Определение № 2327 от 30.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2327 гр. Пловдив, 29.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.ова

Членове:

И. Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от И. Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20245300500147 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Мъни плюс корп“ЕАД против решение № 428/12.10.2023г. по гр.д.№ 633/2023г. на РС- гр.Асеновград, в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за това да бъде признато за установено по отношение на въззиваемия В. Т., че същият дължи сумата от 195,50 лева, представляваща неизплатена цена на мобилно устройство по договор за продажба на изплащане от 21.12.2019 г., която сума била заплатена от жалбоподателя в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата 42,03 лева, представляваща мораторна лихва за периода 21.12.2020г.- 02.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2023г.- датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК.

С постановеното по настоящето дело решение № 948/08.07.2024г. обжалваното решение е потвърдено, като жалбоподателят „Мъни плюс корп“ЕАД е осъден да заплати на пълномощника на въззиваемия, адвокат Д. В. М., сумата от 400 лева- адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.

На 11.07.2024г. е постъпила молба от адв.Д. М., в качеството му на пълномощник на въззиваемия В. Т., за изменение на въззивното решение в частта относно разноските, като му бъдат присъдени още 80 лева- ДДС върху определеното адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 400 лева.

На 17.07.2024г. е постъпила и молба от „Мъни плюс корп“ЕАД за изменение на въззивното решение в частта относно разноските, като присъденото адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА бъде намалено до размер от 50 лева.

От страните са подадени отговори на съответните молби по чл.248 от ГПК, с които същите се оспорват като неоснователни.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Несъмнено материалният интерес по делото не е висок- 195 лева- главница и 42,03 лева- мораторни лихви. Правната и фактическа сложност на спора по делото обаче определено не е ниска, като се има предвид и само това, че защитата на въззиваемия против предявените от жалбоподателя искове се изразява в поне четири отделни довода. При това следва да се отчете и обстоятелството, че възнаграждението за пълномощника на 1 жалбоподателя за всяка от двете съдебни инстанции е в размер от по 400 лева. Ето защо, съдът намира, че не е налице основание за определяне на дължимото за адв.М. възнаграждение в по- нисък размер. Този размер на възнаграждение не е в противоречие с нито един от принципите залегнали в нормата на чл.101 от Договора за функциониране на Европейския съюз, тъй като определянето му не е резултат от правила или практики, поставящи страните или техните представител в неравностойно положение.

Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предмет на разглеждане по съединени дела С- 427/16 и С- 428/16 на Съда на Европейския съюз, по които е постановено Решение от 23.112017г.. В т.1 от това решение е записано следното:“Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат- под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката- да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели“. Следователно СЕС не е констатирал директно противоречие на националната правна уредба с правото на ЕС, а е дал указание във всеки един конкретен случай съдът да извърши преценка относно това, дали приложението на предвиденото в Наредба № 1 от 9.07.2004г. минимално възнаграждение би довело до ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, т.е. дали това не би довело до недопустимо ограничаване на свободата на договаряне. Настоящият състав на ПОС намира, че определеният размер на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА е в съответствие с правната и фактическа сложност на делото, поради което не е налице основание за редуцирането му под минимума от 400 лева по наредбата.

Молбата по чл.248 от ГПК, подадена от пълномощника на въззиваемия ще следва да бъде уважена по следните съображения: Предоставената правна помощ по чл.38 от ЗА е безплатна за клиента, но не и за самия адвокат, тъй като на него се дължи възнаграждение, определено от съда в тежест на насрещната страна. Съдът несъмнено не е задължено лице по ЗДДС- задължено лице е адвокатът, предоставящ услугата безплатна правна помощ.

Както се сочи и в мотивите към Определение № 82/18.02.2020г. по ч.т.д. № 104/2020г. на ВКС, І т.о., „При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗА във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС.

Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид посочената правна норма, върху минимално дължимото според Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, включително и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Предоставените от процесуалния представител – адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл.38, ал.2 ЗА ред“. В този смисъл са и цитираните в същия съдебен акт Определение № 521/25.10.2017 г. по ч.т.д. № 1225/2017 г. на ВКС, I т.о., Определение № 306/06.06.2017 г. по ч.т.д. № 2559/2016 г. на ВКС, I т.о., Определение № 699/18.12.2018 г. по ч.т.д. № 2908/2018 г. на ВКС, II т.о., както и много други. На л.81 по първоинстанционното дело е налице заверено копие от карта, издадена от НАП и удостоверяваща, че адв.Д. М. е регистриран по ЗДДС. Ето защо, ще следва да му бъде присъдена и сумата от 80 лева, която той дължи в приход на бюджета.

2

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от „Мъни плюс корп“ЕАД за изменение на постановеното по делото решение № 948/08.07.2024г. в частта относно разноските, като присъденото адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за адв.Д. В. М. бъде намалено до размер от 50 лева.

ИЗМЕНЯ постановеното по делото решение № 948/08.07.2024г. в частта относно разноските, като ОСЪЖДА „Мъни плюс корп“ЕАД, ЕИК: 203037835, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Рачо Петров Казанджията“№ 4, вх.“А“, ет.5, да заплати на адвокат Д. В. М., с адрес: ***************************************** освен присъдените с решението 400 лева- адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, още 80 леваадв.възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3