Решение № 128 от 16.10.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. гр. Добрич, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в заседание при закрити врати на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Търговско дело № 20263200900150 по описа за 2026 година

Производството е по чл.625 от ТЗ.

Постъпила е молба от Д. К. Я., ЕГН ********** чрез адв.Д. Т. , с адрес:гр.С., район „**** срещу „ТАМИСА ИНВЕСТМЪНТ“ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Б., в.з.“Б. Б.“, ул.“Д.“ №**, представляван от управителите В. М., Г. И. Ф. И А. Н.

Ц., поотделно, за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, поради наличие на свръхзадълженост, с начална дата 22.06.2026г., с правно основание чл.742 ал.1 от ТЗ.

Към молбата е приложено уведомление до НАП по чл.78 от ДОПК и доказателства за внесена държавна такса и такса за възпроизвеждане на хартиен носител на молбата и приложенията към нея, на основание чл.102з ал.3 от ГПК.

В молбата се твърди, че ответното дружество е длъжник по сключена във връзка с търговската му дейност спогодба от 16.06.2026 г., по силата на която на ищеца е прехвърлено вземане срещу ответника по молбата в общ размер на 139 484,58 евро, в т.ч. главница в размер на 46 700 евро, както и лихва за забава, считано от 31.12.2007г. до 22.06.2026г. в размер на 91 884 евро, със срок на издължаване на задължението три работни дни от датата на сключване на споразумението.

Ответното дружество не е издължило в посочения в спогодбата срок дължимите суми, не разполага с парични средства и други 1 бързоликвидни активи за погасяването на задълженията си.Последният публикуван в ТРРЮЛНЦ финансов отчет на длъжника е от 2016г., единственият му актив е на стойност 1000лв.От този момент дружеството не развива търговска дейност.Налице е презумпцията на 608 ал.2 от ТЗ.

По тези съображения дружеството е свръхзадължено, което обуславя и искането на молителя за обявяването му в свръхзадълженост и откриването на производство по несъстоятелност с начална дата на свръхзадължеността, посочена в молбата.

В съдебно заседание с писмени молби ищецът поддържа предявения иск, а ответникът, представляван от управителя В. М. признава иска.

Съдът, като се запозна с писмените доказателства по делото и със заключението на изслушаната съдебно икономическа експертиза, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен Договор за спогодба от 16.06.2026г., сключен между Д. К. Я. и „ТАМИСА ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, по силата на който страните установяват, че във връзка със закупуването на недвижим имот, описан в НА с вх.рег.№****г. на СВ Б., на 23.04.2007г. В. М. е дал в заем на „ТАМИСА ИНВЕСТМЪНТ“ООД сума в размер на 47 600 евро.До настоящия момент сумата не е върната от длъжника заемател на кредитора заемодател.Постигнато е съгласие за прехвърляне на вземането от 47 600 евро на Д. К. Я. , ведно с всички принадлежности, права и акцесорни правоотношения, като изтекли лихви за забава, обезщетения и др.Определен е тридневен срок, считано от подписване на споразумението за връщане на дадената в заем сума на Д. Я., ведно със законната лихва, считано от 31.12.2007г. до момента на сключване на спогодбата.

Договорът за спогодба е подписан от Д. Я., В. М., в качеството му на управител и съдружник в дружеството и от В.М. –като физическо лице.

Представен е баланс на дружеството , с нулеви стойности на активите,както и отчет за приходите и разходите за периода от 01.01.2016г. до 31.12. 2016г.

От събраните служебно от съда доказателства- удостоверение от ТП на НОИ от 31.08.2026г.,удостоверение от Община гр.Добрич от 01.09.2026г., извлечение от имотния регистър при АВ Добрич за притежаване на недвижими имоти от дружеството за периода от 13.10.1997г. до 27.08.2026г., МВР Сектор Пътна полиция Добрич и Камара на частните съдебни изпълнители се установява, че дружеството не е регистрирало трудови договори, няма декларирани В Община Добрич недвижими имоти, МПС, патент и др.Липсват 2 данни за задължения по изпълнителни дела, както и за публично правни задължения.

Дружеството притежава недвижими имоти, съгласно представената по делото справка от СВ.

От заключението на изслушаната по делото съдебно икономическа експертиза се установява, че:

-Дружеството има задължение към Д. Я. в размер на общо 139 000 евро, от които главница- 46 700 евро и мораторна лихва за периода от 31.12.2007г. до 22.06.2026г. в размер на 91 884 евро.

-Дружеството няма данъчни задължения, задължения към осигурителни предприятия, други публично- правни задължения и задължения към персонал.

-За периода от 2007- 2025г. дружеството не упражнява стопанска дейност и няма реализирани приходи.Няма реални активи към 31.08.2026г. и има 1000 лв.касова наличност, която не може да се установи.

- Основен пасив на дружеството е задължението в размер на 139 000 евро, възникнало през 2026г., въз основа на договор за спогодба от 16.06.2026г. До този момент дружеството не е имало финансови затруднения.

- Финансовото състояние на ответника е влошено, считано от 2026г., в резултат на признанието на дълга в процесната спогодба.

В обобщение следва да се направи извода, че до момента на сключване на процесната спогодба дружеството не е осъществявало търговска дейност, като няма нито публично правни, нито изискуеми парични задължения към свои кредитори, извън ищеца в производството.

При това положение искът е неоснователен и недоказан по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.608 ал.1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване или разваляне, или последиците от прекратяването й, както и публично правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

3

В случая дружеството не е сключвало търговски сделки.

Съобразно Решение №70/25.08.2014г. на ВКС по т.д.№3560/2013г. на Първо ТО допълнителните парични вноски и договорът за заем на парични средства са отделни способи за кредитиране на дружеството с ограничена отговорност, произтичащи от различни източници.В отлика от допълнителните парични вноски, заемът за потребление е договор и то реален по вид, поради което за сключването му е необходимо както постигане на съгласие чрез две насрещни припокриващи се по съдържание волеизявления, така и предаване на заемната сума.

В настоящото производство не беше представен нито сключен договор за заем с дружеството, нито доказателства за предаване на заемната сума.Това обстоятелство не се установява и от заключението на изслушаната по делото съдебно икономическа експертиза.

На следващо място признанието на представителя на ответника следва да се прецени с оглед всички събрани доказателства по делото, съгласно разпоредбата на чл.175 от ГПК.

Липсата на други търговски сделки, както и на неудовлетворени кредитори с изискуеми вземания по тях, липсата на публично правни задължения към държавата и общината навеждат на извода, че дружеството не осъществява търговска дейност и не сключва търговски сделки или не са налице хипотезите на чл.608 ал.1 от ТЗ за обявяване на неплатежоспособността му и откриване на производство по несъстоятелност.В подкрепа на извода за липса на реално осъществяване стопанска дейност, освен заключението на изслушаната по делото експертиза, е и обстоятелството, че за 2018г. и 2019 г. дружеството е подавало декларации по чл.38 ал.9 т.2 от ЗСч.

Не е налице основание за прилагане на презумпциите по чл.608 ал.2 и ал.3 от ТЗ, тъй като ответникът е подавал декларации по чл.38 ал.9 т.2 от ЗСч и не е налице спиране на плащанията към други кредитори, освен към ищеца по делото, а както се установи по делото няма доказателства за валидното възникване на вземането му.

Неоснователно е искането за обявяване на свръзадължеността на дружеството.Действително след възникване на задължението, произтичащо от договора за спогодба, активите на дружеството не са достатъчни да покрият задължението му. Ищецът не доказа валидното възникване на задължението предмет на сключения договор за спогодба, произтичащо от сключен договор за заем.

По тези съображения съдът не намира основание да приеме, че дружеството е свърхзадължено, поради което предявеният иск подлежи на отхвърляне.

4

В обобщение следва да се направи извода, че ищецът не доказва качеството си на кредитор по търговска сделка, а липсата на активна легитимация на ищеца е основание за отхвърляне на предявения иск.

В следствие на изхода по делото направените съдебно деловодни разноски остават в тежест на ищеца по делото.

Водим от изложеното Окръжният съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д. К. Я., ЕГН ********** чрез адв.Д.

Т.

, с адрес:гр.С., район

„**** срещу

„ТАМИСА

ИНВЕСТМЪНТ“ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Б., в.з.“Б. Б.“, ул.“Д.“ №**, представляван от управителите В. М., Г. И. Ф. И А. Н. Ц., поотделно, за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, поради наличие на свръхзадълженост, с начална дата 22.06.2026г.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в седмодневен срок от обявяването му в ТРРЮЛНЦ.

Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________ 5