Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 170 от 09.09.2025, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 471/2025
Вид
Решение № 170
Подписан
09.09.2025
В сила
09.09.2025
Състав
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ ГРЪНЧАРОВ, ЦЕЗАРИНКА ХРИСТОВА ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА, МАРИАН ВАСИЛЕВ ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Плевен, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. И. при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора И. Ст. Г. като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600471 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

В Плевенски Окръжен Съд е подадена въззивна жалба от С. В. Р. – подсъдим по НОХД № 34/2025 г. по описа на РС-Никопол, чрез служебния защитник адв.Т. А., против присъда № 3/12.05.2025 г., постановена по същото дело.

В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на наложеното наказание. Твърди се, че същото е завишено по размер. Искането е въззивният съд да намали наказанието на подсъдимия.

Със съдебния си акт – Присъда № 3/12.05.2025 г., постановена по НОХД № 34/2025 г. по описа на РС-Никопол и предмет на въззивната проверка, първоинстанционният съд е признал подсъдимия С. В. Р. от с.***, обл.П., за виновен в това, че за периода от неустановен ден на м. декември 2023 г. до м.април 2024 г. включително, в с.***, обл.П., чрез използване на техническо средство – два броя двужилни проводници, фиксирани с циментова основа върху под и стена, отнел чужди движима вещ – 1189 кв/ч дневна електрическа енергия и 347 кв/ч нощна електрическа енергия, всичко на обща стойност 359.07 лева, от владението на Е. Г. Н. от гр.С., без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4 във вр. чл.194, ал.1 от НК и чл.55 от НК го е осъдил на наказание ЧЕТИРИ 1

МЕСЕЦА лишаване от свобода при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване.

Със същия съдебен акт подс.Р. е осъден, на основание чл.189, ал.3 от НПК, да заплати деловодни разноски по сметка на ОДМВР-Плевен в размер на 223.92 лева.

Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът заявява, че присъдата е правилна и законосъобразна, а наказанието е справедливо.

Предлага да се потвърди.

Защитникът на подс.Р. поддържа жалбата, без да сочи конкретни оплаквания.

Подсъдимият С. Р. е редовно призован, но не се явява и не изразява становище по жалбата.

Плевенски окръжен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното по него, становищата на страните и след съобразяване на доводите им, намира за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което разглеждането й е допустимо.

Въззивният съд констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на посочените в чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1 във вр. чл.335, ал.2 от НПК, изискващо отмяна на постановения съдебен акт и ново разглеждане на делото от първата инстанция. Мотивите към постановената от съда присъда не са изготвени в съответствие с чл.305, ал.3 от НПК, регламентиращи изискванията, на които следва да отговаря съдържанието на мотивите към съдебния акт. Естеството на това нарушение не позволява извършването на въззивна проверка по съществото на делото.

Отделно от това, са нарушени процесуалните права на пострадалата Е. Г. Н. от гр.С., в хода на проведеното съдебно производство.

Делото пред Никополски районен съд е образувано по внесен от РППлевен обвинителен акт против С. В. Р. за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.4 във вр. чл.194, ал.1 от НК. Пострадала от престъплението е Е.

Г. Н. от гр.С.. Същата не е призована за проведеното разпоредително заседание, съгласно изискването на процесуалния закон, независимо че в протокола от 3.04.2025 г. е отразено, че лицето е редовно призовано, но не се е явило. Сред книжата в делото, предхождащи посочения съдебен протокол, липсват обективни данни за начина на призоваване на пострадалата – съгл. чл.180 от НПК. Разпоредителното заседание е проведено без участие на пострадалата, за което същата не е била уведомена, и с това са нарушени процесуалните й права.

Пострадалата Е. Н. е претърпяла имуществени вреди от престъплението и е легитимирана да участва в наказателното производство като страна в процеса - граждански ищец и частен обвинител. Също така, това лице има процесуални права, които законът му позволява да упражни в наказателното производство. Пострадалият, освен че може да участва в съдебното 2 производство като частен обвинител и/или граждански ищец, съгласно чл.76 и чл.84 от НПК, законодателят му е дал възможност за участие още в разпоредителното заседание, след образуване на делото в първоинстанционния съд. Според чл.247б, ал.2 от НПК: „За разпоредителното заседание и за въпросите по чл. 248, ал. 1 се уведомяват прокурорът и защитникът, както и пострадалият или неговите наследници и ощетеното юридическо лице, на които се съобщава за правото да упълномощят повереник.“, а според чл.247б, ал.4 от НПК: „В 7-дневен срок от връчването на съобщението пострадалият или неговите наследници могат да направят искания за конституиране като частен обвинител и граждански ищец, а ощетеното юридическо лице – като граждански ищец.“.

Пострадалият не е задължен да участва в разпоредителното заседание и да дава становище по посочените в чл.248, ал.1 от НПК въпроси, но законът му осигурява тази възможност и това е негово процесуално право. Нарушаването на това право е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пострадалият е потенциална страна в съдебното производство.

Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението, и ако от него са последвали вреди, то се дължи съдебно произнасяне относно претенцията за тяхното възмездяване, вкл. в случаите, когато деянието не е престъпно, не е виновно или не се наказва, а също и когато наказателната отговорност е погасена по давност /Вж. Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълкув. дело № 2/2012г. на ОСНК/.

Въззивната инстанция констатира и нарушения, допуснати от първоинстанционния съд при постановяване на присъдата. Налице е порок в доказателствения анализ. Липсва пълен и обективен анализ поотделно на всички доказателствени средства, както и съпоставка помежду им и с останалите източници на доказателства. Не са коментирани свидетелските показания и не са съпоставени с твърденията на подсъдимия. Не са анализирани и заключенията на вещите лица в съвкупността с цялостния доказателствен материал.

Съгласно чл.305, ал.3 от НПК и непротиворечивата съдебна практика, мотивите към присъдата съдържат констатациите на съда, какво приема за установено от фактическа страна и въз основа на кои доказателства, като при противоречия се излагат съображения, защо едни от тях се възприемат от съда, а други - отхвърлят. В тях се мотивира вътрешното съдийско убеждение и начина на формирането му по въпросите, които съдът решава при постановяване на присъдата, съгласно чл.301, ал.1 и ал.2 от НПК. Затова и мотивите представляват задължителна, съществена част на присъдата и неизготвянето им, според посочените изисквания, е съществено процесуално нарушение. Липсата на мотиви ограничава и правото на защита. Ефективното упражняване на това право предполага ясно и точно знание за приетите фактически положения, съображенията за отхвърляне на някои доказателства и за взетото решение. От друга страна, недостатъчните, непълни и неясни мотиви на първоинстанционния съдебен акт пречат на второинстанционния въззивен съд да изпълни своята контролна функция. Липсва пълен и обективен анализ поотделно на всички доказателствени средства, както и 3 съпоставка помежду им и с останалите източници на доказателства.

Липсата на цялостен анализ на доказателствения материал е съществено нарушение на процесуалния закон, което води до отмяна на съдебния акт. Има непълнота в мотивите, която реално се приравнява на липса на мотиви, тъй като не може да се провери правилността на формираното вътрешно убеждение на първоинстанционния съд за виновността на подсъдимия. А вътрешното убеждение е правилно, когато са изследвани всички обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото и изводите на съда за тях се основават на обсъждането и съпоставката на всички доказателствени материали. Мотивите на съда трябва да са пълни, ясни и безпротиворечиви. В правомощията на първоинстанционния съд е да формира независимо фактическите си изводи, като прецени кои доказателства да кредитира и да постави в основата на тези изводи, но преценката следва да е основана на комплексен доказателствен анализ при спазване на изискванията на процесуалния закон относно проверката и оценката на цялостната доказателствена съвкупност. В този смисъл, съдържанието на мотивите към постановената присъда не съответства на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, което се приравнява на липса на мотиви и по естеството си представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК.

На следващо място е необходимо да се посочи, че липсата на мотиви пряко рефлектира и на възможностите на въззивната инстанция да осъществи правомощията си при проверката на атакувания съдебен акт. Липсва годен акт за проверка, доколкото същият не съдържа ясно изразено, въз основа на доказателствата по делото, вътрешното убеждение на решаващия съд. За да е налице качествена проверка на първоинстанционния съдебен акт, задължение на въззивния съд е да извърши анализ на приетите от първия съд фактически и правни положения и да даде отговор, дали те са правилни и верни.

При описаните и допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, въззивният съд счита, че следва да отмени постановения съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане.

При новото разглеждане на делото следва да се съобразят изискванията на закона относно правилата за провеждане на съдебно следствие и за постановяване на съдебен акт.

Водим от горното и на основание чл.335, ал.2 във вр. чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1 от НПК, Плевенски Окръжен Съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 3/12.05.2025 г., постановена по НОХД № 34/2025 г. по описа на РС-Никопол.

4

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Никопол.

Решението не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5