Решение № 241 от 09.12.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Габрово, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова при участието на секретаря Веселина Й. Венкова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20224200500393 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД срещу постановеното решение по гр.д.№108/2022г. на Районен съд – Севлиево.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното от първоинстанционния съд решение Оспорват се изводите на съда относно изтеклата давност.Не е взето предвид прекъсването на давността през 2016г. и през 2017г., както и молбата на жалбоподателя през 2019г.Цитира се съдебна практика. Развиват се доводи за същността на перемпцията . Твърди се,че към момента на депозиране на исковата молба погасителната давност за спорното вземане не е изтекла.

Претендира се за отмяна на обжалваното решение

, като неправилно и незаконосъобразно, и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск, ведно със законните последици.

Не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба.

Постъпило е писмено становище, подадено от пълномощника на ответницата по въззивната жалба, в което същата се оспорва като неоснователна.

Въззивният съд, като взе предвид наведените от страните доводи и доказателствата по делото , приема за установено следното :

1

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за установено по предявените от А. А. Ю., с ЕГН **********, от с. С., община Севлиево, ул. „*** срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК 202423225, искове по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК, че А. А. Ю. НЕ ДЪЛЖИ на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД следните суми: сумата от 11 019,95 лева, заедно със законната лихва от 30.10.2012 г. - датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 670,40 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 85,00 лева разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50,00 лева, представляваща заплатената от молителя държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист, за които е издаден изпълнителен лист на 30.05.2013 г. от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-20 състав, по търговско дело № 2816/2013 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20207350400910 по описа на ЧСИ И. с peг. № 735. За да уважи исковата претенция съдът е приел,че ответникът като взискател не е поискал извършване на изпълнителни действия, които да са извършени след 30.03.2015г. в продължение на период ,надхвърлящ пет години, като с изтичането на петгодишния срок на 30.03.2020 г. и предвид липсата на основания за прекъсване или спиране на давността, погасителната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е изтекла, като са се погасили процесните вземания. С оглед на това вземанията по изпълнителен лист, издаден на 30.05.2013 г. от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-20 състав, по търговско дело № 2816/2013 г., са погасени по давност, поради което процесните парични суми са недължими.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

С въззивната жалба се оспорват правните изводи на първоинстанционния съд ,на които е основано решението за уважаване на исковата претенция .

Твърденията ,на които ищецът е основал исковата си претенция съгласно наведените в исковата молба обстоятелства ,е за недължимост на сумите по изп. дело №20207350400910 по описа на ЧСИ И. по издадения изпълнителен лист на 30.05.2013г. от СГС по търговско дело № 2816/2013 , поради изтичане на петгодишната погасителна давност от датата на издаване на изпълнителния лист до датата на връчване на ищцата на поканата за доброволно изпълнение през м. декември 2020г. Твърди се ,че през този период от взискателя не са били предприемани каквито и да е изпълнителни действия спрямо ищцата, с които да е прекъсвана или спирана давността по смисъла на чл.116 и чл.115 от ЗЗД.

Ответникът в писмения отговор е противопоставил твърдения за прекъсване на погасителната давността по образуваните изпълнителни производства по изп.дело №.8704/2013г. по описа на ЧСИ М. и изп.д.№910/20202г. по описа на ЧСИ И. , с посочване на конкретно предприети действия от взискателя и ЧСИ по всяко от тях, с което обосновавав възражението си ,че към датата на предявяване на иска по настоящото дело петгодишната погасителна давност за процесните вземания не е изтекла. Позовал се е и на 2 различните правни последици,с които е свързано настъпването на перемпцията и прекъсването и изтичането на погасителната давност .

Съгласно установената съдебна практика : решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.о., решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., решение №257/30.04.2020 г. по гр.д. №694/2019 г., III г. о., решение № 60282/ 19.01.2022 г. по гр. д.

№ 903/2021 г., III г. о., определение № 248/01.04.2021 г. по гр. д. № 3647/2020 г., IV г.о. и др.

, перемпцията и давността са отделни правни институти, като перемпцията е без правно значение за давността. Общото между тях е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Те са обаче два различни правни института, уреждат различни по характер срокове (давностен и преклузивен), като срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е производен от давностния по чл.110 ЗЗД, и са с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение, и то независимо от по-нататъшната съдба на тези действия. Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, но във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника, тъй като давността е свързана с поведението на кредитора и не се влияе от поведението на други лица. Последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува.

Съобразявайки посочената съдебна практика и предвид събраните по делото доказателства,въззивният съд прие за за установено следното от фактическа и правна страна:

От писмените доказателства се установява,че в полза на кредитора „Профи Кредит България“ЕООД на 30.05.2013г. е бил издаден от СГС по търговско дело № 2816/2013 изпълнителен лист срещу солидарните длъжници А. А. И. и А.К. за присъдена главница от 11019,95лв. с арбитражно решение №1202/30.10.2012г. по арб.д.№1202/2012г.,ведно със 3 законната лихва от датата на постановяване на решението 30.10.2012г. и присъдени разноски. За тези съдебно присъдени вземания е приложим приложима давността по чл.117 ГПК, която е петгодишна .

Въз основа на издадения изпълнителен лист от СГС по търговско дело № 2816/2013г. срещу солидарните длъжници А. А. И. /Ю. съгласно данните от НБД л.72 от изп.д.№910/ и А.К. и по молба на взискателя „Профи Кредит България“ЕООД , на 07.08.2013г. е образувано изп.дело №20138410408704 по описа на ЧСИ М. с район на действие СГС. С молбата за образуване на изпълнителното дело на 07.08.2013г. взискателят „Профи Кредит България" ЕООД е възложил правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ, като е поискал и налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците в Банка ДСК ЕАД.

С разпореждане от 07.08.2013г. ЧСИ е насрочил опис на движимо имущество на длъжника А. И. на 23.10.2013г. в с.Крамолин, общ.Севлиево.

На 30.08.2013 г. по делото са били изпратени запорни съобщения до множество банки, вкл. до Банка ДСК АД , за налагане на запори върху банкови сметки на длъжника А.

И.. Впоследстви са вдигнати от ЧСИ наложените запори.

От извършената заверка на гърба на изпълнителния лист и представените на л.114 и л.162 от изп.дело документи се установява,че са постъпили суми на 12.09.2013г. и на 21.07.2014г. от длъжника А. И..

На 30.03.2015 г. от ЧСИ са изпратени нови запорни съобщения до множество банки, включително до Банка ДСК АД, за налагане на запори върху банкови сметки на длъжника А. И..

На 13.01.2016 г. взискателят „Профи Кредит България“ЕООД е депозирал молба с искане за насрочване на опис на движимото имущество.

От представените писмени доказателства се установява,че взискателят „Профи Кредит България“ЕООД е прехвърлил чрез цесия вземането по изпълнителното дело на ответника с договор от 08.08.2018г. Последният с молба до ЧСИ от 14.02.2019г. е поискал да бъде конституиран като взискател на основание чл.429 ГПК, възложил правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ и е поискал да се насрочи опис на движимите вещи, като бъде уведомяван за дължимите авансово такси и разноски в срок от седем дни преди извършването на съответното действие.

С постановление от 15.03.2019г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство по изп.д.№20138410408704/2013г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК .

Новото изп. дело №20207350400910 по описа на ЧСИ И. , е образувано на 03.11.2020г. въз основа на молба на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, към която е представен изпълнителният лист от 30.05.2013г., който е бил представен и по предходното изпълнително дело20138410408704/2013г . В молбата на взискателя е заявено изрично искане за извършване на конкретни изпълнителни действия – опис на движими вещи и запор на банкови сметки. В изпратената от ЧСИ покана за доброволно изпълнение 4 до длъжника А. Ю. са посочени както дължимите по ИЛ суми ,така и начислената лихва върху главницата за периода 30.10.2012г.-07.12.2020г. и дължими такси и разноски към 07.12.2020г. Изпратено е от ЧСИ на 02.12.2020г. запоро съобщение до Общинска банка АД за налагане на запор върху сметките на длъжника А. Ю..

От така установените данни е недоказано твърдението на ищцата за погасяване на процесното вземане по издадения изпълнителен лист от СГС на 30.05.2013г. по давност.

Изп.дело №20207350400910 по описа на ЧСИ И., по което ищцата е солидарен длъжник ,а ответникът взискател, е образувано по представен изпълнителен лист от 30.05.2013г. за съдебно присъдени суми, като давностият срок за тези вземания е петгодишен.

От доказателствата по делото не се установява да е изтекла петгодишната погасителна давност за процесните вземания към 03.11.2020г. ,когато с подадената молба от кредитора ,въз основа на която е образувано изп.дело №20207350400910, с която е поискано и извършване на конкретни изпълнителни действия.

С извършване по предходното изп.дело №20138410408704/2013г действия от взискателя и ЧСИ, давността е прекъсвана , като перемцията е настъпила през периода 13.01.2016г.-13.01.2018г. Прекъсването на давността е настъпило още с образуване на изпълнителното дело на 07.08.2013г., тъй като към момента на образуването му все още е действало ППВС№3/1980г. От прекъсването на давността на 07.08.2013г. тя не е текла до 26.06.2015г.- до отмяната на ППВС №3/18.11.1980г. с т.10 от ТР по т.д.№2/2013г. на ОСГТК.