Решение № 350 от 23.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. София, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Врачева

Георги Ушев при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА в присъствието на прокурора Ю. Л. като разгледа докладваното от Даниела Врачева Наказателно дело за възобновяване № 20231000600885 по описа за 2023 година НПК.

Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от Постъпило е искане от защитника адв. Г. У. от САК на осъдените З. Р.

Д. и З. И. С. за възобновяване на наказателното производство по делото по в.н.о.х.д. № 128/2023 г. на Софийски окръжен съд, с което е изменена първоинстанционната присъда на РС- Ботевград по н.о.х.д. 223/2022 г.

В искането се излагат доводи за допуснато от съдебния състав съществено нарушение на процесуалните правила по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, изразяващо се по-конкретно в нарушение на разпоредбата на чл.91, ал.3, т.1 и т.2 от НПК. Навежда се и нарушение на чл. 348, ал.1, т.3 от НПК - явна несправедливост на наложените наказания на подзащитните му Д. и С.. В условията на евентуалност се отправят следните алтернативни претенции: отмяна на решението по в.н.о.х.д. № 128/2023 г. на Софийски окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или изменение на въззивното решение и наказанията на двамата осъдени да бъде определено при условията на чл. 66, ал.1 от НК. Отделно от това се иска на основание чл. 420, ал. 3 от НПК да бъде спряно изпълнението на решението по в.н.о.х.д. № 128/2023 г. на Софийски окръжен съд.

Депозирано е и писмено становище от защитника на осъдения М. Т. Т. – адв. И. А.. В него се твърди, че отправеното искане на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК от защитника на осъдените Д. и С. е основателно, поради което се 1 иска при евентуално изменение на въззивното решение, същото да обхване и частта относно осъдения Т..

В подкрепа на това становище се прилага и искане от адв. А. за възобновяване по в.н.о.х.д. № 128/2023 г. на Софийски окръжен съд. Релевира се бланкетно оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд. Навежда се, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, доколкото неправилно е приложил императивната разпоредба на чл.54, ал.1 и чл. 58а, ал.1 от НК. Релевират се съображения за явна несправедливост на наложеното на Т. наказание, тъй като обществената опасност на деянието и дееца не били по-високи от обикновената с оглед на извършеното престъпление. Намира още, че въззивният съд неправилно е отказал да приложи и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, въпреки наличието на предвидените в закона предпоставки. Претендира се отмяна на решението на Софийски окръжен съд и връщане за ново разглеждане или изменение на въззивното решение – да бъде намалено наказанието на осъдения Т. и да бъде приложена разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК.

Пред АС-София осъдените З. Д. и З. С. се представляват от упълномощения им защитник – адв. У., който поддържа искането за възобновяване по наведените в него съображения. Освен това допълва, че въпреки направеното самопризнание от осъдените по чл. 371, т.2 от НПК, не било безспорно изяснено и доказано по делото кога е била осъществена принудата спрямо пострадалия – преди, по време или след половия акт.

Счита, че пострадалият е проявил агресия на инкриминираната дата след употребата на алкохол и е подал оплакване в полицията срещу осъдените само защото е бил афектиран от това, че е изгонен от същите и не е имало къде да пренощува. При това намира, че невинаги самопризнанието по чл.

371, т.2 от НПК само по себе си е основание за осъдителна присъда.

Защитникът моли за постановяване на съдебен акт съобразно посочените от него основания – наличие на съществено процесуално нарушение, явна несправедливост на наказанието или нарушение на материалния закон. В допълнение, с оглед на изложените в съдебно заседание доводи, настоява и за изменение на присъдата на РС-Ботевград и намаляване на наложените наказания „лишаване от свобода“ до изтърпения до момента размер.

При упражняване на правото на лична защита осъдените З. С. и З. Д. поддържат казаното от адвоката си. В последната си дума молят да бъде оставена в сила присъдата на РС-Ботевград.

Защитникът на осъдения Т. – адв. А., поддържа направеното искане за възобновяване на наказателното производство по изложените доводи.

Споделя изцяло разбирането на адв. У. за допуснати съществени процесуални нарушения, което налагало връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Алтернативно се иска да бъде направена внимателна преценка относно наличието на висока обществена опасност на подзащитния й и да му бъде отмерено наказание при условията на условното осъждане.

Осъденият М. Т. при предоставената му възможност за лична защита 2 заявява, че поддържа изложеното от адвоката си. В последната дума моли за условна присъда.

Представителят на държавното обвинение счита искането за възобновяване за неоснователно и с оглед на това моли да бъде оставено без уважение. Твърди, че в случая не е налице нарушение на процесуалните правила на чл. 91, ал.3, т.1 и т.2 от НПК. Акцентира, че от материалите по делото не се установява осъдените Д., С. и Т. да са имали противоречиви интереси. В този контекст намира, че доколкото и тримата са се признали за виновни и не са давали обяснения, защитата им е била еднопосочна и безпротиворечива. Сочи също така, че при ревизирането на присъдата на РСБотевград, въззивният съд е изложил подробни съображения защо счита, че следва да бъде отменено приложението на чл. 66, ал.1 от НК спрямо Д., С. и Т.. С оглед на развитите съображения, прокурорът моли да не бъде уважавано искането за възобновяване на наказателното производство спрямо осъдените, както и направеното в съдебно заседание искане за изменение на присъдата.

Апелативен съд – София, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като е подадено в установения в чл. 421, ал. 3 от НПК срок. То е насочено срещу акт, който подлежи на проверка по реда на глава XXXIII от НПК.

Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съображенията за това са следните:

С присъда № 22 от 22.11.2022 г. по н.о.х.д. № 223/2022 г. по описа на РС-Ботевград е признал подсъдимият М. Т. Т. роден на ******** година в гр.***, ***, *** област, с постоянен адрес гр.***, *** област, бул. “***“ № ***, българин, български гражданин, със средно - специално образование, неженен, неосъждан, безработен, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, на 06.02.2021 г. след 18.30 часа в гр. *** обл.***, в стая на къща на ул.“***“№***, в съучастие като съизвършител със З. И. С. от с.***, общ.*** и З. Р. Д. от гр.***, е извършил полово сношение и действия на полово удовлетворение с лице от същия пол - П. И. П. от с.***, общ.***, като употребил за това сила, както следва:

- в съучастие като съизвършител със З. Р. Д., който извършил полово сношение с П. И. П., като употребил заедно със З. И. С. сила - натискал с ръце по гърба и кръста П. И. П., за да лежи на леглото ,извършил полово сношение /проникнал с пениса си в аналното му отверстие/ и действие на полово удовлетворение - фелацио /орален секс - проникнал с пениса си в устната му кухина/ с лице от същия пол - П. И. П. от с.***, общ.***, в съучастие като съизвършител със З. И. С. от с.***, общ.***, който употребил за това сила натискал с ръце по раменете и гърба П. И. П., за да лежи на леглото, поради което и на основание чл.157, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.20, ал.2 от НК във вр. чл.54, ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 3/три/ години, като на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалил наказанието с 3

1/3 - от 3/три/ години „лишаване от свобода” на 2 /две/ години „лишаване от свобода”, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така определеното наказание от 2 /две/ години „лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда е признал подсъдимият З. Р. Д., роден на ********г. в гр. ***, с постоянен и настоящ адрес гр.***, *** област, ул.

“***“ № ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, *** в РК „Елаците“ - „Елаците Мед“ АД, с. ***, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 06.02.2021 г. след 18.30 часа в гр. *** обл.***, в стая на къща на ул.“***“№***, е извършил полово сношение /проникнал с пениса си в аналното му отверстие/ с лице от същия пол - П. И.

П. от с. ***, общ. ***, в съучастие като съизвършител с М. Т. Т. от гр.*** и З.

И. С. от с.***, общ.***, които употребили за това сила - натискали с ръце пострадалия П. И. П. по раменете, гърба и кръста, за да лежи на леглото, поради което и на основание чл.157, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК във вр. чл.54, ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, като на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалил наказанието с 1/3 - от 3 /три/ години „лишаване от свобода” на 2 /две/ години „лишаване от свобода”, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така определеното наказание от 2 /две/ години „лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Признал е и подсъдимият З. И. С., роден на ********г в гр.***, *** област, с постоянен адрес с.***, общ.***, ул.“***“ №***, българин, български гражданин, със средно-специално образование, неженен, неосъждан, безработен, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, на 06.02.2021 г. след 18.30 часа в гр. *** обл.***, в стая на къща на ул.“***“.№***, в съучастие като съизвършител с М. Т. Т. и със З. Р. Д. и двамата от гр.***, които извършили полово сношение и действие на полово удовлетворение с лице от същия пол П. И. П. от с.***, общ.***, като употребил за това сила, а именно:

-като съизвършител със З. Р. Д., който извършил полово сношение с П.

И. П., като употребил заедно с М. Т. Т. сила - натискал с ръце по гърба в областта на раменете П. И. П., за да лежи на леглото;

- в съучастие като съизвършител с М. Т. Т., който извършил полово сношение и действие на полово удовлетворение с П. И. П., като употребил за това сила - натискал с ръце по раменете и гърба пострадалия П. И. П., за да лежи на леглото, поради което и на основание чл.157, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.20, ал.2 от НК във вр. чл.54, ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 2/две/ години, като на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалил наказанието с 1/3 - от 2/две/ години „лишаване от свобода” на 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца „лишаване от свобода”, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така определеното наказание от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца „лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

С първоинстанционния съдебен акт се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства, като е постановил същите да бъдат съхранявани 4 по делото до изтичане на предвидения срок, след което да бъдат унищожени като вещи без стойност.

В тежест на подсъдимите Т., Д. и С. са възложени направените от частния обвинител П. И. П. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 266,66 лева по отношение на всеки от тях.

С присъдата съдът е възложил направените по делото разноски в условията на разделност, като всеки от осъдените подсъдими следва да заплати сумата от 1186,10 лева, представляваща съответната полагаща му се част от направените разноски в досъдебното производство, платими в полза на Републиканския бюджет, по сметка на ОДМВР - София, както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, вносими по сметка на РС-Ботевград.

Против присъдата е постъпила жалба от частния обвинител П. И. П. чрез повереника му адв. Г. Д., като е изложено оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, което било необосновано занижено. Направено е било искане за отмяна на приложението на чл.66, ал.1 от НК.