.06.2023 г., а именно че същият реално извършва конкретна по вид и обем селскостопанска дейност към посочената дата.

Освен регистрационната карта, са представени още: справка – данни за осигуряването на длъжниците, справки от ТРРЮЛНЦ за длъжниците, справки за здравноосигурителния статус на длъжниците – всички целящи да докажат, че те от години не работят по трудови договори и че се занимават фактически със земеделска дейност. Според съда обаче, посочените справки няма как да удостоверят, че преди 26.06.2023 г. С. П. Й. и С. Д. Й. фактически са осъществявали конкретна дейност като земеделски стопани по отношение на процесната нива. Нещо повече – в случая са налице данни, опровергаващи твърденията на длъжниците, а именно – данни, че за стопанските 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. процесната нива е попадала сред т.нар. „имотибели петна“ и поради това е била включена в споразумения по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПП с ползвател „МИТКА КРЪСТЕВА“ЕООД.

В заключение – съдът намира, че представените справки не доказват качеството на С. П. Й. и С. Д. Й. на земеделски стопани преди 26.06.2023 г., а именно че същите реално са осъществявали конкретна по вид обем селскостопанска дейност преди посочената дата.

Съдът намира, че преценката дали процесната нива е несеквестируема следва да се прави към момента на вписването на въбраната върху нея, в случая – към 25.10.2018 г. По делото липсват каквито и да било доказателства дали към този момент С. П. Й. и С. Д. Й. фактически са осъществявали конкретна дейност като земеделски стопани по отношение на процесната нива.