Решение № 2892 от 02.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2892 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Калина Анастасова

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100508093 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 31.05.2022г., постановено по гр. дело № 55261/2021 год. по описа на СРС, ГО, 55 състав, са уважени обективно кумулативно съединените искове, предявени от ЗАД “ОЗКЗ.” АД срещу ЗАД “А.” АД, както следва: иск с правно основание чл. 411 от КЗ за заплащане на сумата от 50, 95 лева – суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за имуществено З. “Каско на МПС” за автобус марка “Ю.” с рег. № ******* за вреди, настъпили в резултат на ПТП на 08.09.2018г. в гр. София, по вина на водача на лек автомобил “Рено” с рег. № *******, застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” при ответника, ведно със законната лихва от 24.09.2021г. до окончателното изплащане и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9, 36 лева – лихва за забава за периода от 02.12.2019г. до 22.09.2021г. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за главница за разликата до пълния предявен размер от 396, 85 лева и иска за обезщетение за забава за разликата до пълния предявен размер от 72, 98 лева.

Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените искове, 1 е подадена въззивна жалба от ищеца ЗАД “ОЗКЗ.” АД, в която се поддържат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че съдът необосновано и игнорирайки заключението на автотехническата експертиза е приел, че процесният автобус не е следвало да се отремонтира в официален сервиз, тъй като не бил в гаранционен срок.

Същевременно съдът е отхвърлил своевременно направено доказателствено искане за ангажиране на доказателства в подкрепа на това твърдение.

Независимо от това според неоспореното заключение на автотехническата експертиза увреденото МПС е със срок на експлоатация до 3 години, поради което следва да се отремонтира в официален сервиз. Аргументирано е и становище, че първоинстанционният съд се е произнесъл по ненаведено в процеса възражение, доколкото ответникът не е оспорил твърдението, че увреденият автобус е в гаранционен срок на експлоатация. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълните им размери.

Насрещната страна ЗАД “А.” АД оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Навежда съображения, че определеното от първоинстанционният съд обезщетение е в съответствие с представените и приети по делото доказателства. От тази гледна точка счита, че размерът на обезщетението е определен правилно, при съобразяване на средните пазарни цени за отстраняване на вредите, а не според заплатената стойност на извършения ремонт в доверения сервиз. По тези съображения прави искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

2

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на с у м а , претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.

Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено З., в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД т.е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Доказването на тези правопраждащи факти е в 3 тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

В конкретния случай със сила на пресъдено нещо /с оглед обстоятелството, че първоинстанционното решение, в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 411 от КЗ до размер на сумата от 50, 95 лева – регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение, с включени 15 лева – ликвидационни разноски, е влязло в сила/ са установени наличието на предпоставките на съдебно предявеното вземане, ангажиращи отговорността на застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за заплащане на регресно вземане за застрахователно обезщетение.

Спорът между страните, въведен с въззивната жалба и само по отношение на който въззивният съд следва да се произнесе – арг. чл. 269, изр.

2 ГПК, се съсредоточава върху обстоятелството относно размера на подлежащите на репариране имуществени вреди /обема на регресното вземане/.

По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, въззивният съд приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. В съдебното производство дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" се остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието - чл. 499, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г.

Също така обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора - чл. 386, ал. 1 КЗ.

В случая въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени 4 доказателства и заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, се установява, че стойността на ремонта на увредения автобус по средни пазарни цени възлиза на 1 025, 78 лева с ДДС, а по цени на фирмения сервиз, в който е отремонтиран, е 1 371, 68 лева с ДДС. Не е спорно, че тази сума е била заплатена от ищцовото дружество в полза на автосервиз “Т. БЪЛГАРИЯ” ООД. Вещото лице е посочило още, че към датата на процесното ПТП, увреденият автобус, застрахован при ищеца – “Ю.” с рег. № *******, е в експлоатационен срок от 2 години, 1 месец и 19 дни.

Ответникът не е оспорил твърдението на ЗАД “ОЗК – З.” АД, че автобусът е бил отремонтиран в автосервиз “Т. БЪЛГАРИЯ” ООД, който е официалният сервиз на марката “Ю.”. От приетите във въззивното производство писмени доказателствени средства – договор А-157/22.12.2015г. за доставка на 110 броя нови единични автобуси и специализирано оборудване към тях, сключен между “СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ” ЕАД, в качеството на възложител и “Д. Ю. БУС КО.Л.”, в качеството на изпълнител; приемо-предавателен протокол от 02.08.2016г. и сертификат за гаранция на качество на автобус марка “Ю.” с рег. № *******, се установява, че увреденият автобус е бил предмет на гаранционно поддържане за срок от 4 години или 300 000 км, считано от датата на подписване на констативните протоколи за одобрение /чл. 14 от договора за доставка/. Поради тази причина е бил отремонтиран в оторизиран сервиз на марката. Установява се още, че към датата на ПТП автобусът е бил на около 2 години, 1 месец и 19 дни след пускане в експлоатация. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че същият е следвало да се отремонтира в конкретен официален/оторизиран сервиз, като се подменят с нови увредените му детайли, респ., че авточастите следва да бъдат само оригинални, на цената на магазините на процесния сервиз, а за труда /сервизния час/ следва да се заплати определената часова ставка в същия сервиз.

Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат 5 съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е възникнал регресният дълг.

Деликвентът, респ. застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение отпреди реализирания деликт /настъпилото застрахователна събитие/. Поради това и ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията.

В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила /3, 5 или 7 години в зависимост от конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални. Следователно при тази хипотеза при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови оригинални такива.

При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години /а в някои хипотези – не повече от 5 или 7 години/ и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален фирмен сервиз/ - следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от определения гаранционен срок или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест - изхожда се от възстановителната стойност на имуществото.