Решение № 1101 от 27.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1101 гр. София, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Е. К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка И. Въззивно гражданско дело № 20211100507561 по описа за 2021 година

Производството е по реда чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20084554 от 01.04.2021 г. на СРС, 72 с - в по гр. д. № 20078/2010 г. по втората фаза на делбата, е поставен в дял на Е. Ц. Ш., ЕГН **********, следния допуснат до съдебна делба недвижим имот: апартамент № 59, находящ се в гр. София, ж. к. „Сухата река“, на ул. „*******, вх. *******, застроен върху 44, 99 кв. м. и състоящ се от: една стая, кухня, клозет-баня и антре при съседи: стълбище, Г. и Г.К., двор и Г.С.С., заедно със зимнично помещение, при съседи: коридор, Ц.н и Н.Б. и Н.Б., заедно с 1, 205 % идеални части от общите части на сградата, която сграда е построена върху държавна земя в м. „Сухата река“ по плана на София и заедно с правото на строеж върху държавна земя, върху която е построен жилищният блок, при условие, че в 6-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение за възлагане Е. Ц. Ш. заплати на О.Е. Р. М. (конституиран на мястото на Л.М. М.) сумата 28 508. 32 лв., заедно със законната лихва от влизане в сила на решението.

С решението Е. Ц. Ш., ЕГН ********** е осъдена да заплати на О.Е. Р. М., роден на ******* г. (конституиран на мястото на Л.М. М.), сумата от 28 508. 32 лв. за уравнение на дела му (получена след прихващане с вземането на Е. Ц. Ш. срещу Л.М.

М. за сумата от 1 604. 18 лв., представляваща стойността на дела му от извършени от ответницата подобрения в имота), заедно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението за възлагане до окончателното изплащане.

Със същото решение са отхвърлени претенциите по чл. 346 ГПК, предявени от Е. Ц. Ш. срещу О.Е. Р. М., за заплащане на стойността на дела му от извършени подобрения в имота, както следва - за сумата от 1 604. 18 лв., стойност на доставка и монтаж на ПВЦ дограма; сваляне на стара боя и боядисване с латекс; доставка монтаж 1 и свързване на бойлер, пломбиране на водомер - като погасена с прихващане с вземането на ищеца О.Е. Р. М. срещу ответницата Е. Ц. Ш. за уравнение на дела му, и за сумата над 1 604. 18 лв. до претендираните 3 877, 80 лв. като неоснователна.

Страните са осъдени за разноски.

Решението се оспорва от ищеца О.Е. Р. М., чрез особения му представител, в частта, в която е поставен в дял имота на ищцата по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, както и в частта относно определената сума, дължима на ищеца за уравняване на дела му в размер на 28 508. 32 лв., получена след прихващане с вземането на Е. Ц. Ш. срещу Л.М. М. за сумата от 1 604. 18 лв., представляваща стойността на дела му от извършени от ответницата подобрения в имота. Счита, че по този начин съдът фактически уважава частично претенцията на ответника за извършени подобрения за посочената стойност.

Поддържа, че претенцията за подобрения не е доказана и не се установява, че ответницата е извършила подобрения в имота. Излага доводи, че не се установяват предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК, които следва да са налице кумулативно. Не е доказано, че Е. Ш. е живяла в имота към момента на откриване на наследството на общата наследодателка, както и че няма друг жилищен имот. По делото е декларирано, че няма друг жилищен имот в България, а не изобщо. Моли да се отмени решението и да се изнесе имота на публична продан.

Ответницата Е. Ш., чрез представителя си оспорва въззивната жалба, в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Излага доводи, че жалбата е неоснователна, а решението, в оспорената част, е законосъобразно постановено. Счита, че жалбата е бланкетна и в нея не са изложени кънкретни нарушения при постановяване на решението. Поддържа, че по делото е установено, че по отношение на ответницата са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на имота, както е приел и СРС. Обстоятелството, че тя не разполага с друг жилищен имот е доказано в производството чрез извлечение от регистъра към СВ. Доказано е и, че ответницата е живяла в имота към момента на откриване на наследството, чрез разпита на свидетел и от признанието на първоначалния ищец Л. М., направено още в исковата молба. Счита, че в производството са събрани достатъчно доказателства за извършени от нея ремонтни работи в имота. По тези съображения моли да се потвърди решението в оспорената от ищеца част.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното :

Оспореното решение е постановено по иск за делба във фазата на извършването й - ІІ фаза на делбата.

Като съобрази изложеното в жалбата, въззивният състав намира, че решението се оспорва в частта, касаеща способа за извършване на делбата - в която е уважена претенцията на ответницата Е. Ц. Ш. за възлагане на имота на основание чл. 349, ал. 2 ГПК при условие, след заплащане, в 6-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение, в полза на О.Е. Р. М. (конституиран на мястото на първоначалния ищец Л.М.

М.) сумата 28 508. 32 лв. за уравняване на дела му.

По същество претенциите по сметки, предявени срещу ищеца по чл. 346 ГПК, са отхвърлени, поради което съдът намира, че тоя няма интерес да оспорва решението в тази част и то е влязло в сила.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и 2 допустимо постановено в оспорената част.

Относно способа за извършване на делбата и уважената претенция на ответницата за възлагане на имота по реда на ч. 349, ал. 2 ГПК, като съобрази данните по делото и становищата на страните в производството, настоящият състав намира следното :

При преценката по кой от предвидените в ГПК способи да се извърши делбата, следва да се вземат предвид всички факти и обстоятелства, касаещи допуснати я до делба имот.

В случая, с влязло в сила решение (на 08.05.2013 г.) по първата фаза е допуснато да се извърши делба на апартамент № 59, находящ се в гр. София, ж. к. „Сухата река“, на ул. „******* вх. *******, застроен върху 44, 99 кв. метра, състоящ се от: една стая, кухня, клозет- баня и антре при съседи: стълбище, Г. и Г.К., двор и Г.С.С., заедно със зимнично помещение, при съседи: коридор, Ц.н и Н.Б. и Н.Б., заедно с 1, 205 % идеални части от общите части на сградата, която сграда е построена върху държавна земя в м. „Сухата река“ по плана на София и заедно с правото на строеж върху държавна земя, върху която е построен жилищният блок, при квоти: за Л.М. М., ЕГН ********** - 3/8 ид. части, за Е. Ц. Ш., ЕГН ********** - 5/8 ид. части.

Ищецът Л.М. М. е починал, като на основание чл. 227 ГПК, на негово място е конституиран наследникът му по закон и негов син - О.Е. Р. М., роден на ******* г.

В случая от приетата по делото СТЕ е установено, че процесният имот е неподеляем. Основният способ за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство в случаите, в които става въпрос за неподеляем имот, е изнасянето му на публична продан. По изключение, когато става въпрос за неподеляем жилищен имот и при наличие на другите предвидени в закона предпоставки, съсобствеността може да се прекрати и чрез поставяне на имота в дял на някой от съделителите - по чл. 349, ал.

1 и ал. 2 ГПК.

Настоящият съд споделя изводите, направени от СРС, че за да се уважи искане на съделител за възлагане на имота предмет на делба по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, следва да се установят кумулативно няколко основни предпоставки: съсобствеността между страните да е възникнала в резултат на наследяване; имотът да представлява неподеляемо жилище, съделителят, който иска възлагането, при откриване на наследството (т. е. към момента на смъртта на наследодателя) да е живял в него и да не притежава друг жилищен имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС).

Съгласно разясненията, дадени в т. 8 на същото ТР от обхвата на способа за извършване на делбата, визиран в чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), сега чл. 349, ал. 2 ГПК, се изключва всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване. Прието е освен това, че комбинирана съсобственост е тази, възникнала в резултат на повече от един юридически факт - прекратена СИО и наследяване, сделка с част от имота и наследяване и др. (в този смисъл решение № 44 от 13.07.2017 г. по гр. д. № 2894/2016 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС).

Съдът намира за неоснователни основните възражения в жалбата на ищеца, че в производството са останали недоказани предпоставките за уважаване на претенцията на ответницата Ш. за възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК.

Като съобрази обстоятелствата, при които е възникнала съсобствеността между страните по настоящото дело, съгласно влязлото в сила решение по първата фаза на делбата - по наследство, както и безспорният факт, че имотът представлява 3 неподеляемо жилище и съделителят – ответницата Е. Ш., която иска възлагането, при откриване на наследството (21.09.1992 г. – смъртта на С.П., наследодател на първоначалните страни) е живяла в имота, като не се установява тя да разполага с друг жилищен имот, въззивният състав счита за обоснован извода на СРС, че е реализирана хипотезата на чл. 349, ал. 2 ГПК.

Относно обстоятелството,ч е ответницата не притежава друг имот, следва да се отбележи, че става въпрос за отрицателен факт. Начините да бъде доказан този отрицателният факт са посредством официални документи, които потвърждават факта ил и посредством установяване на верига от положителни факти, които водят до несъмнен извод, че отрицателният факт е осъществен. (в този смисъл решение № 9 от 12.03.2021 г. по гр. д. № 1469/2020 г., г. к., ІІ ГО на ВКС).

По делото са представени официални документи - справки от Службата по вписванията, от които се потвърждават твърденията на съделителкат, че не притежава друг жилищен имот. Освен това, от събраните пред СРС гласни доказателства (разпит на свидетелката В.К.) се изяснява, че към момента на смъртта на общата наследодателка - С.П., ответницата Ш. е живяла в имота. Тя продължава да го ползва и към момента. В тази насока е и признанието на самия първоначален ищец, направено още в исковата молба в смисъл, че след смъртта на майка им сестра му Е. Ш. самостоятелно обитава апартамента и той е лишен от достъп до него и от ползването му.

Като се съобразят данните по делото в съвкупност съдът намира за обосновани и съобразени с материалния и процесуален закон изводите на на СРС, че в полза на ответницата е осъществена хипотезата за възлагане на неподеляемия имот по смисъла на чл. 349, ал. 2 ГПК. Решението в частта, касаеща способа за извършване на делбата, следва да се потвърди.

Относно цената, дължима от ответницата за уравняване на дела на ищеца, с оглед оспорването на цената на имота във въззивното производство е допусната нова СТЕ за оценката му. Настоящият състав намира експертизата за обективно изготвена и я кредитира. Според заключението, което не е оспорено от страните, пазарната стойност на имота, базирана на сравнителния приход и към момента на изготвяне на заключението, е в размер на 117 729, 72 лв. Ответницата е оспорила по принцип заключението, но не е ангажирала други доказателства във връзка с оспорването.

Относно състоянието на имота следва да се посочи, че вещото лице е направило външен оглед, от който е установило, че имотът е в добро състояние. Експертът е съобразил и данните за състоянието на имота, събрани по делото, в това число констатациите на предходната СОцЕ, приета пред СРС, която е направила и оглед на имота отвътре. При изготвяне на заключението е взето предвид местоположението на имота, площта му, вида строителство. При определяне на стойността на имота вещото лице е използвало двата основни методи за определяне на претеглената (справедлива) пазарна стойност : сравнителен подход (на пазарните аналози) и метод по приходен подход. Тези методи са използвани и в експертизата, приета от СРС. Настоящият състав намира, че предвид отдалечеността във времето от приемане на първото заключение на СОцЕ, изготвена на 10.12.2020 г., не може да се съобрази дадената от това заключение пазарна цена на имота от 80 300 лв., в какъвто смисъл за възраженията на ответницата в производството.