Определение № 1673 от 09.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1673 гр. София, 09.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Костадинка Недкова Касационно търговско дело № 20258002902084 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД против решение № 249/08.05.2025г. по т.д. № 79/2025г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено в обжалваните части решение № 260111/24.06.2024г. по т.д. № 659/2018г. на Софийски градски съд, с които са отхвърлени като неоснователни предявените от „Юробанк България“ АД (правоприемник на „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД) срещу „Еврокапитал - България“ ЕАД (в несъстоятелност) искове с правно основание чл.345, ал.1 ТЗ, вр. чл.232 ЗЗД, вр. чл.637, ал.3, т.2 ТЗ, за разликата над 122 688.91 евро до пълния предявен размер от 139 506,57 евро, представляваща главница по договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008г., изменен с анекс № 1 от 13.06.2008г.; анекс № 2 от 27.12.2013г. и анекс № 3 от 02.02.2015г., за периода 01.06.2016г. - 01.09.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 04.04.2018г. до плащането на 20.04.2023г., исковете за разноски по договора за лизинг в размер 2122.99 лева - данък недвижими имоти за периода м.07.2017 г. - м.08.2017 г. и в размер 1804.55 лева - такса битови отпадъци за същия период, както и иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.637, ал.3, т.2 ТЗ за осъждане на ответника да заплати разликата над 7580.30 евро до пълния предявен размер от 8425. 96 евро, представляваща законна лихва за забава върху посочената главница за периода 29.08.2017г. - 02.04.2018г.

С жалбата се твърди, че атакуваното въззивното решение е неправилно.

Жалбоподателят не споделя извода на съда, че анекс № 2 от 27.12.2013г. към договор за лизинг № 004572- 001/24.03.2008г. е влязъл в сила и по отношение на разпоредбите на чл.2, 3, 4, 5 и 6 от него поради изпълнение на предвидените в чл.13 от него условия за влизането му в сила. Неправилно решаващият състав е кредитирал коригирания вариант на допълнителното заключение по задача 7 от основното заключение, при отговора на която е взето предвид изменението на лихвения процент, направено с този анекс № 2 за периода 1

01.01.2014г – 01.09.2017г. Излага становище, че събраните по делото доказателства не доказват изпълнение на условията по чл.13 от анекс № 2 към процесния договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008г. Същите препращали към изпълнението на условията по чл.11 от допълнително споразумение (анекс) от 27.12.2013г. към договор за лизинг № 004572002/25.06.2008г. Съгласно този чл.11, лизингодателят се задължавал да преведе по сметка на лизингополучателя следните суми: 500 000 евро до 31.01.2014г. - по силата на чл.9, ал.1 от настоящото допълнително споразумение за частично предсрочно погасяване на главница; 2 500 евро - такса за преструктуриране на договора за лизинг дължима най-късно в деня на подписване на споразумението; 10 021.20 евро - комисионна за управление на договора за лизинг, дължима най-късно в деня на подписване на споразумението. Поддържа се, че платежно нареждане от 29.04.2014г. за сумата от 500 000 евро не доказва изпълнение на условията по чл.11, вр. с чл.9 от допълнително споразумение (анекс) от 27.12.2013г. към договор за лизинг № 004572-002/25.06.2008г., тъй като същото е за сума, равняваща се само на размера на посочената в чл.9 главница. Не се установявало плащане на 2 500 евро - такса за преструктуриране и 10 021.20 евро - комисионна за управление, дължими най-късно в деня на подписване на споразумението, т.е. до 27.12.2013г. Предвид изложеното твърди, че Допълнително споразумение (анекс № 2) от 27.12.2013г. към процесния договор за лизинг № 004572- 001/24.03.2008г. не е влязло в сила и измененията на лихвения процент, направени с него, не следва да се вземат предвид. Намира обстоятелството, че лизингополучателят е приел плащането, а не е върнал същото, по никакъв начин да не представлява промяна на договорените условия, тъй като платената сума е била дължима от „Еврокапитал -България“ ЕАД, вкл. по други правоотношения с „И Ар Би Лизинг“ ЕАД, и е била използвана за погасяване и на задължения по тях, съобразно уговореното в чл.10 от допълнително споразумение (анекс) № 2 от 27.12.2013г, разпоредбата на който е валидна и обвързва страните. Твърди, че съгласно чл.13 от анекс № 2, същият влиза в сила с подписването му, с изключение на посочените разпоредби на чл. 2, 3, 4, 5 и 6 от него, за влизане в сила на които са предвидени допълнителни условия, които не са настъпили, но анекс № 2 е влязъл в сила в останалата част, поради което е и посочен и представен с исковата молба. Иска се присъждане на пълния размер на претендираните с исковата молба суми. Претендират се и разноски, извършени пред всички съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата и по делото, „Еврокапитал-България" ЕАД /н./, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна.

Ответникът по жалбата и по делото, адв.Д. Н. в качеството й на синдик на „Еврокапитал-България" ЕАД /н./, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна..

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – 2 подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Безспорно е между страните, че между „И Еф Джи Лизинг“ ЕАД (с променено с вписване от 2013г. наименование на „И Ар Би Лизинг“ ЕАД) в качеството на лизингодател и „Еврокапитал - България“ ЕАД в качеството на лизингополучател, е сключен договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008г., по силата на който лизингодателят се е задължил да придобие собствеността и да предостави на лизингополучателя за ползване урегулиран поземлен имот (дворно място), находящ се в гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ № 22А и ул."Любен Каравелов“ № 4, и административна сграда, построена в него, срещу доставна цена на лизинговия актив в размер 3 157 002.40 евро, платима на 180 месечни вноски, съгласно погасителен план към договора, и остатъчна стойност 1 242 6954 евро, платима заедно с последната лизингова вноска, в срока и при условията, предвидени в погасителния план. С клаузата на чл. 2.7 и чл. 2.8 е уговорена възнаградителна лихва в размер на базовия лихвен процент, който съгласно чл.2.8 е определен на 1 месечен Euribor плюс надбавка 2,25 %, която лихва подлежи на едномесечна промяна при актуализиране на БЛП всеки първи работен ден на месеца, а към сключване на договора БЛП е в размер 4.20 %. С анекс № 1 от 13.06.2008г. е изменен договорът за лизинг, в частта относно броя на погасителните вноски от 180 на 178, размерът на остатъчната стойност и е изготвен нов погасителен план. С анекс № 2 от 27.12.2013г., считано от 01.01.2014г., е променен броят на вноските от 178 на 113 (чл.

2) и размерът на възнаградителната лихва, уговорена като БЛП, заложен на 0.24 % годишно, при сключване на анекса, и 4,75 % надбавка ( чл.4 ). Уговорено е, че в случай, че БЛП надмине 1 % надбавката ще бъде намалена със същия размер, с който БЛП е надвишил 1 %, но не повече от 0.5 % (чл.5). С клаузата на чл.13 е уговорено, че измененията, направени с чл.2, чл.3, чл.4, чл.5 и чл.6 от анекса влизат в сила след изпълнение на условията по чл.11 от допълнително споразумение към договора за лизинг № 004572- 002/25.06.2008г. сключен между страните. С допълнително споразумение към договора за лизинг № 004572002/25.06.2008г. (л.224 и сл. от делото пред СГС), в чл.11 от същото, лизингополучателят се е задължил да заплати сумата 500 000 евро, в срок до 31.01.2014г., сумата 2500 евро, представляваща такса за преструктуриране на договора и 10 021.20 евро комисионна за управление. Като последните две суми (2500 евро, представляваща такса за преструктуриране на договора и 10 021.20 евро комисионна за управление) е посочено, че се заплащат в деня на подписване на допълнителното споразумение (анекс № 2) от 27.12.2013г.

Безспорно е между страните и че лизингодателят е изпълнил задължението си по договора, като по силата на договор за покупко -продажба, сключен на 27.03.2008г., обективиран в нотариален акт № 196, том 1, per. № 2095, дело № 167 от 2008г. на нотариус Д. Б., е придобил правото на собственост върху лизинговия недвижим имот и е предоставил ползването му на ответника.

В нотариална покана - акт № 183, том III, per. № 8042/05.07.2017г. на нотариус peг.№ 491 на Нотариалната камара, изпратена от „И Ар Би Лизинг" ЕАД до „Еврокапитал България“ ЕАД, е посочено, че към 26.05.2017г. по договора за лизинг има падежирали и неплатени от ответника суми в общ размер на 527 536. 45 евро. „Еврокапитал - България“ ЕАД е бил поканен да ги плати в 7-дневен срок от връчване на поканата. Направено е било изявление, че в случай, че сумите не бъдат заплатени „И Ар Би Лизинг" ЕАД ще счита договора за лизинг за прекратен (развален) от деня, следващ деня, в който изчита 7-дневния срок от връчването на нотариалната покана, като прекратяването на договора ще има смисъла, действието и правните последици съгласно чл.14.2.1, във връзка с чл.14.1.1 от общите условия към договора за лизинг. Нотариалната покана е била получена от ответника на 21.08.2017г., като в дадения 7 - дневен срок плащане не е извършено и считано от 29.08.2017г. договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008г. е развален.

Във връзка с прекратяването на действието на договора от „И Ар Би Лизинг“ ЕАД е 3 било издадено кредитно известие с № 0000362581/29.08.2017г. за сума от 1 177.16 евро, представляваща недължима лихва за периода след прекратяване на лизинговия договор към фактура № 0000361670/28.08.2017г. и кредитно известие с № 0000362582/29.08.2017г. за сума от 481 546. 15 евро към фактура № 0000027528/28.03.2008г., издадено на основание чл.115, ал. 6 ЗДДС. От ответника е била платена сума, равна на размера на начисления данък върху добавената стойност по фактурата от 28.03.2008г. в началото на срока на лизинговия договор.

За сумите по кредитните известия от „И Ар Би Лизинг“ ЕАД е направено изявление за прихващане с нотариална покана от 30.08.2017г. акт № 50. том V, per. № 11464/08.09.2017г. по описа на нотариус В. Д., per. № 491, връчена на „Еврокапитал - България“ ЕАД на 27.10.2017г.

Не е спорно между страните по делото, че с решение на едноличния собственик на капитала от 12.01.2018г. дружеството „И Ар Би Лизинг“ ЕАД е преобразувано, чрез отделяне на част от имуществото, в ново дружество „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД. В приложение № 7 към решението под № 3 е описан недвижимият имот, предмет на процесния лизнгов договор, а в т. II са описани вземанията към „Еврокапитал -България“ ЕАД, които преминават към новообразуваното дружество. Поради тези обстоятелства е прието, че по силата на настъпилото правиприемство „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД е страна по процесния договор. Като последица от преобразуване чрез вливане на това дружеството в „Юробанк България“ АД, тази банка има качеството универсален правоприемник на дружеството - „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД.

С решение № 97 от 25.03.2019г., постановено по т. д. № 354/2018г. по описа на ОС Бургас е открито производство по несъстоятелност на ответника „Еврокапитал - България“ ЕАД. В производството по несъстоятелност ищецът е предявил вземания за главница по договора за лизинг в размер 139 506.57 евро - главница за периода 01.06.2016г. - 01.09.2017г.;

8425.96 евро - мораторна лихва в размер на законната върху главницата за периода 29.08.2017г. - 02.04.2018г.; 13 756.89 евро - законна лихва от датата на исковата молба 04.04.2018г. до 24.03.2019г. и 11 471,19 евро разноски по договора. В списъка на приетите вземания са включени посочената главница и мораторна лихва, както и разноски за данък недвижим имот и ТБО. Срещу всички приети вземания е подадено възражение от длъжника, по реда на чл. 690 ТЗ и с определение № 93 от 22.01.2020г., постановено по т. д. № 354/2018г. по описа на ОС - Бургас, възраженията на ответника срещу списъка на приетите вземания на ищеца са оставени без уважение. Предвид изложеното предмет на настоящото производство, което продължава по реда на чл.637, ал. 3, т. 2 ТЗ, са вземания за главница в размер 139 506.57 евро за периода 01.06.2016г. - 01.09.2017г., 8 425.96 евро законна мораторна лихва върху главницата за периода от 29.08.2017г. до 02.04.2018г., със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба (04.04.2018г.) до окончателното плащане, и разноски по договора за лизинг в размер 2122.99 лева, представляващи данък недвижими имоти за периода м.07.2017г. — м.08.2017г. и 1804.55 лева - такса битови отпадъци за същия период.