Решение № 1581 от 13.09.2022, Административен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 1581 Година 2022, 13.09. Град

ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав на 08.07.2022 година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР

КОЛЕВ

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 789 по описа за 2022 година и като обсъди:

Производство пред първа инстанция.

Образувано е във връзка с Решение №2644/22.03.2022г., постановено по адм. дело №6870/2021г. по описа на Върховен административен съд/ВАС/ на Република България, Първо отделение, с което е отменено Решение №835/ 21.04.2021г., постановено по адм. дело №968/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане, съобразно дадените указания, изложени в отменителното решение на ВАС, съдът намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане е жалба, предявена от „ЛУКС ФОР

Ю“ООД против Ревизионен акт/РА/ №Р-16001618005398-091-001 от 13.01.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив - Н.Ж.К.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и А.Д.П.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №143/25.03.2020г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, с който не е признат данъчен кредит в размер на 6 428,00 лв., с прилежащи лихви 1 910,43 лв., допълнително е начислен ДДС в размер на 17 177,46 лв., с прилежащи лихви 2 758,16 лв. и е намалена декларираната данъчна загуба на дружеството за 2017г. с 5 140,00 лв.

Дружеството-жалбоподател чрез пълномощник адв.П. претендира незаконосъобразност на ревизионния акт в неговата цялост, като се сочи, че констатациите на приходната администрация не се подкрепят от извършените в хода на ревизията процесуални действия и установените факти и обстоятелства, респ. доказателства за тях. Иска се неговата отмяна и присъждане на сторените разноски, съгласно представен списък. Допълнителни съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „ОДОП“ –

Пловдив чрез процесуален представител юриск.Б. намира подадената жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и, като подробни съображения излага в представените по делото писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави искане за прилагане разпоредбата на чл.161 ал.3 ДОПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира жалбата за ДОПУСТИМА, като подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

С оглед Решение №2644/22.03.2022г., постановено по адм. дело №6870/ 2021г. по описа на ВАС на Република България, Първо отделение, съдът приема, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на ревизионния акт само на това основание. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи по приходите и в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 ДОПК, съобщени са на представляващия дружеството и в срок са били обжалвани по административен ред, т.е., на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.

В хода на ревизията е установено, че извършваната от дружеството-жалбоподател дейност е доставка, монтаж и продажба на мебели, проектиране и консултантски услуги в областта на интериорния дизайн, аранжиране на интериори, обзавеждане на недвижими имоти, внос и износ на мебели, ремонт, както и други сделки и услуги, които не са изрично забранени от закона и ПНА.

Дружеството има магазин за продажба на мебели, находящ се в град София, р-н „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ №100 – под наем, съгласно договор за наем от 01.11.2016г. с „ВГ“АД и анекс от 01.11.2017г. за сумата от 1 000 лв. без ДДС.

С оспорения РА за данъчен период м.05.2018г. на ООД-то допълнително е начислен ДДС в размер на 17 177,46 лв. на основание чл.78 ал.2 и чл.79 ал.2 ЗДДС, като е прието, че е налице хипотезата на чл.70 ал.1, т.2 ЗДДС, регламентираща, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл.69 или 74, когато стоките са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата на лицето.

За да достигнат до тези изводи, органите по приходите са извършили посещение на търговския обект на дружеството/документирано с Протокол № АА0804609/09.11.2018г. на л.169 от адм. дело №968/2020г. на ПАС/, като е констатирано, че на адреса се намира помещение, което е празно, а вратата е заключена, както и че по информация на О.О.– охрана в хотел „Маринела“, който хотел е регистриран на същия адрес, магазинът не функционира отдавна, мебелите са изнесени, но той няма информация кой и къде ги е изнесъл.

В отговор на отправени ИПДПОЗЛ от страна на ревизираното лице е представен Комисионен договор от 08.05.2018г., сключен между „ЛУКС ФОР Ю“ООД, наричан за краткост „магазин“ и „ВГ“АД, наричан за краткост „хотел“ със следния предмет: „…магазинът възлага, а хотелът се задължава да извърши от свое име и за сметка на магазина следната сделка – да предлага за продажба на трети лица, собствени на магазина мебели, детайлно описани в Приложение №1 към този договор. В изпълнение на настоящия договор магазинът предоставя на хотела мебелите описани в Приложение №1 за срок до 30.06.2019г., за което страните подписват приемно-предавателен протокол.“. Констатирано е, че правата и задълженията на „хотела“ са описани в глава II., чл.3-7 от комисионния договор, като съгласно чл.7, „хотелът“ няма право да подписва договори от името на „магазина“, да извършва плащания или да изпълнява други задължения на „магазина“, освен при условията на допълнително договаряне между страните по договора. Във връзка с това, същият има право да получи комисионно възнаграждение в размер на 10% от стойността на реализираната сделка, като възнаграждението се изплаща на „хотела“ в срок до 10-то число на месеца, следващ месеца, в който е реализираната сделката. Съответно в глава III, чл.8-9 са описани правата и задълженията на „магазина“, като съгласно договора, в случай на погиване на мебелите за срока на договора, „хотелът“ дължи на „магазина“ неустойка в двоен размер на стойността на погиналата вещ. Договорът може да бъде прекратен при следните условия: с прекратяване дейността на една от страните, оттегляне на поръчката от страна на „магазина“, с изтичане на срока на договора/в случая 30.06.2019г./ или по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма.

Към договора са приложени Приложение №1, както и Приемо-предавателен протокол от 08.05.2018г. за предадените на „хотела“ стоки на обща стойност 169 096 лв./л.160 и сл. от адм. дело № 968/2020г. на ПАС/.

Извършена е инвентаризация на налични стоки, находящи се на територията на хотел „Маринела“, стопанисван от „ВГ“АД/документирана с Протокол №АА1176580/20.09.2019г. на л.92 и сл. от адм. дело №968/2020г. на ПАС/, в хода на която са представени Приложение №1/мебели/ по видове артикули, количество и стойност/на обща стойност 169 096 лв./, Приложение №2 – справка на натурални наличности към 20.09.2019г. по количество и стойност/на обща стойност 85 887,33 лв./, както и оборотна ведомост за периода 01.01.2019г. – 20.09.2019г. Установено е, че по отношение на опис Приложение №1, всички посочени в описа стоки/мебели/ са налични и същите се намират в „Street lounge bar“ на хотел „Маринела“, който бар в момента на проверката е работел и наличните мебели са били част от интериора на заведението, а в Приложение №2 са описани картини, сервиз, цветя, табуретка и диван, като е установено, че картините се намират на стената на единия от входовете към „Street lounge bar“, цветята се използват за аранжирана украса в зала за организирани мероприятия в хотел „Маринела“, сервизът е наличен и се използва в лоби бара от гостите на хотела, а описаната табуретка е счупена, същата заедно с един брой диван се намират в бившия шоурум на дружеството. Съгласно справка за натуралните наличности по комисионния договор, предадените стоки са на стойност 85 887,33 лв., като към датата на инвентаризацията са установени наличности на материални активи на същата стойност, придобити чрез ВОП, за които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит.

Въз основа на така събраните доказателства, органите по приходите са приели, че представеният комисионен договор от 08.05.2018г. е недействителен и със същия е прикрит друг вид доставка между „ЛУКС ФОР Ю“ООД и „ВГ“АД, а именно – безвъзмездна доставка. С оглед на това, че се променя видът на доставката – от облагаема, за която е налице право на данъчен кредит, в безвъзмездна такава, за която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, е прието, че на основание чл.78 ал.2 ЗДДС във връзка с чл.79 ал.2 ЗДДС дружеството-жалбоподател е следвало да коригира размера на ползвания данъчен кредит, респ. да начисли ДДС чрез издаване на протокол по чл.117 ал.2 ЗДДС и включването му в дневника за продажби и СД по ЗДДС, което не е било сторено, поради което и ревизиращият екип е увеличил сумата на дължимия от дружеството ДДС за м.05.2018г. със сумата в размер на 17 177,46 лв./85 887,33 лв.х20%/ и е определил прилежащи лихви в размер на 2 758,16 лв.

На следващо място при ревизията е установено, че за данъчен период м.12.2016г. е упражнено право на данъчен кредит в размер на 5 400 лева по фактура № 5778/16.12.2016г., издадена от „ВИКТОРИЯ ТУРИСТИК“АД, с данъчна основа 27 000 лева, ДДС 5 400 лева и предмет „съгласно договор“, който договор е установено, че представлява договор за наем от 16.12.2016г. /л.197 от адм. дело №968/2020г. на ПАС/ с предмет - предоставяне под наем на недвижим имот: магазин, находящ се на територията на хотел „Чайка“ в комплекс „Слънчев бряг“. Съгласно договора, наетият имот ще се използва от наемателя за търговски обект – мебелен магазин, като промяна в начина на използване на имота е допустима само с изричното писмено съгласие на наемодателя. Наемната цена по договора е в размер на 27 000 лева без ДДС за срок от една година – от 01.01.2017г. до 31.12.2017г., за което е издадена процесната фактура. Във връзка с връчени на дружеството ИПДПОЗЛ са представени обяснения, съгласно които, по договора от 16.12.2016г., сключен между „ВИКТОРИЯ ТУРИСТИК“АД и „ЛУКС ФОР Ю“ООД, наетият магазин е изпълнявал функцията на мебелен шоурум за сезон 2017г. За експозицията на шоурума са били изложени сет от мебели за дневна и е поставен рекламен постер с логото на „ЛУКС ФОР Ю“ООД, от което да е видно, че фирмата предлага интериорно обзавеждане и координати на магазина в град София, бул.“Джеймс Баучер“ №100. Шоурумът е нямал физически персонал, защото помещението е било само за реклама, реалните продажби е трябвало да бъдат извършвани от магазина в София при запитване от клиенти, като такива не са се осъществили и няма отчетени приходи, наем не е изплащан/л.164 от адм. дело №968/2020г. на ПАС/.

Органите по приходите са установили, че през 2016г. сумата в размер на 27 000 лева, представляваща договорения годишен наем, е отчетена като разход за бъдещи периоди, а начисленият във фактура №5778/16.12.2016г. ДДС в размер на 5 400 лева, е приспаднат от дружеството чрез отразяването на фактурата в СД по ЗДДС за м.12.2016г. Констатирано е, че за периода на договора във въпросния обект не е имало назначен персонал, нито регистрирано фискално устройство, не са плащани разходи за ел. енергия, вода, охрана и т.н., въпреки, че съгласно чл.7 ал.2 от договора, наемателят следва да заплаща разходите, свързани с обикновеното ползване на имота. Установено, е че няма представени никакви доказателства за извършени продажби на мебели в следствие на рекламата на въпросния шоурум, нито от самия обект, който по договор е нает за магазин, нито от магазина на дружеството, находящ се в град София, бул.“Джеймс Баучер“ №100. При така установеното, ревизиращите са приели, че независимо от разпоредбата на чл.68 ал.1, т.1 ЗДДС, не е изпълнено условието на чл.69 ал.1, т.1 ЗДДС получената услуга/в случая наем на обект/ да се използва за целите на извършваните от ревизираното лице облагаеми доставки, поради което е отказан данъчен кредит в размер на 5 400 лева по фактура №5778/16.12.2016г., издадена от „ВИКТОРИЯ ТУРИСТИК“АД.