Решение № 833 от 05.08.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 833 гр. Бургас, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20222100500981 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Н. ХР. Н. с ЕГН-********** с адрес:

***** подадена от пълномощника му адв.Кирязова-Кожухарова срещу Решение №604 от 01.04.2022г.,постановено по гр.д.№6987/2021г.по описа на БРС,с което съдът е отхвърлил иска на въззивника Н. за осъждане на ответницата ЗЛ. М. В. с ЕГН-********** с адрес:

***** да заплати на ищеца Н. ХР. Н. сумата от 810.72 лева,представляваща обезщетение за вреди,изразяващи се в направени разноски за ремонт на собствения на ищеца автомобил марка“Мазда“,модел 5,с рег.№А1550 МТ,причинени в резултат на бездействието на ответницата,изразяващо се в лошо възпитание и неупражнен надзор върху малолетното и дете Кр. Н. М.,в резултат на което на 27.03.2021г.между 10.00 часа и 14.00 часа последният е нарушил лаковото покритие на предна дясна врата,задна дясна врата ,заден ляв калник и задна броня на лекия автомобил,който е бил паркиран на паркомясто в гр.Бургас,кв.“Сарафово“,находящо се пред комплекс

„Лас

Биризас“,срещу хотел“Атлантис“,ведно със законната лихва от датата на увреждането-27.03.2021г.до окончателното изплащане на задължението,на основание чл.48 ал.1 ЗЗД.

С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.На първо място съдът е 1 приел,че при извършена служебна справка по страни в ЕИСС е установил,че срещу ищеца е било водено наказателно дело за хулиганство,с пострадал ответницата,както и че същият е осъден с влязла в сила присъда по нохд №4341/2020г.на БРС за закана за убийство спрямо ответницата.Тази фактическа констатация на съда е била оспорена от въззивника,като е заявено,че тя е невярна,но е участвала при формирането на вътрешното убеждение на съда,довело до извода му за неоснователност на иска.Съдът е приел,че този факт е служебно известен,без между страните да е имало такива твърдения и без да е указал доказателствената тежест в тази насока,като не е констатирал това и в доклада си по делото.В нарушение на чл.155 ГПК съдът не е обявил на страните,че ще счита тези факти за служебно известни ,за да може ищецът да вземе отношение по тях и да ангажира доказателства за оборването им,ако прецени това за необходимо. Оспорен е и изводът на съда,че по делото не е установено в условията на пълно и главно доказване,че детето на ответницата е причинило процесните вреди.Направен е анализ на събраните по делото доказателства,като се прави довод,че ищецът е доказал безспорно,че детето на ответницата е причинило вредите на автомобила на ищеца,като тя самата не е упражнила контрол.

Оспорено е становището на съда,че представените и приети като доказателства по делото материали от проверката,извършена от МВР и РП-Бургас не са годно доказателствено средство.В тази връзка се изтъква,че Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 27.05.2021г.на прокурор при БРП с изх.№4782/2021г.е официален документ,от който се установява безспорно,че след извършената проверка е установено,че детето Кр. Н. М. ,малолетен,с родител ЗЛ. М. В. е надраскало с дървена пръчка лаковото покритие на боята на МПС марка“Мазда“,с рег.№А1550МТ,собственост на въззивника.Сочи се,че по отношение на това постановление следва да се има предвид,че преписката е прекратена поради аргумента,че извършителят е малолетно лице,което съгласно чл.32 ал.1 НК е наказателно неотговорно.Именно по тази причина ищецът е предявил иск с правно основание чл.48 ЗЗД срещу родителя на малолетното дете,който е отговорен за вредите,причинени от детето му.Оспорени са мотивите на съда и в частта,досежно анализа на доказателствата и по-специално показанията на св.Д.Г.,който освен в хода на полицейската проверка е разпитан и пред съда в настоящото производство,като е заявил ясно,че детето на ответницата е драскало колата и е било облечено с червени дрехи.Съдът не е взел предвид и че самата ответница в сведенията,дадени пред разследващите органи е направила извънсъдебно признание на претенцията на ищеца,като се позовава на съдебна практика на ВКС относно доказателствената сила на извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти. Изложени са доводи и относно неправилността на анализа,направен от БРС на показанията на св.Д.В. Отделно,съдът не е съобразил и становището на ответницата в отговора на исковата молба,в което не се съдържа оспорване на твърдението на ищеца,че вредите са причинени от малолетното и дете,а се заявява позиция,че ответницата не е имала възможност да предотврати вредите,а детето и е много добре възпитано и тя го е държала под контрол и надзор.Моли решението на БРС да бъде отменено,като се постанови решение от въззивната инстанция,с което предявеният иск да бъде уважен.При условията на чл.266 ал.3 ГПК въззивникът е формулирал доказателствено 2 искане,предвид допуснатото от БРС процесуално нарушение на разпоредбата на чл.155 ГПК –да бъде допуснато и прието като писмено доказателство по делото свидетелство за съдимост на въззивника. Отправено е и искане да се извърши отново служебна справка в ЕИСС за образувани дела и постановени съдебни актове срещу въззивника,с оглед оспорването на фактическата констатация на районния съд относно водено дело за хулиганство с пострадал ответницата и осъдителна присъда на ищеца за закана за убийство спрямо ответницата.

Въззиваемата ЗЛ. М. В. не е депозирала писмен отговор в законоустановения срок.

В съдебно заседание въззивникът Н.,редовно уведомен,не се явява и не се представлява.Постъпила е писмена молба от пълномощника му адв.Кирязова-Кожухарова,в която се поддържа въззивната жалба и доказателствените искания и се отправя искане за уважаването и от въззивната инстанция.Претендират се разноски.

В съдебно заседание въззиваемата В. редовно уведомена,не се явява и не се представлява.Постъпила е молба от пълномощника и адв. Василева.,в която се изразява становище за неоснователността на въззивната жалба и се отправя искане решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Няма доказателствени искания.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС установи следното:

Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита БРС е дал правна квалификация на предявения иск по чл.48 ЗЗД вр.с чл.45 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗЗД, родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. Това е специален състав на непозволеното увреждане, обусловен от установяване на противоправно поведение от страна на родители или осиновители, изразяващо се в неизпълнение на задължението да възпитат и да осъществяват контрол и надзор върху поведението на непълнолетните си и малолетни деца.

По реда на чл. 48 ЗЗД родителите отговарят само ако децата живеят при тях и не отговарят,ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.

В исковата молба ищецът Н. е твърдял,че на 27.03.2021г.между 10.00 часа и 14.00 часа Кр. Н. М.,малолетен син на ответницата З.В. е нарушил лаковото покритие на предна дясна врата,задна дясна врата ,заден ляв калник и задна броня на лек автомобил „Мазда“,модел 5,с рег.№А1550 МТ,,собственост на ищеца,който е бил паркиран на паркомясто в гр.Бургас,кв.“Сарафово“,находящо се пред комплекс „Лас Биризас“,срещу 3 хотел“Атлантис“. Ищецът е твърдял,че е претърпял имуществени вреди в размер на сумата от 810.72 лева,представляваща направените от него разноски за ремонт на собствения му автомобил, причинени в резултат на бездействието на ответницата В.,изразяващо се в лошо възпитание и неупражнен надзор върху малолетното и дете Кр. Н. М.. Претендирал е осъждането и да му заплати сумата 810.72 лева,предсталвяваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от непозволеното увреждане,ведно със законната лихва от датата на увреждането-27.03.2021г.до окончателното изплащане на задължението.

В отговора на исковата молба ответницата В. е оспорила предявения иск,като е заявила,че оспорва твърдението на ищеца,че К.М. е причинил твърдяното от ищеца увреждане,като е заявила,че липсват доказателства,че има нанесена вреда от детето и.На следващо място е оспорила представената от ищеца фактура,като е заявила,че автомобилът е пребоядисан на 09.09.2021г.и с оглед изминалия период от време- 6 месеца е напълно възможно всяко трето лице да е нанесло претендираните вреди,а освен това пред БРП ищецът е твърдял,че щетата е в размер на 400 лева,а няколко месеца по-късно твърди,че щетата е 810.72 лева,което следва да се възприеме като негово недобросъвестно поведение.При условията на алтернативност е поискала отхвърляне на иска по съображения,че не е имала възможност да предотврати настъпването на каквито и да било вреди,детето и е добре възпитано и го е държала под контрол и надзор,но въпреки това не е успяла да предотврати вредите.

В отговора на исковата молба ответницата не е заявила твърдения за извършени от ищеца престъпления,от които тя е пострадала,нито за наличие на причинна връзка с твърдяното по настоящото дело непозволено увреждане.Съдът не е обявил и в доклада си по реда на чл.155 ГПК служебно известни му факти за осъждане на ищеца,а ги е посочил за първи път в решението си,като ги е взел предвид при постановяването му,което представлява съществено процесуално нарушение.

Във въззивното производство са допуснати и приети нови писмени доказателствасвидетелство за съдимост на ищеца №4987 от 06.04.2022г.издадено от БРС и писмо № 7147 от 15.07.2022г.на заместник-административния ръководител на БРС,от които се установява безспорно,че ищецът Н. ХР. Н. не е осъждан и в периода от 01.01.2019г.до момента/15.07.2022г./няма образувани срещу него наказателни дела от общ характер в БРС.

При това положение посочените в решението на БРС като служебно установени факти въз основа на служебна справка в ЕИСС – че срещу ищеца се води наказателно дело за хулиганство с пострадал ответницата и че ищецът е осъден с влязла в сила присъда по нохд №4341/2020г.по описа на БРС за закана за убийство спрямо ответницата са и неверни,тъй като не се подкрепят от събраните във въззивното производство горепосочени писмени доказателства. Основателно в тази връзка е оплакването на въззивника,че БРС е обосновал решението си с нетвърдени от ответницата и обективно несъществуващи факти за противоправно поведение на ищеца спрямо ответницата.

БРС е приобщил като доказателства по делото електронни документи-видеоклипове и снимки,с дата на снемане 29.03.2021г. и ги е обсъдил в решението си,констатирайки,че са 4 заснети посочените от ищеца в исковата молба увреждания на лекия автомобил и че се установява,че дете,облечено в червено на видима възраст около седем-осем години,в присъствието на друго дете,уврежда лаковото покритие на процесния лек автомобил с пръчка,като на част от снимките присъстват две жени с детска количка.Приета е била като доказателство по делото и представената от ищеца фактура за заплатената от него сума за пребоядисване на автомобила в размер на 810.72 лева. Правилно съдът е дал вяра на представените електронни документи,съобразявайки,че същите са годно доказателствено средство съгласно чл.184 ал.1 ГПК вр.с чл.3 ал.1 от ЗЕДЕУУ. Автентичността на записите от охранителната камера не е била оспорена от ответницата В.,а св.Д.Г. ,който отговаря за охраната и видеонаблюдението на комплекс „Атлантис“ е дал показания по делото,от които безпротиворечиво се установява,че записите са били прегледани от него в деня на увреждането по молба на ищеца,след като последният установил надраскването на автомобила си. В показанията си св. Г. описва какво е видял на записите от видеокамерата,което е идентично с установеното от съда.В допълнение следва да се отбележи,че записите от видеокамерата са били предадени на органите на досъдебното производство и приобщени към преписка с вх.№338800/2238/21 образувана по съобщение на ищеца Н. за увреждането на автомобила му.