Определение № 232 от 14.07.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 232 гр. Кюстендил, 14.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова при участието на секретаря Весела Б. Данчева в присъствието на прокурора М. В. С. като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Частно наказателно дело № 20261500200406 по описа за 2026 година

Производството е по глава ХХХV „Производства във връзка с изпълнение на наказанията”, раздел І-„Предсрочно освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.

Образувано е по молба на лишения от свобода адв.М.О., пълномощник на лишения от свобода А. М. М., понастоящем в Затвора- Бобов дол за допускане на условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода”.

Представителят на затворническата администрация- юрисконсулт Г. изразява становище за неоснователност на молбата и иска отхвърлянето й.

Прокурорът изразява становище за неоснователност на предявената молба за допускане на УПО.

Защитникът на А. М. М.- адв.М.О. поддържа молбата и излага съображения за необходимостта от допускане на УПО по отношение на М..

Лишеният от свобода А. М. М. поддържа молбата си.

Кюстендилският окръжен съд, след като събра доказателства, необходими за решаване на делото от фактическа и правна страна и след преценка на доводите на страните, приема за установено следното:

Лишеният от свобода А. М. М. е постъпил в Затвора- Бобов дол на 10.04.2025 г. за изтърпяване на наказание ЛС в размер на 2 години и глоба в размер на 6 000 лева при първоначално определен режим „строг“ по ЧНД № 268/2025г. на РС- Гоце Делчев (влязло в сила на 03.10.2025г.), определено измежду наказания, наложени с влезли в законна сила присъди по НОХД № 473/2022 г. на ОС Благоевград и по НОХД № 446/2022 г. на PC Гоце Делчев.

Със Заповед № 102-12-33#1/22.05.2026г. на Началника на затвора Бобов дол режимът на изтърпяване на наказанието му е заменен от първоначален 1

„строг“ на „общ“.

Начало на наказанието: 09.04.2025 г.

Към датата на произнасяне от КнОС- 14.07.2026 г. е изтърпял фактически – 1 година 3 месеца и 5 дни; от работа- 4 месеца и 17 дни, всичко- 1 година, 7 месеца и 22 дни; остатък – 4 месеца и 4 дни.

От затворническото досие на лишения от свобода се установява, че при постъпване в затвора е изготвена е схема за оценяване на вероятността от ново осъждане и профил на нуждите. Изготвен е и план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, първоначален доклад и експерсно психологическо заключение. Определен е определен първоначален риск от вреди - 49 точки, с отчетена една дефицитна зона: „умения за мислене“- в известна степен разпознава проблемите си; склонен да отлага решаването им; склонен да поема немотивиран риск; импулсивен в определени обстоятелства;склонен е да недооценява факти и обстоятелства, както и да игнорира неблагоприятния ефект от действията си. Констатирани са и три гранични зони с необходимост от корекционно въздействие: отношение към правонарушението, управление на финансите и доходите; междуличностни проблеми.Рискът от вреди се определя като среден на база отношението към правонарушението, криминалното минало, както и степента на обществената опасност.

Лишеният от свобода М. е за втори път в местата за ЛС. Има история на употреба на ПАВ, но рискът от зависимости не е завишен предвид контролираната среда. Като цяло е в състояние да контролира своите враждебни и агресивни импулси, но може да отреагира импулсивно и с раздразнителност, да заплашва или манипулира околните. Имал е разнообразна криминална активност- осъждан е за шофиране след употреба на наркотични веща и за притежание на високорискови наркотични вещества; същевременно има придобити умения и професии - строител, кофражист, арматурист, майстор на покривни конструкции. Трудовите му навици са използавни в затовра, като му е дадена му е възможност да работи, чрез което да съкрати и оползотвори престоя си в изолация.

Считано от 19.11.2025г. е назначен на длъжността „чистач-бакар" на доживотно осъдени лица в 1-ва група в зоната за повишена сигурност, съгласно Заповед № 139/18.11.2025г. на Началника на затвора.

По време на престоя си М. е наказван дисциплинарно, но наказанието му е заличено с награда по реда на чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС. Съставен е и протокол от 28.11.2025 г. съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗИНЗС за стриктно спазване на установеното в ЗИНЗС, ППИНЗС (констатация за държане на вещи без документ за собственост). Въз основа на тези му действия са изведени изводи за импулсивност на действията и неумение за стриктно съобразяване с реда и ограниченията в затвора.

Същевременно е констатирано, че М. на работното си място се придържа към изпълнение на отговорностите, произтичащи от длъжностната характеристика за заемане на длъжността. Поощрен е с награда „писмена похвала“ със заповед № 2251/18.12.2025г. на Началника на затвора.

Справянето му с трудовата дейност и липсата на дисциплинарни наказания, след последно наложеното, както и показаните от негова страна в сравнително 2 продължителен период от време положителни качества - добра трудова дисциплина, участия в провеждани културно-масови дейности, са отчетени под формата на последваща награда - заличаване на действащо наложено дисциплинарно наказание със Заповед № 102-11-35/27.03.2026 г.

По време на престоя в Затвора- Бобов дол, след извършена ревизия, оценката на риска от рецидив е намалена до 45 точки, като е отбелязана положителна промяна в посочената дефицитна зона. Отчетена е необходимост от затвърждаване на постигнатите резултати, както и стриктно спазване на ЗИНЗС.

На база отчетените положителни промени в поведението и постигнатите резултати по плана на присъдата, е заменен режимът на изтърпяване на наказанието от първоначален „строг“ на „общ“.

Като следващ етап от превъзпитателния процес, след замяната на режима, с осъдения са договорени нови цели и задачи, отразени в индивидуален план /препланиране/ на присъдата от 14.04.2026г., насочени към повишаване на уменията му за мислене, което е подписано от него без възражения. С оглед колебливото му поведение до момента е договорено при настъпили трайни положителни поведенчески и личностни промени, при спазване на прогресивната пенитенциарна система -да бъде награден с ползване на домашен отпуск, след което и има възможност за възползване от други режимни облекчения, които са договорени и конкретизирани с осъдения.

Ресурсите на лишения от свобода са- зряла трудоспособна възраст, наличие на образование, подкрепа от семейството, липса на зависимости.

Към делото е приложен и доклад на ИСДВР, в което е отразено становище за необходимост от преминаване на прогресивната система при изпълнение на наказанието, замяна на режима в „лек“ и проследяване на поведението му извън затвора, доколкото то се изтърпява при общ режим едва от 28.05.2026г. Изразено е мнение за необходимост от продължаване на социално-възпитателната работа с цел финализация на поправителния процес, като е отчетен и факта, че същият е за за втори път е в затвора. Отчетено е постигнатото от М., но се сочи, че превъзпитанието му не е завършило.

Становището на Началника на Затвора е, че доброто поведение в затвора следва да е правило и с оглед криминалното му минало е налице необходимост от продължаване на работата по изпълнение договорения план на присъдата, поради което същият не следва да бъде освобождаван.

Предвид гореизложеното, КнОС намира, че молбата на лишения от свобода е неоснователна и следва да се остави без уважение по следните съображения:

Предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода лице не са налице.

Действително М. е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание, респ. първата предпоставка по чл.70, ал.1, т. 2 НК е налице. Не е изпълнена обаче втората предпоставка, необходима за удовлетворяване на молбата му за допускане на УПО.

Съгласно разп. на чл.70, ал.1 НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за тях в нормата на чл.439а от НПК- това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у 3 осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от с.з., както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение.

Действително, понастоящем М. няма действащи наказания (същите са заличени), има награди, упражнява трудова дейност, спазвал е режимните ограничения, налице е намаление на риска от рецидив с 4 точки, показал е добра трудова дисциплина, участвал е в различни културни мероприятия. Тези обстоятелства следва да се отчетат в положителен аспект във връзка с поправянето му, като КнОС изрично подчертава, че криминалното му минало не следва да се отчита в негативен план, доколкото същото не е от кръга обстоятелства, подлежащи на преценка по чл. 439а от НПК. Независимо от това настоящият съдебен състав намира, че поправянето на осъдения не е завършено, респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието, като работата по плана не е завършена. Свидетелство за това е обстоятелството, че не е проследено поведението му в условията на смекчен режим, доколкото преди по- малко от два месеца е заменен режима му от „строг“ на „общ“ и не е имал възможност да ползва редица режимни облекчения, при които да се проследи поведението му, както и не са изпълнени целите и задачи при изпълнение на присъдата.

Видно от експертната оценка на инсп. Г. е, че М. е изградил в определена степен уменията си за адекватна оценка и критична преценка на минал опит, но не може да се даде закюлчение наличие на осъзнаване и приемане в пълна степен на отговорността за поведението му. В определни ситуации дейстивята му са импулсивни и проявява склонност към поемане на немотивиран риск, което свидетелства за недобре изградени умения за мислене- свидетелство за което са заличените наказания. Тези обстоятелства сочат, че е нужно тази работа да продължи по посока подобряване на уменията на мислене за изграждане на адекватни способи за решаване на актуални проблеми.Участието в изпълнение на трудова дейност и липсата на наказания са стъпка към ресоциализиране, а не изключителен довод за условно предсрочно освобождаване.

Ето защо КнОС намира, че процеса на превъзпитание по отношение на осъдения не е приключил, респ. поправянето му не е пълно. КнОС гради този си извод както върху посочения по- горе доклад, така и върху становището на затворническата администрация, което обоснована необходимостта от затвърждаване на постигнатите до този момент резултати. Настоящата инстанция счита, че следва да се довери на тези оценки и становища, имащи най- пряко наблюдение и контакт с лицето през значителен период от време.

Без да се оспорва положителния напредък на М., оценката на администрацията обективно е свързана с необходимостта от продължаване на работата в корекционен план.

4

Наред с изложеното КнОС намира за необходимо да отбележи, че условното предсрочно освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение, надхвърлящо обичайно добро такова при изпълнение на наказанието ЛС, а не е институт с автоматично приложение при изтърпяване на определена част от наказанието. Доброто поведение в затвора, участието в трудови мероприятия и липсата на нарушения на реда следва да е правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до условно освобождаване като вид награда. Освен това доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.