Решение № 17339 от 09.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17339 гр. София, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. Д. при участието на секретаря Н. СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело № 20241110175094 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците С. Х. П. и Н. А. Г. да заплатят сумата 460,30 евро /900,29 лева/ – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. ********, р-н ********, ж.к. *****, бл. ***, вх.

***, ап. *** ,аб. № ****** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 17.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 105,31 евро /205,96 лева/ – мораторна лихва за забава за период от 15.09.2022 г. до 11.12.2024 г., както и сумата от 25,92 евро /50,69 лева/ – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за период от 17.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 7,33 евро /14,33 лева/ – мораторна лихва за забава за периода от 15.01.2021 г. до 11.12.2024 г. при равни квоти по 1/2 за всеки длъжник.

И щ е ц ъ т „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответниците са клиенти на доставена до топлинна енергия за битови нужди в качеството им на съсобственици на топлоснабдения недвижим имот. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия до топлоснабдения недвижим имот, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на 1 периода, за който е доставена енергията. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.

Ответниците С. Х. П. и Н. А. Г., редовно уведомени, подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК чрез назначения особен представител, с който оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Счита, че не е налице облигационна връзка между страните, не е доставено и съответно потребено, претендираното количество топлинна енергия, не е доказан размерът на задължението, не е налице законосъобразно отчитане на топлинната енергия, не е налице законен определен топлинен счетоводител. Правят възражение за погасяване на дължимите суми поради изтекла давност. Молят съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Далсия“ ООД не заема становище по същество на делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер и посочените квоти.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Видно от Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55-г ЗПИНМ № 182, том XXI, дело № 3588/1962 г. /листове 39-41 от делото/, Х. П.

И. и Надежда Х. И.а са придобили правото на собственост върху апартамент № 3, бл. 5, комплекс „9-ти септември“ - София, към настоящия момент ж.к.

„Славия“, бл. 5, вх. В, ап. 3.

Видно от удостоверение за наследници изх. № RKS25UG012 6012/27.05.2025 г. /лист 84 от делото/, Надежда Х. И.а, ЕГН ********** е починала на 20.09.1986 г. и е оставила наследници Х. П. И. – съпруг, поч. на 15.03.1994 г., ответника С. Х. П. – дъщеря и Б. Х.в П. – син, поч. 12.12.2002 г.

Видно от удостоверение за наследници изх. № РКС25-ИГ016013/27.05.2025 г. /лист 81 от делото/, Х. П. И., ЕГН ********** е починал на 15.03.1994 г. и е оставил наследници ответника С. Х. П. – дъщеря и Б. Х.в П. – син, поч. 12.12.2002 г.

Видно от удостоверение за наследници изх. № РКС25-УГ016014/27.05.2025 г. /лист 87 от делото/, Б. Х.в П., ЕГН ********** е починал на 12.12.2002 г. и е оставил наследници Н. Б. Г. – дъщеря, поч. 26.12.2017 г. и Х. Б. К. - дъщеря, поч. 29.12.2024 г.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на наследствен дял от недвижим имот № 132, том I, рег. № 3401, дело № 077 от 29.08.2005 г. по описа на Нотариус Александър Павлов, рег. № 120 в Регистъра на Нотариалната камара с район на действие СРС /листове 37-38 от делото/, Х. Б. К. в продала на съсобственик си Н. Б.

Г. собствената си 1/4 ид.ч. от процесния имот.

Видно от протокол за обявяване на саморъчно завещания от 31.07.2018 г. на Борислава Налбантова – Нотариус с рег. № 142 в Регистъра на Нотариалната камара с район на действие СРС /листове 21-22 от делото/, след смъртта си на 26.12.2017 г. Н. Б. Г. е оставила саморъчно завещание, обявено от Н. А. Г.. Няма данни по делото за конкретното съдържание на така обявеното саморъчно завещание.

От представеният и приет като доказателство по делото Нотариален акт за дарение на 1/2 идеална част от недвижим имот № 52, том I, рег. № 2554, дело № 39 от 31.08.2018 г. по описа на Нотариус Борислав Налбантов, рег. № 142 в Регистъра на Нотариалната камара с район на действие СРС /листове 2327 от делото/ се установява, че ответникът Н. А. Г. дарява на сина си И.н Николаев Г. собствената си 1/2 идеална част от процесния апартамент, находящ се на адрес гр. София, р-н ********, ж.к. „Славия“, бл. 5, вх. В, ап. 3 като си запазва пожизнено и безвъзмездно ограничено вещно правото на ползване върху дарената 1/2 идеална част от имота.

С поредица от разпоредителни сделки собствеността върху дарената 1/2 ид.ч. от имота преминава в трети за спора лица. Представените Нотариални актове в тази насока /листове 28-36 от делото/, не следва да бъдат подробно обсъждани, доколкото във всички от тях е посочени, че върху посочената 1/2 идеална част е запазено пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване в полза на ответника Н. А. Г..

От всичко изложеното, категорично се установява по делото, че собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот е ответникът С. Х. П., която е придобила собствеността чрез наследяване по закон на своите родители Х. П.

И. и Надежда Х. И.а. Действително, по делото няма категорични данни за наличието на вписано саморъчно завещание, оставеното от Н. Б.

Г., поч. 26.12.2017 г., както и неговото съдържание. Доколкото обаче 3 завещанието е взето предвид от компетентните органи изпълняващи нотариални функции и е посочено в последващите нотариални актове, може да се направи извод, че след смъртта на Н. Б. Г. на

26.12.2017 г. собствената и 1/2 идеална част от процесния имот е придобит от о т в е т н и к а Н. А. Г. по силата на завещателното разпореждане.

Обстоятелството, че ответникът се е разпоредил с имота е ирелевантно, доколкото е безспорно установено по делото, че ответникът си е запазил пожизнено и безвъзмездно ограничено вещно правото на ползване върху дарената 1/2 идеална част от имота.

Поради изложеното може да се направи извод, че ответниците при посочените квоти са потребители на топлинна енергия в процесния имот, респ. между тях и ищцовото дружество е налице облигационно отношение.

Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват ответната страна, дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнено правото на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена при посочените квоти, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Не е спорно по делото, че имотът ползван от ответната страна се намира в сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с ТЛП за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила. По делото е безспорно установено, че за етажната собственост в сградата, в която се 4 намира топлоснабденият имот е извършвано дялово разпределение на топлинната енергия. Дяловото разпределение следва да бъде направено от лице, извършващо такава услуга и вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Същото трябва да е избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на Наредба №16-344 от 06.04.2007г., а в случай че договорът е прекратен и клиентите не са избрали друго лице, то разпределението следва да се извърши от самото топлопреносно предприятие или доставчика на топлинна енергия /чл. 61, ал. 2 от същата Наредба/. Това означава, че при всички случаи отчитането на топлинната енергия и нейното разпределение следва да стане по този ред, независимо от това дали има сключен договор между етажната собственост и топлинен счетоводител или не. Методът за дялово разпределение може да бъде различен в зависимост от решението на общото събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че има разминаване между избрания начин на разпределение и този, който е приложен.