Решение № 79 от 21.02.2022, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Дупница, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Миглена С. Кавалова Шекирова при участието на секретаря Роза Д. Цветанова като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско дело № 20211510101625 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от К. В. В., ЕГН **********, адрес: гр. **** чрез адв. В.Н. от САК срещу „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от ***.

Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и направените възражения:

Ищцата твърди, че нa 13.06.2018 г. сключила Договор за паричен заем № 189913 със „Сити Кеш” ООД, в който е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 1200. 00 лева и уговорено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените), а в случай, че кредитополучателят не предостави посоченото в договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в Общите условия към договора за потребителски кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 835, 56 лева. Неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената по тази точка неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. Твърди, че й е начислена неустойка в общ размер на 835, 56 лева, тъй като същата не е представила в срок надлежни поръчители, банкова гаранция или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор. Сочи, че процесния договор е уговорено, че размерът на отпуснатия заем е 1200.00 лева, размерът на погасителната вноска е „2 х 18.70 лв. и 12.x 110.42 лв.“, видът на вноската е двуседмична, размерът на фиксирания годишен лихвен процент е 40.080 %, размерът на годишния процент на разходите е 49.470 %, а размерът на общата сума, която следва да върне е 1 362, 44 лева. Твърди, че е погасила предсрочно изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 1 567.00 лева видно от представените към исковата молба разписки, както 1 следва: 157, 00 лева - на 29.06.2018 г.; 160.00 лева на 07.09.2018 г.; 151.00 лева - на

25.09.2018 г.; 157.00 лева - на 26.09.2018 г.; 942, 00 лева - на 26.09.2018 г. Излага съображения за нищожност на сключения между страните договор на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречащ на императивни законови разпоредби – чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК; чл. 11, ал. 1. т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК; чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и съображения за нищожност на клаузата, уговаряща неустойка в случай на непредставяне на обезпечение от страна на заемателя, посочено по – горе, поради противоречието й с чл. 16 ЗПК, съответно нищожността й на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК и 71 ЗЗД, както и съображения за нищожност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. чл. 22 ЗПК вр. чл.

26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, респ. чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 ЗПК. Излага съображения за унищожаемост на процесния договор на основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД. Предвид изложените подробно в исковата молба съображения моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника на основание чл. 23 вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 55, ал. 1. предл. 1 ЗЗД да й заплати сумата в размер на 25, 00 лева, предявена частично от сумата 367, 00 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв по реда на чл. 131 ГПК, в който отговор се оспорва иска по основание по изложените в отговора подробни съображения.

Съдът като прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен договор от 13.06.2018 г. сключен за паричен заем № 189913 от ищцата с ответника „Сити Кеш” ООД при описаните в исковата молба параметри, представени са общите условия, при които е сключен договорът и приходни касови ордери за заплатени от ищцата на ответника суми в общ размер на 1 567 лева, което плащане на посочените суми не е оспорено от ответника.

В проведеното по делoто открито съдебно заседание на ищцата е направила искане за изменение на иска относно размера му и съдът е допуснал такова по отношение размера, а именно: да се считат предявени за сумата от 162, 44 лв. – възнаградителна лихва и 817, 56 лв. неустойка, както и допуснал изменение в цената на иска, а именно, да се счита предявен за сумата от 980, вместо 367 лв.

Прието е заключение на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Г. В., неоспорено от страните, от което се установява, че общата сума, която К. В. В. е изтеглила от „Сити Кеш“ ООД по договор за паричен заем с № 189913/13.06.2018г. е в размер на 1 200.00 лв. - главница, а е платила главница в размер на 1 200 лева, лихва в размер на 144, 12 лв., при което ГПР е 48.3282, при горните суми и и неустойка от 817, 56 лв. по договор за паричен заем с № 189913/13.06.2018г., то изчислен ГПР годишен процент на разходите би бил в размер на 71.29 %.

От заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице ЕДВ. Ж., неоспорено от страните се установява, че основният текст на процесиите документи е изписан със шрифт “Calibri” или наподобяващ. По същество въпросния шрифт е Clear Type Font. Установява се размер на шрифта 10, 5 пункта за документ - договор за паричен Заем No 189913, 12 пункта със сгъстена разредка между буквите за документ - общи условия по договор за заем.

Предявени са искове с правно основание чл. чл. 55, ал. 1. предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 вр. чл. 22 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Не се оспорва от ответника наличието на облигационно отношение между страните по договор за заем № 189913 от 13.06.2018г, както и плащане по договора в размера, посочен в исковата молба – 1567, 00 лева.

Съобразно правилата на чл. 154 ГПК в доклада по чл. 146 ГПК съдът е указал на 2 страните съобразно първоначално предявената искова молба, че ищецът следва да докаже че на ответника е платил сумата от 25, 00 лева без основание т.е. че към настоящия момент ответникът следва да върне тази сума, тъй като не му се дължи. Достатъчно е само да твърди, че ответникът не му е върнал процесната сума.

Ответникът следва да докаже всички твърдени обстоятелства, от които черпи за себе си изгодни правни последици - в частност следва да докаже, че към момента е налице основанието за получаване на сумата или че е върнал процесната сума на ищеца, както и своите възражения правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Настоящият състав на съда, като съобрази предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията на сключения договор, намира за неоснователни доводите на ищцата, че процесният договор не отговоря на изискванията за действителност съобразно чл. 22 ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма и в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 11 ЗПК. Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размера на получената сума, общия размер, който потребителят следва да върне, лихвен процент, размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В процесния договор не са налице форматиране на текста или разлики в големината на шрифта, на който той е съставен, които да затрудняват правилното възприемане на информацията или да въвеждат в заблуждение потребителя. От факта, че потребителят е подписал договора, следва че той е имал физическата възможност да възприеме съдържанието му /да го прочете/, съответно е дал информирано съгласие за сключването му. В противен случай е имал възможността и е следвало да откаже да подпише договора. Установено е, че шрифтът на процесния договор не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, но настоящият състав счита, че това несъответствие не би следвало да води до недействителност на конкретното облигационно правоотношение на основание чл. 22 от ЗПК. Безспорно това е предвидената от законодателя санкция за неспазване на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, но същата не съответства на тежестта на нарушението. Изискването за изготвяне на договора за кредит с конкретен размер на шрифта е въведено с цел охраняване интересите на икономически по-слабата страна кредитополучателят от недобросъвестни практики, при които сключените договори съдържат твърде малки букви, което затруднява кредитополучателя да осъзнае съдържанието на отделните клаузи, тоест не е самоцелно. В конкретния случай правата и интересите на кредитополучателя не са нарушени, тъй като договорът е сключен в писмена форма, по разбираем и ясен начин, приложените копия са четливи. Изрично в него е посочена сумата за усвояване на кредита, лихвения процент, броя на вноските и на падежа на всяка една от тях. Всичко това дава възможност на потребителя да прецени обхвата на своето задължение и след като вида и размера на шрифта не е пречка за това, не следва само поради формалното несъответствие, кредитодателят да бъде санкциониран с най-тежката санкция-загубване на правото на лихви и разноски по кредита. На следващо място процесният договор е в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК - съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Съдът намира, че няма нарушение и на императивната норма на чл. 11, т. 10 ЗПК. На първо място чл. 11, т. 10 ЗПК не изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така, защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България има нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР /т. 1 и т. 2 от Приложение № 1 към ЗПК/, които единствено може да се прилагат за изчислението на ГПР. Страните нито могат да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули. Нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Думата допускания тук се 3 използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР.

Тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Тези допускания се делят на две групи. Първата група са базови допускания /чл. 19, т. 3 и т. 4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" приложение № 1 към ЗПК и допълнителни допускания /чл. 19, т. 5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК/. Първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниця е дадена в буква "ж" на приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се налага да се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като една-единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая /т. 2 б. "г" от Приложение № 1 към ЗПК/, което е детайлно разяснено в решение на СЕС С-290/19 г. В настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора. Второто базово допускане касае уговорени променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент е фиксиран и подобни допускания са неприложими. Допълнителните допускания също не са приложими, защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто настоящият не е. С оглед гореизложеното, доколкото в случая приложимо е единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1 към ЗПК, което е императивно посочено в закона и се прилага за всеки един договор за потребителски кредит, неговото непосочване само по себе си не е от естество да обоснове недействителност на клаузата, уреждаща ГПР. Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което изискване в случая е изпълнено. С оглед на това съдът намира, че не е налице твърдяната недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно заключението на ССЕ се установява, че ГПР при включени разходи само за договорна лихва е 48, 3282 %.