Решение № 144 от 01.11.2023, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. гр. Лом, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислава Сл. Борисова при участието на секретаря Любомира Б. Петрова като разгледа докладваното от Борислава Сл. Борисова Административно наказателно дело № 20231620200235 по описа за 2023 година Жалбоподателят К. М. К. с ЕГН ********** от гр.Лом, .............., обл.Монтана обжалва издаденото от Директора на РДГ гр.Берковица НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 365 от 03.04.2023г., с което на осн. чл.257, ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.108, ал.3 от Закона за горите му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300лв /триста лева/, за нарушение на чл.108, ал.3 от Закона за горите.

В с.з. жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от процесуален представител – адв.С. С. от АК гр.Видин, който поддържа жалбата и моли съда да отмени издаденото НП, като незаконосъобразно.

Въззиваемият редовно призован не се явява, не се представлява. По делото са постъпили Писмени бележки от юрисконсулт ........ Д. – процесуален представител на въззиваемият, в които оспорва жалбата и моли съда да постанови решение с което да потвърди изцяло издаденото НП като правилно и законосъобразно.

Доказателствата по делото са писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

С Наказателно постановление № 365 от 03.04.2023г. на Директора на РДГ 1 гр.Берковица инж.........., упълномощен като АНО със Заповед № РД49199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, на жалбоподателя К. М. К. от гр.Лом на осн. чл.257, ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.108, ал.3 от Закона за горите му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300лв /триста лева/, за нарушение на чл.108, ал.3 от Закона за горите, за това, че като лице упражняващо частна лесовъдска практика на което е издадено писмено позволително за сеч № 0709959 от 27.01.2023г. не е упражнил контрол и е допуснал отсичане на 5бр. /пет броя/ дървета от дървесен вид „габър“, с диаметър на пъните - 10см, 14см, 18см, 22см и 24см, и 4бр. /четири боря/ дървета от дървесен вид „цер“, с диаметър на пъните – 24см, 28см, 34см и 40см, немаркирани с контролна горска марка /КГМ/. Нарушението е извършено и открито на 24.02.2023г. на територията на СЗДП ТП ДГС Лом, в землището на с.Добри дол, общ.Лом, обл.Монтана, в отдел 14, подотдел „г“ – държавна горска територия, предоставена за управление на СЗДП ТП ДГСЛом.

В Писмените бележки пълномощника на жалбоподателя моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на неговият довереник.

В Писмените си бележки на процесуалният представител на АНО – юрисконсулт ........ Д., последния моли съда да постанови решение с което да потвърди издаденото НП, като правилно и законосъобразно, и да отхвърли подадената жалба срещу него, като неоснователна. Моли съдът да присъди в полза на ЮЛ РДГ Берковица направени разноски за юристконсултско възнаграждение.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

По същество жалбата се явява основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка :

На 24.02.2023г. свидетелите Ф. Ф. и И. И., двамата служители на ДГС гр.Лом извършили проверка в землището на с.Добри дол, общ.Лом, обл.Монтана, в отдел 14, подотдел „г“ – държавна горска територия, 2 предоставена за управление на СЗДП ТП ДГС-Лом, като при обход на сечището констатирали 11бр. отсечени дървета от видовете „габър“ – 6бр. и „цер“ – 5бр. Уведомили прекият си ръководител - св.Г. Г. – директор ТП ДГС Лом, с който извършили обстойна проверка, за констатациите на която бил съставен Констативен протокол № 006377 от 24.02.2023г. в 15,30ч. В същият посочили отсечените на 5бр. /пет броя/ дървета от дървесен вид „габър“, с диаметър на пъните - 10см, 14см, 18см, 22см и 24см, и 4бр. /четири боря/ дървета от дървесен вид „цер“, с диаметър на пъните – 24см, 28см, 34см и 40см, немаркирани с контролна горска марка /КГМ/.

На 27.02.2023г. възоснова на съставения КП № 006377 св.Ф. Ф. в присъствието на св.Г. Г. и И. И. съставили АУАН № 003687 на жалбоподателят К. К., като нает и регистриран лесовъд от фирма „Мартин лес“ ЕООД, на чието име било издадено позволителното за сеч № 0709959.

Било отразено, че отказът на жалбоподателят да подпише съставения АУАН се удостоверява с подписа на св..........

Впоследствие АНО издал атакуваното Наказателно постановление № 365 от 03.04.2023г., с което на осн. чл.257, ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.108, ал.3 от Закона за горите му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300лв /триста лева/, за нарушение на чл.108, ал.3 от Закона за горите.

Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели Ф.

А. Ф., Г. К. Г. и И. Д. И., които съдът кредитира, като обективни и взаимносвързани както помежду си, така и с останалите събрани доказателства по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред.

Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновно – умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.

Съдът намира, че в хода на проведеното административнонаказателно 3 производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на административнонаказаното лице, които водят да незаконосъобразност на издаденото НП.

На първо място от събраните по делото доказателства не се установи, дали жалбоподателят е присъствал при съставянето на АУАН, както и дали последният му е връчен за запознаване. В АУАН е отразено, че е съставен на 27.02.2023г., но актосъставителят посочва, че е съставен в деня на проверката – 24.02.2023г. Самият акт не носи подпис на жалбоподателя, а в същото време в акта е отразено, че нарушителят е отказал да го подпише и за свидетел на това обстоятелство е посочен Тони Тодоров. Не става ясно коя от двете процедури е приложил в случая актосъставителя - в единия случай актът се съставя в отсъствието на нарушителя, който не може да бъде намерен или не се е явил след покана. В другия случай нарушителят се е явил, запознат е със съдържанието на акта, но е отказал да го подпише, каквото право му дава чл. 43, ал. 2 ЗАНН и което обстоятелство се удостоверява с подписа на друг свидетел.

В настоящия случай вероятно актът е съставен в отсъствието на жалбоподателят, но за да е спазена процедурата по съставянето обаче, същият трябва да е бил поканен да се яви на определена дата и определено място. По делото няма данни К. да е бил поканен да се яви за съставяне на акт. Дори да се приеме, че е бил "поканен" и не се е явил, то при съставяне на акта в негово отсъствие, това обстоятелство следва да е изрично отразено в самия акт (че е съставен в отсъствие на нарушителя – чл. 40, ал. 2 ЗАНН), което не е сторено.

Вместо това в акта е отразено, че К. е "отказал" да подпише. При положение, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, то няма как същият да е отказал да го подпише. Както беше посочено - става дума за две съвсем различни хипотези – 1) неявяване на нарушителя след покана, респ. съставяне на акт в негово отсъствие и 2) съставяне на акт в негово присъствие, при отказ да го подпише. Смесването на тези две различни положения сериозно опорочава административнонаказателното производство още в първата му фаза – по съставяне на АУАН и не може да бъде санирано впоследствие, още по-малко при разглеждане на делото в съда.

На следващо място, след като АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, трябва да му бъде изпратен за запознаване и подписване. В 4 случая няма никакви писмени доказателства актът въобще да е изпращан на административнонаказаното лице, което лишава последният от възможността да се запознае със съдържанието на съставения срещу него акт, т. е. да разбере в извършването на какво административно нарушение е обвинен, както и от възможността да направи съответните възражения против акта. По този начин е накърнено правото на защита на жалбоподателят.

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателят е ангажирана на осн. разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, която предвижда налагане на санкция – „глоба“ в размер от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.

Нормата е бланкетна и за индивидуализация на твърдяното нарушение е необходимо препращане към онези норми или актове, вменяващи конкретни задължения за лицата, притежаващи посочените по-горе качества. Тези задължения са регламентирани в разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите. Съгласно същата тази разпоредба, до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл.

47 и 48 от същата наредба, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина. В случая описанието на деянието не е пълно и точно – не е ясно в какво конкретно се е изразявало противоправното поведение /конкретни действия и/или бездействия/ на наказаното лице, довело до ангажиране на административно-наказателната му отговорност, а последната не е принципна и почиваща на предположения.

От показанията на разпитаните свидетели се установи, че при проверката в проверения горски участък не се е извършвала сеч и от изложеното в НП не става ясно кога е извършена тази сеч, от кого е извършена и могъл ли е К., както и имал ли е задължението да осъществява контрол върху сечта, съответно в какво се изразява неупражненият от негова страна контрол, за да може да бъде ангажирана административно наказателната му отговорност.

Наред с това видно от изисканите от съда писмени доказателства се 5 установява, че въпросното позволително за сеч № 0709959 от 27.01.2023г. за извършване на добив в отдел14, подотдел „г“, находящ се в землището на с.Добри дол, Община Лом, обл.Монтана е издадено на ЮЛ – фирмата „МАРТИН ЛЕС“ ЕООД, от която фирма е нает регистрираният лесовъд – жалбоподателят К..

Разпоредбата на чл.108, ал.3 от ЗГ задължава лицето по чл.108 ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, да упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл.148, ал.11 до освидетелстване на сечището.

Касае се за вменено едно общо задължение за упражняване на контрол, което следва да се разбира комплексно, а как и по какъв начин подлежи на организиране тази дейност е било въпрос на лична организация по изпълнение на поетия ангажимент. В случая е било установено едно неправомерно поведение–извършената сеч на немаркирани дървета, което е следвало да бъде предотвратено. Остава без отговор въпроса кой дали фирмата на която е издадено позволителното или от наетия от нея регистриран лесовъд носи отговорност за описаното в АУАН и НП административно нарушение.

Водим от горното съдът намира, че депозираната жалба се явява основателна, и като такава следва да бъде уважена, а обжалваното НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, за това, и на осн. чл.63 от ЗАНН