Решение № 886 от 20.11.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 886 гр. Добрич, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Геновева Ст. Д. като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20233230100143 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следото:

Производството по делото e oбразувано по повод искова молба, подадена от М. М. Д. от гр. Д., ул. „***“ № ***, вх. ***, ет.***, ап. *** с ЕГН ********** чрез адв. Ю. М., с която срещу Д. Н. Д. с ЕГН ********** от гр.

Д., ул. „****“ № ***, ет.***, ап. *** са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва: с правно основание чл.57, ал.1 от СК във вр. с чл.232,ал.2., предл. 1 ЗЗД от ЗЗД за сумата от 5804,50 лева - наемна цена за ползването на имот, находящ се в гр. Д., ул. „***“ № ***, ет.***, ап. *** за периода 11.06. 2021г. до 11.01.2023г. (19 наемни вноски по 275 лева месечно); с правно основание по чл. 86 от ЗЗД за сумата 406.68 лева, представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава на главните задължения, формирани като следва: от 11.07.2021 г. до 16.01.2023 г.-42,40 лв.: от 11.08.2021 г. до 16.01.2023 г. - 40,03 лв.; от 11.09.2021 г. до 16.01.2023 г. - 37,67 лв.; от 11.10.2021 г. до 16.01.2023 г. - 35,37 лв.; от 11.11.2021 г. до 16.01.2023 г. - 33.01лв.; от 11.12.2021 г. до 16.01.2023 г. - 30.71 лв.: от 11.01.2022 г. до 16.01.2023 г. - 28.34 лв.; от 11.02.2022 г. до 16.01.2023 г. - 25.97 лв.: от 11.03.2022 г. до 16.01.2023 г.-23,84 лв.; от 11.04.2022 г. до 16.01.2023 г. - 21,47 лв.;

1 от 11.05.2022 г. до 16.01.2023 г. - 19.18 лв.; от 11.06.2022 г. до 16.01.2023 г. - 16.81 лв.; от 11.07.2022 г. до 16.01.2023 г. - 14.51 лв.; от 11.08.2022 г. до 16.01.2023 г. - 12.15 лв.; от 11.09.2022 г. до 16.01.2023 г. - 9,78 лв.; от 11.10.2022 г. до 16.01.2023 г. - 7,49 лв.; от 11.11.2022 г. до 16.01.2023 г.-5,12 лв.; от 11.12.2022 г. до 16.01.2023 г. - 2,83 лв. с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата от 168 лева - заплатени нотариални такси за връчването на нотариални покани.

Претендират се сторените по делото разноски.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства:

Страните за бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 13621 /2018г. по описа на ВРС. С посоченото решение ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Д., ул. „***“ № ***, ет.***, ап. *** е предоставено на ответника, при определен на осн. чл. 57, ал.2 от СК месечен наем, дължим на ищцата, в размер на 275 лева . Въпреки постановеното съдебно решение ответникът не е заплатил дължимите наемни цени за посочения в исковата молба период. До същия са изпратени и нотариални покани, за което ищцата е сторила разноски в размер на 168 лева. Предвид забавата на ответника , се претендира реално изпълнение, ведно с обезщетение за забава, както и сторените разноските за изпращане на нотариални покани.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, чрез адв. И. С., който изразява становище за недопустимост на предявените искове. Според него е налице влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 13621/2018г. по описа на ВРС, в което липсва осъдителен диспозитив за определения наем, както и за началната дата, от която се дължи наемът. По изложените съображения ответникът моли за прекратяване на производството по делото, а в условията на евентуалност - за отхвърлянето на исковете в цялост, като твърди, че не е налице наемно правоотношение, възникнало от сочената в исковата молба дата. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК, намира за установено следното от правна и фактическа страна:

По допустимостта на производството: Съгласно императивната правна норма на чл. 57, ал. 1, изр. 1 от СК, по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище на някоя от страните, между бившите съпрузи възниква наемно правоотношение, което е възмездно, т.е. ползващият жилището бивш съпруг дължи наем на неползващия го съгласно решението. Постановената мярка относно ползването на семейното жилище съставлява акт на спорна съдебна администрация - не е акт на правораздаване, тъй като не признава, нито отрича материални субективни права със сила на пресъдено нещо, но определя реда и начина на упражняване на материалните субективни права.

2

Допустимо е съдът да се произнесе по въпроса за дължимия наем в самостоятелно исково производство, т.е. в производството, в което се претендира и заплащането на наема (в този смисъл о решение № 199/2018 г. по гр. д. № 154/2017 г. на ВКС, I г. о.). Това разбиране съответства на целта на закона ползването на семейното жилище поначало да е възмездно.

В настоящото производство е предявен иск с правно основание чл.57, ал.1 от СК във вр. с чл.232, ал.2, предл. 1 от ЗЗД, кумулативно съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД.

Съгласно чл. 57 от СК по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5 от СК, възниква наемно отношение.

В чл.232, ал.2, предл. 1 от ЗЗД е посочено, че наемателят е длъжен да плаща цена и разходите, свързани с ползването на имота.

По искове за реално изпълнение на задължения за наемно плащане ищецът трябва да докаже: възникнало между страните наемно правоотношение за процесния имот с действие за исковия период / 11.06.

2021г. до 11.01.2023г/.; вида и размера на наемното плащане, По иска по чл.

86 ЗЗД: в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. В практиката на ВКС по Решение № 96 от 14.03.2016г. по гр. дело № 4842/2015г., IV г.о. е дадено тълкуване, че по правната си същност производството по претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище не е исково, а спорна съдебна администрация - форма на съдебна намеса в гражданските правоотношения, осъществявана по реда на двустранно спорно производство, решението по което няма сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при промяна на обстоятелствата, като определената по реда на чл. 57, ал.2 СК наемна цена се дължи за вбъдеще. Наемното правоотношение възниква само по силата на съдебното решение.

Фактическият състав на иска по чл. 59 от ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта. По правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът, който твърди, че за него е възникнало вземане за изравняване на неоснователно обогатяване, следва да проведе пълно и главно доказване по отношение на фактите, от които това право възниква.

В тежест на ответника е да установи плащане на падежа или правопогасяващите/правоизключващите си възражения.

По делото не е спорно, че страните са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен със съдебно решение по гр. дело № 13 621/2018г. по описа на ВРС, с което решение ползването на семейното жилище, находящо се в гр.

Д., ул. „***“ № ***, ет.***, ап. *** , е предоставено на ответника, при определен на осн. чл. 57, ал.2 от СК месечен наем, дължим на ищцата, в размер на 275 лева. В частта, с която на осн. чл. 57, ал.2 от СК, размерът на дължимия от Д. Н. Д. на М. М. Д. наем за ползването на семейното жилище е определен на 275,00 лева е влязло в сила на 10.06.2022г. Следователно страните са в наемно правоотношение, възникнало по силата на съдебно 3 решение по гр. дело № 13621/2018г. по описа на ВРС. Спорен е началният момент, от който възниква задължението за плащане на наемната цена.

Въз основа на решението по бракоразводното дело ответникът е получил за ползване целия гореописан имот, като той дължи обезщетение за ползването на 1/2 ид.ч. от имота в размер на средномесечния наем , но считано от влизане в сила на съдебното решение в съответната част:

10.06.2022г., а не както твърди ищцата – от датата на постановяване на решението – 11.06.2021г. Макар в съдебното решение да не е посочена начална дата, считано от която ответникът следва да заплаща наем, то тази дата е определяема и е от влизане в сила на решението. Ответникът не твърди, а и не доказа да са настъпили обстоятелства, които да са довели до прекратяване на предоставеното с решението право.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че началният момент, от който се дължи наемно плащане е 10.06.2022г. Решението на съда задължава страните да се съобразят с него, като за настъпване на изискуемостта не е необходимо изрична покана, както е предвидено в разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ЗС. Покана е необходима за поставянето на ответника в забава.

Следователно искът чл.57, ал.1 от СК във вр. с чл.232, ал.2, предл. 1 от ЗЗД се явява основателен за периода 10.06.2022г. - 11.01.2023г. (или за период от 6 месеца). Относно размера – съдът е обвързан от решението по бракоразводното дело. Поради това искът се явява основателен до размера на сумата от 1650 лв. /6м. по 275 лв./ За горницата над тази сума до предявения размер от 3575 лв. и за периода 11.06.2021г. – 10.06.2022г. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Относно обезщетението по чл. 86 от ЗЗД:

За периода от влизане в сила на решението, с което определено по реда на чл. 57, ал. 2, изр. трето от СК наемна цена, неползващият жилището съпруг-съсобственик има право на обезщетение в размера, определен с решението по бракоразводното дело, като отправянето на нарочна писмена покана не е необходимо за възникване на изискуемостта на задължението, тъй като правоотношението по ползването на семейното жилище въз основа на съдебното решение е възникнало като възмездно и ползващият съпруг се счита уведомен за задължението си да заплаща наемна цена. С получаването на нотариална показа за плащане обаче ответникът е изпаднал в забава – чл.

84, ал.2 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. От нотариална покана с рег. № 6021, т.2, акт. 153/04.10.2022г. на Р. Г. – нотариус с рег. № 330 на НК, с р-н на действие – ДРС, е видно, че ищцата е отправила до ответника писмена покана в 5-дневен срок от получаванетотой да й заплати сумата от 4400 лв. – наемна цена за гореописания имот за периода 11.06.2021г. до 11.10.2022г. Съобразно удостовереното от нотариуса покана е получена лично от Д. Д. на 17.10.2022г. Следователно последният е изпаднал в забава с изтичането на предоставения срок за плащане, т.е. от 23.10.2022г., но само по отношение на наемните плащания, посочени в поканата (т.е. за наемните плащания до 11.10.2022г.).

4

Нотариална покана №6934, том 3, акт 10 на Р. Г. – нотариус с рег. № 330 на НК, с р-н на действие – ДРС , макар и връчена на ответника, не го поставя в забава, доколкото видно от съдържанието й с посочената покана ищцата е отправила предложение за доброволно уреждане на имуществени отношения, касаещи имоти, различни от процесния. В поканата, получена от Д. Д., се съдържа и искане за заплащане на месечен наем от 275 лева за вбъдеще. Както беше посочено по-горе задължението за заплащане на наем е възникнало по силата на самото съдебното решение.

С оглед гореизложеното ответникът дължи обезщетение за забава върху наемните плащания, дължими за периода от 10.06.2022г. до 10.10.2022г. /т.е. върху сумата от 1100 лв./, като периодът на забавата е от 23.10.2022г. до 16.01.2023г. Изчислено с общодостъпен онлайн калкулатор, обезщетението по чл. 86 от ЗЗД възлиза на сумата от 26.97 лева. Следователно Д. Н. Д. следва да заплати на М. М. Д. сумата от 26.97 лева – мораторна лихва върху дължимите наемни плащания за периода 10.06.2022г. до 10.10.2022г. / в общ размер от 1100 лева/, за периода 23.10.2022г. до 16.01.2023г. Искът по чл. 86 от ЗЗД за горницата над размера на сумата от 26,97 лева до предявения размер от 406.68 лева и за периода от 11.07.2021г. до 22.10.2022г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Искането ответникът да бъде осъден да заплати сумата за сумата от 168 лева – сторени от ищцата разходи за връчване на нотариални покани следва да бъде уважено. Поради неизпълнението на решението по бракоразводното дело в частта на определения наем ответникът е дал повод ищцата да извърши допълнителни разходи, които следва да й се възстановят.