Решение № 172 от 14.05.2021, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 203/2021
- Вид
- Решение № 172
- Подписан
- 14.05.2021
- В сила
- 14.05.2021
- Състав
- Георги Драгoстинов, Лилия Ненова, Ирена Колева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 98а · Закон за енергетиката
- § 1, т. 27г · Закон за енергетиката
РЕШЕНИЕ
№ 172 гр. Велико Търново , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Георги Драгoстинов
Ирена Колева
Лилия Ненова при участието на секретаря Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело № 20214100500203 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава ХХ от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Е. С.“ АД, подадена чрез адвокат А.М. от ВТАК, срещу Решение № 138/01.02.2021 г. по гр.дело № 2334/2020 г. на В. районен съд, с което по отношение на жалбоподателя е прието за установено, че „Г.“ ООД не му дължи сумата 2 522,76 лв., представляваща цена за коригирано количество електрическа енергия за периода 24.11.2019 г. – 21.02.2020 г. по фактура № 0106319230 от 18.09.2020 г., издадена по партида с клиентски № ......... за обект с абонатен № ........, намиращ се в гр. В.
Т., ул. „Б.“ № ... Със същото решение „Е. С.“ АД е осъдено да заплати на „Г.“ ООД разноски по делото в размер на 536,99 лв.
В жалбата се развиват съображения за неправилност на атакуваното решение.
Жалбоподателят оспорва изводите на първостепенния съд за недоказаност на хипотезата на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Сочи, че при извършена проверка на средството за търговско измерване (СТИ) на потребяваната от ищеца „Г.“ ООД електрическа енергия в обект, находящ се в гр. В. Т., е установено, че електромерът е с наранени държавни и ведомствени пломби, наложило демонтирането на същия за извършване на експертиза в Българския институт по метрология (БИМ), като констатациите в съставения от проверката протокол били потвърдени от събраните по делото свидетелски показания. Изтъква, че при извършената метрологична проверка в БИМ е констатирано, че до вътрешността на електромера е осъществяван достъп и към схемата му е монтирано допълнително електронно устройство, като даденото 1 заключение е за несъответствие на електромера на техническите характеристики. Сочи, че според заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно-електротехническа експертиза са налице данни за неправомерно вмешателство върху електромера. Извежда извод, че установената промяна в схемата на средството за измерване чрез свързване на допълнително устройство предпоставя неизмерване на част от потребената от абоната електрическа енергия, с оглед на което е извършено преизчисление на потреблението на абоната, чиято математическа вярност се потвърждава от заключението на вещото лице.
Страната счита, че е налице хипотезата на чл. 50, ал. 5 вр. ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, предвид което моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Г.“ ООД, чрез адвокат Д.С. от ВТАК, в който се заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Изтъква се, че съгласно чл. 50, ал.1, б. „б“ от ПИКЕЕ корекция се извършва, когато при метрологичната експертиза се установи, че СТИ не измерва преминаващото през него количество електрическа енергия, а доказателствата по делото установяват, че процесното СТИ измерва в рамките на допустимата грешка. Допълва се, че при направената метрологична проверка в БИМ не е изследвано допълнителното устройство и не е установено дали същото влияе и по какъв начин на работата на електромера, още повече че видно от съставения протокол за проверка и от показанията на св. Ш., при проверката на място процесното СТИ е измервало точно. Релевират се доводи за липса на доказателства за датата на последната извършена проверка на СТИ с оглед предписаното в чл. 50, ал. 1 от ПИКЕЕ правило относно периода за изчисляване на количеството електроенергия. Навеждат се и съображения за неспазване на предвидения в ПИКЕЕ ред за извършване на проверката и връчване на протокола – ползвателят или негов представител не били надлежно търсени; лицето, подписало протокола, всъщност не било свидетел на проверката; протоколът не бил изпратен на ползвателя в регламентирания в чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ срок. Оспорва се страните да се намират във валидно облигационно правоотношение. На последно място се сочи, че в чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ) законодателят не е делегирал право на КЕВР да приеме правила, в които се урежда въпросът за субекта на вземането за преизчисленото количество енергия, поради което в тази им част ПИКЕЕ се явяват незаконен подзаконов нормативен акт. Страната счита, че неправилното отчитане на количество на реално доставена електрическа енергия поражда парично притезание в патримониума на продавача, какъвто ответникът не е, и то само при доказан факт на реално потребление, каквото не било доказано по делото. С тези доводи и възражения се моли за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски за въззивното производство.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят се представлява от адвокат М., която поддържа подадената жалба и моли за нейното уважаване. Представя писмени бележки, в които след анализ на събраните по делото доказателства навежда доводи и съображения, идентични с изложените във въззивната жалба. Подновява искането за присъждане на разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалба се представлява пред настоящата инстанция от адвокат С., който оспорва жалбата и моли за оставянето ú без уважение по изложените в подадения отговор доводи и съображения. Подновява претенцията за присъждане на разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В. окръжен съд, като съобрази становищата на страните и събраните по делото 2 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Преценявайки атакуваното решение по реда на чл. 271, ал. 1, изр. 1 от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд счита първоинстанционното решение за правилно, по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК на „Г.“ ООД срещу „Е. С.“ АД, с който се претендира да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 2 522,76 лв. - начислена за периода от 24.11.2019 г. до 21.02.2020 г. стойност на електрическа енергия по фактура № 0106319230 от 18.09.2020 г., издадена по партида с клиентски № ........, абонатен № ........., за обект с адрес на потребление: гр. В. Т., ул. „Б.“ № ....
В исковата молба ищецът сочи се, че получил от ответното дружество писмо с приложени констативен протокол и фактура за служебно начислена електрическа енергия, като възразява, че се намира в договорни отношения с „Е.-П. П.“ АД относно доставка на електрическа енергия за обект с клиентски № ........., абонатен № .........., на когото заплаща потребената за обекта ел.енергия. Изтъква, че електромерът отчита потребяваната електроенергия и оспорва начисленото с процесната фактура електроенергия да е доставена и реално потребена. Счита за незаконосъобразна извършената от ответника корекция и сочи че не е спазен редът на ПИКЕЕ за извършване на проверката и за връчване на констативния протокол. Отрича дължимостта на претендираната от ответното дружество сума.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е заела становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Навежда твърдения, че в съответствие с разпоредбите на чл. 45 и чл. 46 от ПИКЕЕ служители на дружеството извършили проверка на процесното СТИ на 21.02.2020 г., при която констатирали, че ведомствените пломби на електромера са с неясни символи, а държавната пломба е нарушена и лепена, поради което демонтирали същия и впоследствие го изпратили за експертиза в БИМ. Твърди, че проверката е извършена в съответствие с разписаните в чл. 49 от ПИКЕЕ процедурни правила. Посочва, че при извършената проверка в БИМ било установено, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера и било констатирано монтирано към схемата на електромера допълнително електронно устройство. Счита, че извършеното въздействие върху схемата на електромера води до неизмерване на цялата доставена и пренесена през електроразпределителната мрежа електрическа енергия, поради което е налице хипотезата на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ за извършване на корекция. Сочи, че в съответствие с тази норма дружеството е извършило начисление на потреблението на абоната с 12634 kWh за период от три месеца, считано от датата на констатиране на неизмерването на база 1/3 от пропусквателната способност на измервателната система при ежедневно 8-часово натоварване.
От събрания по делото доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
3
От заявление № 4645145 от 29.09.2017 г. се установява, че ищецът е заявил желание за предоставяне на услугите достъп и пренос на електрическа енергия през електрораразпределителните мрежи на „Е. П. М.“ АД /сега „Е. С.“ АД/ за обект хостел с адрес: гр. В. Т., ул. „Б.“ № ....
Видно от констативен протокол № 5500447 на 21.02.2020 г. служители на „Е. С.“ АД в отсъствие на абоната извършили проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на клиентски № ........, абонатен № .........., за обект хостел с адрес: гр. В. Т., ул. „Б.“ №..., при която демонтирали намиращия се на адреса електромер и поставили същия в индивидуална опаковка с пломба. Протоколът за извършената проверка е подписан от служителите на оператора на мрежата, както и от един свидетеля. Препис от протокола е изпратен на абоната с писмо от 18.09.2020 г.
Видно от констативен протокол № 366/21.08.2020 г. демонтираният електромер е предаден в БИМ, където извършеното експертно изследване установява видима външна намеса /прекъсната пломбажна тел на метрологичната пломба и блокирано ключе, сигнализиращо отварянето капака на електромера/ и изменение в схемата на електромера /монтирано допълнително електронно устройство, свързано към платката/. Видно от данните от протокола от извършената проверка за работата на електромера, при кратковременно включване на електромера, както и при продължително натоварване на дневната тарифа, същият работи с грешка в границите на допустимата. Дадено е заключение, че електромерът не съответства на изискванията за измерване на електрическа енергия.
Въз основа на резултатите от изследването на 17.09.2020 г. „Е. С.“ АД съставят справка за начисляване на допълнително общо количество електрическа енергия на абоната в размер на 12633.84 кWh за периода 24.11.2019 г. – 21.02.2020 г. и издават фактура № 0106319230/18.09.2020 г. на стойност 2 522,76 лв. Заверени преписи от тези документи са представени по делото.
От справките за потребление и извлеченията от фактури и плащания на абоната се установяват количествата на ползваната от абоната електроенергия, както и обстоятелството, че сумата по процесната фактура не е заплатена.
Посочените писмени документи, ангажирани от страните по делото, като допустими, относими и необходими, са приобщени към доказателствения материал по делото.
За изясняване на спора от фактическа страна в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства. Разпитан в качеството си на свидетел Л. Ш.
/служител на ответното дружество, участвал в процесната проверка на електромера/ сочи, че с колегата му били изпратени да извършат проверка на адрес гр. В. Т., ул. „Б.“ №.... поради констатирана при дистанционното отчитане загуба на електроенергия. Посочва, че при извършване на проверката електромерът на адреса измервал точно консумираната електроенергия, но счели, че е налице някаква манипулация и решили да демонтират електромера и да го изпратят в БИМ. Заявява, че колегата му отишъл да търси представител на абоната или свидетел и довел мъж, който има работилница на адреса, на когото показали при какви показания се сваля електромерът и в негово присъствие монтирали нов електромер.