Определение № 778 от 10.09.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 778 гр. Враца, 05.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно частно гражданско дело № 20241400500575 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 122 от ГТІК.

Образувано е въз основа на Определение № 1485/27.08.2024 г. на Районен съд Враца, постановено по ч.гр.дело № 20241420102745, с което е повдигнат спор за подсъдност със Софийски районен съд за разглеждане на искане с искане вх. № 267991/21.08.2024 г. по описа на СРС, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 49302/2024 г. по описа на СРС, IІІ ГО, 141 състав, за разкриване на банкова тайна, инвестиционна търговска тайна и сведения по чл.115 ал.1 от Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество във връзка с чл.62 ал.6 т.4 от Закон за кредитните институции, чл. 133 от Закон за публичното предлагане на ценни книжа във връзка с чл.35, ал.6 и ал. 7 от Закон за пазарите на финансови инструменти и по чл. 26 от Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество във връзка с чл. 94, ал. 2 от Кодекса на застраховането по отношение на Ц. Л. Д. с ЕГН:

**********, И. В. С. с ЕГН : ********** и „П. Ц“ ЕООД, ЕИК ***.

След като прецени данните по делото и изложените от районните съдилища мотиви относно подсъдността, настоящият съдебен състав намира следното:

Съдебното производство е започнало по молба на директора на ТД- София на КОНПИ за разкриване на банкова тайна и инвестиционна търговска тайна по отношение на Ц. Л. Д. с ЕГН: **********, И. В. С. с ЕГН : ********** и „П. Ц“ ЕООД с ЕИК ***.

Молбата е депозирана пред Софийски районен съд и е образувано ч.гр.дело № 49302/2024 г. по описа на същия съд.

С Определение № 33851 от 21.08.2024 г. Софийски районен съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд - Враца. В мотивите се сочи, че в ЗОНПИ липсва изрична норма, която да сочи компетентния съд, който следва да се произнесе по искането на директора на ТД на КОНПИ. Съгласно чл. 62, 1 ал. 7 ЗКИ и чл. 91, ал. 3 ЗПФК компетентен да се произнесе по искането на директора на ТД на КОНПИ е районният съд с мотивирано решение в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпване на искането. Производството по установяване и отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност се развивало по правилата на ГПК. Нормата на чл. 135 ГПК от ЗОНПИ препращала към ГПК за неуредените в специалния закон въпроси. Съгласно нормата на чл. 105 ГПК искането се предявявало пред съда в района, на който е постоянният адрес или седалището на ответника.

Производството по чл. 62, ал. 7 ЗКИ било насочено към преодоляване на нормативно утвърдена защита, а не касаело съдействие за реализация на субективно право на молителя.

Обект на изследване в производството не бил интересът на молителя, а този на лицето по отношение, на което се очаква да бъде представена информация, съставляваща банкова тайна. Тази специфика характеризирала съдебното производство като форма за администриране на обществени отношения. Макар и да се развивало като безспорно в това производство, съдът дължал да се увери в съществуването на предписано от закона основание за получаване на информация за факти и обстоятелства, дефинирани като обект на банкова тайна и да очертае обема на предоставяната информация, относима към правомощието на органа, потърсил съдействието. Учредената от специалния закон компетентност овластявала визирания в нормата орган да извърши проверка и се явява законен повод, за да упражни свое правомощие, а не сочи на субективно право, чиято реализация се нуждае от потърсено съдействие, каквато е типичната цел на охранителното производство. Поради това заинтересовано лице по смисъла на нормата било проверяваният.

Утвърдената от процесуалния закон привръзка не държала сметка за удобния на молителя съд. Предвид, че се предписва задължение за обявяване и на настоящ адрес, законът пряко свързвал с местоживеенето на физическо лице (чл. 94 ал. 1 ЗГР), в общото охранително производство заинтересованото лице дължи да се обърне към съда по постоянния си адрес.

Следователно привръзката концентрирала властта на териториално компетентния съд да осигури предписано от закона съдействие. След като търсеният резултат в производството по чл. 62 ал. 7 ЗКИ рефлектирло върху правната сфера на проверяваното лице, логично било да се приеме, че компетентен да охрани неговия интерес е единствено районният съд по постоянния му адрес.

С оглед обстоятелството, че лицето, спрямо което е образувана проверка за установяване на незаконно придобито имущество, както и лицето по отношение, на което е направено искането, имат постоянен и настоящ адрес в гр. Криводол, съдът с заключил, че компетентен да разгледа делото е Районен съд - Враца.

След постъпване на делото в Районен съд - Враца е образувано ч.гр.д. № 20241420102745 и с Определение 1485/27.08.2024 г. същият съд е повдигнал спор за подсъдност със Софийски районен съд за разглеждане на молбата за разкриване на банкова тайна и инвестиционна търговска тайна. В мотивите на съдебния акт се сочи, че производството по чл. 115, ал.1 от Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество има едностранен характер, поради което спрямо него следвало да се приложат общите 2 правила на охранителните производства. Съгласно чл.531, ал.2 ГПК молбата се подава до районния съд, в чийто район е постоянният адрес на молителя. В този смисъл сочи практика на окръжни съдилища, образувани поради повдигнат спор за подсъдност.

Посочва се, че дори да се приеме,че се касае до спорна съдебна администрация,в който случай следва да се приложат общите правила на ГПК, уреждащи подсъдността,то делото отново се явява неправилно изпратено за разглеждане по същество от Районен съд Враца. Съгласно разпоредбата на чл.105 от ГПК, искът се предявявал пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.За местната подсъдност обаче съдът не следял служебно, като по аргумент от чл.119 ал.3 от ГПК делото следвало да се изпрати на местно компетентния съд само след като бъде направено възражение за неподсъдност от ответника. Съдът не може служебно да прекрати производството пред себе си и да изпрати делото на местно компетентен съд,без да има искане за това. Тъй като такова възражение нямало как да бъде направено, доколкото производството имало едностранен характер, то Районен съд - Враца приема, че по аналогия следва да бъдат приложени правилата, уреждащи охранителните производства, които имат едностранен характер.

Според чл.7 от ЗОНПИ, Комисията е независим специализиран постоянно действащ държавен орган за осъществяване на политиката по противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Бюджетът на Комисията се съставя, изпълнява и отчита по реда на Закона за публичните финанси. Дейността на Комисията се подпомага от администрация, която включва и териториалните й звена,които са със статут на дирекции.

За администрацията на Комисията се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон. Следователно териториалното звено следва да се възприема като организационната структура,която осъществява дейността на комисията на определена територия. Това е възприето в определение №3199/14.11.2014 г. по в. ч. гр. дело №3133/2014 г. на Окръжен съд - Пловдив, образувано по повдигнат спор за подсъдност, според което компетентен да се произнесе по искането, бил районният съд по местонахождението на съответното Териториално бюро. В конкретния случай, проверката бил образувана от директора на ТД София на КОНПИ, но искането било отправено до Софийски районен съд, който не следвало да прекратява производството пред себе си, а да продължи съдопроизводствените действия.

По тези съображения съдебният състав е приел, че компетентен да се произнесе по искането на ТД на КОНПИ гр.София е Софийски районен съд.

Разглеждайки повдигнатия спор за подсъдност, настоящият въззивен съдебен състав намира, че компетентен да се произнесе по направеното искане за разкриване на тайната по чл.62, ал.6 т.4 от Закон за кредитните институции, чл. 133 от Закон за публичното предлагане на ценни книжа във връзка с чл.35, ал.6 и ал. 7 от Закон за пазарите на финансови инструменти и по чл. 26 от Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество във 3 връзка с чл. 94, ал. 2 от Кодекса на застраховането, е Софийският районен съд.

Съображенията за това са следните:

Съгласно чл.115 ЗОНПИ Комисията и директорите на териториалните дирекции могат да поискат от съда разкриване на банковата тайна, на търговската тайна по чл.91, ал.3 от ЗПФИ и сведенията по чл.133, ал.2 от ЗППЦК, когато това е необходимо. По повод разкриването на информация съобразно цитираните законови разпоредби, безспорно е, че родовата компетентност принадлежи на районния съд, предвид чл.62, ал. 7 ЗКИ, чл.91, ал.3 ЗПФИ и чл. 133, ал. 5, т.2 ЗППЦК. В посочените законови разпоредби, както и в ЗОНПИ липсва регламентация на въпроса за местната подсъдност относно произнасянето по исканията, намиращи правното си основание в чл.115 ЗОНПИ. Тази законодателна празнота трябва да бъде попълнена чрез правоприлагане по аналогия. Регламентираното в чл.115 ЗОНПИ производство притежава всички характеристики на едностранна съдебна процедура, тъй като започва и се развива само с участието на заинтересованото лице Директорът на ТД на КОНПИ, без страна по него да бъде субектът, спрямо когото се иска разкриване на банкова тайна по ЗКИ или на информацията, представляваща тайна по смисъла на ЗПФИ и ЗППЦК. По тази причина местната подсъдност на основание чл.531, ал.2 ГПК принадлежи на районния съд по седалище на молителя. Както правилно Районен съд - Враца, териториалното звено на Комисията следва да се възприема като организационната структура, която осъществява дейността сѝ на определена територия. В случая се намира в град София и съответно обуславя компетентността на районния съд в този град. В допълнение съдът не може служебно да прекрати производството пред себе си и да изпрати делото на местно компетентен съд, без да има искане за това, защото за така уредената местна подсъдност съдът не следи служебно (аргумент от чл. 119, ал.3 ГПК).

Такова възражение в случая няма как да бъде направено доколкото производството има едностранен характер.

Не могат да бъдат споделени съображенията на Софийски районен съд за приложението на общото правило на чл. 105 ГПК. Систематичното тълкуване на препращащите разпоредби на чл. 135 и чл. 159 ЗОНПИ води до извода, че същите са приложими в обезпечителното и в исковото производство за отнемане на незаконно придобито имущество. Във всяко от тези производства ответникът взема участие на определен етап от развитието им и те имат двустранен характер. За разлика от тях производството по разкриване на тайната по чл.62. ал. 2 ЗКИ и чл. 133 ЗППЦК е едностранно, тъй като започва и се развива само с участието на заинтересованото лице директорът на ТД на КОНПИ, без страна по него да бъде субектът, спрямо когото се иска разкриване на тайната.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав приема, че производството по чл. 115 ЗОНПИ е охранително по своята същност, тъй като има за предмет оказване на съдебно съдействие за правомерно упражняване на граждански права, и съгласно чл.531, ал.2 ГПК компетентен да се произнесе по молбата на директора на ТД на КОНПИ - гр. София е Софийски районен съд.

4

Водим от горното, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по молбата на директора на ТД - София на КОНПИ с вх. вх. №267991/21.08.2024 г. за разкриване на банкова тайна, инвестиционна търговска тайна и сведения по чл.115 ал.1 от ЗОНПИ във връзка с чл.62 ал.6 т.4 от ЗКИ, чл.

133 от ЗППЦК във връзка с чл.35, ал.6 и ал. 7 от ЗПФИ и по чл. 26 от ЗОНПИ във връзка с чл. 94, ал. 2 от КЗ, е Софийски районен съд.