Решение № 156 от 26.01.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 156

Шумен, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - VI състав, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

БИСТРА БОЙН

При секретар ВИЛИАНА РУСЕВА като разгледа докладваното от съдия БИСТРА БОЙН административно дело № 20257270700507 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.268, във вр. с чл.267 ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Делото е образувано по жалба на И. Н. К. от [населено място], против Решение № 229/06.11.2025г. на Директора на ТД на НАП [населено място], с коeто е оставена без уважение жалба вх. № 54-27-3492/30.10.2025г., подадена от жалбоподателката срещу Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0004908/11.09.2025г. на публичен изпълнител при ТД на НАП [населено място], офис Шумен. С жалбата, след изправени нередовности по отношение на петитума с допълнителна молба, се иска отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане и връщане на административната преписка за произнасяне по направеното от жалбоподателката възражение за давност на публични вземания за 2017г.- 2022г. по изпълнително дело № *********/2019г.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакуваното Решение, свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния закон, като се сочи, че по отношение на задълженията в разпореждането е изтекла погасителна пет годишна давност. Твърди се, че наложените обезпечителни мерки по своята същност, доколкото са постановени в хода на изпълнително производство, представляват действия по изпълнението, прекъсващи давността. Но понеже актовете на публичния изпълнител за налагане на мерки не са били връчени лично на длъжника или наследника, то същите не са прекъснали давността. По изложените съображения се отправя искане за отмяната на оспореното решение. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично.

Ответникът, Директор на ТД на НАП– [населено място] в открито съдебно заседание, изпраща процесуален представител- старши юрисконсулт С., която оспорва жалбата и претендира разноски.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В ТД на НАП– [населено място], офис Шумен било образувано ИД № *********/2019г. по описа на ТД на НАП- офис Шумен с длъжник Н. И. К. с [ЕГН], за установени и изискуеми публични задължения на физическото лице в търговското му качество като ЕТ“Н. И.- 92“- [населено място], с [ЕИК], представляващи ДДС, вноски за ДОО и ЗЗО, УПФ, данък върху доходите от трудови и приравнени правоотношения и съответните им лихви. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх. № [рег. номер]-022-0054571/28.06.2019г./стр.45, 72 по делото/; № [рег. номер]-022-0075241/30.10.2020г./ стр.75 по делото/, № [рег. номер]-022-0021836/31.03.2021г./стр.47 и 78/ и № [рег. номер]-022-0043702/05.06.2024г./стр.69/ на търговеца били наложени обезпечителни мерки- запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, намиращи се в ОББ; запор върху движими вещи- товарни автомобили и запор на вземане от трето лице- НОИ. До кредитната институция, Сектор „Пътна полиция“ и НОИ били изпратени Запорни съобщения, на осн.чл.201 ал.3, във връзка с чл.202 ал.1 от ДОПК, приложени по делото. С писмо изх.№ 230-ОП3/********* от 06.11.2020г. ОББ е уведомила ТД на НАП за наложен запор на сметка без авоари, а видно от писмо на Началник сектор „ПП“ запор на превозно средство бил наложен на 30.10.2020г. Приложени са съобщения до длъжника чрез пощенски оператор до адрес в [населено място], [улица], ет.2, ап.2, видно от които, постановленията на публичния изпълнител са били върнати като непотърсени.

Със смъртта на длъжника Н. И. К., настъпила на 26.07.2025г., видно от приложения препис от Акт за смърт № 0797 на стр.43, било открито неговото наследство, включващо както личното му имущество, така и това на предприятието на едноличния търговец. Публичните задължения на ЕТ също са били включени в наследствената маса, независимо дали някой от наследниците продължава дейността на предприятието на ЕТ или са предприети действия по заличаване на ЕТ поради смъртта на физическото лице. Видно от Удостоверение за наследници изх.№ 2394/31.07.2025г., жалбоподателката И. Н. К.- дъщеря на длъжника е негов единствен наследник, като липсват данни за извършен отказ от наследство по реда на чл.52 от ЗН, поради което съдът намира, че е налице приемане на наследството и по този въпрос няма спор между страните. Следователно, на основание чл.210 ал.1 т.2 от ДОПК, жалбоподателката се явява страна в производството по принудителното изпълнение на задълженията на наследодателя, индивидуализирани по основание и размер в справка по делото на стр.51 и сл.

С възражение с вх. № [рег. номер]-000-518946/29.08.2025г. по описа на ТД на НАП-[населено място], офис Шумен, от длъжника И.К. била отправена претенция до публичен изпълнител при ТД на НАП– [населено място], офис Шумен, да бъдат отписани от данъчно- осигурителната ѝ сметка, като погасени по давност съществуващи публични задължения за осигуровки и ДДС, представляващи главници, лихви върху тях и само лихви без главници, предмет на изпълнителното дело, като същите били конкретизирани по следните години- 2017, 2018, 2019, 2020г. в размер на 4930,51лв. С оглед направеното искане било постановено Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0004908/11.09.2025г, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Шумен, с което на основание чл.226 ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.171 ал.1 от ДОПК, органът отказал да прекрати поради изтекла погасителна давност събирането на публични вземания в общ размер на 19280,22лв., от които главница- 4907,21 и лихва- 14373,01лв. Посочено е като мотив, че са били наложени обезпечителни мерки, поради което давностният срок е спрял да тече, както и по силата на §13 от ПЗР на ЗИД на Закон за здравето, поради което давностият срок не е изтекъл към момента.

Несъгласен с посоченото разпореждане, длъжникът го оспорил изцяло пред Директора на ТД на НАП-[населено място] с жалба от 29.10.2025г., изпратена по компетентност на горестоящия административен орган с Определение № 1555/31.10.2025г. по адм.д.№ 490/2025г. на АдмС Шумен, приложено по настоящото дело.

С постановено на основание чл.267 ал.2 т.5 от ДОПК, Решение № 229/06.11.2025г., Директорът на ТД на НАП– [населено място] оставил без уважение депозираната своевременно жалба срещу разпореждането, като приел, че давността по отношение на публичните вземания е била спряна с налагането на обезпечителни мерки от публичния изпълнител с ПНОМ изх. № [рег. номер]-022-0054571/28.06.2019г.; № [рег. номер]-022-0075241/30.10.2020г., № [рег. номер]-022-0021836/31.03.2021г. и № [рег. номер]-022-0043702/05.06.2024г., на основание чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК- запор на постъпващи суми по сметки и депозити, движими вещи и възбрана на недвижими имоти, посочени в постановлението за налагане на обезпечителните мерки. На второ основание бил спрян давностният срок във връзка с обявено извънредно положение на осн. §29 от ПЗР на ЗМДВИППП за периода от 24.03.2020г. до 21.05.2020г. Поради това, органът приел за законосъобразен отказа на публичния изпълнител за погасяване на публичните задължения в тяхната цялост.

При така установените факти въз основа на представените доказателства съдът намира следното от правна страна:

Процесното решение представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата срещу него е подадена от неговия адресат в рамките на установения за това преклузивен срок/решението е връчено на 12.11.2025г., а жалбата е депозирана на 17.11.2025г./, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а съображенията за това са следните:

По делото не се спори, а от представените писмени доказателства се установява, че Решение № 229/06.11.2025г. на Директора на ТД на НАП Варна и Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0004908/11.09.2025г, на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, офис Шумен, са издадени от оправомощени за това административни органи, в пределите на тяхната материална и териториална компетентност и след редовно сезиране от правоимащо лице. Поради това, както разпореждането, така и потвърждаващото го решение представляват валидни административни актове. Извършената от съда проверка установи, че при постановяването на актовете не са допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи тяхната законосъобразност, и процедурата е съобразена с приложимите за случая норми на ДОПК.

По отношение на материалната законосъобразност:

Съдът счита, че по силата на чл.210 ал.1 т.2 от ДОПК, срещу жалбоподателката не е било необходимо образуването на ново изпълнително дело по нейна данъчно-осигурителна партида и налагани нови обезпечителни мерки, каквито доводи се съдържат в жалбата.

Предвид предмета на образуваното изпълнително дело, който представлява публични вземания, произтичащи от задължения за данъци и осигуровки на наследодател, то възраженията на жалбоподателката за изтекла давност по смисъла на чл.171 ал.1 от ДОПК следва да бъдат преценени с оглед това, дали по отношение на същите са били предприети действия по обезпечаване и принудителното им събиране от момента на възникването на съответното задължение, до момента на откриване на наследството, какви са били тези действия и в случай, че е било предприето принудително изпълнение спрямо наследодателя, налице ли са основания за приложението на чл.171, чл.172 и чл.173 от ДОПК. Налице е правен спор по въпроса дали с налагането на обезпечителните мерки, давността е била спряна или прекъсната по смисъла на чл.172 ал.1 и ал.2 от ДОПК, както и дали ако длъжникът не е бил уведомен за тяхното налагане, същите са породили съответните правни последици.

Съгласно чл.168 т.3 от ДОПК, изтичането на погасителната давност е основание за погасяване на публичните вземания и отписването им според чл.173 ал.1 от ДОПК, което на основание чл.173 ал.2 от ДОПК се извършва служебно само в случаите на абсолютна давност по чл.171 ал.2 от ДОПК, а по аргумент от противното– във всички останали случаи, при изтичане на обикновената погасителна давност- по възражение на заинтересуваното лице. Чл.171 ал.1 от ДОПК регламентира обикновена 5-годишна давност за погасяване на публичните вземания, срокът на която започва да тече от първи януари на годината, следваща тази, през която е трябвало да се плати публичното задължение. Следователно, за задълженията, възникнали през 2017г. и 2018г., които са най- ранните в настоящия казус, посочени в приложената Справка, давностният срок е с начало- 01.01.2018 и 01.01.2019г.

Чл.171 ал.2 от ДОПК регламентира абсолютна 10-годишна погасителна давност, считано от първи януари на годината, следваща тази, през която е трябвало да се плати публичното задължение, с изтичането на която се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, в които изпълнението на задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника, или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.

Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК, давността спира да тече с налагането на обезпечителни мерки, като спирането предполага, че през определен период от време давността спира да тече до отпадане на обстоятелството, съставляващо основание за спирането. Така изтеклият срок се зачита и се брои заедно с продължаването на срока след спирането. Същевременно разпоредбите на чл.172 ал.2 и ал.3 от ДОПК предвиждат, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност. В настоящия казус са били извършени действия, от категорията прекъсващи давността, като видно от доказателствата, по изпълнителното дело са постъпили суми в резултат на принудително изпълнение, които са били погасени от постъпило плащане от запорирани суми при НОИ, осъществено с Разпореждане за изпълнение № [рег. номер]-009-0000430/13.01.2025г., на основание чл.230 ал.4 от ДОПК, приложено на стр.74 от делото.