Решение № 25 от 20.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Пловдив, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20255001000396 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 159 от 11.04.2025г., постановено по т.д. № 215 по описа за 2024г. на Окръжен съд Пловдив, с което е осъдено «ЕРРАН » ЕООД, ЕИК 203384978 със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. Тодор Александров № 2 да върне на «САМАСТОЯТЕЛНА МЕДИКО – ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ МЕДИЦЕЛ» ЕООД, ЕИК 115665689 със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. Клокотница № 13, ет.1, ап.3 сумата от 111 280 лв., предоставена за заемни средства в периода януари 2022г. – декември 2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2024г. до окончателното й заплащане, като са отхвърлени исковете до пълния претендиран размер от 178 397.44 лв., както на договорно основание по договор за заем - чл. 240, ал.1 ЗЗД, така и на евентуалн ите основания като получени без основание по чл. 55, ал.1 ЗЗД и като обезщетение, дължимо на основание чл. 59 ЗЗД.

Решението в неговата осъдителна част е обжалвано от «ЕРРАН» ЕООД, ЕИК 203384978 със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. Тодор 1

Александров № 2 с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, а искането, отправено до въззивния съд е решението да бъде отменено и предявения иск отхвърлен изцяло. Заявено е искане за присъждане на разноски.

Ответникът – „САМОСТОЯТЕЛНА МЕДИКО – ДИАГНОСТИЧНА

ЛАБОРАТОРИЯ – МЕДИЦЕЛ“ ЕООД, ЕИК 115665689 със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. Клокотница № 13, ет.1, ап.3 е подал писмен отговор, с който настоява решението в обжалваната част като правилно и обосновано да бъде потвърдено. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

След преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази предметните предели на въззивното производство, настоящата инстанция намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по главен иск на „САМОСТОЯТЕЛНА МЕДИКО – ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ –

МЕДИЦЕЛ“ ЕООД, ЕИК 115665689 против «ЕРРАН» ЕООД, ЕИК 203384978 с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД, евентуален с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД и втори евентуален чл. 59 ЗЗД. Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: дружеството ищец е създадено преди повече от 15 години, а дейността му е лабораторни изследвания в създадени за целта лаборатории. От своя страна дружеството ответник е създадено през 2015г., към който момент З.Х.Д. е живеела на семейни начала с управителя и едноличен собственик на капитала на ответника. За извършваното строителство от ответника и необходимостта от финансирането му страните са договорили ищеца да му предоставя периодично финансови средства, като с оглед личните отношения между двамата управители не е сключен писмен договор между страните. В изпълнение на уговореното ищеца твърди, че през периода 01.2022г. – 12.2023г. е предоставил сумата общо от 178 397.44 лв. с посочени в исковата молба дати на плащане, като въпреки настояването от страна на ищеца, ответника не е върнал заетите суми, което довело и до влошаване на отношенията между страните, а на 25.01.2024г. ищеца отправил писмена покана до ответника, получена на 29.01.2024г., но изпълнение не последвало. Въз основа на изложеното настоява съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 178 397.44 лв., 2 представляваща предоставени заемни средства в периода януари 2022г. – декември 2023г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й заплащане, евентуално и в случай, че не се установи наличието на заемно правоотношение, претендира същата сума като получена от ответника без основание, а при отхвърляне на главния и евентуалния иск, настоява ответника да бъде осъден да му заплати сумата като обезщетение за неоснователното му обогатяване.

Ответникът – «ЕРРАН» ЕООД, ЕИК 203384978 със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. Тодор Александров № 2 е депозирал писмен отговор извън срока за това. Оспорва твърдението, че между страните е сключен договор за заем, както и останалите изложени фактически твърдения за предоставяне, респ. получаване на средства, които дължи да върне.

Настоява исковете да бъдат отхвърлени, като и в случай, че се установи вземане за ищеца заявява, че същото е погасено с извършено прихващане в хода на делото, материално правния ефакт, от което е настъпил на 07.01.2025г..

Няма спор между страните, че писмен договор за заем между не е сключван.

За установяване предоставянето на процесните суми ищеца е представил, а съда е приел, като неоспорени от ответника справки от УниКредит Булбанк АД, от които е видно, че банковата сметка на ответника е заверена с постъпили наредени от ищеца суми с основание „по договор“, както следва: 7000 лв. на 19.05.2022г.; 6300лв. на 20.06.2022г.; 4000лв. на 20.07.2022г.; 4700лв. на 25.08.2022г.; 7300лв. на 21.09.2022г.; 5600лв. на 25.10.2022г.; 2000лв. на 21.11.2022г.; 1000лв. на 20.12.2022г.; 6500лв. на 20.01.2023г.; и 100лв. на 25.01.2023г.; 1000лв. на 20.02.2023г.; 5800лв. на 20.03.2023г.; 4000лв. на 27.04.2023г.; 5400лв. на 26.05.2023г.; 4800лв. на 26.06.2023г.; 5600лв. на 31.07.2023г.; 2000лв. на 10.08.2023г. и 5600лв. на 25.08.2023г.; 220лв. на 28.08.2023г.; 500лв. на 27.09.2023г. и 160 лв. на 29.09.2023г.. За следващите преводи е вписано основание „заемни средства“, а наредените суми са както следва: 6200лв. на 24.10.2023г., 13 000лв. на 27.11.2023г., 12 500лв. на 20.12.2023г.. Коментираните до тук обстоятелства се установяват и от данните съдържащи се в представената електронна разпечатка на платежните нареждания, с които ищеца е наредил банковите преводи към ответника за горните суми, потвърждаващи наредил и вписано 3 основание.

От приетата от първоинстанционния съд съдебно счетоводна експертиза, която настоящия съд кредитира се установява, че предоставените суми от общо 111 280 лв. са осчетоводени като заемни средства, както в счетоводството на ищеца, така и в това водено от ответника, който счетоводен запис съответства на вписаните в преводните нареждания основания за това.

Експертът е категоричен, че счетоводните записвания в двете счетоводства си съответстват, поради което и е направил извод, че счетоводствата на двете страни са редовно водени по отношение на тези записи.

При тези установени данни и при съобразяване на отправената покана от 21.01.2024г., връчена на ответника на 25.01.2024г. от ЧСИ Ангел Ангелаков, с която е поканен да върне паричната сума, без данни това да е сторено, предявения иск на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД е доказан по основание и по размер до приетата да е предоставена сума от 111 280 лв., в който смисъл е и приетото от решаващия окръжен съд.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че не е установено основанието на което са преведени сумите, както и че същото не е договор за заем, а съществувалите между страните отношения, предмет на договор от 16.11.2016г.. От една страна този договор не е приет като писмено доказателство по делото, тъй като е преклудиран, доколкото е представен с отговора на ответника, който е извън срока за това. Дори и в аванс за ищеца да се приеме, че този договор е част от писмените материали по делото, за което нормативно признати основания липсват, то ще се посочи, че задължението на учредителя на правата на строеж е за финансиране на строителството на сградата, което е приключило през 2019г., видно от приложеното удостоверение за въвеждане на обекта в експлоатация – л.104 или далеч преди 2022г., когато са предоставяни процесните средства. Липсва формално логично, а и фактическо основание да се приеме, че с превода на процесните средства е финансиран строеж, който е реализиран три години преди превода им.

Неоснователно е и следващото наведено и подържано възражение от жалбоподателя - ответник, че вземането на ищеца е погасено чрез извънсъдебно прихващане, материалноправните последици, на което са настъпили в хода на процеса и са погасили вземането на ищеца. Активните 4 вземания, които са предмет на заявеното от ответника извънсъдебно прихващане са оспорени от ищеца, поради което и не може да се приеме, че са ликвидни и безспорни, по тази причина не могат да се приемат и за изискуеми. С предявеното възражение за прихващане не са настъпили последиците на прихващането и насрещните вземания не са се погасили до размера на по-малкото от деня, в който са били налице условията на чл. 103 ЗЗД. За да стане това е необходимо, твърдяното от ответника насрещно право да бъде съдебно потвърдено, но предвид изрично заявеното от адв. Г., че не навежда процесуално защитно възражение за прихващане, а са позовава на настъпили материалноправни последици на същото извънсъдебно, съдът и не дължи произнасяне.

Изводът е, че предявеният иск е основателен до размера от 111 280 лв., до който правен извод е стигнал и първоинстанционния съд, поради което и обжалвания негов акт, като съобразен с материалния и процесуален закон, ще бъде потвърден.

При този изход на спора на въззиваемия се дължат разноски, които съгласно приложения списък на разноски, съгласно чл. 80 ГПК са в размер на 11 040 лв., представляващи платено възнаграждение за адвокат, която сума следва да бъде възложена за заплащане в тежест на жалбоподателя.

Мотивиран от изложеното, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 159 от 11.04.2025г., постановено по т.д.

№ 215 по описа за 2024г. на Окръжен съд Пловдив, в частта, с която е осъден «ЕРРАН » ЕООД, ЕИК 203384978 със седалище и адрес на управление гр.

Асеновград, ул. Тодор Александров № 2 да върне на «САМАСТОЯТЕЛНА МЕДИКО – ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ МЕДИЦЕЛ» ЕООД, ЕИК

115665689 със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.

Клокотница № 13, ет.1, ап.3 сумата от 111 280 лв., предоставена за заемни средства в периода януари 2022г. – декември 2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2024г. до окончателното й заплащане.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА «ЕРРАН » ЕООД, ЕИК 203384978 със седалище и адрес на 5 управление гр. Асеновград, ул. Тодор Александров № 2 да заплати на «САМАСТОЯТЕЛНА МЕДИКО – ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ

МЕДИЦЕЛ» ЕООД, ЕИК 115665689 със седалище и адрес на управление гр.

Асеновград, ул. Клокотница № 13, ет.1, ап.3 сумата от 11 040 лв., представляваща платено възнаграждение за адвокат пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6