Решение № 2568 от 02.07.2024, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 2568

Пазарджик, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XII тричленен състав, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

Членове:

ЕВА ПЕЛОВА

СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и с участието на прокурора СТОЯН ДИМИТРОВ ПАВЛОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВА ПЕЛОВА канд № 20247150700438 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ / А“ПИ“ /, чрез пълномощника – юрк. В., срещу Решение № 69/08.02.2024г., постановено по НАХД № 826/2023г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик, с което е отменен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ № **********, издаден от А“ПИ“ – МРРБ /ЕФ/, с който на „Пимк“ ООД – с. Марково, обл. Пловдив представлявано от управителя А. Й., е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал.3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

В касационната жалба са релевирани съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, вследствие на което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон. Сочи се, че въззивния съд неправилно е интерпретирал разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО, и необосновано е приел, че е налице приложим по-благоприятен закон, съобразявайки нормата на чл. 10б, ал.7 от ЗП. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение, потвърждаване на издадения ЕФ, както и за присъждането на разноски.

В съдебно заседание касатора – редовно призован, изпраща процесуален представител, който моли съда да отмени касираното съдебно решение, въз основа доводите, изложени в жалбата. Претендира присъждането на разноски, алтернативно прави възражение за прекомерност на поискания от ответника по касационната жалба адвокатски хонорар.

Ответникът по касационната жалба - редовно призован, не изпраща процесуален представител. В депозиран писмен отговор по касационната жалба моли съда да я отхвърли, като необоснована и недоказана. Прави искане за присъждане на разноски, отправяне на преюдициално запитване за тълкуване нормите на Директива 1999/62ЕО и спиране на настоящото съдебно производство.

Прокурора при Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик намира решението на въззивния съд за неправилно, моли същото да бъде отменено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материално-правни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

Установена е следната фактическа обстановка:

На 20.04.2021г.,в 12:53 часа, е установено нарушение № C130B938681C7974E053031F160AF619, с ППС влекач Мерцедес 1841 ЛС Актрос, ДК № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в Община Пазарджик, за движение по път I-8 км 196+643, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643. Собственик, на когото е регистрирано ППС/ползвател е „Пимк“ ООД – с. Марково, обл. Пловдив. За така констатираното нарушение бил издаден обжалвания пред РС-гр. Пазарджик електронен фиш.

При вярно установена фактическа обстановка, контролирания съд е направил верни правни изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

Правилно въззивния съд е отчел, че при издаване на процесния електронен фиш е спазена изискуемата писмена форма за валидност на акта, като същият съдържа всички изрично и изчерпателно изброени реквизити, посочени в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Приемането на вътрешноведомствен акт, каквото представлява утвърждаване на образец на електронния фиш, издаван от този административно-наказващ орган при упражняване на правомощията му по ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя за извършено административно нарушение, не може да е основание за незаконосъобразност на електронен фиш, който не е издаден по утвърдения образец, стига да е издаден в писмена форма и да съдържа задължителни реквизити, регламентирани в закона. Отделно от това видно от Заповед № РД-11-983/13.09.2021г. на председателя на А“ПИ“, с която е утвърден образец на ЕФ, като задължителен негов елемент не е включена дата на издаване / генериране/ приключил процес по съставяне на ЕФ, доколкото меродавен факт за установяване на нарушението е чрез заснемането му на посочената в ЕФ дата, място и час.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 1/2013 г., съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Чл. 34, ал. 1 ЗАНН установява сроковете за съставяне на актове за установяване на административния нарушения и издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. Разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила ЕФ към влязло в сила НП, т.е. единствено по отношение на неговото правно действие. Следователно що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. След установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс.

Правилно контролирания съд е отчел, че ЕФ е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП посочва, че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. При изпълнение на своите правомощия и при нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП.

В разпоредбата на чл.167а от ЗДвП е регламентирана процедурата, чрез която Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси, като в чл.167а, ал.2 са посочени правомощията на служителите в А“ПИ“, както и актовете, които могат и следва да издава контролните органи при упражняване на правомощията си. В чл.167а, ал.2, т.8 от ЗДвП изрично е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон служителите на А“ПИ създават и връчват електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП.

Съответни на фактическата установеност са приложените правни основания - чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като в процесния електронен фиш се съдържат данни за собственика на ППС. Според чл. 102, ал. 2 от ЗДвП изпълнителното деяние на нарушението представлява поведението на собственика на ППС по допускане на движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, когато за превозното средство не са изпълнени задълженията за заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП – в случая такса за изминато разстояние (тол такса). Адресат на електронния фиш, респ. административнонаказателно отговорното лице, е собственикът на ППС. Същият подлежи на санкция на основание чл. 179, ал. 3б, вр. с чл. 187а ал. 2, т. 3 ЗДвП, съгласно които собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от същия, се наказва с глоба в размер 2 500 лева. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2 500 лева. Ако собственикът на пътното-превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, съгласно т. 3 от чл. 179, ал. 3б от ЗДвП в размер на 2 500 лева. С оглед на изложеното, при издаване на ЕФ правилно органът е приложил и разпоредбата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, която регламентира налагане на административно наказание „имуществена санкция“ за извършено нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, когато собственик на ППС е юридическо лице.

Съответно на доказателствата по делото РС- гр. Пазарджик е приел, че процесното нарушение се установява чрез заснемане движението на ППС на определен пътен участък и в определен период, което заснемане се извършва от компонент на автоматизирана система, като датата на установяване на нарушението е задължителен реквизит и релевантна при преценка за давностния срок. Обосновано е отчетено, че по делото не са налице доказателства, от които да е видно, че генерираното от ел. система и чрез ТОЛ ПАС нарушение се дължи на техническа неизправност на Електронната система за събиране на пътни такси или в дейността на доставчика на ЕУЕСТ, а е в резултат на разредена батерия, което е довело до изключването на ОБУ и непредаване на данни в 11.06ч., с последващо включване на захранването на 20.04.2021г. в 18.58ч., въз основа на изслушаната съдебно-техническа експертиза, вкл. и справката, изходяща от „Диджитол Смарт Инфраструктура“ АД – дружество за предоставяне на услугата по електронно таксуване на пътни такси, както и от приложения технически запис от системата за мониторинг на бордовите устройства. Вследствие на това в този период не са генерирани данни за геолокация на бордовото устройство, съответно няма създадени тол декларации и е регистрирано неправомерно ползване на платената пътна мрежа. За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, съответен на приложените към него статични изображения във вид на снимков материал. Въз основа на правилен анализ на депозираните по делото доказателства, въззивния съд е достигнал до обоснован извод за установеност на процесното административно нарушение – дата, място и час на допускането му, регистрационния номер на пътното превозно средство, данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не е заплатена съответната такса, в съответствие с разпоредбата на чл. 10б, ал. 4, изр. първо от ЗП.

Разпечатката съдържа 30 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3f7c231-28f5-4840-9df9-734d3c942a29