Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 492 от 19.12.2025, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 1656/2025
Вид
Решение № 492
Подписан
19.12.2025
В сила
30.03.2026
Състав
Биляна Силвионова Кисева

Цитирани разпоредби

  • чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 1, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 402 · Кодекс на труда
  • чл.402, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
  • чл.415в, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл. 61, ал. 1 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Русе, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно наказателно дело № 20254520201656 по описа за 2025 година Образувано е по повод постъпила жалба от „РС СТРОЙ” ЕООД гр.Русе, ЕИК: 203660070, представлявано от И.Р.С., чрез адв. С. Р. – ВАК, против НП № 18-2500386/14.10.2025г. на Директора на Дирекция „ИТ“ гр.Русе, с което на жалбоподателя на осн. чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3. вр. чл.415в, ал.2 от КТ е наложено наказание Глоба в размер на 1500.00 лв., за нарушение на 62, ал.1, вр. чл.61, ал.1, вр.чл.1. ал.2 от КТ.

В съдебно заседание, жалбоподателя не се явява, явява се адв. Р. и изразяват становище, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че към деня на проверката проверяваните лица били ангажирани по граждански договор за извършване на точно определена фиксирана работа.Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща процесуален представител, който пледира за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

РРП редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

1

На 07.08.2025г. от служители на Дирекция „ИТ“ гр.Русе – св.Г. С. и И. И. извършили проверка за спазване на трудовото законодателство на „РС СТРОЙ” ЕООД гр.Русе, ЕИК: 203660070, представлявано от И.Р.С. и обект на контрол: СМР – многофамилна жилищна сграда с обществено обслужващ първи етаж и апартхотел в УПИ I – 437, кв.59, ЦЧГ „Одрин“ и „Евстати Винаров“. При проверката установили, че Р.М.А., с ЕГН: **********, работи на обекта като „зидар“ без да има сключен писмен трудов договор с работодателя „РС СТРОЙ” ЕООД гр.Русе. При проверката А.опълнил декларация по чл.402, ал.1, т.2 от КТ, в която декларирал, че работел на този обект от 05.08.2025г., с работно време от 08:00 часа до 16:30 часа, почивки от 10:00 до 10:15 часа и 12:00 до 12:30 часа, и възнаграждение 1077.00 лв. на ден.

В декларацията записал, че няма сключен трудов договор, а имал сключен граждански договор. На 18.09.2025г. бил съставен Протокол за извършена проверка № ПР2531843, в който било констатирано допуснато нарушение на трудовото законодателство от страна на „РС СТРОЙ” ЕООД гр.Русе - чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ. Съобразявайки отбелязаните под т. 1 констатации, И. И. и Г. С. С., приели, че с тези си действия жалбоподателят е осъществил нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал.

2 от Кодекса за труда, като в тази връзка съставил АУАН № 182500386/18.09.2025 г., който бил подписан от И.С., като записал, че има и възражения, които щял да представи писмено. На 24.09.2025г. били депозирани писмени възражения, в които твърди, че между „РС СТРОЙ” ЕООД и Р.М.А. имало сключен граждански договор за определена зидарска работа. Твърди, се че лицето е неграмотно и не е могло да прочете предоставената му декларация. Въз основа на съставения АУАН, административно-наказващият орган издал оспореното наказателно постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на жалбоподателят на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3. вр. чл.415в, ал.2 от КТ е наложено наказание Глоба в размер на 1500.00 лв., за нарушение на 62, ал.1, вр. чл.61, ал.1, вр.чл.1. ал.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите, АУАН, НП, както и останалите материали по административно-наказателната преписка.

По делото като свидетели са разпитани служителите на Дирекция 2

„Инспекция по труда“ – Русе - Г. С., св. Г.Х.А. и св.Д.Т. които показания съдът кредитира изцяло, като без противоречиви, допълващи се както помежду си така и с останалите писмени доказателства по делото.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съдът констатира, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН. Съставеният АУАН е подписан от жалбоподателя.

Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил в развилото се съдебно производство.

По делото по несъмнен начин се установи, че на 07.08.2025г. при извършена проверка от служители на Дирекция „ИТ“ гр.Русе са извършвали проверка в обект на „РС СТРОЙ” ЕООД гр.Русе, където се извършвали СМР на многофамилна жилищна сграда с обществено обслужващ първи етаж и апартхотел в УПИ I – 437, кв.59, ЦЧГ „Одрин“ и „Евстати Винаров“.

Установи се, че на обекта Р.М.А. извършвал зидария.

Представената по делото декларация по чл. 402 от КТ е попълнена от Р.М.А.. Посочената декларация представлява частен документ, който не се ползва с формална доказателствена сила обвързваща съда. Декларацията, представлява предварително изготвена бланка, в която са посочени основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение. Дори и да е налице 3 воля за добросъвестно попълване на декларацията от лица, които желаят да сътрудничат на проверяващите, това би имало за закономерен резултат попълване на всички графи в декларацията, вкл. тези, които носят белезите на трудовото правоотношение - работно място, име на длъжност, работно време, между седмични почивки и почивки в рамките на работния ден, трудово възнаграждение.

Настоящият случай не е такъв. Св. А. изрично е заявила, че няма сключи трудов договор, а има сключен граждански договор от 05.08.2025г.

По преписката бил представен / стр. 13 от делото/ и граждански договор № 121 от 05.08.2025г. ( за изработка/ за поръчка), от който е видно, че между „РС СТРОЙ” ЕООД и Р.М.А. към момента на проверката е имало сключен граждански договор за извършване на зидарска работа на кота 9.27 м. за 44 кв.м. зидария за 7 дни, срещу възнаграждение от 310 лв. като Р.М.А. е следвало да предаде качествено възложената му работа.

Съгласно действащото законодателство, отношенията с предмет престиране на работна сила са императивно уредени само като трудови правоотношения. Това, обаче, не изключва възможността работодателят да сключва и граждански договори, съгласно ЗЗД, за изпълнението на определена задача, стига с тях да не се цели заобикаляне на закона. По силата на трудовия договор, съгласно Кодекса на труда, едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място, а предмет на граждански договор е постигане на конкретен трудов резултат, също свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен договор. Преценката дали се касае за „трудов” или „граждански” договор се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от съдържанието и предмета на съответното правоотношение.

Както бе посочено в случая административният орган се е позовал на декларацията от 07.08.25 г. на Р.М.А., която изрично е посочена в оспореният акт. В нея изрично е декларирано от А., че има граждански договор и че е идвал да работи от 06.08.2025г. за да извършва зидария. Декларираното от него кореспондира с представения граждански договор, сключен между страните на 05.08.25г.

Доказателствата, на които се позовава административният орган не 4 установяват, че между дружеството и лицето е налице трудово правоотношение. От представеният граждански договор за извършване на работа се установява, че възложителят „РС СТРОЙ” ЕООД гр.Русе е възложил на Р.М.А. като изпълнител да извърши зидария на 44 кв.м. на кота 9.27 м. за срок до 7 дни, като за изпълнението на поръчката дължи на изпълнителя възнаграждение в уговорения в договора срок от датата на приемо-предавателния протокол. От представеният договор се установява наличието на гражданскоправни отношения между дружеството и А..

Последният и при попълване на констативния протокол при извършената проверка е посочил, че е дошъл прави зидария и има сключен граждански договор. Видно от договора за поръчка е уговорено постигането на определен резултат и възнаграждение за извършването на определената работа, като не е регламентирано работно време, работно място и периодично плащане.

В конкретния случай, видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства се дължи конкретен трудов резултат за определен срок – специфичния предмет на гражданския договор за изработка/поръчка.

Договореното възнаграждение между страните се дължи за свършена работа и след приемане на изработеното. Особеният характер на трудовия договор, в една от същностните си отлики от „гражданския” договор, предпоставя нееднократност на насрещната престация и необвързаност с постигане на конкретно осъществен резултат, а се престира работната сила при упражняване на конкретна трудова функция – обстоятелство, което не се установи в настоящия казус. От представените писмени доказателства се установи, че лицето е следвало да извърши определена работа, т.е. конкретно договорен между страните резултат. Договореният начин на заплащане на дължимото възнаграждение, съгласно договора е след приемане на работата, като договореният размер на възнаграждението се определя за цялостното изпълнение на поръчката, като е определен и срок за изпълнение. От значение и доказващо гражданския характер на сключения договор е уговарянето на дължимата престация в определен размер за свършена работа, а не на периодично плащане за отработено време- час, ден, седмица, месец.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи Р.М.А. да е полагал труд в обекта на жалбоподателя при извършената от служителите на ДИТ-гр.Русе проверка по трудово правоотношение - на определена длъжност, с определено трудово възнаграждение и установено 5 работно време, без да е сключен трудов договор между тях. Доказателства установяващи елементите на трудовото правоотношение не са събрани по делото.

Договорен е конкретен резултат, обем от работа, срок на изпълнение, възнаграждение за изработване на договорения конкретен резултат.

Настоящият съдебен състав счита, че при анализ на събраните в доказателства не може да се обоснове категоричен извод, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

С оглед по-горе изложено по-горе, съдът прецени, че обжалваното наказателно постановление се явява издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

В настоящото производство са претендирани разноски- адвокатски хонорар в размер на 450 лева. Същите са дължими, предвид нормата на чл. 63д от ЗАНН и следва да се присъдят изцяло, с оглед изхода от делото.

Възражението за прекомерност на хонорара не е основателно. В настоящия случай въззивният съд не намира, че така уговореното адвокатско възнаграждение е в съществено отклонение съобразно обичайните такива, договаряни за аналогични случаи.Въпреки, че делото не се отличава с липсваща или ниска фактическа и правна сложност, защитникът е изготвил обстоятелствена жалба и въпреки, че не е взел лично участие в единственото проведено съдебно заседание, в което делото е било обявено за решаване и е представил молба с подробни мотиви. При това положение и като съобрази установените обичайни размери на адвокатските възнаграждения по подобни дела, съдът намира възражението за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение за упълномощения от жалбоподателя процесуален представител за неоснователно, поради което следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя в пълния претендиран и заплатен размер от 450.00 лв.